Решение по дело №507/2019 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

град Ловеч, 24.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в открито заседание на осми юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №507 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2543351 на ОД на МВР Ловеч на Х.Н.Р., ЕГН ********** *** при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП като законен представител на фирма Зеолит уотър къмпани ЕООД, ЕИК  , е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 15.01.2019 година, в 15.19 часа в ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. Варна, землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., заснето с АТС тип стационарна SITRDFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3 км/ч с МПС т.а. Пежо 308, с регистрационен номер СВ 5185 ВХ, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 96 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 36 км.ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от Х.Н.Р., чрез адв. Н.Р. ***, в която излага, че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП. Излага, че доверителят й не е собственик на процесния ЕФ, а че собственик е „Лизингова къща София лизинг” ЕАД, гр. София, на която фирма доверителят й не е закон представител. На следващо място излага, че в случая е наложено наказание глоба, а предвид обстоятелството, че собственик на процесното МПС е ЮЛ то санкцията следвало да бъде имуществена санкция. Сочи, че оспорва обстоятелството, че доверителят й се е намирал на процесната дата, час и място с автомобила. Сочи, че не било изяснено как е отчетен толерансът  - дали е отчетен като допустима грешка от 3 % или като разлика от минус 3 км.ч. Моли да се отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него не се явява и процесуалният му представител.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В хода на съдебното производство съдът е задължил АНО да представи доказателства от които да е видно на коя дата е връчен процесния ЕФ на жалбоподателят, с оглед проверка на обстоятелството в срок ли е жалбата срещу последния. В отговор на указанията на съда, в ЛРС е депозирано писмо с рег. №906000-5152 от 24.06.2019 г. на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП, което е прието и вложено като доказателство по делото, от което се установява, че в сектор „ПП” не е върната разписка, с която е връчен процесния ЕФ. Тъй като е задължение на наказващият орган да ангажира доказателства, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, а в случая не са налице ангажирани такива, съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 96 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 36 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. Варна, землището на с. Малиново, извън населено място. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че  процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 99 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26. Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 96 км.ч за която именно жалбоподателят е санкциониран, като направеното в тази връзка възражение, се явява неоснователно.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство -  система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., Протокол за проверка №11-С-ИСИ/26.04.2018 год. на ГД „МИУ”, схема за организация на движението за процесния пътен участък, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство и наличието на п.з. В-26 и ПЗ Е-24, за процесния участък от пътя. Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система. Видно е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение - камера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. 

Съдът намира, че направените с жалбата възражения, касаещи допуснати процесуални нарушения при издаване на ЕФ са неоснователни. В случая не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Съдът не споделя изразеното в жалбата становище за недостатъци на електронния фиш и приема, че същият отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ и не може да се приеме, че сочените пороци са такива, след като закона не ги е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът не споделя изложените възражения в жалбата. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателя, съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая мл. инсп. В. Димитров, което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ЕФ. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. 

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на представляващ дружеството, тъй като видно от справката за собственост, ползвател на автомобилът е „Зеолит Уотър Къмпани” ЕООД.  От справката на ТР се установява, че управителят и едноличен собственик на капитала на „Зеолит Уотър Къмпани” ЕООД – Х.Н.Р., срещу когото е издаден ЕФ, като видно от събраните по делото доказателства същия не е възразил и не е заявил да е  предоставял автомобила на друго лице. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, или, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства  жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Последният, с оглед депозираната срещу него жалба е получил процесния ЕФ, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран Х.Н.Р., като управител на дружеството ползвател на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. Съдът намира, че е неоснователно направеното с жалбата възражение, че ЕФ е следвало да бъде издаден на собственика на л.а Лизингова къща Лизинг ЕАД, тъй като доказателствата по делото безспорно сочат на обстоятелството, че автомобилът е закупен на лизинг от Лизингова къща Лизинг ЕАД, и че ползвател на  същия е именно дружеството чийто управител и едноличен собственик на капитала е жалбоподателят.  

В случая жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвиждащ  че, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него. В случая са налице безспорни доказателства, че ползвател на процесния автомобил е „Зеолит Уотър Къмпани” ЕООД, и именно в качеството си управител  на това дружество – ползвател на процесното МПС, е наказан жалбоподателят. В тази хипотеза е без правно значение кой действително е управлявал автомобила, тъй като жалбоподателят не е санкциониран за това, че лично е извършил нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП, а по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП.

В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост извън населено място, когато е налице въведено ограничение с пътен знак.

По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от 60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и ПЗ Е - 24, като направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.  В случая в процесния ЕФ е посочено, и че ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26 и ПЗ Е -24.

 По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост.

Предвид на изложеното съдът приема, че правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателят.

Видно от електронния фиш номера на техническото средство присъства, а от приложената разпечатка от системата за контрол на скоростния режим е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 14.02.2019 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН, като е налице отбелязване, че същия е връчен на жалбоподателят на 17.04.2019 г. С административно наказателната преписка обаче не са ангажирани писмени доказателства от които да се установява това връчване. В изпълнение на задължението си да събере всички относими доказателства по делото, в това число и доказателства от които да е видно на коя дата ЕФ е връчен на жалбоподателят, съдът с протоколно определение от 11.06.2019 г. е задължил АНО да представи писмени доказателства удостоверяващи връчването на процесния ЕФ. В отговор на разпореждането на съда, в РС Ловеч е депозирано писмо с рег. №906000-5152 от 24.06.2019 г. на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП, от което се установява, че в сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч не е върната разписка, с която е връчен процесния ЕФ. Тъй като, както е посочено и по- горе е задължение на наказващият орган да ангажира доказателства, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, а в случая не са налице ангажирани такива, съдът прие, че процесния ЕФ се явява обжалван в предвидения от закона срок, като на жалбоподателят бе предоставена възможност да реализирала пълноценно правото си на защита.

Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

            На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден, като направените в тази връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.

При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.

По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш  за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2543351 на ОД на МВР Ловеч, с който на Х.Н.Р., ЕГН ********** *** при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП като законен представител на фирма Зеолит уотър къмпани ЕООД, ЕИК *********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: