Р Е Ш Е Н И Е
№ІІІ-124 05.11.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ:1.Кремена Лазарова
2.Пламена Върбанова
при
секретаря Жанета Граматикова ,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №
1005 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е с правно
основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по повод въззивна жалба от П.М.Р.,
ЕГН ********** от гр. Б., бул. „Д.“ блок ***, ет.*, ап.**, и насрещна въззивна
жалба от С.Г.В., ЕГН **********, гр. Б., кв. С., ул. „К.“ № **, против Решение
№ 799 от 09.04.2019 г., постановено по гр. дело №5850/2018 г. по описа на
Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил иска на въззивницата против С.Г.В.
от гр. Б. за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 4625,40
лева, представляваща заплатена главница без правно основание, вместо ответника,
дължима от него по изп.дело № 369/2016 г. на ЧСИ, образувано по изпълнителен
лист № 238 от 26.05.2016 г. на БОС, издаден против ответника, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 07.08.2018 г. до окончателното
изплащане, като искът е погасен чрез прихващане с насрещното вземане на С.В. за
сумата от 4670 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване на собствения му имот – апартамент, находящ се в гр. Б., бул. „Д.“ бл.***,
ет.*, ап.** за периода от 01.02.2017 г. до 01.07.2018 г., като е отхвърлил иска
на въззивницата против въззиваемия за сумата от 1001,60 лева – лихва за забава
върху главницата 4625,40 лева за периода от 20.06.2016 г. до предявяване на
иска – 07.08.2018 г.
Недоволство от така
постановеното съдебно решение изразяват и двете страни. Въззивницата обжалва
решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска й против С.В. за осъждането
му да заплати сумата от 4625,40 лева, представляваща заплатена главница без
правно основание, вместо ответника, дължима от него по изп.дело № 369/2016 г.
на ЧСИ, образувано по изпълнителен лист № 238/26.05.2016 г. на БОС, издаден
против ответника ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като искът е погасен чрез прихващане с насрещното
вземане на С.В.. Излага съображения.
Моли съда за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с
което претенцията бъде отхвърлена, както по отношение на обезщетението, така и
по отношение на размера му. Моли съда за присъждане на разноски. Моли съда да
задължи С.В. да представи по делото в оригинал сключения на 19.02.2018 г.
договор за наем с нотариална заверка на подписите, цитиран от третото лице –
наемател К. Г..
С насрещната жалба се обжалва
решението като неправилно в частта, в която предявеният иск е погасен чрез
прихващане. Страната излага съображения. Моли за отмяна на решението. Отправя
искане при режим на довеждане в качеството й на свидетелка да бъде разпитана М.Б.В.,
досежно извършения от нея банкови преводи и този от 13.06.2016 г.
В срока предвиден в ГПК са
постъпили писмени отговори на въззивните жалби.
Въззивните жалби са подадени в
срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирани лица и са процесуално допустими.
Пред Районен съд - Бургас е
предявен иск с правно основание чл.61 от ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно, процесуално
допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин
ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и с оглед заявеното във въззивната жалба
настоящият съдебен състав намира за
необходимо да изложи само следното:
Неоснователно е възражението на въззивницата-ищца П.Р.-че
първоинстанционният съд извършил неправилна преценка за периода, в който
ответникът е бил лишен от възможността да ползва имота си.На първо място, от представената нот.покана, отправена на
30.01.2017г. от С.В. до П.Р. и
последвалия отговор от Р., отразен в констативен протокол от 01.02.2017г., съставен от Нотариус Емилия
Бакалова с рег.№ 342 е видно, че Р. отказва да напусне жилището на бул.“Д.“№***,
ет.* и да предаде ключовете от него на пълномощника на С.В../вж.л.27 от делото
на БРС/, с което безспорно се установява началната дата на периода, за който се
претендира от В. обезщетението за
лишаване от ползване на процесния имот.
Изтъкнатите от въззивницата Р. в жалбата й доказателства за обосноваване на твърдението
й- че след 31.08.2017г. В. не е бил лишен от възможността да ползва жилището си
следва да бъдат обсъждани и анализирани в
цялата съвкупност от доказателства по делото, каквито са представените
по делото съдебни актове, а именно:
Решение № 216/09.02.2018г. по гр.д.№6548/2017г. по описа на БРС, от което
става видно, че ищцата Р. и малолетното дете на страните Г. живеят в
апартамента на Ст.В., както и в молбата на Р. по чл.524 ГПК от 26.03.2018г. за
спиране на изпълнението по изп.д.№ 20187040400179 по описа на ЧСИ Иванка
Минкова с рег.№ 704 в КЧСИ за въвод във владение на недвижимия имот,
собственост на ответника С.В., оставена без уважение с определение № 3524/2018г. по ч.гр.д.№
2724/2018г. на БРС и потвърдено с определение №1479/26.07.2018г. по ч.гр.д.№
1074/2018г. по описа на БОС.
