Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 238/2021 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК *******, гр. Варна, както
следва:
1./ срещу С.С. по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за
установена дължимостта на сумата от 103, 46 лв., представляваща
дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги, по партида с абонатен номер 1703623, за периода от 27.08.2018г. до 26.05.2020г., за които
са издадени фактури за времето от 27.09.2018г. до 27.05.2020г., съобразно
обема на притежаваните 1/3 идеални части от обект, находящ се гр.Варна, *******, цялата в размер на
310, 38 лв., в лично качество и в качеството на наследник на починалия на
24.12.2019г. наследодател И.М., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.06.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 6,01 лв., представляваща обезщетение за забава, съизмерима със законната
лихва за периода от 27.10.2018г. до
20.06.2020г., съобразно обема на притежаваните 1/3 идеални части от
същия обект, цялата в размер на 18,04 лв., за които суми е издадена заповед №
2956/26.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. 6962/2020г. по описа на Районен съд – Варна;
2./ срещу З.М. по реда на чл. 422 ГПК с правно
осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установена дължимостта на сумата от 103, 46 лв., представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги, по партида с абонатен номер 1703623, за периода от
27.08.2018г. до 26.05.2020г., за които са издадени фактури за времето от
27.09.2018г. до 27.05.2020г., съобразно обема на притежаваните 1/3
идеални части от обект, находящ се гр.
Варна, *******, цялата в размер на 310, 38 лв., в лично качество и в
качеството на наследник на починалия на 24.12.2019г. наследодател И.М., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 6,01 лв., представляваща обезщетение за забава,
съизмерима със законната лихва за периода от 27.10.2018г. до 20.06.2020г., съобразно обема на притежаваните 1/3
идеални части от същия обект, цялата в размер на 18,04 лв., за които суми е
издадена заповед № 2956/26.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. 6962/2020г. по описа на Районен съд –
Варна;
Ищецът твърди, че е изправна по
облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е
доставил на И.М. водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в
находящ се в гр. Варна, ******* за периода от 27.08.2018г.
до деня на смъртта му, починал на 24.12.2019г., които са отчетени чрез електронен
карнет.
След смъртта му,
придобитият въз основа на договор за покупко-
продажба от 14.08.1997г. недвижим имот, е преминал в патримониума на неговите
законни наследници – С.И., С.С. и З.М., явяващи се
дъщери на наследодателя, които отговарят за задълженията му при равни квоти от
по 1/3 идеална част.
След смъртта му,
съсобствениците придобиват качество на потребители на В и К услуги по смисъла
на ОУ и дължат на оператора заплащане на доставените услуги.
Правният интерес от предявяване
на установителния иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответниците С.С. и З.М., чрез особения представител, оспорва предявените искове
с твърдения, че не са ангажирани писмени доказателства, установяващи
количествата В и К услуги, доставени до обекта.
В условие на евентуалност е
релевирано възражение за погасяване по давност на вземанията за гланици и
лихви.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД са процесуално допустими, предявени в хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съобразно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, установено в чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи основанието, от
което е възникнало правото му да иска плащане от потребителя, както и неговият
размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по
договор за предоставяне на В и К услуги, по силата на които е доставил
посоченото в справките количество вода, съответстващо на това по чл. 25, ал. 8,
т. 1 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор.
Първият спорен по делото въпрос е имат ли ответниците
качество на „потребител“ по смисъла на ОУ на В и К оператора.
Ангажираните писмени доказателства - справка № 57145/19.01.2021г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания, издадена от Служба по вписвания по партида на Иван
Илиев Михайлов сочи, че на 14.08.1997г. същият е придобил собствеността върху
поземлен имот с идентификатор № 10135.3515.1553 с площ от 252 кв.м., находящ се
в гр. Варна, *******.
На 24.12.2019г. И.М. е починал и е бил наследен от
децата си – С.И., С.С. и З.М., които са придобили от
по 1/3 идеална част от правото на собственост върху дворното място и
построената в него жилищна сграда.
За задълженията на наследодателя И.М., законните му
наследници отговарят, съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН в обем от по 1/3 идеална част,
а от деня на придобиване правото на собственост по наследствено правоприемство, С.И., С.С. и З.М.
