№ 48
гр. Бургас, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора И. Анг. К.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600077 по описа за 2023 година
Въззивното производство е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано
е по жалба на осъдения С. Д. Р. с ЕГН ********** против Определение №
271/16.03.2023 г., постановено по ЧНД № 125/2023 г. по описа на Окръжен
съд - Бургас.
С обжалваното определение на основание чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от
НК е определено общо наказание по отношение на осъдения С. Д. Р. по
влезлите в сила присъди както следва: по НОХД 233/2020 г. на Окръжен съд
Сливен, НОХД 119/2020 г. на Районен съд Ямбол, НОХД 167/2020 г. на
Районен съд Чирпан, НОХД 199/2020 г. на Районен съд - Чирпан, НОХД
216/2020 г. на Окръжен съд Ямбол, НОХД 905/2020 г. на Районен съд Ямбол
и НОХД 1246/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, в размер на най-тежкото, а
именно „лишаване от свобода” за срок от четири години и осем месеца.
На основание чл.24, ал.1 от НК определеното общо наказание
лишаване от свобода е увеличено от четири години и осем месеца до общ
размер от шест години и осем месеца, като е определен на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяването му.
На основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо най-тежко
увеличено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и осем
месеца е приспадната изтърпяната част по всяка от присъдите, включени в
определената съвкупност от съдебни актове.
С определението, на основание чл.23, ал.3 от НК към определеното
1
общо най-тежко увеличено наказание лишаване от свобода е присъединено
изцяло наказанието „глоба“ в размер на 4000 лева, наложено по НОХД №
1246/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
С определението е постановено наложеното по НОХД № 625/2018 г. на
Районен съд - Карлово наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно
отделно, като същото да се припадне изцяло поради изтърпяването му.
Постановеното определение е обжалвано от осъденото лице С. Р. само
в частта му относно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК. Изтъква,
че първият съд не е съобразил приложението на чл.24 от НК с
обстоятелството, че престъпленията по присъдите, включени в съвкупността,
са продължавани такива и извършени в условията на опасeн рецидив по
смисъла съответно на чл.26 от НК и чл.29 от НК, което вече е било взето
предвид при постановяване на същите от съответните съдилища. Поради това
счита за неправилно в производството за определяне на общо наказание
съдът да увеличи общото му наказание и то до максимално допустимия от
закона предел, отчитайки отново посочените обстоятелства. Претендира
отмяна на определението в обжалваната му част като неправилно и явно
несправедливо.
В останалата част определението на окръжния съд е останало
неоспорено.
Въззивникът С. Р. участва лично в съдебното заседание пред въззивния
съд и със служебно назначен защитник - адвокат от АК Бургас. Поддържат
жалбата и направените в нея искания. Молят съда да отмени определението в
обжалваната му част като уважи молбата за отмяна на приложението на
разпоредбата на чл.24 от НК. Защитникът аргументира това искане с
обстоятелството, че осъденият полага труд в затвора, както и с младата му
възраст, през която той вече бил осъзнал, че животът му би минал в затвора,
ако той продължи с престъпната си дейност. Счита, че целите на наказанието
биха били постигнати с изтърпяване на общото наказание в размер на четири
години и осем месеца – период, през който осъденият ще осмисли
извършеното от него напълно и в достатъчна степен, за да преустанови
извършваните от него деяния, когато е на свобода.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
Бургас оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да
потвърди определението на Окръжен съд Бургас като правилно и обосновано.
Изразява убеждение за правилност на извода на окръжния съд за това, че чрез
увеличението на общото наказание ще се гарантират целите на наказателната
репресия, възведени в нормата на чл. 36 от НК. Счита, че Окръжен съд Бургас
правилно и съобразено с изискванията на закона е определил първоначалния
режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода като строг
такъв.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложеното в
2
жалбата, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл. от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е с правно основание чл.306, ал.3 вр.чл.319 ал.1 от НПК.
Подадена е в законоустановеният 15-дневен преклузивен срок и от лице,
което има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество подадената жалба се преценя като
неоснователна, по следните съображения:
Приетата от решаващият съд фактическа обстановка е обоснована и
правилна, т.к. от приложената по делото справка за съдимост Peг. №
230222005000090648 на БС при РС гр.Нова Загора, спрямо въззивника се
установява по безспорен начин следното:
1. С влязло в сила на 25.09.2018 г. определение за одобряване на
споразумение за решаване на НОХД № 625/2018 г. по описа на Районен съд
Карлово, на С. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, за
извършено на 05.09.2018 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, буква „а“ от НК. С определението, на основание чл.59, ал.2
вр.ал.1, т.1 от НК е зачетено времето, през което осъденият е бил задържан по
делото със Заповед рег.№X- 281зз-164/05.09.2018 г. за задържане за срок от
24 часа по ЗМВР, с постановление на РП Карлово за срок от 72 часа по НПК и
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 05.09.2018 г. до
влизане в сила на определението за одобряване на споразумението.
