Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260030, 28 юни 2021г , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, прокурор…………, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 365 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищец е „Теленор България“ ЕАД, а ответник – П.М.П..
Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 11/21.01.2019г. по ЧГД № 21/2019г. на РС Котел за следните суми : 157.99
лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни
услуги за периода от 15.05.2017г. до 14.10.2017г. въз основа на договор от
11.03.2017г., 19.06 лева, представляващи лихва за забава за периода от
31.10.2017г. до 07.01.2019г., както и законната лихва от подаване на
заявлението на 21.01.2019г. до окончателното изпълнение на задължението. Тъй
като ответникът бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в
изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал иск за установяване на част
от заявеното по заповедното производство вземане.
Твърди се, че на 11.03.2017г. между ищеца и ответника
бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно който на
ответника било предоставено ползването на мобилен телефонен № ********** с
избрана абонаментна програма Старт 11.99лв с уговорен срок до 11.03.2019г. По
този договор ответникът не изпълнил задължението си да заплати потребените от
него услуги на стойност 90.16 лева, дължими за периода от 15.05.2017г. до
14.10.2017г. Поради неплащане на дължимите месечни суми, операторът прекратил
едностранно договора.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 90.16 лева, за която в полза на
ищеца е била издадена заповедта за изпълнение, както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 21.01.2019г. до окончателното изпълнение на
задължението.
Правното основание на този иск е по чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
При условията на обективно кумулативно съединяване е
предявени и осъдителни иск с правна квалификация чл.286 вр.
чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД : Твърди се, че на 11.03.2017г. между страните бил
сключен договор за лизинг, по силата на който на ответника било предоставено
ползването на мобилно телефонно устройство Telenor модел Smart 4G Black. Договорът за лизинг бил сключен във връзка с
договора за мобилни услуги от същата дата. Уговорено било заплащане на цената
на устройството на 23 месечни вноски в размер на 3.99 лева всяка. Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, дължимите от месец октомври
2017г. до края на срока на договора за лизинг – месец февруари 2019г., месечни
вноски били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че неплатените вноски за
този възлизат общо в размер на 67.83 лева, поради което моли съда да осъди
ответника да заплати на ищеца посочената сума.
Заявена е претенция за присъждане на направените
разноски по настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор
срещу исковата молба.
В съдебно заседание за ищеца не се явява
представител. Исковете се поддържат чрез писмено становище. Разноските както по
настоящото, така и по заповедното производство се претендират, съобразно
списък.
Ответникът
не се явява и не изпраща представител.
С молба, депозирана преди съдебното заседание, ищецът моли за постановяване
на неприсъствено решение.
Налице са основанията на чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение по делото, тъй като на ответника са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му на него или негов
представител в съдебно заседание. Съдът, след като съобрази представените с
исковата молба писмени доказателства, намира, че предявените искове са изцяло
основателни, поради което следва да бъдат уважени. Настоящото решение не следва
да се мотивира по същество – чл.239, ал.2 от ГПК.
По
претенцията за разноски :
По исковото
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер 620.00 лева,
от които 140.00 лева платени за държавна такса, 180.00 лева адвокатско
възнаграждение и 300.00 лева депозит за особен представител.
Претендираните разноски по
заповедното производство са в общ размер 205.00 лева– 25.00 лева държавна такса
и 180.00 лева платено адвокатско възнаграждение.
Уговореното и в двете
производства адвокатско възнаграждение е било платено. Основателността на
предявените искове предпоставя присъждане на всички направени разноски. По
установителното производство обаче претенцията за присъждане на 300.00 лева,
платени за депозит за особен представител, следва да се остави без уважение,
тъй като съдът е отменил определението си за назначаване на особен
представител, тъй като ответникът е бил намерен и са му били връчени съдебните
книжа. Както вече съдът е указал на ищеца, той може да поиска връщане на
депозита. По тези причини размерът на разноските, които следва да се присъдят
по установителното производство, възлиза на 320.00 лева.
Ръководен от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание
чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422
от ГПК, в
отношенията между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление град София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, и
ответника П.М.П., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, че ответникът
дължи на ищеца присъдената му по заповед № 11/21.01.2019г по частно гражданско
дело № 21/2019 г. на РС Котел сума в размер на 90.16 лева (деветдесет лева
и шестнадесет стот),
представляващи неплатено възнаграждение за ползване на услуги по договор от 16.03.2017г за
периода от 15.05.2017г до 14.10.2017г, заедно със
законната лихва от 21.01.2019г до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.286 вр.
чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД П.М.П., с посочени
данни, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с посочени данни, сумата 67.83 лева (шейсет и
седем лева и осемдесет и три стот), представляващи неплатени вноски по договор за лизинг от 11.03.2017г, дължими за периода от месец октомври 2017г до месец
февруари 2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.М.П., с посочени
данни, да заплати на на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 205.00 (двеста и пет)
лева, представляващи разноски по частно гражданско дело № 21/2019г на РС Котел.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.М.П., с посочени
данни, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 320.00 (триста и
двадесет) лева, представляващи разноски по настоящото дело, като претенцията за
разликата до пълния ù размер 620.00 лева отхвърля.
УКАЗВА на ищеца, че може да поиска връщане на внесения по набирателната
сметка на РС Котел депозит в размер на 300.00 лева.
РЕШЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.
С
Ъ Д И Я :