придобиват качество на потребители по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор,
които са обвързали ответниците, тъй като не са писмено оспорени от тях.
В хода на заповедното производство, длъжникът С.И., е
погасил на 27.08.2020г. сумата от 139, 34 лв.
Към настоящия момент, в счетоводството на В и К
оператора е отразена като дължима сумата от 201, 88 лв., представляваща
главница за доставени В и К услуги за времето от 28.05.2019г. до 26.05.2020г.
по фактури, издадени в периода от 27.06.2019г. до 27.05.2020г.
За установяване факта на доставяне на В и К услуги, е
представен констативен протокол № 15/21.01.2021г., подписан от служители на В и
К оператора и от лицето Н. А. Р., в качеството й на „майка“.
Лицето, присъствало на проверката Н. А. Р., не е майка
на ответниците по делото, видно от справките в НБД „Население“.
Съставеният протокол удостоверява, че в деня на
проверката показанието на монтирания водомер с № 37095, е 1 360 куб.м.
Така съставеният протокол, подписан от лице, осигурило
достъп до водомера, удостоверява, че към 21.01.2021г. показанието, е било от
1 360 куб.м., но не доказва, че в периода от 28.05.2019г. до 26.05.2020г.,
В и К операторът, е доставил процесните 59 куб.м. на
стойност от 201, 88 лв., която се претендира при
отсъствие на данни за датата на монтиране на водомер с № 37095.
Показанията,
отразени в опис от таблет от 27.09.2018г. до
25.06.2020г., представляват отчети на инкасатора нанесени в електронно устройство,
заместващо карнетните листове, съставяни на хартиен
носител, които не носят подпис на потребител или негов представител и не могат
да обвържат ответниците по делото с вписаните служебно показания при неосигурен
достъп до водомера.
Плащането на част
от задълженията на потребителя С.И. съставлява признание на неизгодни за
платилата страна, но не и за останалите наследници и потребители, които са
ответници по делото.
Предвид
изложеното, предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, следва да бъдат
отхвърлени, поради недоказаност на твърденията на ищеца, че е доставил
претендираното количество В и К услуги.
При този изход на
спора с право на разноски разполагат ответниците, които не са заявили искане и
ангажирали доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “В.К.В.” ООД, ЕИК *******, гр. Варна срещу С.И.С.,
ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 103, 46 лв. /сто и
три лева и четиридесет и шест ст./, представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги, по партида с абонатен номер 1703623, за периода от
27.08.2018г. до 26.05.2020г., за които са издадени фактури за времето от
27.09.2018г. до 27.05.2020г., съобразно обема на притежаваните 1/3
идеални части от обект, находящ се гр.Варна,
*******, цялата в размер на 310, 38 лв., в лично качество и в качеството
на наследник на починалия на 24.12.2019г. наследодател И.М., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 6, 01 лв. /шест лева и една ст./ представляваща
обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за периода от 27.10.2018г. до 20.06.2020г., съобразно
обема на притежаваните 1/3 идеални части от същия обект, цялата в размер на
18,04 лв., за които суми е издадена заповед № 2956/26.06.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. 6962/2020г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “В.К.В.” ООД, ЕИК *******, гр. Варна срещу З.И.М.,
ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 103, 46 лв. /сто и
три лева и четиридесет и шест ст./, представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги, по партида с абонатен номер 1703623, за периода от
27.08.2018г. до 26.05.2020г., за които са издадени фактури за времето от
27.09.2018г. до 27.05.2020г., съобразно обема на притежаваните 1/3
идеални части от обект, находящ се гр.Варна,
*******, цялата в размер на 310, 38 лв., в лично качество и в качеството
на наследник на починалия на 24.12.2019г. наследодател И.М., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 6, 01 лв. /шест лева и една ст./ представляваща
обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за периода от 27.10.2018г. до 20.06.2020г., съобразно
обема на притежаваните 1/3 идеални части от същия обект, цялата в размер на
18,04 лв., за които суми е издадена заповед № 2956/26.06.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. 6962/2020г. по
описа на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: