РЕШЕНИЕ
№ 1573
гр. П., 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300502478 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 27921/15.09.2023 г. от А. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. А., ул. ***, чрез адвокат Б., против решение №
260044/16.03.2023 г. по гр. д. № 15364/2020 г. по описа на РС П., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за признаване на установено по
отношение на Е. Д. Ф., ЕГН **********; Д. В. Ф., ЕГН **********; Н. В. Х., ЕГН
**********; З. Т. А., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***; К. П. К., ЕГН **********,
адрес: гр. П., ул. ***, ет. 4; М. С. П.а, ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ***; Й. А. Д.,
ЕГН **********, гр. А., ул. ***; И. А. Д., ЕГН **********, асдрес: гр. А., ул. ***; Н. Р.
К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***; В. А. К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул.
***; С. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. Я., ул. ***; Н. П. К., ЕГН **********, с. Я.,
ул. ***; Д. П. К., ЕГН **********, с. Я., ул. ***; Ф. Г. К., **********, адрес: с. Я., ул.
***; А. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ***, М. С. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Я., ул. ***; Ф. П. К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***; Г. З. К., ЕГН
**********, адрес: с. Я., ул. ***; Т. Д. П., ЕГН **********, адрес: с. В., ул. ***; Х. И.
П., ЕГН **********, с. К., ул. ***; Л. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ***;
Н. И. Д., ЕГН **********, адрес: с. К., ул. ***; И. Н. П., ЕГН **********, адрес: с. К.,
ул. *** и Р. Н. П., ЕГН **********, адрес: с. К., ул. ***, че А. Г. Г. е собственик на
основание наследяване по закон, за разликата над 2/99 идеални части до
претендираните 3.03% ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с идентификатор
56784.509.138 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г.
на ИД на АГКК; последно изменение от 16.05.2012 г.; с адрес: гр. П., ул. ***; с площ
1
3849 кв.м.; с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план- 60, при съседи
имоти с идентификатори: 56784.509.137, 56784.509.20, 56784.509.1, 56784.509.9 и
поземлен имот с идентификатор 56784.509.136 по КК и КР на гр. П., одобрени със
заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК; последно изменение от 14.06.2012
г.; с адрес: гр. П., ул. ***; с площ 6198 кв.м.; с трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по
предходен план- парцел 509.116, при съседи имоти с идентификатори: 56784.509.135,
56784.509.119, 56784.509.20.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение в обжалваната част, като се отправя искане до
въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция
да бъде уважена изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Предявени са субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът сега жалбоподател твърдят, че е наследник на Е. Д.. Между нея, П. К.,
Г. К., В. Ф., З. А., А. К., З. К., К. К., М. С. П.а, В.ка П. П.а, И. П., Й. Д., И. Д. и други
съдЕ.тЕ. била извършена съдебна делба на съсобствени недвижими имоти, като било
подписано споразумение, при което в дял на посочените лица били поставени имоти с
идентификатори 56784.509.138 и 56784.509.136 по КК на гр. П.. Констатирало се, че
посочените в споразумението ид.ч. не образували пълната собственост върху имота и
не отговарял на притежаваната от наследодателката му ид.ч. в имотите при
допускането на делбата. Поради това с определение бил допуснато тълкуване на
първоначалната спогодба, в смисъл, че записаните ид.ч. сочат единствено как се
отнасят една към друга квотите на тези съсобственици вътре в самия дял втори,
2
образуван от процесните имоти, които имоти се получавали в цялост от съдЕ.тЕ.те в
общ дял и не означавало, че в рамките на дял втори съсобственост имат и други лица.
Поради това твърди, че като наследник на Е. Д. притежава 3.03% от правото на
собственост върху имотите. Останалите съсобственици оспорвали правата му, поради
което иска тяхното установяване.
Тъй като лицата Г. К., А. К., В.а П.а, З. К., И. П. и П. К. са починали преди
подаване на исковата молба, производството по делото е прекратено спрямо тях, като
исковата претенция е насочена срещу Ф. П. К., Н. Р. К., В. А. К., С. К. К., Н. П. К., Д.
