Мотиви
кьм Присъда № 65/10.05.2019 г. по НЧХД № 713/2017 г.:
Делото е образувано по тьжби на П.В.Ч. *** против М.П.К. ***
за извършено престьпление по 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр. чл.147,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като съдът е приел и насрещна тъжба от М.П.К. против
П.В.Ч. за извършено престъпление по 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр.
чл.147, ал.1 от НК.
Съдът е приел и предявените от П.Ч. против М.К. гр.искове
за заплащане на обезщетения за причинени му неимуществени вреди, посочени в
тъжбите, в размер на 500лв., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2017
г., в размер на 500лв., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2017 г. и в размер на 600лв., ведно със законната
лихва, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, както и
предявения от М.К. гр.иск против П.Ч. за заплащане на обезщетение за причинени
й неимуществени вреди, също посочени в насрещната тъжба, в размер на 1500лв.,
ведно със законната лихва, считано от 26.01.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата. И двамата тъжители бяха конституирани като гр.ищци в процеса с
повереници-адвокати.
Съдът на 29.03.2018 г., на основание чл.88, ал.1 от НПК,
вр. чл.214 от ГПК прие направеното увеличение на размера на гр.искове и от
двете страни, като предявените от П.Ч. против М.К. гр.искове за заплащане на
обезщетения за причинени му неимуществени вреди, посочени в тъжбите, бяха
увеличени до размер на 1500лв., ведно със законната лихва, считано от
04.01.2017 г., до размер на 1500лв., ведно със законната лихва, считано от
04.01.2017 г. и до размер на 3000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане
на сумите, а размерът на предявения от М.К. гр.иск против П.Ч. за заплащане на
обезщетение за причинени й неимуществени вреди, също посочени в насрещната
тъжба, бе увеличен до 5000лв., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
На
25.10.2018г. съдът с протоколно определение конкретизира предявените с тъжбите
обвинения против двамата подсъдими, поради допуснати неточности, съответно по
тьжбите на П.В.Ч. *** против М.П.К. *** за извършено престьпление по чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, и по
насрещната тъжба от М.П.К. против П.В.Ч. за извършено престъпление по 148,
ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1 от НК.
В сьдебно заседание тъж.П.Ч. участва лично и с
повереник-адвокат. Поддьржа чрез повереника си предявените граждански искове
против подс.М.К. и поиска тези искове да бъдат уважени, т.к. от събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установявало, че подсъдимата на три
пъти е извършила престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр.
чл.147, ал.1 от НК или продължавано престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1,
т.2, т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на подсъдимата
следва да бъде наложено справедливо наказание по НК, а гр.искове уважени в
пълен размер. Относно предявеното обвинение за извършено престъпление клевета по
чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1 от НК с нарещната тъжба,
подс.П.Ч. заяви в обясненията си в с.з., че не е клеветил тъж.М.К., защото
изложеното от него в обясненията му до *** на ЦСМП-Я. е истина. Защитата на
подс.П.Ч. поиска съдът да го признае за невиновен и оправдае по предявеното му
обвинение по насрещната тъжба, защото от доказателствения материал, събран в
хода на съдебното следствие по делото не се установявало подс.П.Ч. да е извършил
престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1 от НК. Пледира се също за отхвърляне на предявения с тази тъжба гр.иск, като
неоснователен и недоказан.
Тъж.М.К. участва лично при разглеждане на делото, пледирайки
чрез адвоката си и в обясненията си пред съда, че подс.П.Ч. чрез своите
обяснения до *** на ЦСМП-Я. е извършил престъплението по чл.148, ал.2, вр.
ал.1, т.2, т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1 от НК, видно от събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства. Прави се искане на подс.П.Ч. да бъде
наложено справедливо наказание по НК, а гр.иск уважен в пълен размер. Относно
предявеното обвинение с първоначалната тъжба от тъж.П.Ч. против подсъдимата по
чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК се навеждат доводи от защитника на подс.М.К. и
в обясненията на К., че изложените факти в двата рапорта 04.01.2017 г. и
жалбата от 31.01.2017 г. до РП-Я. са
истина, че тъжителката е била обиждана, заплашвана и удряна от подс.П.Ч.,
поради което няма извършено престъпление „клевета“ от М.К..
Сьдьт, за
да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителите
и подсъдими по делото *** М.К. и П.Ч. ***. М.К. работила като ***, а П.Ч. като ***.
Според назначения график на ФСМП-Я. от *** на ЦСМП-Я. М.К. работила като ***, ***
на РКЦ, *** и ***. Екипите на ФСМП-Я. включвали ***, *** и ***. Поради
естеството на своята работа се случвало *** М.К. и П.Ч. да работят й в един
екип на *** или *** К. да бъде ***, *** в РКЦ, а П.Ч. да е част от екипите на
ФСМП-Я., които работили под ръководството на д-р К..*** била *** на ***, в
който били също св.С.Ш./***/м.с./ и П.Ч. като ***. По време на работа между М.К.
и П.Ч. възникнал конфликт. След прибирането на екипа във ФСМП-Я. М.К. разказала
за станалото между нея и П.Ч. на св.А.П./***.2016 г. на *** М.К. бил извършен
преглед от съдебен лекар в гр.С., който издал СМУ № *** г. Според съдебния
медик на М.К. при станалия инцидент на 29.12.2016 г. били причинени болки и
страдания – в областта на лявата половина на челото при проведения медицински
преглед са установени болки в областта на челното възвишение, а от
предварителните сведения, освидетелстваната е получила й остра стресова реакция,
с вегитативни прояви.
На
02.01.2017 г., в гр.Я., М.К. била назначена като *** в РКЦ на ЦСМП-Я., ФСМП-Я..
Отново между М.К. и П.Ч. възникнал конфликт.
Огорчена
от станалото между нея и П.Ч., *** М.К. изготвила два рапорта до *** на ЦСМП-Я.
св.Н.К. – на 30.12.2016 г. и на 03.01.2017 г., в които с помощта на адвокат от
АК-Я. описала станалите конфликти с П.Ч. на 29.12.2016 г. и на 02.01.2017 г.
Рапортите били заведени в ЦСМП-Я. под №*** на 04.01.2017 г. и под №*** на
04.01.2017 г. В двата рапорта *** М.К. написала:
1.
Рапорт №*** г.:“ На 29.12.2016 г. през деня бях на
работа като *** . ***
беше *** П.Ч.. С мен беше и *** С.Ш..
Още
от сутринта ***
започна да се държи агресивно и непочтително с мен. Само аз съм се бавела на
адрес, само моите пациенти били тежко болни! После ме заплаши: - Ако на
следващия адрес на 20-та минута не се качиш в линейката, ще видиш както те
чака! Ще те бия и … ще видиш кой съм аз – П.Ч.! ШМАТКА, за нищо не ставаш!
Същото
се повтори и на втория адрес! Отправи същите обидни квалификации! Започна и да
маха заплашително с пръст!
Страхувах
се от него и мълчах!
Третият
адрес на който бяхме изпратени, беше КЛУБА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ в к-кс „***“. Възрастен мъж припаднал, бил в безсъзнание, идвал в
съзнание няколко пъти. Започнах експедитивно, акуратно и точно да изпълнявам
задълженията си като спешен лекар. Приключвайки прегледа си, го документирах
във фиша за СМП. *** Ч. влезе в Пенсионерският клуб и пред хората които бяха в Клуба
започна с агресивните си излияния:
-ЗАЩО
СЕ БАВИШ?! ЗАЩО ПРИКАЗВАШ С ХОРАТА! – приключвах с описанието на прегледа си в
този момент. Той продължи пред натрупаните посетители в Клуба: - Човекът е
употребил алкохол, какви са тези ампули, какви са тези инжекции! Давай да го
караме в къщи! Казах му: Господин Ч., ще закараме пациента в ***! Изкарайте носилката ако обичате и транспортирайте
болния от Пенсионерския клуб до ***!
