№ 39318
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110165707 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ********., ЕГН **********, с
адрес: **********, чрез ********, срещу ********, ЕГН **********, с адрес:
*********** и *********, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
***********, представлявано от управителя ********, искове за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 15000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обида и
нараняване на личността на ищеца, в уронване на престижа и доброто име, изпитани
терзания, безпокойство, затруднение в контактите с близките и околните на ищеца,
преживян стрес, тревожност, възмущение и гняв и влошено физическо състояние и
психическа годност, свързано с нарушаване на трудоспособността и съня, често
главоболие, вследствие на разпространените от вестник „********“, *** (***) от
******, в статията „**********“ клевети: „**********. **** **** **********, който
от години живее в *****, но от два месеца е ****, върти тайна любовна връзка с
бизнес дамата ******** бяха забелязани да интимничат в малките часове на нощта в
хитово заведение, забеляза репортер на ********. Те са виждани заедно и в други
актуални ресторанти и клубове и според запознати изживяват любовен романс, който
поне за сега не искат да афишират. Причината е тривиална – и за двамата се знае, че
имат връзка с други партньори … След това тя имаше връзка с доста по-млад от нея
полицай от столичния квартал „*********“, уволнен за огромен подкуп. Дали обаче
продължава официално да дели покрив с него или вече съжителства с *******, не е
ясно.“.
Ищецът и ответникът ******** са представили документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което
следва да се приемат като писмени доказателства.
Следва да се уважи искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на трима свидетели при режим на довеждане, двама от които за установяване
на обстоятелствата относно наличието и размера на претърпените неимуществени
вреди, а третият за установяване на обстоятелствата относно съществуващи контакти и
качествата на ищеца.
Следва да се уважи искането на ответника ******** за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, за
1
установяване на обстоятелствата относно процеса на издаване на вестник „********“,
отпечатването на конкретни материали и функциите на различните служители при
издаването на вестника.
Следва да се уважи искането на ответника ********* за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата относно проведеното журналистическо разследване
при изготвяне на статията.
Съдът намира, че след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3
ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба,
подаден от ответника ******** писмени доказателства.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит
на трима свидетели при режим на довеждане, двама от които за установяване на
обстоятелствата относно наличието и размера на претърпените неимуществени вреди,
а третият за установяване на обстоятелствата относно съществуващи контакти и
качествата на ищеца.
ДОПУСКА по искане на ответника ******** събирането на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, за
установяване на обстоятелствата относно процеса на издаване на вестник „********“,
отпечатването на конкретни материали и функциите на различните служители при
издаването на вестника.
ДОПУСКА по искане на ответника ********* събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, за
установяване на обстоятелствата относно проведеното журналистическо разследване
при изготвяне на статията.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.11.2025 г. от 13,30 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че в **** (***) на вестник „********“ от **** била публикувана статия
със заглавие „**********“, подлагаща я на преднамерена, публична, невярна и
клеветническа кампания, накърнила честта, достойнството и доброто име на ищеца, с
които се ползва в обществото, със следното съдържание: „**** **** **********,
2
който от години живее в *****, но от два месеца е ****, върти тайна любовна връзка
с бизнес дамата *******. Тя е собственик и изпълнителен директор на „*******“, най-
големият проектант в **. Тя е дъщеря ************. Освен това дамата е авторка на
две книги - „**********“ (***) и „****“ и е съпродуцент на филма „****”. ***
******* бяха забелязани да интимничат в малките часове на нощта в хитово
заведение, забеляза репортер на ********. Те са виждани заедно и в други актуални
ресторанти и клубове и според запознати изживяват любовен романс, който поне
засега не искат да афишират. Причината е тривиална – и за двамата се знае, че
имат връзка с други партньори. ******* от дълги години живее с майката на сина си
*** проплака в ******, където родителите му се венчаха на тайна церемония. Заради
**** **** тя заряза кариерата си в туристическия бранш ****, както и всички
познанства и контакти, за да заживее с него ****. След инцидента с ******* в
столична дискотека ***** осъзнала, че ако не го последва в ***, връзката им ще рухне
с времето и така ще загуби човека, когото обича истински. През годините те ту се