Представеното от въззивницата-ищца пред
въззивната инстанция и прието на основание чл. 266,ал.3 ГПК ново доказателство
, а именно: нотариална покана от 06.08.2019г. на Нотариус Симеон Илиев с рег.№
699 на КЧН, изхождаща от С. И. и
отправена до П.Р. лично и като майка на малолетното дете Г., с която
заявява оттегляне на дадено от него разрешение
последните двама да живеят в притежавания от него недвижим имот , не
променя категорично наложения извод за пребиваване на Р. и детето Г. в жилището до края на
исковия период 01.07.2018г. Това е така, тъй като от текста на
същата нотариална покана не става ясно за кой период от време е било дадено твърдяното съгласие от С.В. /
напр. възможна е хипотезата това да е разрешение след исковия период от време/. Довод в тази
насока е и заявеното от процесуалния представител на С.В. пред БОС оспорване относимостта
на дадената нотариална покана за исковия период от време,т.е. за периода
от 01.02.2017г. до 01.07.2018г., за
който период, както се посочи и по-горе, са налице убедителни писмени
доказателства, установяващи осъществяваното от П.Р. държане върху целия недвижим имот,
собственост на Ст.В..
Неоснователни са съображения на
въззивницата-ищца П.Р. и относно размера
на определеното от първоинстанционния съд обезщетение, като съображенията на
въззивната инстанция за това са следните:
Размерът на обезщетението е
определено от първинстанционния съд възоснова заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, извършена от вещото лице Здравка Андреева,
което заключение не е оспорено от никоя от страните по делото и е ценено като
компетентно и безпристрастно дадено от
районния съд, без да са налице основания и настоящата инстанция да не
цени това заключение като професионално и компетентно изготвено.
Обстоятелството, че при изслушване на
вещото лице от районния съд същото е заявило вероятност и възможност да се
намали офертната цена на предложен за
отдаване под наем недвижим имот не означава, че в действителност окончателната
наемна цена на имот със същите
характеристики като процесния е с 10%
по-ниска от офертната цена.Това предположение на вещото лице не може да се
приеме за реален факт при положение, че заключението по СТЕ не е изготвено възоснова на проучвания
за реално сключени договори за наем/ вж. протокол от с.з. на 14.02.2019г./ и
задача в този смисъл не е поставен за отговор от въззивницата ищца.
Следващото съображение на въззивницата Р.-
за неоснователно завишаване размера на
претендираното обезщетение за процесния имот с оглед сключен договор за наем за процесния имот с месечен наем от 400 лева
между С. В. и К. Г., се основава на доказателство ,представено с
въззивната жалба, неприето от въззивния съд
и по тази причина неподлежащо на обсъждане в настоящето решение.
Неоснователни са и възраженията и
доводи, изтъкнати от въззивника-ответник
С.В. в предявената от него насрещна жалба, с която се обжалва решението като
неправилно в частта, в която предявеният иск е погасен чрез прихващане.
На първо място, неоснователни са
доводите на С.В. за изпълнение от П.Р.
на нравствен дълг чрез плащане на сумата от 4625,40 лева за погасяване на дълга му по
заведено срещу него изпълнително дело. В случая само срещу С.В. е било
образувано изпълнително дело и
плащането от Р. на дълга по
делото не може да се разглежда като
изпълнение на нравствен дълг. Това
е така, тъй като правното задължение за взаимопомощ между съпрузите или между
лица, които са проживели във фактическо съжитество относително дълъг период от
време /в случая около 16 години/ е
свързано с полагането на взаимни фактически грижи, а не със заплащане на
личните задължения на другия съпруг, респ.- партньор. Ето защо изпълнението на
лично задължение на С.В. от П.Р. е изпълнение на чужд дълг и даденото подлежи
на възстановяване по правилата на неоснователното обогатяване, като в тази
връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията и цитираната от
районния съд практика на Пленум на ВС/Постановление
№1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г./
Настоящият въззивен състав намира за неоснователно и твърдението на В. в
насрещната му въззивна жалба- че плащането на паричната сума по изпълнителното
дело от Р. не било извършено с нейни
лични средства. От представените по делото писмени доказателства категорично се
налага извода,че банковата сметка, от която са приведени парите по сметката на ЧСИ и е изплатен дълга на С. В.,
е личната банкова сметка на ЧСИ и е
изплатен дълга на С. В., е личната банкова сметка на ищцата П.Р.. Какъв е
произхода на средствата, постъпили в личната банкова сметка П. Р., респ.-твърдението,
че това са средства от дейността на дружеството на В. „СЕЙФ ТУРС“ ООД е въпрос, който в настоящето производство остана недоказан.
По
така изложените съображения и като изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, към които на основание чл.272 ГПК Бургаският Окръжен
съд препраща, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по въпроса за разноските на страните в настоящето производство,
като с оглед изхода по спора /по въззивната жалба и насрещната въззивна жалба/
не присъжда такива.
На основание чл. 280,ал.3,т.1 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
799/09.04.2019г., постановено по гр.д.№ 5850/2018г. по описа на РС-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1/
2/