Присъда по дело №2519/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 277
Дата: 12 май 2025 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20251110202519
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 277
гр. ********, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
СъдебниТ.КА М. БАТАКЛИЕВА

заседатели:Тони Г. Манасиева
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Л. Ив. К.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Наказателно
дело от общ характер № 20251110202519 по описа за 2025 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Й. С. М., роден на ********* г. в гр. ********, българин,
български граждА.н, осъждан, неженен, с начално образовА.е, грамотен,
живущ в гр.********, ул. „*******” № 3, кв. „*******”, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 23.07.2024г. около 09:00 часа, в гр. ********, ж.к. „Овча
купел“, зад вх. А на бл. 524, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими
вещи - банкноти с обща номинална стойност 55 (петдесет и пет) лева, както следва:
2 (две) банкноти с номинална стойност 20 (двадесет) лева, 1 (една) банкнота с
номинална стойност 10 (десет) лева и 1 (една) банкнота с номинална стойност 5
(пет) лева, от владението на И. В. Н., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това заплашване - изпъчил се заплашително срещу Н. и със строг
тон му казал: „Вади портмонето и давай парите!“, както и сила - рязко издърпал
банкнотите от портмонето на Н.. - престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от
НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и на основА.е чл. 198, ал. 1, пр. 1
1
и пр. 2 от НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК вр. чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на
наказА.е “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, което на основА.е чл. 58а ал. 1 НК НАМАЛЯВА с една трета и
наказА.ето, което подсъдимият Й. С. М. следва да изтърпи е „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основА.е чл. 191 ал.
2 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

ПРИСПАДА на основА.е чл. 59 ал. 1 вр. ал. 2 НК при изпълнение на
наказА.ето „лишаване от свобода“ времето, през което Й. С. М. /с установена
самоличност/ е бил задържан по настоящото наказателно производство с
мярка за неотклонение „задържане под стража“.

ОСЪЖДА на основА.е чл. 189 ал. 3 НПК Й. С. М. /с установена
самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СДВР сумата от 447, 84 (четиристотин
четиридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки) – разноски в
досъдебното производство.


ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред СГС.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 2519/2025 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 94-ТИ
СЪСТАВ

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 1383/2024 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 29969/2024 г.
по описа на СРП по обвинение против Й. С. М. за това, че на 23.07.2024 г.
около 09:00 часа, в гр. ********, ж.к. „Овча купел“, зад вх. А на бл. 524, като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи - банкноти с обща
номинална стойност 55 (петдесет и пет) лева, както следва: 2 (две) банкноти с
номинална стойност 20 (двадесет) лева, 1 (една) банкнота с номинална
стойност 10 (десет) лева и 1 (една) банкнота с номинална стойност 5 (пет)
лева, от владението на И. В. Н., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това заплашване - изпъчил се заплашително срещу Н. и със
строг тон му казал: „Вади портмонето и давай парите!“, както и сила - рязко
издърпал банкнотите от портмонето на Н.. - престъпление по чл. 198, ал. 1, пр.
1 и пр. 2 от НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава
XXVII НПК - "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция" в хипотезата на чл. 371 т. 2 НПК. В проведеното открито съдебно
заседА.е, подсъдимият Й. М. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти. С определение, след преценка, че
самопризнА.ето на подсъдимия се подкрепя от събрА.те в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнА.ето, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа
повдигнатото спрямо подсъдимия М. обвинение, което счита за доказано въз
основа на събрА.те в досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и
да му бъде наложено наказА.е "лишаване от свобода" около средния размер,
предвиден в санкционната разпоредба на чл. 63 ал. 1 т. 3 НК, което да бъде
намалено с една трета. Пледира разноските по делото да се възложат в тежест
на подсъдимия.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. А. В. от САК, прави искане в
случай, че подзащитният й бъде признат за виновен, да му бъде наложено
наказА.е при условията на чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. "б" НК. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства защитникът изтъква оказаното от
подсъдимия съдействие, доброто му процесуално поведение и младата
възраст.
Подсъдимият Й. М. не дава обяснения. Не упражнява правото си на лична
защита. В последната си дума моли за по-ниско наказА.е.

Съдът, след като обсъди събрА.те по делото доказателства и взе
предвид доводите на стрА.те, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Й. С. М. е роден на ********* г. в гр. ********, българин,
български граждА.н, осъждан, неженен, с начално образовА.е, грамотен,
живущ в гр. ********, ул. „*******” № 3, кв. „*******”, ЕГН **********.
1
Непълнолетният подсъдим Й. М. е с майка С. Л. М. и баща - неизвестен.
Има една едноутробна сестра и двама едноутробни братя. Подсъдимият е учил
до 4-ти клас в ОУ "Т. Каблешков" в гр. ********. Майката на подсъдимия и
мъжът, с когото живее, не упражняват достатъчен родителски контрол по
отношение на непълнолетния подсъдим.
От МКБППМН при район "Красна поляна", Столична община по
отношение на подсъдимия са разглеждА. общо 21 възпитателни дела, като са
му налагА. възпитателни мерки по чл. 13 ал. 1 т. 1 (предупреждение), т. 3
(задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване
на отклоненията в поведението), т. 4 (поставяне под възпитателен надзор на
родителите или на лицата, които ги заместват, със задължение за полагане на
засилени грижи), т. 5 (поставяне под възпитателен надзор на обществен
възпитател), т. 6 (забрана на непълнолетния да посещава определени места и
заведения), т. 12 (предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-
интернат с изпитателен срок до 6 месеца) и т. 13 (настаняване във
възпитателно училище - интернат) от ЗБППМН.
През месец септември 2022 г. непълнолетният подсъдим е насочен за
ползване на социална услуга - училищна и семейна подкрепа, към Център за
работа с деца на улицата при фондация "Здраве и социално развитие" по
програма "Социална и битова подкрепа", а майката - в група за развитие на
родителски умения. Със стартиране на работата по случая е констатирано, че
подсъдимият е отпаднал от образователната система. Проведени са разговори
с редица учебни заведения с оглед връщането му в системата на образовА.ето.
Със съдействието на социален работник подсъдимият отново е бил записан в
75 ОУ "Т. Каблешков" в гр. ********, но отново е продължил да не посещава
учебните занятия.
Към месец юли 2024 г. свидетелят И. В. Н. живеел в гр. ********, ж.к.
"Овча купел", ********. На 23.07.2024 г. около 09.00 часа сутринта свидетелят
Н. излязъл от дома си и се насочил към автомобила си, който бил паркиран зад
вх. А на бл. 524 в ж.к. "Овча купел". Свидетелят носел мъжка чантичка през
рамо, както и една рА.ца. Когато стигнал до автомобила си, Н. го отключил и
оставил рА.цата в багажника.
По това време в близост до бл. 524 в ж.к. "Овча купел" се намирал и
непълнолетният подсъдим Й. С. М., който забелязал пострадалия свидетел и
се насочил към него. Когато свидетелят Н. посегнал да отвори шофьорската
врата на автомобила, за да се качи в него, подсъдимият се приближил до него
и го попитал дали има пари. Свидетелят му отговорил отрицателно, но
подсъдимият повторил въпроса си. Пострадалият свидетел отново отговорил
на подсъдимия, че няма пари, при което подсъдимият Й. М. се изпъчил
заплашително срещу пострадалия свидетел и със строг тон му казал: "Вади
портмонето и давай парите!" Пострадалият се изплашил, че подсъдимият ще
го удари, и от мъжката си чантичка извадил портмонето си тип "тефтер" и го
отворил пред подсъдимия. В едното отделение на портфейла имало две
2
банкноти с номинал 20 /двадесет/ лева, една банкнота с номинал 10 /десет/
лева и една банкнота с номинал 5 /пет/ лева или всичко банкноти с обща
номинална стойност 55 /петдесет и пет/ лева. Другото отделение на
портфейла било празно, като пострадалият се надявал, че подсъдимият няма
да види банкнотите. В този момент обаче подсъдимият се пресегнал с дясната
си ръка към пострадалия, бръкнал в портмонето и рязко издърпал банкнотите
отвътре. Свидетелят Н. се качил в автомобила си и потеглил, след което подал
сигнал на телефона за спешни повиквА.я 112.
