№ 267
гр. Варна, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110105666 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от Е. Й. Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес с. ****, ул. **** № 1, чрез
упълномощения адвокат М. В. М., Адвокатска колегия ****, против „****,
ЕИК: ****, гр. ****, гр. ****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"****", представлявано от **** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. І ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 500 лева, представляваща
недьлжимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от
****г. ведно със законовата лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда, до изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит
CN ****/**** г., сключен с„****“ ЕАД. Твърди се, че съгласно, договора за
потребителски кредит CN ****/**** г., ищцата получава сумата от 2700.00
лева, при срок на кредита от 12 месеца. Твърди се, че съгласно чл.4.1 от
договор за потребителски кредит CN ****/**** г., ищцата следва да сключи
Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството, ****“ ЕООД, с цел
да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит. Твъэрди се, че ищцата
сключва Договор за предоставяне на поръчителство от ****г. с дружеството
„****“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит, по
1
силата на който договор следва да заплати възнаграждение в размер на 1500
лева.
Твърди, че е заплатила по Договор за предоставяне на поръчителство от
****г. към дружеството,****“ ЕООД, сумата в размер на 500 лева.
Приема, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство
от ****г. с дружеството ,****“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З
от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от
ЗЗП.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който изцяло се признава исковата претенция. Завява, че не разполага с
банковата сметка на ищцата, по която да преведе исковата сума. Твърди, че не
е станал причина за завеждане на иска.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: удостоверение № ****/15.04.2024 г., удостоверение за липса на
задължения № ****/15.04.2024 г.; договор за предоставяне на поръчителство
от **** г.
Между страните е обявено за безспорно с Определение №
****/09.10.2024 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за
окончателен в о. с. з. на 15.01.2025 г., че между тях е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от **** г.; че по силата на договора е следвало
да заплати и е заплатила на ответника сумата в размер на 500 лева-
възнаграждение за поръчител, която е платена на ответника на **** г.
Според Приложение № 1 към Договора за предоставяне на
поръчителство от **** г. кредитополучателят дължи на поръчителя „****“
ЕООД възнаграждение до падежа на договора за кредит в размер на 2132,81
лв..
Съдът намира, че клаузата, с която е договорено „възнаграждение за
поръчителство“, в случая се явява недействителна. При сключването на
акцесорния договор, като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
2
индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен
собственик на капитала на поръчителя е кредиторът на длъжника по договора
за кредит (справка в ТР). Следователно, юридическото лице – поръчител,
което е предварително одобрено от кредитора (поръчителят е получил от
кредитора предложение за сключване на договор за поръчителство по
отношение на потребителя – б. „б“ от Договора за предоставяне на
поръчителство от **** г.), се явява и свързано с него лице. Това води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, не
отговаря на изискването за добросъвестност и в частност лишава длъжника от
право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Също така, при
условие че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността
на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с акцесорния
договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с
цитираната разпоредба на закона.
В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП в тази част договорът е недействителен по отношение на
длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля
върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която
потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Уговарянето на
такова възнаграждение, дължимо според падежа на срока на действие на
основния договор, води само до допълнително увеличаване на размера на
задълженията на кредитополучателя. Следователно, следва да се приеме, че
това вземане се основава на неравноправна клауза за потребителя.
В допълнение следва да се посочи, че претендираното вземане за
възнаграждение по договора за поръчителство от **** г. е в противоречие с
чл. 19 ЗПК.
****ар и да е уговорено по отделен договор като възнаграждение в
полза на поръчител, от представеното Приложение 1 към договора за
предоставяне на поръчителство е видно, че в сключеният с дружеството
поръчител, чийто едноличен собственик на капитала е кредиторът по договора
за кредит, е предвидено потребителят да заплаща и възнаграждение на
поръчителя. Това има за последица скрито оскъпяване на кредита.
Уговореното по този начин възнаграждение за поръчител – свързано лице с
3
кредитора по договора за кредит, се явява допълнителна печалба за
заемодателя и се отразява на размера на годишния процент на разходите в
посока на увеличаването му. По този начин се заобикаля установения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се изводът, че
клаузата за предоставяне на поръчителство и договорът за предоставяне на
поръчителство противоречат на добрите нрави, като илюстрират уговорки във
вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и
имат за цел заобикаляне изискванията на ЗПК. Тези изводи не се променят и
не зависят от конкретната правна природа на сключения договор между
кредитополучателя и поръчителя. В този смисъл – Определение №
4180/17.12.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3622/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Варна.
Недействителността на уговорката за поемане на задължение за
заплащане на възнаграждение за поръчителство изключва основанието за
получаването от ответното дружество на сумата от 500 лв. С оглед
гореизложените мотиви и предвид безспорния факт, че ищцата е заплатила
сумата от 500 лв. за спорното възнаграждение, следва изводът, че претенцията
за връщането на престирано по нищожна клауза плащане е основателно,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1- во
ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските: Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК разноските по делото следва да се възложат в тежест на ответника за
заплатена държавна такса от 50 лв. Предвид осъществената от пълномощника
безплатна защита, в полза на адвоката следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. Ответникът е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК като се иска намаляване на
адвокатското възнаграждение при съобразяване на практиката на СЕС. Съдът
намира, че в полза на адвоката, представлявал ищцата следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер 480 лв. с ДДС. Действително следва да се
съобразява решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по
дело С438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба №
1/09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно
4
представата на съсловната организация на адвокатите за адекватните размери
на труда. Затова и тези размери подлежат на преценка от съда с оглед
предоставената услуга, като от значение са вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на
делото. Въпреки, че не е обвързан от Наредбата, съдът намира, че няма
основание да определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. под
минималния размер от 400 лв. Същият е положил дължимата грижа за
изпълнение на поетата работа, като е подал исковата молба, както и становище
в хода на производството. Доколкото на основание параграф 2а от Наредба №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение съдът присъжда исканото адвокатско възнаграждение с ДДС.
Адв. М. е представил доказателства за регистрация по ЗДДС - л. 78 от делото.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪДЖДА „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
****, район „****“, бул. „****“ № 146, бизнес център „****“, сграда А, да
заплати на Е. Й. Р., ЕГН **********, с адрес с. ****, ул. „****“ № 1, сумата от
500 лв. (петстотин лева), представляваща недължимо платена сума по
Договор за предоставяне на поръчителство от **** г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2024 г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪДЖДА „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
****, район „****“, бул. „****“ № 146, бизнес център „****“, сграда А, да
заплати по сметка на Районен съд Варна, сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на делото, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
****, район „****“, бул. „****“ № 146, бизнес център „****“, сграда А5, да
заплати на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия - **** със съдебен адрес
гр. ****, бул. „****“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 480 лв. (четиристотин и
5
осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за
предоставена в полза на ищцата Е. Й. Р. безплатна адвокатска помощ по
делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6