2. С влязло в сила на 09.06.2020 г. определение за одобряване на
споразумение за решаване на НОХД № 233/2020 г. на Окръжен съд Сливен,
на С. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, за извършено на
04.04.2020 г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и б.„б" от НК.
3. С влязло в сила на 03.09.2020 г. определение за одобряване на
споразумение за решаване на НОХД № 119/2020 г. на Районен съд Ямбол, на
С. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, за
извършено за времето от 18.08.2018 г. до 20.08.2018 г. престъпление по чл.196
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква ”а" от НК;
4. С влязла в сила на 29.09.2020 г. присъда, постановена по НОХД №
167/2020 г. по описа на Районен съд Чирпан, на С. Р. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи
при първоначален „строг“ режим, за извършено на 05.02.2020 г. престъпление
по чл. 196, ал 1, т.2, предл.1, вр. чл.195, ал.1, т.3, предл. 2 вр.чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.„а" и б.„б" от НК;
3
5. С влязла в сила на 29.09.2020 г. присъда, постановена по НОХД №
199/2020 г. на Районен съд Чирпан, на С. Р. е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „строг“
режим, за извършено на 03.03.2020 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3,
предл.2 и т.4 предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б" от НК;
6. С влязла в сила на 03.10.2020 г. присъда, постановена по НОХД №
216/2020 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, на С. Р. на основание чл.23, ал.1
от НК е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три
години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим и наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева, за престъпления по чл.249, ал.1 вр.чл.26 ал.1 от
НК и по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.чл.194 ал.1 от НК,
извършени в периода от 22.02.2020 г. до 27.02.2022 г.;
7. С влязла в сила на 23.01.2021 г. присъда, постановена по НОХД №
905/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол, на С. Р. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи
при първоначален „строг“ режим, за извършено в периода от около 12,30 часа
на 15.02.2020 г. до около 08.00 часа на 16.02.2020 г. престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б."а" и б."б" от
НК;
8. С влязла в сила на 30.12.2022 г. присъда постановена по НОХД №
1246/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, на С. Р. е определено на
основание чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание лишаване от свобода за
срок от четири години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален
„строг“ режим и наказание „глоба“ в размер на 4000 лева, за извършени на
19.02.2020 г. престъпления по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, предл. 1, т.4, предл. 2 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б” вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Въззивникът С. Р. е осъден с още 13 /тринадесет/ влезли в сила
присъди и определения за одобряване на споразумения, които не са предмет
на настоящото производство, но които касаят извършени от него множество
престъпления от един и същ вид, а именно – престъпления против
собствеността, някои от които осъществени от него още като непълнолетен.
Видно от представената от прокурора пред окръжния съд справка от
Затвора гр.Бургас, въззивникът Р. е изтърпял наложеното му по НОХД №
625/2018 г. по описа на Районен съд Карлово наказание за периода от
05.09.2018 г. до 27.11.2019 г.
При горната фактическа обстановка първостепенният съд правилно е
приел, че в конкретния случай са налице законовите основания по чл.25, ал.1
вр.чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание по наложените
наказания със съдебните актове, постановени по НОХД 233/2020 г. на
Окръжен съд Сливен, НОХД 119/2020 г. на Районен съд Ямбол, НОХД
167/2020 г. на Районен съд Чирпан, НОХД 199/2020 г. на Районен съд -
4
Чирпан, НОХД 216/2020 г. на Окръжен съд Ямбол, НОХД 905/2020 г. на
Районен съд Ямбол и НОХД 1246/2022 г. на Окръжен съд – Бургас. Това е
така, тъй като с тях С. Р. е признат за виновен и осъден на наказания
лишаване от свобода за престъпления, които не са разделени по между си от
влязла в сила присъда, т.е. осъденият е извършил всяко от престъпните
деяния по посочените съдебни актове преди да има влязла в сила присъда, за
което и да е от тях. При определяне на общото наказание по тази съвкупност
от присъди решаващата инстанция правилно е приложила разпоредбата на
чл.23, ал.1 от НК и е наложила като общо наказание най-тежкото от всички
наказания, а именно – 4 години и 8 месеца лишаване от свобода.