П. К., М. С. К., А. Г. Г., Ф. Г. К., Г. З. К., Т. Д. П., Х. И. П., Л. И. К., Н. И. Д., И. Н. П.,
Р. Н. П. и И. Д..
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с решение
от 20.11.2006 г. постановено по гр. д. №544/2006 г. е допусната съдебна делба между
15 лица, сред които и наследодателката на ищеца- Е. И. Д. с квота от 6/288 ид.ч. Във
втората фаза на делбата е подписана и одобрена спогодба, с която съдЕ.тЕ.те са
разпредЕ.ли правото на собственост като два имота били поставени в общ дял на две от
страните, а всички останалите участници получили в общ дял процесните имоти. В
спогодбата са посочени идеални части на съсобствениците, като за П. Ф. К., Г. Ф. К., В.
Д. Ф., З. Т. А., А. П. К. и З. А. К. са записани по 7/72 ид.ч., за К. П. К., М. С. П.а, В.ка
П. П.а, Е. И. Д. (наследодател на ищеца), И. А. Д. и Й. А. Д. са записани по 1/72 ид.ч., а
за И. Н. П. 1/48 ид.ч. В спогодбата изрично е посочено, че с нея се ликвидира
съсобствеността, че всеки получава своя дял в натура, съобразно законните си права и
не си дължат уравняване на дяловете. Изявлението на страните по делото е, че искат да
се постигне спогодба при законните квоти на страните, произтичащи от наследяването
по колена, при които съдът е допуснал делба.
Предвид това, че при събирането на описаните идеални части не се
получава единица собственост с определение от 03.08.2018 г. е допуснато тълкуване на
спогодбата, като е прието, че записаните идеални части сочат единствено как се
отнасят една към друга квотите на съсобствениците в дял втори, които получават
имотите в цялост.
В исковата молба ищецът твърди, че е придобил 3.03% ид.ч. от имотите в
дял втори, съответстващи на дела на неговата майка в наследственото имущество, като
правата извежда от общата воля на страните подписали спогодбата.
Според константната съдебна практика съдебната спогодба е договор, уреден
в чл. 365 - 367 ЗЗД, който се одобрява от съда съгласно чл.234 от ГПК и
производството по делото се прекратява. Съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение - сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Спогодбата е
подчинена на режима на договорите, определението за одобряването й е подчинено на
3
режима на охранителните актове, а определението за прекратяване на производството
по делото - на режима на определенията, които турят край на производството по
делото. За същността на съдебната спогодба са дадени разяснения и в т. 8 от ППВС №
7/73 г., което не е загубило сила, и в което изрично е прието, че спогодбата има вещно
прехвърлително действие за вещите, предмет на делбата. Макар че се потвърждава от
съда, съдебната спогодба запазва качеството си на договор и не се превръща в съдебен
акт. Поради това като всеки договор съдебната спогодба следва да се тълкува.
Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при тълкуване на договорите
трябва да се търси действителната воля на страните, тълкувайки отделните уговорки
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от цЕ.я
договор, с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността. В тази връзка,
когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по установените в договора
клаузи, в това число и по обема на правата и обектите, които следва да се придобият по
конкретно сключения между страните договор, при тълкуването на тези клаузи следва
да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора,
породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това
поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства
водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. Следователно, при
търсене на действителната обща воля на страните по сключения договор, следва да се
съобразят обстоятелствата при сключването, както и изявленията и поведението на
страните, предшестващи и последващи сключването на последния. Този принцип,
отнасящ се до приложението на чл. 20 от ЗЗД и следващият се от тази норма правен
режим на тълкуване на двустранните договори, е възприет в константната практика на
ВКС/решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. по описа на ВКС, IV го и
решение № 89/17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. по описа на ВКС, II то, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 38/ 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. по
описа на ВКС, II го, в решение № 788/15.12.2005 г. по гр. д. № 513/2004 г. по описа на
ВКС, IIго, постановено по реда на ГПК/отменен/. При наличие на спор относно точния
смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния
смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко
буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се
тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му
смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и да се изследват
обстоятелствата, при които е сключен договорът, породените към този момент
отношения между страните и произтичащото от това тяхно поведение, както и
поведението им след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно
изясняване на действителната воля на страните. Договорната свобода (принцип на
гражданското право), е ограничена единствено от императивните разпоредби на закона
4
и добрите нрави/вж. решение № 30 от 24.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2021 г., IV
г. о.; решение № 505 по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., и решение № 81 по гр. д. №
700/2012 г., IV г. о./
Съдът прилагайки горните правила за тълкуване към сключената между
страните съдебна спогодба от 22.03.2012 г. по гр. д. № 544/2012 г. по описа на ПдРС
стига до извода, че страните са постигнали съгласие, всеки съдЕ.тел да получи дял,
равен на законните му квоти, при които съдът е допуснал делбата, т.е., че квотата на
наследодателката на ищеца Е. Д. е 6/288 ид. Части, както е посочено в решение от
20.11.2006 г. постановено по гр. д. №544/2006 г., с което е допусната съдебна делба, а
не 1/72 ид. части- посочени в съдебната спогодба. Този извод се подкрепя и от факта,
че Е. Д. е осъдена да заплати държавна такса равна на държавната таксата на
съдЕ.теля И. П., който има квота от 6/288 или 1/48 ид. части.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че квотата на
наследодателката на ищеца Е. Д. е 6/288 ид. части или 3,03 % идеални части.
Поради изложеното, се налага извода, че така предявения главен иск следва да
се уважи изцяло като основателен и доказан по основание и размер.
На основание гореизложените доводи, различаващи се от изводите на
първоинстанционния съд, следва решение да се отмени в обжалвана част, като се
уважи изцяло предявените искове.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за първа и въззивна инстанция. За първата инстанция
следва да се присъдя още 327,91 лв., както и направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски- внесената държавна такса в размер на 52,90 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. и 13 лв. такси за удостоверения или общо 1265,90
лв.
Предвид горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260044 от 16.03.2023 г. по гр. дело № 15364 по описа за
2020 г. на РС-П., в частта му, с която е признато за установено по отношение на В. Д.
Ф., ЕГН **********, с адрес: с. Я., ул. ***; З. Т. А., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул.
***; К. П. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ***, ет. 4; М. С. П.а, ЕГН **********,
адрес: гр. П., ул. ***; Й. А. Д., ЕГН **********, гр. А., ул. ***; И. А. Д., ЕГН
**********, асдрес: гр. А., ул. ***; Н. Р. К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***; В. А.
К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***; С. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. Я., ул.
***; Н. П. К., ЕГН **********, с. Я., ул. ***; Д. П. К., ЕГН **********, с. Я., ул. ***;
5
Ф. Г. К., **********, адрес: с. Я., ул. ***; А. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул.
***, М. С. К., ЕГН **********, с адрес: с. Я., ул. ***; Ф. П. К., ЕГН **********, адрес:
с. Я., ул. ***; Г. З. К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***; Т. Д. П., ЕГН **********,
адрес: с. В., ул. ***; Х. И. П., ЕГН **********, с. К., ул. ***; Л. И. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. П., ж.к. ***; Н. И. Д., ЕГН **********, адрес: с. К., ул. ***; И. Н. П., ЕГН
**********, адрес: с. К., ул. *** и Р. Н. П., ЕГН **********, адрес: с. К., ул. ***, че А.
Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. *** е собственик на основание наследяване
по закон, на 2/99 идеални части от следните имоти: поземлен имот с идентификатор
56784.509.138 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г.
на ИД на АГКК; последно изменение от 16.05.2012 г.; с адрес: гр. П., ул. ***; с площ
3849 кв.м.; с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план- 60, при съседи
имоти с идентификатори: 56784.509.137, 56784.509.20, 56784.509.1, 56784.509.9 и
поземлен имот с идентификатор 56784.509.136 по КК и КР на гр. П., одобрени със
заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК; последно изменение от 14.06.2012
г.; с адрес: гр. П., ул. ***; с площ 6198 кв.м.; с трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по
предходен план- парцел 509.116, при съседи имоти с идентификатори: 56784.509.135,
56784.509.119, 56784.509.20, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за
разликата над 2/99 ид.ч. до претендираните 3.03% ид.ч. от описаните имоти, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Д. Ф., ЕГН **********;
Д. В. Ф., ЕГН **********; Н. В. Х., ЕГН **********; З. Т. А., ЕГН **********, адрес:
с. Я., ул. ***; К. П. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ***, ет. 4; М. С. П.а, ЕГН
**********, адрес: гр. П., ул. ***; Й. А. Д., ЕГН **********, гр. А., ул. ***; И. А. Д.,
ЕГН **********, асдрес: гр. А., ул. ***; Н. Р. К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***;
В. А. К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***; С. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. Я.,
ул. ***; Н. П. К., ЕГН **********, с. Я., ул. ***; Д. П. К., ЕГН **********, с. Я., ул.
***; Ф. Г. К., **********, адрес: с. Я., ул. ***; А. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. П.,
ул. ***, М. С. К., ЕГН **********, с адрес: с. Я., ул. ***; Ф. П. К., ЕГН **********,
адрес: с. Я., ул. ***; Г. З. К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***; Т. Д. П., ЕГН
**********, адрес: с. В., ул. ***; Х. И. П., ЕГН **********, с. К., ул. ***; Л. И. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ж.к. ***; Н. И. Д., ЕГН **********, адрес: с. К., ул. ***; И.
Н. П., ЕГН **********, адрес: с. К., ул. *** и Р. Н. П., ЕГН **********, адрес: с. К.,
ул. ***, че А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. *** е собственик на основание
наследяване по закон на 6/288 идеални части или 3,03 % идеални части от следните
имоти: поземлен имот с идентификатор 56784.509.138 по КК и КР на гр. П., одобрени
със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК; последно изменение от
16.05.2012 г.; с адрес: гр. П., ул. ***; с площ 3849 кв.м.; с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект,
6
комплекс, номер по предходен план- 60, при съседи имоти с идентификатори:
56784.509.137, 56784.509.20, 56784.509.1, 56784.509.9 и поземлен имот с
идентификатор 56784.509.136 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48
от 03.06.2009г. на ИД на АГКК; последно изменение от 14.06.2012 г.; с адрес: гр. П.,
ул. ***; с площ 6198 кв.м.; с трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен
план- парцел 509.116, при съседи имоти с идентификатори: 56784.509.135,
56784.509.119, 56784.509.20.
ОСЪЖДА Е. Д. Ф., ЕГН **********; Д. В. Ф., ЕГН **********; Н. В. Х., ЕГН
**********; З. Т. А., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***; К. П. К., ЕГН **********,
адрес: гр. П., ул. ***, ет. 4; М. С. П.а, ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ***; Й. А. Д.,
ЕГН **********, гр. А., ул. ***; И. А. Д., ЕГН **********, асдрес: гр. А., ул. ***; Н. Р.
К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***; В. А. К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул.
***; С. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. Я., ул. ***; Н. П. К., ЕГН **********, с. Я.,
ул. ***; Д. П. К., ЕГН **********, с. Я., ул. ***; Ф. Г. К., **********, адрес: с. Я., ул.
***; А. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ***, М. С. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Я., ул. ***; Ф. П. К., ЕГН **********, адрес: с. Я., ул. ***; Г. З. К., ЕГН
**********, адрес: с. Я., ул. ***; Т. Д. П., ЕГН **********, адрес: с. В., ул. ***; Х. И.
П., ЕГН **********, с. К., ул. ***; Л. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ***;
Н. И. Д., ЕГН **********, адрес: с. К., ул. ***; И. Н. П., ЕГН **********, адрес: с. К.,
ул. *** и Р. Н. П., ЕГН **********, адрес: с. К., ул. ***, да заплатят на А. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. А., ул. *** следните суми: 327,31 лева разноски за първа
инстанция и 1265,90 лева- разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7