Решение по дело №1597/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, срещу Решение № 829/31.05.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20223110204644/2022г. на Районен съд - Варна, втори състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-012783/16.06.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. С касационната жалба е направено искане съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди отмененото с него наказателно постановление. Сочи, че санкционираното дружество е разбрало какво следва да изпълни по предписанието.

Ответникът – „Е.М.“ ЕООД с депозиран писмен отговор от 13.07.2023г. оспорва касационната жалба с искане да бъде оставена без уважение. Позовава се на съдебна практика, която представя. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Варненският районен съд е приел от фактическа страна, че с Протокол № ПР2001026/07.02.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, на „Е.М.“ ЕООД било дадено задължително предписание № 16 да начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м. декември 2019 г. на И  А Ка , на длъжност „пазач-портиер“, съгласно трудов договор № 387/22.11.2013г., със срок за изпълнение до 17.02.2020г. При последваща проверка, извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, обективирана в Протокол № ПР2007530/10.04.2020г., било установено, че предписанието не е изпълнено. Въз основа на тези констатации било прието, че е извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, за което е съставен АУАН. Директорът на Дирекция „ИТ“ – Варна, като възприел изцяло установената фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал оспореното НП № 03-012783/16.06.2020г., с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Районен съд – Варна е приел, че в АУАН и НП са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразяващи се в липса на ясно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено. Допълнително е изложено, че не става ясно каква е стойността, която е следвало да бъде изплатена и която се счита за неначислена и неплатена на работника след крайната дата за изпълнение на даденото предписание. Прието е, че не са посочени счетената за действително дължима стойност на съответното възнаграждение за м. декември 2019 г., така и установената като платена част от същото вземане, поради което няма яснота не само в какъв размер е неплатената част, но и констатирана ли е изобщо някаква неплатена част и съответно налице ли е неизпълнение на даденото предписание. Въззивният съд е приел, че е нарушено правото на защита на дружеството, поради което не е могъл да организира адекватно защитата си.

Допълнително е изложено от въззивния съд, че е допуснато нарушение на материалния закон. Обосновал е този извод с факта, че към датата на съставяне на процесния АУАН, констатацията по предходно издадено НП от 19.02.2020 г. за неплатено в пълен размер основно трудово възнаграждение за м.декември 2019 г., вече е била оспорена пред съда, при което същата не е следвало да се счита за категорична и окончателно потвърдена с влязъл в сила съдебен акт, но въпреки това контролният и наказващият орган не са отчели, че предписанието по т.16 от КП от 07.02.2020 г. е дадено за отстраняване на непотвърдено като законосъобразно установено нарушение. В последствие с Решение по АНД №4311/2020 г. по описа на Районен съд Варна влязло в законна сила на 13.05.2021 г., НП от 19.02.2020 г. е било отменено като незаконосъобразно, поради което с процесното НП отговорността на дружеството е ангажирана за неизпълнение на предписание, чиято констатация е окончателно отменена, като незаконосъобразна. Пояснено е, че с издаденото НП от 19.02.2020 г. наказващият орган е приел, че предписание №16, дадено с КП от 07.02.2020 г. е изпълнено, защото в противен случай не би следвало да намери приложение привилегирования състав на чл.415в, ал.1 КТ.

Така постановеното решение е правилно.

Правилни са констатациите на районния съд, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление липсва конкретно и ясно описание на обстоятелствата, от които административнонаказващият орган е направил извод за неизпълнение на дадените предписания в т. 16 от Протокол № ПР2001026/07.02.2020 г. Съответно е законосъобразен изводът, че това е нарушение на правото на защита на дружеството, привлечено към отговорност, както и че това препятства съдебния контрол спрямо постановлението. Самото предписание също не съдържа достатъчно данни относно изплатената и неизплатената част от възнаграждението на Камбуров, поради което не могат да бъдат проверени твърденията на административнонаказващия орган за неизпълнение на предписанието. Предвид тези съществени процесуални нарушения и установеното обстоятелство, че за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ спрямо същото лице и за същия период дружеството е санкционирано по чл. 415в, ал. 1 от КТ, съдът е формирал правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователно касатора твърди, че нарушителят неправилно е установил „препокриване на НП“ на фактическата обстановка предвид издадените НП от 19.02.2020 г. и от 16.06.2020 г.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева, при съобразяване с разпоредбата на чл.18, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. Възнаграждението е над минималния размер според цитираната разпоредба, но предвид липсата на възражение от касатора, следва да се присъди в размера, който се претендира.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 829/31.05.2023г. на Районен съд – Варна, втори състав, постановено по н.а.х.д. № 20223110204644/2022г.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Л Н Р  сумата от 700.00 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: