РЕШЕНИЕ
№ 1922
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330103739 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ,
чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът СТ. Н. Д. от гр. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата 736, 18 лева, представляваща неизплатено на ищеца нетно трудово
възнаграждение за месец март и месец април 2018 г., заедно с мораторна лихва върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия
месец до датата, предхождаща деня на подаване на исковата молба, в размер общо на 213, 94
лева; сумата 510 лева, представляваща обезщетение за неспазен едномесечен срок на
предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, и сумата 70, 50 лева,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. – 3 дни, заедно
със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски.
Ответникът “*** – с.*** оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и
моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на
исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищеца. Прави възражение за прихващане, като моли съдът, ако уважи исковете, да прихване
от присъдените в полза на ищеца суми сумата 556 лева, представляваща дължимо
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
1
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника
като „***“ от 10.03.2018 г. до 25.04.2018 г., считано от която дата му е било наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото му правоотношение е било прекратено
на основание чл.330, ал.2, т.6 от кт със Заповед № 012/25.04.20218 г. на *** на ответното
дружество, изпратена на ищеца с препоръчано писмо с обратна разписка и върната като
непотърсена на посочения именно от самия ищец при постъпването му на работа и в
исковата молба адрес – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца
доводи за ненадлежно връчване на Заповедта и оттук – че същата не била влязла в сила.
Както вече бе посочено, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на
25.04.2018 г., а исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело е
била подадена в съда на 25.02.2021 г . – към която дата не изтекъл тригодишният давностен
срок по чл.358, ал.1, т.3 от КТ по отношение на претенциите на ищеца, поради което съдът
намира, че направеното от ответника възражение за погасяване на претенциите на ищеца по
давност се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Както се установява от представените от ответника с отговора на исковата молба писмени
доказателства, на ищеца са били изплатени полагащите му се трудови възнаграждения за
месеците март и април 2018 г. – като въпреки дадената му възможност ищецът не е
ангажирал доказателства, от които да се установява истиннността на твърденията му, че
ответникът не му е изплатил тези суми.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.128, т.2 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а
оттук – с оглед акцесорния му характер, като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли и иска за присъждане на мораторна лихва върху претендираните от ищеца
неизплатени трудови възнаграждения.
От страна на ищеца не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се
установява полагал ли му се е платен годишен отпуск за 2018 г., колко дни от този отпуск са
останали неползвани от него и какъв е дължимият размер на обезщетението по чл.224, ал.1
от КТ, ако му е останал неползван платен годишен отпуск – поради което съдът намира, че
искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли.
Както вече бе посочено, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено поради
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ – за което не само не му се полага
обезщетение за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовия му договор, но
самият той дължи на ответника обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ – поради което съдът
намира, че искът с правно основание чл.221, ал.1 от КТ също се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли, като предвид отхвърлянето изцяло на
претенциите на ищеца, съдът намира, че не следва да разглежда направеното от ответника
възражение за прихващане.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответното дружество направените
2
разноски за производството по делото в размер на 350 лева – платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. Н. Д., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, **.
Ц.К., против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
М. Б. А., със съдебен адрес: ***, **. И.С., обективно съединени искове с правно основание
чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 736, 18 лева, представляваща неизплатено на ищеца
нетно трудово възнаграждение за месец март и месец април 2018 г., заедно с мораторна
лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число
на следващия месец до 24.02.2021 г. в размер общо на 213, 94 лева; сумата 510 лева,
представляваща обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, и сумата 70, 50 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. – 3 дни, заедно със законната
лихва върху трите главници, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. Н. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 350 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПОГАСЯВАНЕ
ПО ДАВНОСТ НА ПРЕТЕНЦИИТЕ НА ИЩЕЦА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3