Преценката на съда за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК е
правилна. Осъденият е извършил престъпните деяния, които са предмет на
процесните седем съдебни акта, след като преди това е бил осъждан
тринадесет пъти, както и по НОХД № 625/18 г. на РС Карлово, за
престъпления от общ характер. Престъпленията в процесната съвкупност /а и
извън нея/ са с висока степен на обществена опасност, каквато е и степента на
обществена опасност на личността на Р., предвид многобройните му
осъждания /общо двадесет и едно на брой/ за умишлени престъпления от общ
характер, всички тежки такива по смисъла на чл.93, т.7 от НК, а и
преобладаващата част от тях от един и същ вид – престъпления против
собствеността, наказанията за които очевидно не са постигнали своето
превантивно и възпиращо въздействие. Отделно, част от престъпленията, за
които е осъден, Р. е извършил в съучастие с други лица и в условията на
продължавано престъпление. Престъпленията /с изключение на това по
НОХД № 119/20 г. на РС Ямбол/, за които въззивникът е осъден по делата -
предмет на настоящата съвкупност, са извършени в кратък период от време -
от 05.02.20 г. до 04.04.2020 г., а и веднага след като е бил освободен от
затвора /през месец ноември 2019 г. / по изтърпяване на предходно наложено
му наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца по НОХД №
625/2018 г. на РС Карлово, което навежда извод за трайно установена у
осъдения престъпна упоритост. Съдебното минало на Р. сочи на градация в
престъпната му дейност, поради което преценката на първоинстанционният
съд, че за постигане на целите на наказанието е нужен един по-дълъг срок на
наказанието лишаване от свобода, е правилна и обоснована. В този смисъл,
възражението на въззивника-подсъдим и неговия защитник за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.24 от НК и увеличаване на общото
наказание с близък до максимално допустимия от закона срок, се преценя от
въззивният съд като неоснователно.
Неправилно е убеждението на осъдения, че увеличението на общото
наказание е неприложимо в случая, т.к. според него при определяне и
налагане на всяко от наказанията в съвкупността от присъди вече е било взето
от съда предвид, че извършените от него престъпления са били продължавани
такива и извършени от него в условията на опасен рецидив. Това е така,
защото с нормата на чл.24 от НК законодателят е предвидил възможността с
5
оглед цялостната престъпна дейност /а не отделно по всяко дело/ на
осъденото лице – брой, вид и обществена опасност на извършените
престъпления и тяхната специфика, продължителността на периода, през
който са осъществени, подбудите и мотивите за извършването им, проявената
престъпна упоритост, както и обществената опасност на личността на самия
деец, съдът да направи преценка за необходимостта от увеличаване на
общото най-тежко наказание с цел постигане на целите на наказанието по
смисъла на чл.36 от НК – какъвто е и процесния случай.
Съобразявайки данните от съдимостта на Р., ОС Бургас
законосъобразно на основание осн.чл.57, ал.1, т.2, б”б” от ЗИНЗС е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на така увеличеното общо
наказание лишаване от свобода, тъй като от изтърпяването на предходно
наложеното му по НОХД № 625/2018 г. на РС Карлово ефективно наказание
лишаване от свобода не са изтекли повече от 5 години.
Въззивният съд споделя напълно извода на решаващият такъв в посока
приложение на разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК, като от определеното общо
най-тежко увеличено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години и 8
месеца е приспаднал изтърпяната част по всяка от присъдите, включени в
горната съвкупност.
Въззивният съд се съгласява с извода на първия съд /макар и не
изрично изложен в мотивите на проверявания съдебен акт/, че в настоящото
производство не следва да се приложи разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК по
отношение на времето, през което осъденият е бил задържан по НОХД
№233/2020 г. на ОС Сливен и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража", считано от 04.04.2020г. до
привеждане на споразумението в изпълнение, т.к. видно от приложената по
делото справка за съдимост, същата е била приложена и времето на
задържане на Р. е било зачетено по силата на определението за одобряване на
споразумението, постановено по това дело.
Правилно и в изпълнение на разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК
решаващият съд е присъединил изцяло към определеното общо най-тежко
увеличено наказание „лишаване от свобода“ от 6 години и 8 месеца
наказанието „глоба“ в размер на 4000 лева, наложено по НОХД № 1246/2022
г. на Окръжен съд Бургас.
Правилно първият съд е преценил, че по отношение на съдебния акт
постановен по НОХД № 625/2018 г. на Районен съд Карлово не са налице
законовите предпоставки по чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК за включването
му в установената съвкупност от присъди. Поради това, обосновано е
постановил наказанието, наложено по посоченото дело да бъде изтърпяно
отделно.
Като провери обжалваното определение изцяло и установи, че
принципа за групиране на наказанията по най-благоприятния за
6
жалбоподателя начин е спазен стриктно, настоящият състав на въззивния съд
намери, че определението следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице
основания за неговото изменение или отмяна.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.306, ал.3 вр.чл.334, т.6 от
НПК, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 271/16.03.2023 г., постановено по
ЧНД № 125/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7