разделяха, ту се събираха, но какво се случва във връзката им сега, няма яснота. В
миналото ********* имаше дълга връзка първо със ***********, а после и със
********.. Заради това двете изобщо не се обичаха, но след това заровиха
томахавките. **** е известно, че живееше дълги години **** ***, чийто бизнес беше
„*******“, но след раздялата им компанията остава ****я. След това тя имаше
връзка с доста по-млад от нея полицай от столичния квартал „*********“,
уволнен за огромен подкуп. Дали обаче продължава официално да дели покрив с
него или вече съжителства с *******, не е ясно.“ . Ищецът счита, че в процесната
статия са изнесени и разпространени неверни позорни обстоятелства, а именно:
„**********. **** **** **********, който от години живее в *****, но от два месеца
е ****, върти тайна любовна връзка с бизнес дамата *******. … *** ******* бяха
забелязани да интимничат в малките часове на нощта в хитово заведение, забеляза
репортер на ********. Те са виждани заедно и в други актуални ресторанти и клубове
и според запознати изживяват любовен романс, който поне засега не искат да
афишират. Причината е тривиална – и за двамата се знае, че имат връзка с други
партньори. … След това тя имаше връзка с доста по-млад от нея полицай от столичния
квартал „*********“, уволнен за огромен подкуп. Дали обаче продължава официално
да дели покрив с него или вече съжителства с *******, не е ясно.“. Сочи, че към
статията била прикачена нейна снимка, придружена от подзаглавие „**** **** и
******* обикалят заедно хитови заведения“. Поддържа, че в последствие статията
била разпространена и в онлайн пространството от множество медийни платформи,
измежду които *************. Сочи, че написаното не отговаря на истината, като
посочва, че подобни взаимоотношения с ********* *** никога не са съществували.
Счита, че е представена като една доста противоречива личност, като така се търси
евтин ефект, за да се продаде съответният вестник. Излага твърдения, че се чувства
дълбоко засегната и омерзена от твърденията за интимна връзка с ********* ***,
доколкото ищецът познава ********* *** и семейството му, в това число съпругата му
и същата е кръстница на децата му, а семействата са в отлични и близки приятелски
отношения. Поддържа, че посредством изнесената невярна информация авторът на
статията цели единствено да опетни името на ищеца, да създаде една вестникарска
сензация, с която да се популяризира статията и да се увеличат приходите в пол****
издателя на вестника. Поддържа, че в резултат на публикациите е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в обида и нараняване на личността на ищеца, в
уронване на престижа и доброто име, изпитани терзания, безпокойство, затруднение в
контактите с близките и околните на ищеца, преживян стрес, тревожност, възмущение
3
и гняв и влошено физическо състояние и психическа годност, свързано с нарушаване
на трудоспособността и съня, често главоболие, които оценява на 15000 лв.
Претендира посочената сума солидарно от ответниците при твърдения, че ответникът
********* носи отговорност в качеството му на собственик и издател на вестник
„********“, а отговорността на ответника ******** произтича от качеството й на
управител на *********, който като такъв следва да упражнява контрол върху
длъжностните лица и чрез тях да определя характера и съдържанието на
публикуваните материали.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ********, с който оспорва предявения иск при възражения, че не е налице
правопораждащият фактически състав, обуславящ задължението за заплащане на
претендираното обезщетение, а при условията на евентуалност възразява срещу
претендирания размер като прекомерно завишен. Оспорва да носи солидарна
отговорност наред с другия ответник, доколкото липсвало изрични законова
разпоредба, от която да произтича солидарността, а същата не е и съпричинител на
вредата. Поддържа, че за първи път ответникът се запознал със съдържанието на
процесната статия след публикуването й на ******* по повод получено от *****
съдебно удостоверение, като след разговор с главния редактор на вестника *******
установила, че процесната статия била написана лично от главния редактор след като
получила надеждна информация от достоверни източници. Оспорва същата да е била
автор или съавтор на статията, а при изпълнението на функциите си като управител на
втория ответник не е имала каквато и да било намеса при изготвянето на процесната
статия, не е възлагала написването й, не я е редактирала, нито пък е извършвала
промени или да е внасяла информация в нея. Счита, че дейността относно подбора на
статиите във вестника се извършва от главния редактор, а не от управителя, който имал
само представителни и мениджърски функции. Ответникът оспорва изявленията в
статията да са позорящи и клеветнически, като твърди, че липсва директно изразено
мнение и оценки, а изложената в публикацията информация е била общодостъпна от
предходни публикации. Оспорва се статията за е била възпроизведена впоследствие в
онлайн пространството от множество медийни платформи. Възразява ищцата да се