– въпреки непочтителното му отношение и намесата му в работата ми, бях учтива с
него и достатъчно търпелива! Не съм създала повод за следващото му арогантно,
агресивно и хулиганско държане спрямо мен в линейката, тръгвайки от визитата!
Влизайки
и сядайки в линейката, той започна да вика, да ме обижда: ШМАТКО, НЕКАДЪРНИЦЕ,
БОКЛУК ТАКЪВ! ЗА НИЩО НЕ СТАВАШ! ЦЯЛ ДЕН ТЕ ТЪРПЯ, СЕГА ЩЕ ВИДИШ КАКВО ЩЕ ТЕ
НАПРАВЯ! – до мен седеше един див, освирепял и безразсъден човек! Държеше
волана с лявата си ръка, а с дясната си
ръка ми нанасяше удари с козирката на шапката си и с ръката си по главата ми!
За да се предпазя от ударите започнах да се измествам към дясната врата на
кабината. Той не гледаше напред в този момент! А ударите продължаваха!
Страхувах се от поведението му! Беше неадекватен, управляваше *** с безразсъдно висока скорост, без да е включил
светлинен и звуков сигнал! А отзад в ***
лежеше възрастен болен мъж. Този психически и физически тормоз на който бях
подложена продължи до предаването на пациента в ***
на МБАЛ-Я. и до завръщането ни в ЦСМП-Я.! За мен тази визита беше кошмар, с висок риск за
пациента, екипа и участниците в движението!
Уважаема
*** К., винаги съм си знаела мястото в
живота, цената! Спазвайки Хипократовата клетва, която съм положила! Уважавам,
почитам и спазвам законите на Родината си и правата и задълженията си в
повереното Ви заведение като ***!
Като
пристигнахме в ЦСМП, изскочих от линейката и бягайки се отправих към кабинета
на *** ФСМП – град Я. – д-р П.. С треперещ глас го известих. Треперех
цялата, унизена физически и духовно, възмутена от недостойното държане на
шофьора на линейката! Едва сдържах сълзите си!
При
приключване на работното ми време поисках от ***
служебната книжка на ***,
за да подпиша осъществените визити през деня. Той пред ЦСМП и пред служители от
двете смени, седейки на пейката, пушейки, ми каза: - АЗ ТЕ РАЗПИСАХ!
Уважаема
*** К., уведомих Ви по телефона, и сега
с настоящия си Рапорт за инцидента! Надявам се за Вашето справедливо Решение!
Ще
депозирам Тъжба в Я. Р. П., чрез адвоката си!“;
2.Рапорт№***
г.:“
Принудена съм да депозирам и настоящият си втори Рапорт до
Вас, тъй като противозаконните действия на *** от Филиала ни г-н П.Ч. срещу мен продължават!
На
02.01.2017 г. бях назначена като *** в
РКЦ-Я., за приемане, прецизиране обажданията за
СМП за област Я.. Дежурството ми беше за
времето от 08.00 часа до 20.00 часа. Като *** *** беше г-н П.Ч.. Още от първият инцидент се стремях да
го избягвам за да не предизвиквам конфликти с него! Връчих Фиша за *** на ***
В. А. – тя беше в един екип с него – втори ***
екип.
Часът
беше 13.13 за да връча Фиша за СМП на *** А. влязох в офиса където екипите се хранят. Там бяха А. и Ч. и част
от другите екипи, които обядваха. Ч. буквално изригна викайки: Не е наш ред,
шматко! За нищо не ставаш! Нито за работа на ***, нито за РКЦ! Не можеш да броиш до 10! Имаме пет
адреса от сутринта до сега! Не съм закусвал, не съм обядвал! Ще те убия шматко!
Ти записваш всички адреси! Няма да ни пращаш да ходим на грипни! Утре всички ще
бъдем болни! Абе защо не те убия бе,
шматко! Аз учтиво му отговори: г-н Ч., всички екипи до тук имате по пет адреса!
– *** А. мълчеше. Тръгнаха за адреса. В
13.55 часа се върнаха от адреса. В коридора на *** Ч. разярен, викаше като луд: - Сега те убивам!
Шматка! За нищо не ставаш! Ще те изгоня от ***! Ще докажа, че си луда! Ще кажа на Жоро, че си
боклук! Абе що не те убия бе! Сега е момента! Убивам те!! – Уплаших се да не
посегне на живота ми и влезнах в РКЦ. В този момент се върна от адрес трети
екип от *** Р.Д. и ***
г-н Н. И.. Д. ми подаде Фиша си за СМП и
влезна в РЦК-то. Аз затворих и заключих вратата. Страхувах се да не ме нападне
и убие! ***
Р. Д. ми каза: *** К. няма да Ви оставя сама! Ще остана с Вас! – Отвън Ч. продължаваше
да крещи и извика другите екипи в коридора. *** Д. Д. ми извика: Отвори вратата *** К.! Нямаш право да заключваш вратата! Отвори! –
Отключих и отворих вратата! ***.
Р. Д. остана при мен! Започнах да приключвам на ***
компютър визитите на втори и трети ***
екипи. В коридора Ч. продължаваше да крещи и да ми се заканва: - Този път те
убих! – продължих да работя.
Бях
пуснала *** С.Ш. да почива един час,
тъй като и предният ден бяхме на дневно дежурство заедно *** и имахме 32 визити за гр. Ямбол и селата и 31 визити
за другите филиали.
В
19.42 часа постъпи последният адрес от 112. Аз написах Фиша за СМП и го
предадох на ***
Р. Г., която беше в екип с Ч. *** Ш. възрази: *** К., П.Ч. ще се развика пак! Дайте Фиша на трети *** екип – ***
Р. Д. и ***
Н. И.!
Последният
възрази: *** К. значи аз като си мълча и не викам и не влизам в конфликти с РКЦ –
будала ли съм? – обясних му, че *** Ш. ги праща за да не крещи пак Ч.. Тогава *** Р. Г. се намеси и ми каза: Ние ще отидем *** К.!
Бях
на предела на силите си, вследствие на огромното напрежение през времето на
дневното дежурство цял ден, в резултат на поведението на Ч.! Пропуснала съм на
Фиша за СМП да напиша входа, етажа и апартамента. Обадиха ми се по служебния
телефон ***
Р. Г. и на висок глас ми каза: Нали *** К. вие казвате, че живота е документ? А не сте написала входа, етажа
и апартамента! Добре, че хората чакаха пред входа!
Уважаема
*** К., страхувам се за живота си в
резултат на заканите с убийство на *** П.Ч.! Той с действията си освен със заканите си за убийство ми пречи
да си върша професионално работата!
Моля
настоящият ми втори Рапорт да бъде разгледан с първият такъв. Не се чувствам
сигурна и в безопасност както по време на работа така и в свободното си време!
Моля
за вашата компетентна намеса!“
И двата
рапорта са подписани от *** М.К..
За
проверка на сигналите, подадени от М.К. *** назначил проверка, която било
разпоредено да бъде извършена от *** на ЦСМП-Я.. Председател на комисията бил
св.Ат.П., а членове – свидетелите М.Я./***/ и Б.Н./***/. От служителите на
ФСМП-Я., включително и от П.Ч., били снети обяснения, касаещи описаните сигнали
на *** М.К. в двата рапорта. В своите обяснения от 26.01.2017 г. П.Ч., описал службените
си отношения с М.К.. Заявил също, че няма нищо вярно в сигналите на *** К.,
като в края на своите обяснения написал:“…За
мен *** К. не може да си изпълнява задълженията нито на *** нито на ***.
Винаги забърква едни каши. Най-вероятно тази жена има някакви проблеми. Не съм
аз човека, който да го разрешавам това…“.
На
31.01.2017 г. *** М.К., отново с помощта на адвокат от АК-Я., подала и жалба до
РП-Я., подписана от нея, в която изложила същите факти, посочени в двата
рапорта до *** на ЦСМП-Я. от 04.01.2017 г. РП-Я. отказала образуване на
наказателно производство, т.к. не установила П.Ч. да е извършил престъпления от
общ характер – чл.131,ал.2,т.4 от НК, чл.144, ал.3 от НК или по чл.325 от НК.
