О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1551 21.08.2019 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на двадесет и първи август през две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Михова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева
въззивно частно гражданско дело № 1153 по описа за 2019 г. на Окръжен съд
Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274
и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, подадена от юрисконсулт
Десислава Златева в качеството на пълномощник на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД („ВиК“ ЕАД) ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3 срещу Определение от 05.06.2019г.
по гр.д. № 1538/2018г. по описа на РС Бургас в частта, в която е оставено без
уважение искането на „ВиК“ ЕАД за присъждане на сумата от 100 лева представляваща
сторени деловодни разноски за възнаграждение за юрисконсулт за исковото
производство и за присъждане на разноски за съдебно производство по в.гр.д. №
330/2019г. по описа на БОС.
Намира, че определението е неправилно като счита за
погрешни изводите на съда, че по делото не бил представен списък по чл. 80 ГПК
и твърди, че същият бил обективиран в нарочна писмена молба на ищеца, налична в
кориците на делото, депозирана преди първото заседание. Отделно сочи, че за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не се дължи нарочен списък по чл.
80 ГПК. Поддържа, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, противно на
констатациите на съда като е извършил плащане след образуване на делото, а
именно на 14.09.2018г. на сумата в размер на 397,73 лева, който факт следвало
да бъде преценен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В резултат длъжникът трябвало да
бъде осъден да заплати сторените в производството разноски. Акцентира, че ответникът
заплатил не само главницата, но и дължимата лихва, което било допълнителен
аргумент за признанието, че изпаднал в забава, с извънпроцесуалното си
поведение бил дал повод за завеждане на иска. Моли да се отмени обжалваното
определение, в частта, в която е оставено без уважение искането на „ВиК“ ЕАД за
присъждане на сумата от 100 лева, представляваща сторени деловодни разноски за
възнаграждение за юрисконсулт за исковото производство и за присъждане на
разноски за съдебно производство по в.гр.д. № 330/2019г. на БОС и вместо това
да се присъди в полза на „ВиК“ ЕАД сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение пред БРС.
Препис от частната жалба е връчен на ответника на
22.07.2019г., чрез назначения по делото особен представител, като в законния
срок не е постъпил писмен отговор.
Частната жалба е подадена от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в законния срок и е внесена държавна
такса, поради което същата е редовна и допустима, а разгледана по същество
съдът намира следното:
Със заявление от 17.10.2017г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е предявило
искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д.А.И. за сумата в размер на 90,66 лева, както и лихва
в размер на 7,07 лева за периода 24.01.2016г. до 12.10.2017г., както и законна
лихва от подаване на заявлението като е посочено, че вземането произтича от
неплатени фактури за ползвани ВиК услуги. Претендират се и разноски за
заповедно производство в размер на 75 лева, от които 25 лева – държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение. На 18.10.2017г. по ч.гр.д. №
7780/2017г. на БРС, е издадена претендираната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК като е разпоредено на длъжника да заплати на
заявителя сумата в размер на 90,66 лева за неизплатени цени по фактури за
ползвани ВиК услуги за периода 23.12.2015г. до 25.11.2016г. с отчетен период от
08.06.2013г. до 27.10.2016г., както и 7,07 лева лихва за периода 24.01.2016г.
до 12.10.2017г., както и 75 лева – сбор от съдебно-деловодни разноски.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането по заповедта. В
указания срок, а именно на 02.03.2018г. дружеството-заявител
чрез юрисконсулт Златева е предявило иск за установяване на вземанията по
заповедта. С исковата молба се претендира установяване дължимост на вземанията
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, както и за осъждане
на длъжника да заплати сторените в заповедното и исковото производство
разноски. Представени са доказателства за платена държавна такса в размер на 75
лева.
На основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е назначен
особен представител на разноски на ищеца, за което дружеството-ищец е
представило доказателства за внесен депозит за особен представител в размер на
150 лева. В срока за отговор особения представител е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва основателността на иска и моли да бъде отхвърлен.
С молба от 05.09.2018г. (л.34) преди датата на първото
по делото съдебно заседание пред БРС ищецът е посочил, че ответникът е заплатил
претендираните с исковата молба суми и е представил счетоводна справка, с която
признава погасяване на дълга за претендираните главница, лихва, разноски по
ч.гр.д. № 7780/2017г. на БРС и гр.д №
1538/2018г. на БРС. Сочи, че искът следва да се отхвърли като неоснователен
поради погасяване на дълга, но тъй като плащането настъпило в хода на делото, а
именно на 14.09.2018г., то счита, че длъжникът следва да понесе отговорността
за разноските на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева за възнаграждение
за юрисконсулт и в този смисъл моли молбата да се счита за списък на
разноските.
В проведеното първо съдебно заседание пред РС Бургас
назначеният особен представител е изразил становище, че е основателно искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът е обявил за безспорен
между страните факта, че в хода на производството на 14.09.2018г. ответникът е
заплатил на ищеца сумата в размер на 397,73 лева и че с тази сума са погасени
вземания в размер на 97,73 лева, съдебните разноски по ч.гр.д. № 7780/2017г. в
размер на 75 лева, както и разноски в настоящото производство в размер на 225
лева, но не е погасено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. На
особения представител в разпоредено изплащане на възнаграждение в размер на 150
лева от внесения депозит.
РС Бургас е постановил Решение от 16.11.2018г., с
което е приел, че от приетите по делото доказателства се установява, че на
14.09.2018г. ответникът е погасил претендираните парични задължения за
доставена вода, както и разноските по заповедното производство и за държавна
такса и за възнаграждение за особен представител за настоящото производство,
поради което приел предявените искове за неоснователни и ги е отхвърлил.
Относно претендираните разноски за юрисконсулт е счел, че същите не се дължат,
тъй като длъжникът не е дал повод за образуване на делото предвид обстоятелството,
че производството било образувано на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, след
приложена фикция за редовно уведомяване на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, без реално да е узнал за оспорената заповед и да я е оспорил. Освен това
не били изследвани действителните отношения между страните и липсват доводи за
установено виновно неизпълнение на задълженията от длъжника и затова е оставил
без уважение искането за присъждане на разноски за юрисконсулт.
Срещу постановеното решение е подадена жалба от „ВиК“
ЕАД, с която е поискана отмяна на решението в частта за разноските и осъждане
на ответника за претендираните разноски за юрисконсулт. По образуваното за
разглеждане на жалбата в.гр.д. № 330/2019г. по описа на БОС е постъпил отговор
от особения представител, с който оспорва жалбата и претендира разноски за
производството. С Определение № 656/08.04.2019г. по гр.д. № 330/2019г. ОС
Бургас, предвид невъзможността за самостоятелно обжалване пред въззивна
инстанция на съдебния акт досежно разноските по делото, съдът е прекратил
образуваното по жалбата производство и е върнал делото на РС Бургас за произнасяне
по искането за изменение на решението в частта за разноските.
С обжалваното определение РС Бургас е приел, че
ищцовото дружество не е представило списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради
което била налице невъзможност да се произнесе по искането за разноски и да
допълни решението, не били налице предпоставките за изменение на решението. За
пълнота посочил, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото. Намерил
за неоснователно искането за присъждане на разноски от страните в
производството по чл. 248 ГПК, тъй като същото е продължение на производството
по конкретното дело и не може да породи самостоятелно задължение за разноски.
Определението е влязло в сила в частта, в която е оставено без уважение искането
на адв. Анна Димитрова за присъждане на разноски за съдебно
производство по в.гр.д. № 330/2019г. по описа на БОС поради липса на жалба в тази част.
Въз основа на така установените факти този съдебен
състав счита, че искането за присъждане на разноски от „ВиК“ ЕАД е направено
още с исковата молба като с депозирана
пред РС Бургас молба преди първото по делото съдебно
заседание ищецът изрично е посочил, че претендира разноски за юрисконсулт в
размер на 100 лева, като моли молбата да се счита за списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга
на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта
му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които
страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради
което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в
жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент
разноски изчерпват разходите й по водене на делото. В конкретния случай с депозираната
молба страната е посочила разноските, които претендира и тяхната стойност и изрично
същата да се счита за списък по чл. 80 ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в
редакция ДВ, бр. 8 от 2017 г., предвиди, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. В този смисъл страната, защитавана в
процеса от юрисконсулт не дължи представяне на доказателства за извършени
разходи, тъй като съдът определя дължимото възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК (така и Определение № 140 от
26.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 673/2018 г., IV г. о., ГК). С оглед
изложеното този състав на съда счита молбата за изменение на решението в частта
за разноските за допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Фактите, относими към погасяване
на задължението и взети предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК от съда в исковото производство, са
факти, свързани с доброволното погасяване на вземането от длъжника извън
изпълнителното производство. В случая извършеното доброволно плащане от длъжника на кредитора, се преценява по реда
на чл. 235, ал. 3 ГПК, след като е образувано исковото производство, като
дружеството-ищец е сторило разноски за държавна такса както за заповедно, така
и за исково производство, ангажирани са разноски за назначаване на особен
представител. С извършеното плащане съдът е обявил за безспорно, че са погасени
претендираните със заповедта вземания, както и разноските за държавна такса,
платена в заповедното и исковото производство и за назначения особен
представител. Не са погасени само разноските за юрисконсулт в исковото
производство, които съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК се определят от съда.
Отговорността за разноските в гражданския процес се
определя в зависимост от изхода на спора и от поведението на ответника по
правилата на чл. 78, ал. 1 – ал. 4 ГПК и поначало е обусловена от
резултата от предявения иск, но и от установеното в чл. 3 ГПК изискване за добросъвестно
упражняване на процесуалните права на страните. В случая ответникът е имал
пасивно процесуално поведение – същият е търсен на регистрираните постоянен и
настоящ адрес, в резултат невъзможността да бъде открит, ищецът е следвало да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение като в
исковото производство е представляван от юрисконсулт и на ответника е назначен
особен представител. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Кумулативно предвидените предпоставки в
случая не са налице, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за
предявяване на иска за установяване на вземането по заповедта, не се установява
признание на иска, а особения представител в съдебно заседание от 18.10.2018г.
е изразил становище, че се дължи заплащане и на юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения този състав на съда счита, че с процесуалното си
поведение ответникът е станал причина за образуването и воденето на
производството по делото, поради което дължи заплащане на разноските на ищеца,
част от които вече е заплатил. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ предвид фактическата
и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания, съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер от 100 лева, което
следва да се заплати на ищеца от ответника. С оглед изложеното обжалваното
определение е неправилно в частта, в която е оставено без уважение искането на „ВиК“
ЕАД за изменение на решението е частта за разноските и в тази част следва да
бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на „ВиК“ ЕАД сумата в размер на 100 лева за процесуално
представителство в исковото производство.
Относно искането на „ВиК“ ЕАД за присъждане на
разноски в производството по в.гр.д №
330/2019г. по описа на БОС този състав споделя изложеното от РС Бургас като
счита, че разноски в производството по молба за изменение на решението в частта
за разноските не се дължат, тъй като производството по чл. 248 ГПК е
продължение на производството по иска. Подадената от „ВиК“ ЕАД жалба, по която
е образувано в.гр.д № 330/2019г. по описа на БОС всъщност е молба за изменение
на решението в частта за разноските и затова не се дължи отделно възнаграждение
за процесуално представителство по делото. В това производство жалбоподателят
вместо да адресира молбата си до РС и да поиска изменение на решението в частта
за разноските е подал жалба срещу постановения акт, поради което разноските за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, следва да останат в негова
тежест.
По изложените съображения, настоящата инстанция счита,
че в частта, в която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски по в.гр.д №
330/2019г. по описа на БОС обжалваното определение е правилно и следва да се
потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по
разноските в настоящото производство. Постановеното определение от РС в
производството по чл. 248 ГПК не може да бъде отменяно или изменяно от съда,
който го е постановил. По жалба на страната се образува въззивно производство срещу
първоинстанционното подлежащо на контрол определение и за разглеждане на жалбата
се развива същинско въззивно обжалване по смисъла на глава XXI ГПК, поради
което за него се дължат разноски. Предвид посоченото на жалбоподателя на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат разноски за настоящото производство
съразмерно с уважената част от жалбата. Предвид фактическата и правна сложност
на делото и на основание чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната
помощ съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер от 50
лева. С оглед частичното уважаване на частната жалба на „ВиК“ ЕАД следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част или сумата общо в размер
на 32,50 лева в това число възнаграждение за юрисконсулт и за държавна такса.
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК определението е
окончателно.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 4700/05.06.2019г., постановено по
гр.д. № 1538/2018г. по описа на Районен съд Бургас В ЧАСТТА, в която е оставено
без уважение искане на „ВиК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сграда
„Метални панели и конструкции“, представлявано от Ганчо Тенев – Изпълнителен директор,
чрез юрк. Десислава Златева за изменение на Решение № 2354/16.11.2018г. по
гр.д. № 1538 по описа за 2018г. на РС Бургас в частта за разноските за
присъждане на сумата от 100 лева, представляващи сторени деловодни разноски за
възнаграждение за юрисконсулт за исковото производство И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК Решение № 2354/16.11.2018г. по
гр.д. № 1538 по описа за 2018г. на РС Бургас в частта, в която е оставено без
уважение искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски по делото като ОСЪЖДА
Д.А.И. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 сумата в размер на 100 лева (сто лева) –
възнаграждение за юрисконсулт за процесуално представителство по гр.д. № 1538
по описа за 2018г. на РС Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4700/05.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 1538/2018г. по описа на Районен съд Бургас в останалата
част.
В необжалваната част определението е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Д.А.И. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 сумата в
размер на 32,50 лева (тридесет и два лева и петдесет стотинки) – разноски за
настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.