Съгласно заключението на КСППЕ, изготвена в досъдебното производство,
не са установени качествени отклонения в психичното функциониране на
подсъдимия; при него не е налице биологично детерминиран интелектуален
дефицит; няма данни за формиран синдром на зависимост към алкохол или
наркотични вещества. Макар и непълнолетен към датата на деянието,
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, като не е действал в състояние на лекомислие и/или
увлечение. Психичното му състояние не се явява пречка за неговото участие
във всички фази на наказателното производство.
С определение, постановено в о.с.з. на 29.05.2024 г. по НЧД № 5962/2024 г.
по описа на СРС, НО, 16 състав, в сила от 14.06.2024 г., на подсъдимия било
определено едно общо най-тежко наказА.е измежду наложените му по НОХД
№ 11901/2023 г. и по НОХД № 17515/2023 г. - и двете по описа на СРС, а
именно "лишаване от свобода" за срок от три месеца, което да се изтърпи при
първоначален общ режим. На основА.е чл. 64 ал. 1 НК подсъдимият Й. М. бил
освободен от изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказА.е
"лишаване от свобода" и бил настанен във възпитателно училище - интернат.
Със същия съдебен акт било постановено подсъдимият да изтърпи отделно
наказА.е "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, наложено му по
НОХД № 4241/2024 г. по описа на СРС, при първоначален общ режим, като на
основА.е чл. 64 ал. 1 НК подсъдимият Й. М. бил освободен от изтърпяването
му и бил настанен във възпитателно училище - интернат.
На 10.10.2024 г. непълнолетният бил настанен във Възпитателно училище -
интернат "ххххххххххх" - гр. хххххххххх, където бил записан в 5 - ти клас,
форма на обучение - група в общежитие. Съгласно изготвената от психолог в
интерната характеристична справка непълнолетният се адаптира бързо и
лесно в обстановката. Липсва мотивация към учебната дейност и
необходимостта от промяна в поведението и необходимостта от образовА.е.
Държи се невъзпитано, не спазва йерархия, не уважава авторитети. Държи се с
неуважение към педагогическите работници. С останалите момчета в
училището се държи конфликтно и няма приятели. Впоследствие през месец
февруари 2025 г. подсъдимият избягал от интерната, което наложило
обявяването му за общодържавно издирване.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
3
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнА.ето на подсъдимия Й. М., депозирано по реда на чл. 371
т. 2 НПК, и подкрепящите го събрА. в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни - показА.ята на
свидетеля И. Н. (л. 5 ДП), Димитър Попов (л. 44 ДП), Борислав Илиев (л. 45
ДП); писмени - справка от Главна дирекция "Изпълнение на наказА.ята" (л. 22
ДП), протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум (л. 41 -
л. 43 ДП), протокол за освидетелстване на лице (л. 49 ДП), препис на протокол
№ 10843/29.05.2024 г. по НЧД № 5962/2024 г. по описа на СРС, НО, 16 състав
(л. 69 - л. 71 ДП), отговор от директор на Възпитателно училище - интернат
"ххххххххххх" гр. хххххххххх (л. 73 ДП), справка - характеристика за
непълнолетния подсъдим Й. М. (л. 98 ДП), отговор от Агенция за социално
подпомагане (л. 101 ДП); способите за събиране и проверка на
доказателствата - заключение на комплексна съдебно - психиатрична и
психологична експертиза (л. 56 - л. 62 ДП), както и писмените доказателства,
събрА. в съдебното следствие: характеристична справка по отношение на
подсъдимия, изготвена от разузнавач при участък - хххххххххх при РУ -
Велинград (л. 40 от съдебното производство), характеристична справка,
изготвена от психолог при ВУИ "ххххххххххх" - гр. хххххххххх (л. 48 от
съдебното производство), отговор от МКБППМН при район "Красна поляна",
Столична община (л. 51 - л. 52 от съдебното производство), социален доклад
изх. № ПР/Д-С-В3/106-001/18.03.2025 г. (л. 55 - л. 57 от съдебното
производство, справка за съдимост (л. 116 - л. 119 от съдебното производство).
Гореизброените доказателства и доказателствени средства убедително
потвърждават възприетата от прокурора и призната от подсъдимия
фактическа обстановка. В доказателствената съвкупност не се наблюдават
значими несъответствия, противоречия и непълноти. Заявеното от подсъдимия
признА.е на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
намира доказателствена опора в показА.ята на пострадалия свидетел И. Н..
Съдът изцяло се довери на показА.ята му, като ги прецени като
последователни, логични, детайлни, непротиворечиви, кореспондиращи на
останалите приобщени доказателства и доказателствени средства. Най-сетне,
свидетелят Н. не е упражнил правото си да се конституира като акцесорна
страна в наказателното производство, поради което и не са налице никакви
основА.я да се подозира субективизъм или тенденциозност в показА.ята му.
От показА.ята на пострадалия свидетел се установяват времето, мястото и
мехА.зма на извършване на деянието, предмета на престъплението, както и
вида на употребената принуда.
По отношение авторството на деянието също са събрА. доказателства и
доказателствени средства, които обосновават признА.ето на подсъдимия, че
именно той е автор на инкриминираното деяние. Авторството на деянието се
установява от писменото доказателствено средство - протокол за
разпознаване, обективиращ извършено разпознаване по снимки, при което
пострадалият свидетел Н. разпознава именно подсъдимия като извършител на
процесното деяние. Съдът кредитира протокола за разпознаване като годно
доказателствено средство, като намери, че и самото действие по
разследването е било извършено при спазване изисквА.ята на чл. 170 - чл. 171
НПК, като е предшествано от разпит, при който пострадалият е посочил по
какви белези би могъл да разпознае извършителя, представените за
разпознаване лица са със сходна външност (видно от приложения фотоалбум)
и при извършването му са присъствали поемни лица - свидетелите Димитър
Попов и Борислав Илиев, от чиито показА.я също се установява
законосъобразността на извършеното действие по разследването. Съдът
основа извода си за доказателствена обезпеченост на заявеното от подсъдимия
признА.е от събрА.те в досъдебното производство доказателства и на
писменото доказателствено средство - протокол за оглед на лице с писменото
му съгласие. Действието по разследването е извършено по друго досъдебно
производство - ДП № 230 ЗМК - 1524/2024 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр.
пр. № 37840/2024 г. по описа на СРП, но протоколът за освидетелстване е бил
приобщен по настоящото наказателно производство, поради което и съдът го
4
цени като годно доказателствено средство. Видно от протокола за
извършеното освидетелстване, на дясната ръка на подсъдимия са установени
татуировки - цветя и 2 броя кръстове, чиито изображения започват от малко
под рамото и продължават по цялата дължина на ръката до външната част на
китката. От вътрешната страна на лявата ръка на подсъдимия е установен
татуиран надпис "ACAB 1312". Установените при извършения оглед
татуировки по ръцете на подсъдимия добре кореспондират с показА.ята на
пострадалия Н., който съобщава, че извършителят на деянието е имал
татуировки по двете ръце - кръстове и цифри.
Макар в материалите по досъдебното производство да са приобщени два
разпита на С. М. - майка на подсъдимия, то следва да се посочи, че
изявленията на М. нямат характер на свидетелски показА.я, доколкото не
установяват факти и обстоятелства, които тя е възприела, а отразяват
уведомяването й за повдигнатото на сина й обвинение и разясняване на
правото й по чл. 389 ал. 1 НПК.
Съдът кредитира и изготвената съдебно - психиатрична и психологична
експертиза, която оцени като обективна, аргументирана, даваща отговор на
поставените въпроси и изготвена от вещи лица със специални знА.я в
съответните области на науката - психология и съдебна психиатрия.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които прецени като
еднопосочни, последователни и непротиворечиви. В случая именно от
писмените доказателства се установяват данните за личността на
непълнолетния подсъдим. Въз основа на справката за съдимост съдът
формира изводите си за обремененото му съдебно минало, а въз основа на
справката от МКБППМН при район "Красна поляна" на Столична община - за
разглеждА.те спрямо него възпитателни дела и налагА. възпитателни мерки.
Въз основа на социалния доклад съдът изгради изводи за средата, при която е
отглеждан непълнолетният подсъдим, липсата на достатъчен родителски
контрол, ранното му отпадане от образователната система, както и за
социалните услуги, които е ползвал. От характеристичната справка за
подсъдимия, изготвена от психолог при ВУИ "ххххххххххх" - гр. хххххххххх,
се установяват поведението, нивото на адаптация и интеграция на подсъдимия
след настаняването му във възпитателното училище. Справката -
характеристика, приложена на л. 98 от досъдебното производство, и
характеристичната справка на л. 40 и сл. от съдебното производство,
изготвена от разузнавач при участък на МВР - хххххххххх към РУ -
Велинград, не допринасят за установяване личностните особености на
непълнолетния подсъдим и не съдържат информацията по чл. 387 ал. 6 НПК
(данни за личността, достигнатата степен на емоционална и социална зрялост
на непълнолетния, за неговото икономическо положение, социалната и
семейната му среда, предпоставки за уязвимост, предходни противоправни
прояви и мерките, взети по тях, както и всички рискови фактори, свързА. с
обстоятелствата по делото), а вместо това съдържат изброяване на
противоправните прояви на подсъдимия. Ето защо по отношение на
личностните особености на подсъдимия М. съдът се основа в решаваща степен
на характеристиката, представена от психолог при ВУИ - хххххххххх, както и
на изготвения социален доклад.


ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че подсъдимият
Й. С. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
като на 23.07.2024 г. около 09:00 часа, в гр. ********, ж.к. „Овча купел“, зад
5
вх. А на бл. 524, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди
движими вещи - банкноти с обща номинална стойност 55 (петдесет и пет)
лева, както следва: 2 (две) банкноти с номинална стойност 20 (двадесет) лева,
1 (една) банкнота с номинална стойност 10 (десет) лева и 1 (една) банкнота с
номинална стойност 5 (пет) лева, от владението на И. В. Н., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване - изпъчил
се заплашително срещу Н. и със строг тон му казал: „Вади портмонето и давай
парите!“, както и сила - рязко издърпал банкнотите от портмонето на Н..
Извършеното деяние осъществява признаците на престъпния състав по чл.
198 ал. 1 НК. Деянието по чл. 198, ал. 1 от НК е съставно престъпление, чието
изпълнително деяние включва два акта, функционално свързА. помежду си,
обединени от едно решение, и с които деецът преследва една и съща цел, като
всеки от актовете, взет поотделно, осъществява състава на друг вид
престъпление. Грабежът включва от обективна страна два взаимно свързА.
акта - употреба на принуда – физическо и/или психическо насилие
/престъпление, квалифицирано като принуда по чл. 143 НК/ по отношение на
владелеца на движимата вещ и последващо отнемане на вещта /престъпление,
квалифицирано като кражба по чл. 194 НК/. Доказа се, че на инкриминираната
дата подсъдимият Й. М. е отнел гореописА.те движими вещи - парична сума в
размер на 55, 00 /петдесет и пет/ лева, които са собственост на пострадалия
свидетел И. Н., от неговата фактическа власт и без съгласието му. С
действията си подсъдимият е прекъснал упражняваната от свидетеля
фактическа власт върху наличната в портфейла му парична сума и е установил
свое владение върху нея. Отнетите вещи - банкноти с обща номинална
стойност 55, 00 /петдесет и пет/ лева са годен предмет на престъплението
против собствеността. Като е издърпал банкнотите от портмонето, където
пострадалият ги е съхранявал, подсъдимият е установил свое трайно владение
върху тях.