На
01.02.2017 г. *** на ЦСМП-Я. изготвила протокол от извършената проверка по
рапортите на *** М.К., но без да вземе нейното становище по двата сигнала. В
протокола комисията посочила, че не е установила конфликти между *** К. и П.Ч.
на 29.12.2016 г. и на 02.01.2017 г. Комисията е приела по обясненията на
служителите на ФСМП-Я., че на 29.12.2016г. *** М.К. е нарушила *** стандарт „***“
при осъществяване на първичен транспорт на ***, че е имало наличие на пропуски
в изпълнението на задълженията й като *** в РКЦ, което създавало условия за
напрежение/относно сигнала за конфликт на 02.01.2017 г./, и е имало и наличие
на агресивно, грубо и обидно отношение от М.К. ***.
И П.Ч.
и М.К. ***.
И П.Ч.
и М.К. са неосьждани и не са административно наказвани по реда на чл.78а от НК.
И двамата тъжители имат сериозни здравословни проблеми.
Горната
фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от обясненията на
подсъдимите, отчасти от показанията на свидетелите С.Ш., Г.С. Г., Р.Д., В.А., Б.Н.,
А.П., М.Я., Д.Д., Р.Г.-Х., Б.И., Д. М., Т.Д., както и от показанията на св. П. И.,
Г. С. Г., К. Д., Ж.К., А.П., Д.П., А. А., Н.К., З.Ч., В.Х., Н.К. и Д.Д., които
гласни доказателствени средства в кредитираната им част от съда са логичини,
последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с приетите от съда по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства - видеозаписи от РКЦ на
ФСМП-Я. от 01.01.2017г./ диск – LG DVD + R/.
Съдът
изключи от доказателствения материал показанията на св.В.В. и заличи от списъка
на свидетелите И.В. и С.С., т.к. показанията на св.В.В. и другите двама
свидетели не допринасят за изясняване на обективната истина по делото.
Фактическата
обстановка се установява и от прочетените на основание чл.283 от НПК в с.з.
писмени доказателства – справки за сьдимост на подсьдимите/към момента на
написване на рапортите, тъжбата до РП-Я. и обясненията до *** и двамата
подсъдими са неосъждани/, СМУ № *** г. на М.К./ на лицето са причинени
описаните в удостоверението увреждания/, Протокол от извършена проверка на ***
на ЦСМП-Я./описани са констатациите на комисията по обясненията на служители на
ФСМП-Я./, два рапорта на *** М.К. от 04.01.2017 г. и жалба до РП-Я. от
31.01.2017 г./посочени са двата конфликта, които са станали между тъжителите на
29.12.2016 г. и 02.01.2017 г. от М.К./, обяснения на П.Ч. от 26.01.2017 г. до ***
на ЦСМП-Я./обяснения на П.Ч. за станалите два инцидента и неговото виждане за
отношенията му с *** М.К./, протокол за предупреждение от 09.03.2017 г.,
съставен от св.Ж.К. на П.Ч. и преписка № ***. на РП-Я./след приключване на
назначената от РП-Я. проверка по посочената преписка, свидетелят преценил, че
трябва да състави такъв протокол на П.Ч./, длъжностни характеристики на *** в
ЦСМП-Я. и *** в ЦСМП-Я./каква е длъжността и какви са задълженията на
визираните служители във ФСМП-Я./, Атестации за работата на М.К. и П.Ч./и
двамата тъжители са с много добри оценки за работата си във ФСМП-Я./, отговор/справка/
от ЦСМП-Я. за липсата на подадени жалби против М.К. и П.Ч./няма данни за подени
жалби против тъжителите/, *** документи на М.К. и П.Ч./здравословното състояние
на тъжителите не е добро/, *** документация, касеща работата на екипите и РКЦ в
ЦСМП-Я., ФСМП-Я. за горепосочения период от време, и от веществените
доказателствени средства, предявени на страните по чл.284 от НПК - видеозаписи
от РКЦ на ФСМП-Я. от
01.01.2017г./ диск – LG DVD + R/, от които се установява как се провежда работата
в РКЦ на ЦСМП-Я. и какво се е случило между *** М.К. и м.с. Св.Ш. на 01.01.2017
г.
Съдът не приема за
достоверни онази част от обясненията на подс.М.К. от с.з., в които се сочи, че са извършени точно посочените в рапортите и жалбата
до РП-Я. действия и са казани визираните думи от подс.П.Ч., защото не бяха
събрани доказателства по делото за това, но приема за достоверни тази част от
обясненията й, от които е видно, че е имало конфликтни ситуации между двамата
подсъдими на 29.12.2016 г. и на 02.01.2017 г., които са се отразили негативно
на подсъдимата. В тази насока са показанията на с. К. Д., разказала за
отношението на подс.П.Ч. към ** М.К. в клуба, Г.С.Г./приятел на тъжителката/,
който описа какво е било нейното състояние след станалите конфликти с П.Ч., Ж.К.
- изготвил и предупредителен протокол на тъж.П.Ч. от 09.03.2017 г., с което го
предупредил да не отправя обиди срещу личността на М.К. и по законов път да
търси правата си., Д.П., също извършил проверка по случаите, посочени от
подсъдимата, *** А.П., който сочи, че ***
К. му се оплакала, че е имало проблеми между нея и *** П.Ч. на 29.12.2016г. В
тази насока са и обясненията до *** на св. В.А., в които е посочила, че е имало
разговор между М.К. и П.Ч. защо само те получавали веднага след пристигането си
в ФСМП-Я. нов адрес, показанията на св.Д.Д., която заявява, че е имало шум в
коридора пред РКЦ, което я принудило тя да излезе от лекарския кабинет и да
провери какво се случва, след което е видяла П.Ч. да стои пред вратата на РКЦ,
както и показанията на св.Р.Г.-Х., която сочи, че е имало пререкания между
тъжителите на 02.01.2017 г. От СМУ № *** г., което е издадено от д-р Т. Ч. се
установява, че между тъжителите е имало конфликт на 29.12.2016 г. Не е
изслушана от *** *** М.К., с което не е
изготвен окончателен протокол от проверката, а при извършената проверка
по подадените два рапорта на 04.01.2017 г. не е иззет и изгледан записа от
охранителните камери от 02.01.2017 г., от който е щяло много ясно да се види
какво всъщност е станало между двамата подсъдими.
В останалата част съдът приема за достоверни
обясненията на подсъдимата, защото кореспондират с кредитирания от съда
доказателствен материал.
Съдът не приема за
достоверни онази част от обясненията на подс.П.Ч. от с.з., в които се сочи, че между него и подс.М.К. не е имало конфликти на
29.12.2016г. и на 02.01.2017 г., т.к. в тази част обясненията му се
опровергават от показанията на св. К. Д. и Д.Д., които описват какво е било
отношението на подс.П.Ч. към подсъдимата в клуба на пенсионера, Г.С.Г./приятел
на тъжителката/, който описва какво е било нейното емоционално състояние след
станалия конфликт с П.Ч., Ж.К., който изготвил ДЗ и предупредителен протокол на
тъж.П.Ч. от 09.03.2017 г., предупреждавайки го да не отправя обиди срещу
подс.М.К., а по законов път да търси правата си, Д.П.,***, който извършил
проверка по случаите, посочени от М.К., *** А.П., който посочи пред съда, че
подс.М.К. му се оплакала, че е имало проблеми между нея и подс.П.Ч. на
29.12.2016 г. От обясненията до *** на св.В.А. е видно, че е имало разговор
между М.К. и подсъдимия защо само те получавали веднага след пристигането си в ***-Я.
