Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 10.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание на 8.06.2020 г. /Осми юни две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1404 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на непълнолетния А.М.Г., ЕГН ********** *** със съгласието на неговата майка и законен представител Л.Г.Г., ЕГН **********, с която са предявени против бащата М.Г.И., ЕГН **********,***, обективно съединени искове за заплащане на издръжка на детето в размер на 200.00 лева и за заплащане на издръжка за минало време за период от една година назад, считано от 17.12.2018г. в размер на общо 2400.00 лева, ведно със законните последици.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК не е подал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищеца участва лично и пълномощник на родителя адвокат М.С. и поддържат исковете за издръжка на детето.
Ответника редовно призован не участва в съдебно заседание, нито лично нито чрез пълномощник и не е изразил становище по исковете.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е приет писмен социален доклад по чл.15, ал.6 от ЗЗакр.Д досежно интересите на непълнолетното дете, от които съда приема от фактическа и правна страна следното:
Детето А.М.Г., ЕГН ********** *** е непълнолетно, родено на ***г. от майка Л.Г.Г. и баща ответника М.Г.И., които нямат сключен граждански брак. Родителите са разделени от месец август 2002г.. Детето от тогава живее и за него се грижи сама майката. В последните години майката е в Швейцария и детето живее с бабата, майка по майчина линия. През цялото време, майката сама се грижи за нуждите на детето, като сама заплаща всички разходи свързани с него. Детето е ученик в 11 клас на СУ „Св. Св. Кирил и Методий” с.Бутан, като с неговото израстване растат и разходите за извънкласни занимания и тези свързани със закупуването на храна, облекло, заплащане на таксите за охрана на училището и тези за задоволяване на ежедневните му нужди.
Ответника от раздялата с майката на детето и до настоящия момент проявява пълна незаинтересованост от детето си и въпреки, че живеят в едно село, не общува с него, не го вижда, нито се интересува от живота му. През всички години, нито веднъж не е изпратил средства за издръжката му.
Според ищеца, бащата ответника реализира доходи от продажбата на леки автомобили, които внася в страната, както и от покупката и последващата продажба на недвижими имоти. Отделно, стопанисва магазин за хранителни стоки в с.Бутан, от който също получава доходи. Предвид на това претендира бащата да му заплаща издръжка, като счита, че за него не следва да представлява проблем изплащането на издръжката в претендирания размер от 200.00 лева, както и да му заплати издръжка за една година назад общо 2400.00 лева /по 200.00 лева на месец/.
Ответника не е взел становище по делото.
От събраните писмени доказателства е видно, че ответника няма регистрирани трудови договори, а от справката на МВР, сектор „Пътна полиция” е видно, че за периода 2000г /и преди това/ до 2005г. е сключвам множество сделки в МПС.
Безспорно е с оглед установеното, че ответника е баща на детето и, че от раждането му и към настоящия момент за него се грижи само майката, бащата – ответника има задължението, тъй като не се грижи за детето непосредствено да заплаща месечна издръжка, което е неотменимо задължение на родителя към своето ненавършило пълнолетие дете. Така бащата следва да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка, като досежно размера съдът намира, че той следва да е в размер на минималния според закона – чл.142, ал.2 СК от 152.50 лева /при МРЗ 610.00 лева/. Съдът намира, че това е минималния размер на издръжката по чл.142 от СК от една четвърт от минималната работна заплата за страната, което е справедливо и не би затруднило бащата, за когото не се събраха по делото доказателства да работи и да има други доходи. Твърденията на ищеца за това не се доказаха.
Водещо за съда е нуждата на детето. В своята константна практика Върховният касационен съд приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. От друга страна задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, нито във високи размери, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем. С оглед на тези съображения, съдът намира, че следва да уважи иска за издръжка до размер на минималната такава от 152.50 лева, като в останалата част до претендираната издръжка от 200.00 лева, следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
По иска за заплащане на издръжка на детето за минало време.
Тъй като по делото безспорно се доказа, че бащата и през последната една година не е полагал грижи за детето, не му давал издръжка и не е помагал на майката, то претенцията за издръжка за минало време е основателна и доказана. По отношение размера съда счита, че той следва да е минималния както изложи по-горе, т.е. 12 х 152.50, или издръжката за минало време е в размер на 1830.00 лева и в този размер следва да уважи иска, като в останалата част до претендираната издръжка за минало време от 2400.00 лева, следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
РАЗНОСКИ
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от иска. Претедираните от ищеца разноски са 25.00 лева платена държавна такса и 400.00 лева платено адвокатско възнаграждение, или общо 425.00 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати на Районен съд Козлодуй държавна такса от 4% върху 36 месечни вноски на присъдената издръжка в размер на 219.60 лева.
Водим от изложените правни съображения Козлодуйският районен съд, Втори състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА бащата М.Г.И., ЕГН **********,*** да заплаща на непълнолетното си дете А.М.Г., ЕГН ********** *** със съгласието на неговата майка и законен представител Л.Г.Г., ЕГН **********, издръжка в размер на по 152.50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 17.12.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на изменение на обстоятелствата или до отпадане на основанието, като отхвърля иска за издръжка до претендирания размер от 200.00 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА бащата М.Г.И., ЕГН **********,*** да заплаща на непълнолетното си дете А.М.Г., ЕГН ********** *** със съгласието на неговата майка и законен представител Л.Г.Г., ЕГН **********, издръжка за минало време една година назад от датата на подаване на исковата молба – от 17.12.2018г. до 17.12.2019г. в размер на общо 1830.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 17.12.2019г., като отхвърля иска за издръжка за минало време до претендирания размер от 2400.00 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Г.И., ЕГН **********,*** да заплати на Л.Г.Г., ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на общо 425.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК М.Г.И., ЕГН **********,*** да заплати на Районен съд Козлодуй държавна такса от 4% върху 36 месечни вноски на присъдената издръжка или общо 219.60 лева.
Решението в частта за издръжката на детето подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба с препис за другата страна пред Врачански Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: