№ 220
гр. Пловдив, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500503 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 273472/23.04.2021 г. от ХР. Д. М. ЕГН
********** против протоколно определение от 19.04.2021 г., постановено по в. г. д. №
741/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е спряно производството по делото до
произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело № С – 262/2020 г.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът не е взел становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С протоколно определение от 19.04.2021 г., постановено по в. г. д. № 741/2021 г.
по описа на ОС – Пловдив е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на
Европейския съюз (СЕС) по дело № С – 262/2020 г.
За да постанови този съдебен акт, съдът е приел, че предметът на дело № С –
262/2020 г. на Съда на Европейския съюз има пряка връзка с приложимия материален закон
по настоящото дело.
Този извод е незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, срещу определенията на
съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато се прегражда по-нататъшното развитие
на делото. В т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК е посочено, че
1
сред определенията за преграждане на производството са и определенията за спиране на
съдебното производство. На въззивно и касационно обжалване подлежат всички
определения за преграждане на по-нататъшното развитие на делото, каквото е
определението за спиране на производството. В настоящия случай не е приложима нормата
на чл. 631, ал. 1, изречение 2 от ГПК, тъй като тя е специална, урежда изключение от
принципа за обжалваемостта на определение за спиране на производството по делото и
предвижда необжалваемост конкретно на определението за спиране на производството по
делото от съда, който е отправил преюдициално запитване до СЕС.
Съгласно чл. 628 - 632 от ГПК, в посочените норми са уредени действията на
националния съд по отправяне на запитване по конкретно дело. Когато в производството по
делото е разгледан въпроса относно необходимостта от преюдициално запитване и такова
бъде изготвено и отправено до СЕС, производството по това дело следва да бъде спряно, за
да бъде изчакано произнасянето на СЕС и затова определението за спиране не подлежи на
обжалване, съобразно чл. 631, ал. 1, изречение 2 от ГПК.
Когато обаче друг съд, различен от отправилия преюдициалното запитване съд,
постановява определение за спиране на делото до произнасянето от СЕС, нормата на чл. 631,
ал. 1, изречение 2 е неприложима. В този случай на преценка от първоинстанционния съд,
както и от последващите съдебни инстанции, подлежи въпрос, различен от разглеждания в
производството по чл. 628 - 630 от ГПК. Този въпрос е дали е налице основание за спиране
на производството с оглед на това какъв е предмета на разглеждания спор и дали
произнасянето на СЕС по отправеното от друг съд преюдициално запитване ще има
значение за решаването на този спор. Ето защо частна въззивна жалба против определението
на въззивния съд за спиране на въззивното производство по спора е допустима и следва да
бъде разгледана от апелативния съд, съгласно чл. 274, ал. 2, изречение 1, хипотеза втора от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК, съдът спира производството
по делото в изрично предвидените в закон случаи. Съгласно чл. 633 от ГПК, решението на
съда на СЕС по отправено преюдициално запитване при условията на чл. 628 - 630 от ГПК, е
задължително за всички съдилища в Република България. Преюдициалното запитване има за
цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на
всички държави членки. Нормата на чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено
преюдициално запитване от друг български съд всички съдилища в страната да се съобразят
с решението на СЕС по него. За да осигури спазването на това законово изискване логично
следва, че български съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, следва да
спре разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от
друг български съд, производството пред който е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във
връзка с чл. 631, ал. 1, изречение 1 от ГПК. Спирането обаче е обосновано само когато се
установи, че спорът, който съдът разглежда, включва и решаването на въпрос, който е
поставен с преюдициалното запитване.
2
Предмет на въззивното производство е проверка правилността на решение №
40/14.01.2021 г., постановено по г. д. № 10687/2020 г. по описа на РС – Пловдив. Предметът
на исковото производство е заплащането на парични суми представляващи твърдяно
дължимо възнаграждение за реално положен извънреден труд. Основният спорен по делото
въпрос се отнася до правилното отчитане на часовете извънреден труд, а не до технологията
на изчисляване.
На съда е служебно известно, че, с определение от 02.06.2020 г., постановено по
г. д. № 606/2019 г. по описа на РС – Луковит е отправено преюдициално запитване, по което
е било образувано дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз.
В преюдициалното запитване са формулирани следните въпроси: 1. Ефективната
защита по чл. 12, б „а“ от Директива 2003/88/ЕО, изисква ли нормалната продължителност
на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална
продължителност на труда през деня?; 2. Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31
от Хартата за основните права на ЕС, изисква ли определената в националното право
нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се
прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?; 3.
Ефективното постигане на целта по § 8 от преамбюла на директива 2003/88/ЕО (да се
ограничи продължителността на нощния труд), изисква ли националната правна уредба
изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на
заетите в публичния сектор?
Настоящата инстанция намира, че не е налице същностен идентитет между
основните проблеми, които следва да бъдат решени в рамките на исковото производство и
отговорите на въпросите, включени в преюдициалното запитване.
Следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК и
производството по делото не следва да бъде спряно.
Не до тези правни изводи е достигнал съставът на окръжния съд, по-ради което
обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.04.2021 г., постановено по в. г. д. №
741/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е спряно производството по делото до
произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело № С – 262/2020 г.
ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4