нов адрес, *** Д.Д. заяви, че е имало шум в коридора пред РКЦ, което я
принудило да излезе от лекарския кабинет на ФСМП-Я. и да провери какво се става
в коридора, след което е видяла подс.П.Ч. да стои пред вратата на РКЦ, която
била заключена, а *** Р.Г. – Х. също сочи, че е имало пререкания между двамата
тъжители по повод на адресите, които *** К. разпределяла между екипите. От СМУ
№ ***., издадено от съдебния лекар д-р Т. Ч. се установява, че между
подсъдимите е имало конфликт на 29.12.2016 г. *** не е изслушала подс.М.К., или
не е изготвен окончателен протокол от проверката на комисията, а при проверката
по двата рапорта на М.К. от 04.01.2017 г. не е прегледан видеозаписа от
охранителните камери в ФСМП-Я. от 02.01.2017 г., от който е щяло да се установи
дали написаното в обясненията на служителите на ФСМП-Я. е истина, и какво е
станало между двамата подсъдими. От събраните по делото доказателства не се
установи подс.М.К. да е извършила посочените в обясненията на подсъдимия
нарушения/Том ***, л.***, л.***/, освен констатираните нередности от ***, при
незавършената проверка от нея.
В
останалата част съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимия, защото
кореспондират с кредитираните от съда доказателства.
Съдът не кредитира онази
част от показанията на св.С.Ш. от с.з., в които се сочи, че между М.К. и П.Ч. не е имало конфликт на 29.12.2016 г.
и 02.01.2017 г., защото в първия случай тя е била в задната част на ***, а не в
***, а при втория случай е била в РКЦ, а не отвън в коридора, когато е имало
спречкване между тъжителите, още повече, че между М.К. и свидетелката е имало
проблеми от служебно естество, което е видно и от изгледания видеоматериал от
01.01.2017 г. в РКЦ. За това, че е имало конфликт между П.Ч. и М.К. и видно и
от показанията на св.Ат.П., който не е заинтересован от изхода на делото, от
СМУ, издадено на подсъдимата от съдебен лекар, от показанията на приятеля
й/св.Г.Г./, от показанията на свидетелите Д.Д. и Р.Г.-Х..
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, защото
кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени
доказателствени средства.
Съдът не кредитира онази
част от показанията на св. Г.С. Г. от с.з., в които се сочи, че е бил очевидец на станалото в линейката между двамата
тъжители на 29.12.2016 г., защото в обясненията, които е дал пред св.Ж.К. не е
посочил тези обстоятелства. Едва пред съда е заявил, че е бил очевидец на
поведението на П.Ч.. Това се потвърждава и от показанията на св.Ж.К., който бе
категоричен, че пред него св.Г.Г. не е посочил да е бил очевидец на конфликта
между П.Ч. и М.К. станал в ***. Този свидетел е й заинтересован от изхода на
делото, защото живее на съпружески начела с тъжителката, като не представи пред
съда и исканите писмени доказателства, с които да удостовери, че е пазарувал от
магазин „***“ и се е намирал в близост до мястото, където е била спряна
линейката на 29.12.2016 г. в к-с „***“.
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, защото
кореспондират с кредитираните от съда гласни и писмени доказателства.
Съдът не кредитира онази
част от показанията на св. Р.Д. от с.з., в които е посочено, че не е била очевидец на инцидента между тъжителите на
02.01.2017 г., т.к. в обясненията на св.В.А. пред *** на ЦСМП-Я. се сочи, че е
имало разговор между М.К. и П.Ч. защо само те получавали веднага нов адрес, а в
своите обяснения пред същата комисия и показания в с.з. св.Д.Д. заявява, че е
имало шум в коридора пред РКЦ, което е наложило тя излезе от лекарския кабинет,
след което е видяла П.Ч. да стои пред вратата на РКЦ, която била заключена.
Св.Р.Г.-Х. също сочи на 02.01.2017 г., че е имало спречкване между тъжителите,
касаещо разпределението на адресите между екипите на ***-Я..
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, защото
кореспондират с кредитираните от съда доказателства.
Съдът не кредитира онази
част от показанията на св. В.А. от с.з., в които се твърди, че не е била
свидетел да е имало конфликт между тъжителите, защото в обясненията си пред ***
на ЦСМП-Я. тази свидетелка сочи, че на 02.01.2017 г. е имало разговор между М.К.
и П.Ч., поради това, че само те получавали веднага нов адрес, след като се
върнали от адрес, а в своите обяснения пред комисията и в показанията си св.Д.Д.
заявява, че чула шум в коридора пред РКЦ, поради което излязла от лекарския
кабинет и видяла П.Ч. да стои пред заключената врата на РКЦ, а св.Р.Г.-Х.
заяви, че посочения ден е имало пререкания между тъжителите за разпределението
на адресите по екипи.
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, защото
кореспондират с кредитираните от съда доказателствени материали.
Съдът не кредитира онази
част от показанията на св. Б.Н., А.П. и М.Я./***., в които се сочи, че на 29.12.2016 г. и на 02.01.2017г. не е имало
конфликти между тъжителите, защото не е изслушана от комисията тъж.М.К., не е
иззет записа от охранителните камери от 02.01.2017 г., в обясненията си до
комисията св. В.А. сочи, че е имало разговор между М.К. и П.Ч. защо само техния
екип получавал отново нов адрес, в показанията си св.Д.Д. заявява, че е чула шум
в коридора пред РКЦ, поради което тя да излязла от лекарския кабинет да провери
какво се случва, след което е видяла П.Ч. да стои пред вратата на РКЦ, която
била заключена от М.К., а св.Р.Г.-Х. разказа, че е имало спречкване между
тъжителите, заради разпределението на адресите между екипите. В тази връзка е и
представеното СМУ № *** г., издадено от д-р Т. Ч., от което е видно, че между
тъжителите е имало конфликтна ситуация на 29.12.2016 г. В тази насока са и
показанията на св.Г.Г./приятел на тъжителката/, който макар да е заинтересован
от изхода на делото е потвърдил в какво състояние се е намирала М.К. след
инцидентите с тъж.П.Ч.. Св.Ат.П. сочи, че *** К. му се оплакала, че е имало
проблеми между нея и *** П.Ч. на 29.12.2016г., а в края на протокола от
извършената проверка е посочено, че трябва да се съберат и други данни за
изготвяне на мотивирано становище на комисията. Не е имало налагане на
наказания на *** К. след изготвяне на протокола от комисията. Св.Б.Н. дори
посочи пред съда, че *** М.К. била съвестна като *** и си изпълнявала
служебните задължения.
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на тези трима свидетели,
защото кореспондират с кредитираните от съда доказателства.
Съдът не кредитира онази
част от показанията на св. Д.Д. от с.з., в които се твърди, че между тъжителите не е имало проблеми на 29.12.2016 г.
и на 02.01.2017 г., т.к. свидетелката и тъж.М.К. не са в добри отношения, видно
от обясненията на *** Д.Д. до ***, а от показанията на *** П. е видно, че *** К.
му се е оплакала, че между нея и тъж.П.Ч. има проблеми на 29.12.2016 г. В
обясненията си до комисията св. В.А. сочи, че е имало проведен разговор между
М.К. и П.Ч. на 02.01.2017 г. защо само те като екип получавали веднага след
пристигането си нов адрес, а й св.Д.Д. заявява в показанията си, че е имало шум
в коридора пред РКЦ, което я принудило да излезе от лекарския кабинет и да
провери какво се случва, като видяла в коридора П.Ч. да стои пред вратата на
РКЦ, която била заключена от *** К. или между тъжителите е имало проблем. За
конфликт на 02.01.2017 г. заяви и св.Р.Г.-Х.. В тази насока е и СМУ № *** г.,
издадено от д-р Т. Ч., от което се установява, че между тъжителите е имало
конфликт й на 29.12.2016 г. В тази насока са и показанията на св.Г.Г./приятел на
тъжителката/, който е заинтересован от изхода на делото, но също е потвърдил
какво е било състоянието на приятелката му след станалите конфликти с тъж.П.Ч..
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, защото
кореспондират с кредитираните от съда доказателства.
Съдът не кредитира онази
част от показанията на св. Р.Г.-Х. от с.з. , в които е посочено, че между тъжителите не е имало проблеми на 29.12.2016 г.