Подсъдимият М. е реализирал и втория акт на съставното престъпление по
чл. 198 ал. 1 НК, като е употребил принуда, при това и в двете й форми -
заплаха и сила, за да прекъсне упражняваната от свидетеля Н. фактическа
власт върху вещите му. Заплахата подсъдимият е осъществил както чрез
действия, така и чрез думи. Като се е изпъчил заплашително срещу
пострадалия и със строг тон му казал: "Вади портмонето и давай парите!",
подсъдимият е демонстрирал физическо превъзходство над свидетеля като
цялостното му поведение, както невербално, така и вербално, е обективирало
закана с последващи неблагоприятни последици за свидетеля, ако той не
предприеме целеното от подсъдимия поведение - да извади портмонето си и
да му предаде наличната там парична сума. Така поведението на подсъдимия
е било възприето и от свидетеля Н., който съобщава, че се е изплашил, че
подсъдимият ще го удари, и се подчинил на разпореждането му да извади
портмонето си. Употребената заплаха е била функционално насочена към
преодоляване на възможна съпротива от страна на пострадалия и улесняване
6
на отнемането.
Като е издърпал паричната сума от портфейла на свидетеля подсъдимият
М. е упражнил и сила, за да прекъсне упражняваната от пострадалия
фактическа власт върху вещите. Съдебната практика трайно приема, че
употребата на сила, като елемент от състава на престъплението грабеж, може
да бъде насочена пряко към владелеца на вещта, към друго присъстващо лице
или върху самата вещ. Не се изиска и употребената сила да е значителна по
своя интензитет. В случая физическата сила е била упражнена и насочена
пряко и непосредствено спрямо вещите /банкнотите в портмонето на
пострадалия/, а по този начин - и спрямо владелеца им. Така подсъдимият е
отнел паричните средства от владението на пострадалия и чрез използване на
сила, като тази сила е била насочена пряко спрямо предмета на
посегателството /паричната сума/, тъй като подсъдимият е дръпнал рязко
банкнотите от портмонето на свидетеля. Издърпвайки банкнотите от
портмонето на пострадалия, подсъдимият е преустановил /прекъснал/
фактическата власт на пострадалия върху вещите му и е установил своя
трайна фактическа власт върху тях.
От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието при форма на
вината пряк умисъл по см. на чл. 11 ал. 2 НК - макар и непълнолетен към
датата на деянието, подсъдимият Й. М. е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние (че чрез употреба на заплаха и сила прекъсва
упражняваната от пострадалия фактическа власт върху собствените му
движими вещи - парична сума), съзнавал е настъпването на
общественоопасните му последици (отнемане на паричните средства на
пострадалия и установяване на своя фактическа власт върху тях) и пряко е
целял настъпването им. Подсъдимият е действал и с изискуемото от
разпоредбата на чл. 198 ал. 1 НК присвоително намерение, като е целял да
присвои за себе си и да установи свое владение върху притежавА.те от
пострадалия парични средства.
Не се установи подсъдимият Й. М. да е осъществил деянието при
лекомислие и/или увлечение, в какъвто смисъл е и заключението на КСППЕ.
Съгласно ППВС № 6/1975 г. увлечението и лекомислието са правни понятия,
като увлечението изразява емоционално-волевото състояние на
непълнолетния в момента на извършване на престъплението и се
характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства.
Лекомислието е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява
недостатъчната му способност правилно да преценява характера, значението и
запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му и др.