ползвала с добро име и репутация, както и претърпените вреди. Сочи, че изнесените в
публикацията факти не са обидни, поради което нямало знамение как се възприемат и
какво е субективното отношение към тях. Поддържа, че ищцата е публична личност,
поради което следва да проявява по-висока степен на толерантност и търпимост към
коментарите относно дейността им, било те положителни или отрицателни, тъй като
съзнателно и неизбежно са се изложили на близко наблюдение, както от журналистите,
така и от цялото общество, позовавайки се на Решение от 20.04.2006 г. на ЕСПЧ по
делото ********* срещу ***** и Решение от 08.07.1986 г. на ЕСПЧ по делото
********* срещу *******. Оспорва се и вредите да с в резултат на процесната
публикация, доколкото е имало по-ранни публикации със сходно съдържание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника *********, с който оспорва иска при възражения, че не е налице
правопораждащият фактически състав, обуславящ задължението за заплащане на
претендираното обезщетение, а при условията на евентуалност възразява срещу
претендирания размер като прекомерно завишен. Оспорва се на първо място
наличието на солидарна отговорност между двамата ответници. Поддържа, че за първи
път законният представител на ответника се запознал със съдържанието на процесната
статия след публикуването й на ******* по повод получено от ***** съдебно
4
удостоверение, като след разговор с главния редактор на вестника ******* установила,
че процесната статия била написана лично от главния редактор след като получила
надеждна информация от достоверни източници. Ответникът оспорва изявленията в
статията да са позорящи и клеветнически, като твърди, че липсва директно изразено
мнение и оценки, а изложената в публикацията информация е била общодостъпна от
предходни публикации. Оспорва се статията за е била възпроизведена впоследствие в
онлайн пространството от множество медийни платформи. Възразява ищцата да се
ползвала с добро име и репутация, както и претърпените вреди. Сочи, че изнесените в
публикацията факти не са обидни, поради което нямало знамение как се възприемат и
какво е субективното отношение към тях. Поддържа, че ищцата е публична личност,
поради което следва да проявява по-висока степен на толерантност и търпимост към
коментарите относно дейността им, било те положителни или отрицателни, тъй като
съзнателно и неизбежно са се изложили на близко наблюдение, както от журналистите,
така и от цялото общество, позовавайки се на Решение от 20.04.2006 г. на ЕСПЧ по
делото ********* срещу ***** и Решение от 08.07.1986 г. на ЕСПЧ по делото
********* срещу *******. Оспорва се и вредите да с в резултат на процесната
публикация, доколкото е имало по-ранни публикации със сходно съдържание.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Предвид становищата на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
съдът приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и
обстоятелства: във вестник „********“, *** (***) от ****** е публикувана статията
със заглавие „**********“, частот чието съдържание е: „**********. **** ****
**********, който от години живее в *****, но от два месеца е ****, върти тайна
любовна връзка с бизнес дамата ******** бяха забелязани да интимничат в малките
часове на нощта в хитово заведение, забеляза репортер на ********. Те са виждани
заедно и в други актуални ресторанти и клубове и според запознати изживяват
любовен романс, който поне за сега не искат да афишират. Причината е тривиална – и
за двамата се знае, че имат връзка с други партньори … След това тя имаше връзка с
доста по-млад от нея полицай от столичния квартал „*********“, уволнен за огромен
подкуп. Дали обаче продължава официално да дели покрив с него или вече
съжителства с *******, не е ясно.“.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е да
докаже настъпването на посочените в исковата молба неимуществени вреди, които са
настъпили в пряка причинна връзка с бездействието на ответника ******** в
качеството и на управител на ********* да осъществи контрол относно съдържанието
на публикацията във вестник „********“ със соченото съдържание и в която са
отразени неверни позорящи факти за ищеца.
5
В тежест на ответника е да докаже възраженията, изложени в отговора на
исковата молба, както и че изнесените в публикацията факти относно ищеца са верни
и ответникът е проверил достоверността им, както и да опроверга презумпцията за
вина.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
е да докаже настъпването на посочените в исковата молба неимуществени вреди, както
и пряката им причинна с публикацията на ответника, в която са отразени неверни
факти за ищеца, в това число, че именно ответникът ********* е бил издател на
вестник „********“ към онзи момент.
В тежест на ответника е да докаже възраженията, изложени в отговора на
исковата молба, както и че изнесените в публикацията факти относно ищеца са верни
и ответникът е проверил достоверността им.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
*****, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
****вия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
6
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7