и 02.01.2017 г., най-малкото, защото работят в един колектив, в който всеки
проблем между членовете на екипа води до определена реакция на останалите,
видно от обясненията, които са давали членовете на ФСМП-Я. пред ***. От
показанията на *** П. е видно, че на 29.12.2016 г. *** К. му казала, че между
нея и П.Ч. има проблем. В обясненията си до *** св. В.А. е посочила, че на
02.01.2017 г. е имало разговор между М.К. и П.Ч. защо само техният екип
получавал веднага след пристигането си във ФСМП-Я. нов адрес. Св.Д.Д. е заявила,
че поради шум в коридора пред РКЦ се наложило да излезе от лекарския кабинет и
да провери какво се случва там. Тогава разбрала, че вратата на РКЦ е заключена
от *** К., а П.Ч. стоял пред вратата на РКЦ. От СМУ № *** г., издадено от
съдебния лекар Т. Ч. се установява, че между М.К. и П.Ч. е имало конфликт на
29.12.2016 г. Това е видно и от показанията на св.Г.Г./приятел на тъжителката/,
който дори и заинтересован от изхода на делото разказа пред съда, че М.К.
плачела след станалия конфликт. Дори св. Р.Г.-Х. заяви
пред съда, че е имало пререкания между тъжителите по повод на адресите на
екипите за спешна помощ на 02.01.2017 г. или на посочената дата е имало
конфликтна ситуация между *** К. и П.Ч..
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, защото
кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени
доказателствени средства.
Съдът не кредитира онази
част от показанията на свидетелите Б.И. и Д. М. от с.з., в които сочат, че е тъж. П.Ч. е имал негативно отношение към своите
колеги и лекарите от ФСМП-Я., т.к. не се събраха по делото гласни или писмени
доказателства, от които да е видно, че П.Ч. е имал лошо отношение към екипа на ***
в гр.Я..
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на тези двама свидетели,
защото кореспондират с кредитираните от съда доказателства.
Съдът не кредитира онази
част от показанията на св. Т.Д. от с.з., в които се твърди, че е имало лошо отношение на *** М.К. към нея, защото по
делото не се събраха други доказателства, които да потвърждават нейните
твърдения и обясненията на подсъдимия за такова отношение.
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, защото
кореспондират с кредитираните от съда гласни и писмени и доказателства.
Съдът изцяло приема за
достоверни показанията на св. П. И., Г. С. Г., К. Д., Ж.К., А.П., Д.П., А. А., Н.К.,
З.Ч., В.Х., Н.К. и Д.Д., защото всички свидетели добросъвестно разказаха пред
съда какво им е известно за отношенията между тъжителите, за това какво се е
случило между тъжителите на 29.12.2016г. и на 02.01.2017г. Св. П.И. и Г.Сл.Г. /приятели
на П.Ч./ разказаха пред съда, че Ч. е бил притеснен от изхода на извършваните
проверки от *** на ЦСМП-Я. и РП-Я.. Св. К.Д. и Д.Д. разказаха какво е било
поведението на П.Ч. към *** М.К. при *** на св.Ат.П. на 29.12.2016 г. в
пенсионерския клуб в к-с“***“ в гр.Я., като св.К.Д. посочи, че поведението на
П.Ч. и е направило лошо впечатление или е било видно, че е имало
неразбирателство между тъжителите, а св.Д.Д., че гласа на П.Ч. бил с по-висок
тембър и ако човек не го познава би приел, че той се кара с човека, на когото
говори, че е направил забележка на *** К., че закъсняват. От показанията на
свидетелите Ж.К. и Д.П./*** от РУ-Я./ се установява, че е имало конфликти между
тъжителите, макар всеки от тях да е твърдял обратното на позицията на другата
страна. Св.Ж.К. заяви също, че не се сеща
св.Г.Г./приятел на М.К./ да е казал, че е очевидец на случая, който станал в
линейката на 29.12.2016г. Този свидетел написал протокол за предупреждение на
тъж.П.Ч. от 09.03.2017 г., с което го предупредил да не отправя обиди срещу
личността на М.К. и по законов път да търси правата си. П.Ч. не е отказал да
подпише протокола и не е направил възражения по него. След като обобщили в ДЗ-ки
материалите по преписка № ***. на РП-Я., същите били изпратени по компетентност
на прокурора. От показанията на свидетелите А.П. и А.А./тъст и зет/, касаещи
предоставена *** на св.А.П. се установи, че св.Ат.П. действително е имал нужда
от ***. Св.Н.К. разказа добросъвестно какво знае за подадените рапорти и за
извършената проверка, а свидетелите З.Ч., В.Х. и Н.К. разказаха за отношенията
си с техните колеги/М.К. и П.Ч./, като св.З.Ч. разясни пред съда какво трябва
да бъде поведението на *** при работа на адрес, че е имало случаи да закъснеят
с *** К., ако са имали по-тежък случай. Показанията на посочените свидетели
кореспондират, както помежду си, така и със събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства, събрани по делото - видеозаписи от РКЦ на ФСМП-Я.
от 01.01.2017г./ диск – LG DVD + R/.
Сьдьт
прави следните правни изводи от така установената фактическа обстановка:
Подс.М.К.
не е осьществила сьстава на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3,
т.4, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, т.к. в качеството си на длъжностно
лице – *** в ЦСМП-Я., ФСМП-Я., при изпълнение на службата си, от 04.01.2017 г.
до 31.01.2017 г., в условията на продължавано престъпление, с рапорти №№*** и ***,
и двата рапорта от 04.01.2017 г., подадени до *** на ЦСМП-Я., и в жалба от
31.01.2017 г., подадена в РП-Я., не е разгласила позорни обстоятелства и не е
приписала престъпления на П.В.Ч., в качеството му на длъжностно лице – *** в
ЦСМП-Я., ФСМП-Я. при изпълнение на службата му:
- В качеството си на длъжностно
лице – *** в ЦСМП-Я., ФСМП-Я., при изпълнение на службата си на 04.01.2017 г.,
в гр.Я., с рапорт №*** от 04.01.2017 г., подаден до *** на ЦСМП-Я., не е
разгласила позорни обстоятелства и не е приписала престъпления на П.В.Ч., в
качеството му на длъжностно лице – *** в ЦСМП-Я., ФСМП-Я. при изпълнение на
службата му;
- В качеството си на длъжностно
лице – *** в ЦСМП-Я., ФСМП-Я., при изпълнение на службата си на 04.01.2017 г.,
в гр.Я., с рапорт №*** от 04.01.2017 г., подаден до *** на ЦСМП-Я., не е
разгласила позорни обстоятелства и не е приписала престъпления на П.В.Ч., в
качеството му на длъжностно лице – *** в ЦСМП-Я., ФСМП-Я. при изпълнение на
службата му;
- В качеството си на длъжностно
лице – *** в ЦСМП-Я., ФСМП-Я., при изпълнение на службата си на 31.01.2017 г.,
в гр.Я., с жалба/тъжба/ от 31.01.2017 г., подадена до РП-Я., не е разгласила
позорни обстоятелства и не е приписала престъпления на П.В.Ч., в качеството му
на длъжностно лице – **** в ЦСМП-Я., ФСМП-Я. при изпълнение на службата му.
Подс.П.Ч.
не е осьществил сьстава на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3,
т.4, вр. чл.147, ал.1 от НК, т.к. в качеството си на длъжностно лице – *** в ЦСМП-Я.,
ФСМП-Я., при изпълнение на службата си, в обяснение от 26.01.2017 г., подадено
до *** на ЦСМП-Я., не е разгласил позорни обстоятелства за М.П.К., в качеството
й на длъжностно лице – *** в ЦСМП-Я., ФСМП-Я., при изпълнение на службата й.
От
обективна страна предмет на престьпно посегателство и при двете престъпления,
посочени в първоначалната и насрещната тъжба трябва да бъде доброто име, личното
чувство за достойнство и чест на двамата тъжители, както и тяхната самооценка и
обществената оценка за личността им, като елемент от честта и достойнството на
човешката личност.
Изпълнителните
деяния при публичната клевета/разгласяване на позорни обстоятелства/посочени
по-горе и за двете тъжби/ и приписване на престъпленията по чл.131 ,ал.2, т.4
от НК, чл.144, ал.3 от НК, чл.325 от НК и чл.148, ал.1, т.1, т.3, т.4, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК на тъж.П.Ч./ визирани в първоначалната
тъжба, в която се сочи, че на три пъти - на 04.01.2017 г., на 04.01.2017 г. и
на 31.01.2017 г. - подс.М.К. е извършила квалифицирана клевета по чл.148, ал.2,
вр. ал.1, т.2, т.3, т.4 ,вр. чл.147, ал.1 от НК, в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК/ са осьществени от обективна
страна й от двамата подсъдими. Изложените факти, обстоятелства и оценки за
личността, морала и работата на всеки от двамата тъжители са били литерално
изложени в двата рапорта от 04.01.2017 г. до *** на ЦСМП-Я., жалбата от
31.01.2017 г. до РП-Я. от подс.М.К., и в обясненията на подс.П.Ч. от 26.01.2017
г. до *** на ЦСМП-Я.. Безпорно е установено, че посочените частни документи са
изготвени от двамата посъдими, като М.К. е ползвала и услугите на адвокат от
АК-Я.. Това се установява й от показанията на св. Б. Н., А.П., М.Я./членове на ***,
разгледала рапортите и обясненията по тях/, Н.К./*** на ЦСМП-Я., възложил
извършването на проверката от ***/, Ж.К. и Д.П./*** от РУ-Я., извършили
проверката, назначена от РП-Я. по подадената на 31.01.2017 г. тъжба/жалба/ до
РП-Я./. Визираните свидетели са имали възможност да прочетат лично рапортите,
жалбата и обясненията на подсъдимите и да извършат проверки по тези сигнали и
по обясненията на подс.П.Ч.. Визираните факти, обстоятелства и оценки за
личностните и професионалните качества на всеки от тъжителите са станали й публично
достояние на колегите на двамата тъжители, видно от показанията на тези лица,
дадени по делото/чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НК – публичността е елемент от
състава на посочените деяния в тъжбите, когато фактите, обстоятелствата и
оценките се разпространяват по изложения във фактическа обстановка начин/друг
начин//. По делото бе установено категорично, че изложените в тъжбите факти и обстоятелства
са писмено изготвени при изпълнение на службите на двамата подсъдими. И двамата
тъжители и подсъдими са длъжностни лица, по смисъла на чл.93, ал.1 б.“б“ от НК,
видно от длъжностните характеристики на лицата – чл.148, ал.2, вр, ал.1, т.3 и
т.4 от НК/. Подс.М.К. на три пъти е изложила факти, обстоятелства и оценки за
личността на П.Ч., като от обективна страна се касае за три деяния по чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4 ,вр. чл.147, ал.1 от НК, в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК/ на 04.01.2017 г., на
04.01.2017 г. и на 31.01.2017 г./, като тези деяния са извършени през
непродължителни периоди от време, при сходна фактическа обстановка, при което
всяко последващо деяние от фактическа страна е продължение на предходното.
Изложените факти, обстоятелства и оценки за личността на тъжителите, и в двете
тъжби, са негативни за П.Ч. и М.К., като същите са станали достояние, освен на
визираните по-горе лица, които поради естеството на своята работа са били
длъжни да ги прочетат, така и на близките/приятелите/ на двамата тъжители.
При
така установената фактическа обстановка, съобразно кредитираните и анализирани
от съда обяснения на двамата подсъдими, показания на св. С.Ш., Г.С. Г., Р.Д., В.А.,
Б.Н., А.П., М.Я., Д.Д., Р.Г.-Х., Б.И., Д. М., Т.Д., П. И., Г. С. Г., К. Д., Ж.К.,
А.П., Д.П., А. А., Н.К., З.Ч., В.Х., Н.К. и Д.Д., както и пледоарии на защитата
може да се направи обоснован извод, че деянията, посочени и двете тъжби са
осъществени само от обективна страна, но не и от субективна страна от двамата
подсъдими.
Деянията
не са осъществени от двамата подсъдими с пряк или косвен умисъл. И двамата
подсъдими са съзнавали, че изложените, факти, обстоятелства и оценки в
рапортите и жалбата на М.К., и в обясненията на П.Ч. са негативни за тъжителите,
но и при двамата подсъдими е съществувала обоснована на обективни факти
увереност в истинността на разгласяваните обстоятелства, факти и оценки, която
изключва умисъла за разпространяване на позорни обстоятелства и приписване на
престъпления. И двамата подсъдими не са искали умишлено или непредпазливо да
накърнят честта и достойнството на тъжителите, а да защитят своите права като
личности и служители във ФСМП-Я.. Подс.М.К. е потърсила съдействие и помощ от
своите ръководители и РП-Я., и макар да не се доказа в с.з., че подс.П.Ч. е
казал и извършил думите и действията, изложени в рапортите и жалбата й до РП-Я.,
от кредитираните от съда гласни и писмени доказателства се установи, че е имало
конфликтни ситуации между нея и П.Ч. на 29.12.2016 г. и на 02.01.2017 г.,
поради което и тя е подала тези рапорти и тъжба до компетентните органи, за да
получи желаната и очаквана от нея защита на своите права като личност и ***.
Подс.П.Ч. е изразил в обяснението си до *** на ЦСМП-Я. от 26.01.2017 г. своята
оценка и виждане за личните и професионални качества на *** М.К., изхождайки от
професионалните проблеми, които не само той, а и негови колеги са имали при
работата си с тъжителката, като той също е искал съдействие от своите колеги,
за да бъдат разрешени изложените от него проблеми с *** К., убеден в своята
правота и не е целял умишлено или непредпазливо да накърни честта и
достойнството на М.К., разпространявайки неверни, позорни факти и обстоятелства
за ***.
Съдът не приема доводите на повереника на тъж.П.Ч., че
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, и изгледан видеозапис от
01.01.2017 г. се установява, че подс.М.К. е извършила престъпелнието, за което
е била привлечена като подсъдима – чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр. чл.147,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – с три деяния, две от 04.01.2017 г. и едно от
31.01.2017 г., всички по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2,
т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1 от НК. От обективна страна, както бе посочено, са
изписани думите, изразите и описано поведението, за които се сочи, че са
осъществени от тъж.П.Ч., но няма категорични
доказателства, че подс.М.К. е извършила деянието и от субективна страна, т.е.,
че е искала умишлено да наклевети тъж.П.Ч., защото това се оборва от
показанията на св. К. Д. и Д.Д., които описаха какво е било отношението на
тъж.П.Ч. към подсъдимата в клуба на пенсионера в к-к „***“, Г.Г./приятел на
подсъдимата/, който описва какво е било нейното психическо състояние след
станалия инцидент с тъж.П.Ч., Ж.К., изготвил ДЗ и предупредителен протокол на
тъж.П.Ч. от 09.03.2017 г., с който го предупредил да не отправя обиди срещу
подс.М.К., а по законов път да търси своите права, Д.П.,***, който извършил
проверка по сигналите от подс.М.К. и сочи, че е имало конфликт между двете лица, св.А.П., който заяви в с.з., че подс.М.К. му
се оплакала, че е имало проблеми между нея и подс.П.Ч. на 29.12.2016 г. От
материалите, събрани от *** се установява – от обясненията на св. В.А., че е
имало разговор между подс.М.К. и П.Ч. защо само те получавали веднага след
пристигането си във ФСМП-Я. нов адрес, а другите екипи не, от показанията на
св.Д.Д. се установи, че е имало шум в коридора пред РКЦ, което я принудило да
излезе от лекарския кабинет на ФСМП-Я. и провери какво се случва в коридора, виждайки
тъж.П.Ч. да стои пред вратата на РКЦ, която е била заключена, от показанията на
св.Р.Г.-Х. е видно, че на 02.01.2017 г. е имало пререкания между тъжителите
заради разпределението на адресите между екипите на ФСМП-Я.. От СМУ № *** г.,
издадено от д-р Т. Ч. се установява, че между подсъдимите е имало конфликт на
29.12.2016 г. *** не е снела обяснения от подс.М.К., и не е изготвен
окончателния протокол от проверката. При проверката по двата рапорта на
подсъдимата от 04.01.2017 г. не е прегледан й видеозаписа от охранителните
камери в ФСМП-Я. от 02.01.2017 г., от който щеше да се установи дали изложеното
в обясненията на служителите на ЦСМП-Ямбол кореспондира с обективната истина, и
какво е станало между двамата подсъдими, както това е видно от видеозаписите от
01.01.2017 г. От събраните по делото доказателствени материали не се установи
подс.М.К. да е извършила посочените в обясненията на подсъдимия пред съда
нарушения, освен констатираното от *** и то при недовършена проверка.