На първо място, настоящото деяние подсъдимият е извършил, след като вече е
бил осъждан за престъпления по чл. 198 ал. 1 НК, поради което е имал
формирА. представи за противоправността, запретеността и наказуемостта на
извършеното. Съгласно заключението на КСППЕ социалната адаптивност на
подсъдимия е ненарушена, не е налице повишена сугестивност с безкритично
приемане на чуждото мнение. Липсва данни поради интелектуална
7
инсуфициентност подсъдимият да има недостатъчна способност правилно да
прецени характера, значението и забранеността на деянието или да не може
волево да контролира достатъчно адекватността на поведението си.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗА.ЕТО:
За престъплението по чл. 198 ал. 1 НК се предвижда налагане на наказА.е
„лишаване от свобода” за срок от три до десет години. Доколкото подсъдимият
е бил непълнолетен към датата на деянието, то съгласно чл. 63 ал. 1 т. 3 НК
наказА.ето, което следва да му се наложи, следва да бъде индивидуализирано
в пределите до три години „лишаване от свобода”.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът цени обремененото
съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието, като прави
впечатление, че към тази дата М. е осъждан само за престъпления като
настоящото - по чл. 198 НК, което сочи на трайно формирана у подсъдимия
нагласа, въпреки младата му възраст, да не зачита както личността на другите,
така и правото на собственост. Отговорността на подсъдимия се утежнява и от
наличието на различни по вид възпитателни мерки, които са му налагА., но
очевидно нито налагА.те мерки по чл. 13 ЗБППМН, нито предходно налагА.те
му наказА.я по чл. 37 НК, са успели да окажат необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху М.. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът преценява и това, че при извършване на деянието
подсъдимият М. е осъществил и двете форми на принуда - деянието е
осъществено както чрез използване на сила, така и на заплаха. Най-сетне, като
обстоятелство, което утежнява наказателната отговорност на подсъдимия,
съдът прецени и лошите му характеристични данни, изводими от справката от
МКБППМН при район "Красна поляна", Столична община, от социалния
доклад и от характеристичната справка, изготвена от психолог при ВУИ
"Ангел Кънчев" гр. хххххххххх. От гореизброените писмени доказателства се
установява, че въпреки младата му възраст, у подсъдимия вече са налице
трайни престъпни навици, на фона на ниско образователно равнище, липса на
мотивация и стремеж към образовА.е, незачитане на авторитети, в това число
и на родителския авторитет на майка му, неспазване на йерархия.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът преценява
единствено ниската стойност на предмета на престъплението - 55 лева.
Изтъкнатите от защитата обстоятелства, които според защитника смекчават
наказателната отговорност на подсъдимия, съдът прецени като значително
надценени. На първо място, трудно би могло да се приеме добро процесуално
поведение на М., предвид на това, че неявяването му, редовно призован в
съдебно заседА.е, е станало повод с протоколно определение, постановено в
о.с.з. на 24.03.2025 г. спрямо него да бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение "задържане под стража". ПризнА.е за извършване на деянието е
направено от подсъдимия за първи път едва в съдебното следствие и съдът не
го цени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото е
8
предпоставка за приложението на диференцираната процедура по глава
XXVII НПК. Съдът не цени като смекчаващо отговорността обстоятелство и
непълнолетната възраст на дееца към датата на деянието, доколкото
непълнолетието му е взето предвид при прилагане на задължителната
редукция по чл. 63 ал. 1 т. 3 НК.
Предвид изложеното съдът намира, че не се констатират основА.ята по чл.
58а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 НК, за чието приложение пледира защитата. За да
приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 НК и да определи наказА.е под най-
ниския предел или да замени предвиденото наказА.е с друго, по-леко по вид,
съдът следва да формира извод, че са налице две кумулативни предпоставки:
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства и едновременно с това и най-лекото, предвидено в закона
наказА.е, да се явява несъразмерно тежко. В случая съдът констатира едно -
единствено смекчаващо отговорността обстоятелство, което наред с това не е
с изключителен характер. На следващо място, съдът намира и че
предвиденото в санкционната разпоредба наказА.е не се явява несъразмерно
тежко спрямо обществената опасност на деянието и на дееца. Ето защо съдът
намери, че наказА.ето на подсъдимия М. следва да се индивидуализира на
основА.е чл. 54 НК в пределите по чл. 63 ал. 1 т. 3 НК при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съгласно чл. 60 НК наказА.ето на непълнолетните се налага с цел преди
всичко да бъдат те превъзпитА. и подготвени за общественополезен труд.
Съдът намери, че определяне на наказА.е "лишаване от свобода" за срок от
дванадесет месеца е съответно на обществената опасност на дееца, на
деянието и би осигурило постигане на посочените в чл. 60 НК цели.
Доколкото са налице основА.ята на чл. 373 ал. 2 НПК, така определеното
наказА.е "лишаване от свобода" следва на основА.е чл. 58а ал. 1 НК да бъде
намалено с една трета и така наказА.ето "лишаване от свобода", което
подсъдимият М. следва да изтърпи, е за срок от осем месеца.
Налице са формални пречки за отлагане на наложеното наказА.е "лишаване
от свобода" с изпитателен срок на основА.е чл. 66 ал. 1 НК, тъй като към
датата на деянието М. вече е осъждан на наказА.я "лишаване от свобода" за
престъпления от общ характер. Ето защо наложеното наказА.е "лишаване от
свобода" за срок от осем месеца М. следва да изтърпи ефективно и на
основА.е чл. 191 ал. 2 ЗИНЗС - при първоначален "общ" режим.
На основА.е чл. 59 ал. 1 вр. ал. 2 НК при изпълнение на наказА.ето
„лишаване от свобода“ следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият Й. М. е бил задържан по настоящото наказателно производство с
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Следва да се посочи, че не са основА.ята за приложението на разпоредбата
на чл. 64 ал. 1 НК и освобождаване на подсъдимия от изтърпяване на
наложеното наказА.е "лишаване от свобода" с настаняване във възпитателно
училище - интернат или определяне на друга възпитателна мярка сред
9
предвидените в чл. 13 ЗБППМН. Съгласно чл. 64 ал. 4 НК правилото на ал. 1
не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за
поправянето и превъзпитА.ето на дееца се налага той да изтърпи наказА.ето
лишаване от свобода и когато: а) неговият срок не е по-малък от шест месеца
или б) ако деецът вече е изтърпял наказА.е лишаване от свобода. Наложеното
на подсъдимия по настоящото наказателно производство наказА.е "лишаване
от свобода" е за срок, по - дълъг от шест месеца. Към датата на настоящото
деяние подсъдимият М. е бил осъждан по НОХД №№ 11901/2023 г.,
17515/2023 г., 15390/2023 г. и 4241/2024 г. - всички по описа на СРС, като при
това по всички посочени дела М. е осъден за престъпление по чл. 198 ал. 1 вр.
чл. 63 ал. 1 т. 3 НК. Т.е. осъждането му по настоящото дело се явява повторно.
На следващо място съдът намира и че за поправянето и превъзпитА.ето на
подсъдимия М. се налага той да изтърпи наложеното му наказА.е "лишаване
от свобода". Тази преценка на съда се основава на обремененото съдебно
минало на подсъдимия, въпреки младата му възраст. На следващо място, с
определение, постановено в о.с.з. на 29.05.2024 г. по НЧД № 5962/2024 г. по
описа на СРС, НО, 16 състав, в сила от 14.06.2024 г., подсъдимият М. е бил
освободен от изтърпяване на наказА.я "лишаване от свобода" като е настанен
във възпитателно училище - интернат. От приетата като писмено
доказателство характеристична справка, изготвена от психолог във ВУИ
"Ангел Кънчев" - гр. хххххххххх, се установява, че пет месеца след
постъпването му в интерната при М. не се наблюдава положителна промяна по
отношение на неговото превъзпитА.е и корекция. Напротив - в справката е
отразено, че при Й. М. липсва мотивация към учебната дейност и
необходимостта от промяна в поведението и необходимостта от образовА.е.
Държи се невъзпитано, не спазва йерархия, не уважава авторитети. Държи се с
неуважение към педагогическите работници. С останалите момчета в
училището се държи конфликтно и няма приятели. Особено показателно за
невъзможността настаняването във възпитателно училище - интернат да
окаже необходимото корекционно - възпитателно въздействие върху
подсъдимия е обстоятелството, че след пребиваване в гр. ******** във връзка
с участие в наказателни производства, на 26.02.2025 г. (л. 63 от съдебното
производство) подсъдимият не се е завърнал в интерната и от 05.03.2025 г. е
обявен за издирване като беглец от ВУИ "Ангел Кънчев" - гр. хххххххххх.
Гореизброените обстоятелства мотивират настоящия съдебен състав да
приеме, че за поправянето, превъзпитА.ето на подсъдимия и за реализация на
целите по чл. 60 НК, е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му
наказА.е "лишаване от свобода".

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основА.е чл. 189 ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия Й. М. следва да
бъдат възложени сторените в хода на досъдебното производството разноски в
размер на 447, 84 (четиристотин четиридесет и седем лева и осемдесет и
четири стотинки), които същият следва да заплати в полза на държавния
10
бюджет и по сметка на СДВР.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11
Съобщи за изтекли лични данни