Поведението на тъж.П.Ч. при разговора му с подсъдимата в клуба е направило
особено впечатление на св.К.Д., като поведението на тъж.Ч. към *** подразнило
свидетелката. Това е отбелязано и от св.Д.Д., който щеше да реагира по подобен
начин като св.Д., ако не познаваше преди това тъжителя П.Ч., който си позволил
да направи забележка на *** да си свърши по-бързо работата. От показанията на
св.Г.Г./приятел на подсъдимата/ е видно, че не е бил очевидец на станалото в ***
на 29.12.2016 г., като тези негови показания в посочената част бяха опровергани
от показания на св.Ж.К., но от останалите му показания, от СМУ и посочените
по-горе гласни доказателства е видно, че е имало конфликти между двамата
подсъдими на 29.12.2016 г. и на 02.01.2017 г. В тази насока са и кредитираните
от съда обяснения на М.К. и П.Ч. от с.з., касаещи извършената проверка.
Визираната проверка по случаите, описани в рапортите и в жалбата до РП-Я., не е
приключила. Видно от обясненията на служителите от ФСМП-Я. по случаите,
посочени точно от адвоката на П.Ч., някои от които бяха разпитани и като
свидетели по делото, се установи, че част от свидетелите са в недобри, дори
лоши отношения с подс.М.К., поради което и съдът не е кредитирал част от
техните показания/анализирани от фактическа страна по-горе/, защото в същите се
премълчава, че е имало инциденти на 29.12.2016 г. и 02.01.2017 г. Необяснимо е
защо в съда бяха предоставени видеозаписите от РКЦ от 01.01.2017 г., но не и от
02.01.2017 г. Вярно е, че при извършената проверка било установено забавяне при
обслужване на адресите, но подсъдимата и св.Зл.Ч. дадоха логично обяснение за
това. Подс.М.К. не е наказвана за тези свои закъснения или за другите, посочени
в протокола на *** нарушения. По делото не се събраха писмени доказателства, от
които да е видно, че подсъдимата перманентно е вършила лошо своята работа като ***.
От направените й атестации се установява, че е работила много добре. В тази
насока са и атестациите на подс.П.Ч.. Поради това съдът не приема анализа на
доказателствата от повереника на П.Ч., че не е имало конфликтни ситуации между
него и подс.М.К.. Дори от изгледаните видеозаписи в с.з се вижда, че подс.М.К.
е подразнена от поведението на св.Ш., след което настъпва и конфликта между тях,
като подсъдимата удря ръката на *** Ш.. От видеозаписа не е ясно поради каква
причина е станал конфликта между *** К. и ***. Ш.. *** Д. не е заявила *** К.
да се оплакала от поведението на П.Ч., но подсъдимата се е оплакала на *** П.,
а и П.Ч. заяви в обясненията си, че е „вдигал панаира“ на подсъдимата, когато
установил, че е с повече адреси, т.е. позволявал си е да държи сметка на *** по
РКЦ *** за неговата работа или е имало конфликтна ситуация. Подс.М.К. е
преценила, че ще подаде рапорти №*** и №*** за случаите от 29.12.2016 г. и от
02.01.2017 г. направо до *** на ЦСМП-Я., което е станало на 04.01.2017 г., а по-късно
и до РП-Я. на 31.01.2017 г. Първият рапорт е изготвен на 30.12.2016 г., а
вторият на 03.01.2017 г., т.е. точно след настъпването на двата инцидента.
Несериозно е да се смята, че подсъдимата е трябвало да поиска събирането на
видеозаписа от 02.01.2017 г., но умишлено не го е сторила, при условие, че тя
няма да извърши процесната проверка, а и *** е знаела, че е може да ползва
видеозаписите, но не ги е изискала и приложила към материалите, събрани при
проверката. По делото не бяха установени за достоверни показанията на св.Тр.Д.,
че е била обиждана от подсъдимата. Тези показания, заедно с обясненията на
подсъдимия, касаещи този случай са изолирани, т.к. няма други доказателства,
които да ги подкрепят. В тази насока съдът не прие за достоверни и показанията
на св.Б.И. и св.Д.М., че подс.П.Ч. е имал лошо отношение към колегите си,
защото тези показания също са изолирани и не подкрепят от останалия по делото
доказателствен материал. Относно благодарственото писмо по адрес на подсъдимата, че било „сътворено“ по
диктовката на подсъдимата от св.К.Д., по делото не бяха представени
доказателства, които категорично да доказват твърденията на адвоката на
тъжителя. Относно заключението на ***, че подс.М.К. е допускала нарушения в
работата си, тази комисия не е предложила подсъдимата да бъде наказана. Дори
председателят на комисията *** П. заяви, че проверката не е приключила
окончателно, след като *** К. не е дала становище по случаите. От приложените
по делото атестации на *** К. *** е видно, че тя се е справяла много добре с
работата си и спрямо нея и подс.П.Ч. няма подадени жалби, поради което и
твърденията, че подсъдимата „не желае да се научи да работи добре“, че всеки
който и помага бил „крив“ не следва да бъдат кредитирани като основателни и
доказани. В тази връзка, следва да се отбележи, че съобразно констатираните
пропуски в работата на *** М.К. от ***, макар проверката да не е завършила, са
дали основание на подс.П.Ч. да напише в обясненията си до комисията, че според
него подсъдимата не може да се справя със задълженията си. В случая подс.П.Ч., според
неговите разбирания за екипност и работа в ФСМП-Я. се е представил за потърпевш,
като в случая той не е целял да накърни честта и достойнството на тъж.М.К., а
да бъде разрешен възникналия проблем, който според него съществувал в екипа на ***
в гр.Я.. По изложените съображения, съдът прие, че макар в своите рапорти и
жалба до РП-Я. подсъдимата да е посочила факти и обстоятелства, които са
негативни за тъж.П.Ч., тя от субективна страна не е искала умишлено/пряко или
косвено/ да накърни неговата чест и достойнство, да разгласи позорни
обстоятелства и да му припише престъпления, а да потърси защита при
възникналите конфликти с П.Ч., поради което съдът прие, че нито едно от трите
деяния/на 04.01.2017 г., на 04.01.2017 г. и на 31.01.2017 г./, посочени в
тъжбите на П.Ч. не съставлява престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр.
чл.147, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК призна подс.М.К. за невиновна
по предявеното и обвинение по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2,
т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и я оправда по това обвинение.
В тази връзка, съдът споделя изцяло доводите на защитата на подс.М.К., че няма
извършено престъпление по посочения текст от НК, че подсъдимата не е целяла да
накърни честта и достойноството на тъж.П.Ч., а е упражнила правота си на защита
– да подаде жалба до съответните органи, когато счита, че са нарушени нейните
права. Няма злоупотреба с права, защото подсъдимата е искала защита, а не е
целяла умишлено да обвини тъжителят, за да му навреди, защото е получила и
съвет от адвокат, че може да защити по този начин своите нарушени права.
Житейски оправдано е да се забави *** при посещение на адрес, особено когато се
касае за възрастен човек, който не може да се съблече сам за преглед. Житейски
оправдано е и да се заключи човек в кабинета си, ако се е почувствал застрашен
от поведението на друг човек, както е станало в процесния случай на 02.01.2017
г. Видно от СМУ подсъдимата е преживяла сериозен стрес на 29.12.2016 г., макар
да не бе доказано, че описаните в медицинския документ наранявания са били
причинени от тъж.П.Ч.. По делото не бяха представени медицински документи, от
които да е видно, че тъжителят е имал влошено здравословно състояние заради
подадените от подсъдимата рапорти и жалба, като от показанията на неговите
приятели се установява само, че е бил притеснен от резултата от извършваните
проверки. *** не е извършила пълна проверка на фактите по подадените сигнали от
подсъдимата. Тя не е разпитана при проверката, макар че това е можело да стане.
Не е прегледан видеозаписа от РКЦ и от коридора на РКЦ на ФСМП-Я. от 02.01.2017
г., макар това да е можело да се направи. Няма становище за налагане на
наказание на подсъдимата, въпреки констатираните нередности. Няма данни да е
имало регистрирани оплаквания против подсъдимата. Резонен е й извода на
защитата на подсъдимата, че в рапортната книга се отбелязват и описват само
медицински проблеми, а не лични взаимоотношения.
Съдът не прие за основателни и доказани и аргументите
на адвоката на тъж.М.К., че подс.П.Ч. е извършил инкриминираното деяние,
посочено насрещната тъжба, по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1
от НК. От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установи
подс.П.Ч. да е разгласил позорни обстоятелства за тъжителката. В обясненията,
които е дал пред ***, той добросъвестно е изложил своето виждане по подадените
сигнали срещу него. Изложените в обяснението на подсъдимия факти и
обстоятелства се поддържат от констатациите в протокола на *** и неговите
колеги от ФСМП-Я., макар проверката да не е приключила, че е имало проблеми,
когато са работили с тъжителката. В тази насока са й показанията на свидетелите
С.Ш.,
Р.Д., В.А., А.П., Б.Н., М.Я., Д.Д., Р.Г.- Х., Н.К., както и дадените от
тях пред *** обяснения, с изключение на св.Н.К., която не е давала обяснения.
Това се установява и от изгледаните видеозаписи от РКЦ от 01.01.2017 г., в
който има спор между тъжителката и св.Св.Ш., при който от видеофайл № ***е
видно, че тъжителката удря с ръка ръката на св.Ш.. Следва също да се отбележи изрично, че
констатираните слабости в работата на тъж. М.К. от ***, макар проверката да не
е завършила, са дали основание на подс.П.Ч. да напише в своите обяснения до
комисията, че според него тъжителката не може да се справя със задълженията си
при работа в екип. Подс.П.Ч., според своите виждания за работа в ФСМП-Я. не е
целял да накърни умишлено честта и достойнството на тъж.М.К., а е искал да
бъдат разрешени проблемите, които според него съществуват при работата в екип с
*** К.. В тази
връзка, съдът прие като основателни доводите на защитата на подс.П.Ч., че той
не е извършил вмененото му с насрещната тъжба престъпление от НК. По тези съображения съдът не прие за основателни
доводите на адвоката на тъжителката, че подс.П.Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна, умишлено и преднамерено състава на престъплението по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2,
т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1 от НК, призна го за невиновен и на основание чл.304
от НПК го оправда по това обвинение.
При
този изход на делото съдът не определи и не наложи наказания по НК на подс.М.К.
и подс.П.Ч..
Относно предявените граждански искове:
Всички
предявени в с.з. гр.искове от тъжителите се основават на института на
непозволеното увреждане, визиран в чл.45 и чл.52 от ЗЗД. Според този институт всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Четирите гр.иска
за неимуществени вреди са допустими, т.к. са надлежно предявени от активно
легитимирани лица и подлежат на разглеждане от РС-Я..
За възникване
на деликтната отговорност от непозволено увреждане е необходимо да се докаже
всеки един от елементите на сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД, а именно
- деяние, противоправност на деянието, вина, вреда и причинно-следствена връзка
между деянието и вредата.
Разгледани
по същество, всички искове на гр.ищци П.Ч. и М.К. за причинени им неимуществени
вреди от процесните деяния, визирани в първоначалната и насрещната тъжба са
неоснователни и недоказани.
От обективна страна,
в хода на съдебното следствие се доказа, че и двамата подсъдими са написали и
подали до съответните органи два рапорта/на 04.01.2017 г./, тъжба/жалба//на
31.01.2017 г./ и обяснения /26.01.2017 г./. Тези частни писмени документи са
разгледани от свидетелите, които били членове на *** на ЦСМП-Я. и полицейските
служители от РУ-Я., като по-късно са станали достояние и на колегите на гр.ищци
и техните близки. Всеки от гр.ищци се е запознал със съдържанието на посочените
документи и се е обидил, наранил от негативните факти, обстоятелства и оценки
за своята личност, като П.Ч. е разбрал, че му се приписват и посочените по-горе
престъпления. В случая има извършени деяния, между тези деяния и настъпилия
негативен ефект за гр.ищци/преживяни срам и неудобство от П.Ч. и М.К./ има
каузална връзка, която не се опосредява от обективни или субективни фактори, но
визираните деяния не са противоправни и виновно извършени. При събирането на
доказателствените материали/гласни, писмени доказателства и веществени
доказателствени средства/ се установи, че всеки от двамата подсъдими е
реализирал своето право да иска защита и съдействие от компетентните органи,
които могат да му я осигурят. Заради възникналите конфликтни ситуации с подс.П.Ч.,
подс.М.К. е потърсила помощ от директора на ЦСМП-Я., а по-късно и от РП-Я.. По
същия начин и подс.П.Ч. е изразил и своето виждане за професионалните си
отношения с подс.М.К. и също е поскал съдействие от своите началници за
преодоляване на напрежението при работата си в екип с *** М.К.. И двамата
подсъдими са имали право да потърсят такава защита като служители в ФСМП-Я. и
граждани на нашето общество. При създаването на процесните частни документи те
не искали умишлено или непредпазливо от субективна страна да се наклеветят, а
да се разрешат проблемите, които съществуват между тях, или не са целели
преднамерено да разгласяват позорни обстоятелства и да си приписват
престъпления, за да се уязвят взаимно и да накърнят своите чест и достойнство
пред нашето общество. Извършените деяния от двамата подсъдими са били легитимни,
без умисъл за клеветене или по своя характер всяко от четирите деяния не
представлява деликт по смисъла на разпоредбите на чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
След
като се установи, че подс.М.К. и подс.П.Ч. не са извършители на инкриминираните деяния,
визирани в първоначалната и насрещната тъжба, че настъпилите неимуществени
вреди не са причинени противоправно и виновно от подсъдимите, съдът отхвърли
изцяло предявените от П.Ч. и М.К. гр.искове по чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Съдът отхвърли предявените против
М.П.К. *** граждански искове от П.В.Ч. *** за заплащане на обезщетения за
причинени на П.Ч. неимуществени вреди в размер на 1500 лв., ведно със законната
лихва от 04.01.2017 г., в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от
04.01.2017 г. и в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва от
31.01.2017г., до окончателното изплащане на посочените суми, като неоснователни
и недоказани.
Съдът отхвърли й предявения
против П.В.Ч. *** граждански иск от М.П.К. *** за заплащане на обезщетение за
причинени на М.К. неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната
лихва от 26.01.2017г., до окончателното изплащане на сумите, също като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, съдът
осъди на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител П.В.Ч. *** да заплати на
подсъдимата М.П.К. *** направените по делото разноски в размер на 1564.79 лв.,
и частния тъжител М.П.К. *** да заплати на подсъдимия П.В.Ч. *** направените по
делото разноски в размер на 1119.05 лв.
Съдът осъди и всеки един от
частните тъжители П.В.Ч. *** и М.П.К. *** да заплати в приход на бюджета на
съдебната власт, по сметката на ЯРС, направените по делото разноски, в размер
на по 7 лв.
По тези
сьображения сьдьт постанови присьдата си.
Районен сьдия: