Решение по дело №274/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1886 от 28.07.2025 г., подадена от О. М. К. от [населено място], [ЕГН], против Решение № 42 от 30.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 79 от 2025 година на РС – Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0341-000077 от 10.04.2024 г., издадено от началник Районно управление – Севлиево при ОД на МВР - Габрово, с което на касатора К. на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание /глоба/ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 28.02.2024 г. в 09.25 ч., в [населено място], на посочено кръстовище, същият управлява лек автомобил, собственост на „И**“ ЕООД, като използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, различни от тяхното предназначение и– за превоз на хора и товари, като на суха пътна настилка и ясно време умишлено форсира двигателя, като чрез превъртане на задните движещи колелета принуждава автомобила да изгуби сцепление с пътната настилка, поднасяйки задната част, прави кръгово движение /дрифт/ в кръстовището, с което застрашава останалите участници в движението.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди, че НП е връчено на жалбоподателя близо година след процесната дата – на 24.02.2025 г., поради което е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване за нарушението по чл. 81, ал. 3 от НК. Налице е нарушение на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, като нарушението не е описано достатъчно точно, пълно и ясно, като не са посочени доказателствата, въз основа на които деянието е установено. Тази непълнота на НП е съществено процесуално нарушение на формата на акта, което лишава адресата да узнае съществени обстоятелства относно обвинението и да организира своевременно и ефективно своята защита. Липсата на съществени елементи от описанието на нарушението е лишило АНО от възможността да осъществи преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН и да реализира диспозитива на правната норма. Не е отчетено, че лицето няма други предходни нарушения на този нормативен акт. Не е обсъдена възможността да не се налагат кумулативно две санкции за деянието. Също така нарушението е и несъставомерно, т.к. не се упоменава, нито установява дали на място е имало други участници в движението, които са били застрашени от поведението на водача. Оспорва се и компетентността на лицето, издало процесното НП.

 

За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че са установени по несъмнен начин деянието, деецът и неговата вина. По направените възражения е изложил следните мотиви за крайния си извод: Фактическата обстановка съдът е счел за установена въз основа на събрания доказателствен материал – свидетелски показания, както и писмено доказателство – подаден сигнал от 01.03.2024 г., Приемо-предавателен протокол от 28.02.2024 г., Декларация за предоставяне на информация във вр. с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП; Покана за съставяне на АУАН и разписка за получаването й; Писмено обяснение на адресата; АУАН от 12.03.2024 г. Авторът на НП е компетентен да издаде същото, като е оправомощен за това със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 на министъра на МВР, а АУАН е съставен от лице, оправомощено за това по силата на същата заповед. Съдът се позовава на ТР № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, според което давността за погасяване на наказателното преследване на водача е 2 години, съгл. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, които не са изтекли от извършването на нарушението до връчването на НП. Не е допуснато и нарушение на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, за които е от значение не връчването на НП, а съставянето на АУАН и НП. Също така съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и пълно, посочено е за каква друга цел жалбоподателят е използват пътят, предназначен за обществено ползване. Нарушението е доказано от свидетелските показания на П. П. – очевидец на извършването му, от полицейските служители и приложения оптичен носител, съдържащ видеозапис на извършеното нарушение. Безспорно е и това, че на въпросната дата, на посочените място и час именно К. е управлявал процесното МПС, което обстоятелство сам е декларирал. Освен това е обсъдена и приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като РСС приема, че нормата правилно не е била приложена, законът не изисква АНО да излага задължително мотиви в акта си за това дали и защо не я прилага. В случая не са и налице твърдения и данни, че деянието съставлява маловажен случай, деянието е типично за вида си и не разкрива белези на такова с по-ниска степен на обществена опасност. От приложената по делото справка за водача се установява, че на същия водач са били налагани многократно санкции за извършени от него нарушения на ЗДвП, което е индиция за незачитане от негова страна на изискванията на закона, поради което целите на чл. 12 от ЗАНН биха били реализирани именно чрез ефективно изтърпяване на наложени му санкции, които са предвидени да се наложат заедно от самия законодател и са фиксирани по размер, поради което не подлежащ на промяна и друг начин на индивидуализация.

 

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира отново на възраженията, изтъкнати в първоначалната жалба, адресирана до районния съд. РСС не е обсъдил липсата на посочена в НП дата на съставяне на акта, въз основа на който е издадено. Нарушението е описано бланкетно, без конкретика – посочване на целта, с която е използван пътя. Не се разглежда въпросът за липсата на описание и установяване на възникнала заплаха от поведението на водача. Описаното оскъдно поведение на водача не покрива хипотезата на сочената като нарушена правна норма. Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез презавиване, довежда до загуба на сцепление на задните гуми, като движение става напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени, т.е. преплъзвавнето на автомобила трябва да се дължи на други обстоятелства. От събраните доказателства не се установява по несъмнен начин лицето да е използвало пътя за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Поведението му следва да е съзнателно и преднамерено, а не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка. Преплъзването на автомобила на завой може да е в следствие на други обективни причини, вкл. на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на ляв завой. Не е обсъдено от съда и възражението, че дори и да се приеме, че касаторът дрифтира с управлявания от него автомобил, то това негово поведение не следва да бъде санкционирано, отчитайки че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗАНН опитът към административно нарушение не се наказва. Изводите на съда не почиват на събрания поделото доказателствен материал, който не е обсъден в пълнота и съвкупност.

 

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответната страна, също редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

НП е издадено при спазване на изискуемата от закона форма. Съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН. Не може да се приеме, че не е посочено място на извършване на нарушението – напротив, мястото е описано достатъчно пълно и ясно – въпросното кръстовище между двете посочени улици в съответното населено място. Посоката на движение в случая е ирелевантна за правния спор, уточняването й не би допринесло за изясняването му нито от фактическа, нито от правна страна.

Лицето не е санкционирано за опит за извършване на нарушение, а за фактическо извършване на неправомерно деяние – извършване на въпросния дрифт. А дали и доколко това поведение съставлява нарушение на посочената правна норма е въпрос по съществото на спора.

РСС е постановил акта си, базирайки се правилно на събрания по делото доказателствен материал. Доводите на жалбоподателя не съставляват част от същия материал. Те са твърдения за факти и изводи, но не и доказателства в административнонаказателния процес, освен когато не сочат неблагоприятни за автора им факти, каквато хипотеза в случая не е налице. Твърденията и доводите не могат да се противопоставят на доказателствата, двата типа източници на информация не изпълняват една и съща процесуална функция. В касационната жалба не се конкретизира кои доказателства „съдът в самото начало, по неясни причини, не приема“ и с кои от тях фактическите констатации на съда са в противоречие.

В НП се съдържа информация и за акта, въз основа на който то е издадено – наред пети от текстовата част е посочено, че това е АУАН № 161589 от 12.03.2024 г., издаден против жалбоподателя. Актът е приложен към преписката, същият е съставен в присъствие на адресата и в него той е вписал, че няма възражения против съдържанието му. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на адресата на акта е да обори твърденията за фактите, съдържащи се в него. Съответно – АНО по делото е представил и други доказателства в подкрепа на твърденията, съдържащи се в акта и в издаденото от него НП.

По делото е приложен сигнал на очевидец, който описва въпросния дрифт на посочения в НП лек автомобил, като посочва време и място на събитието, съвпадащи с тази информация, съдържаща се в НП, както и заснет видеоклип от видеорегистратора на автомобила му. Клипът е записан на диск, който е предоставен на органите на РУП посредством Приемо-предавателен протокол от 28.02.2024 г. В саморъчно попълнена от жалбоподателя декларация от 11.03.2024 г. е посочено изрично, че на същите ден и час автомобилът е управляван от него, поради което по този въпрос съдът намира, че не е налице спор. В допълнително представено писмено обяснение от същата дата К. посочва, че съжалява за постъпката си и че тя повече няма да се повтаря.

Лицето, подало сигнала за нарушение, е разпитано в съдебно заседание и като свидетел. В показанията си от о.с.з. сочи, че отивайки на работа с личния си автомобил и спирайки на кръстовището лекият автомобил с процесния ДК № направил пирует /слънце, дрифт/, минавайки доста близо /2-3 метра/ до неговата кола, което го стреснало– дрифт със задни гуми, чрез подаване на газ и правейки кръг в цялото кръстовище, плъзгайки задната част на автомобила. В автомобила на свидетеля е инсталирана камера, фабрично поставена, а не допълнително монтирана, която прави запис автоматично при наличие на опасност или по зададена команда на водача. След случилото се, свидетелят отишъл на работа, като мястото било на около 200 – 300 м. от въпросното кръстовище и проверил дали на флашката на автомобила е наличен запис от ситуацията. След като се убедил, че такъв запис е налице, се обадил на телефон 112, т.к. преценил, че поведението на другия водач е опасно. След това въз основа на сигнала дошла патрулна кола със служители на РУП и те видели записа, след което свидетелят оформил писмен сигнал и им предоставил видео-файла. Месец по-късно бил извикан в управлението, за да се подпише като свидетел на съставен срещу заснетия водач АУАН.

От приложения и приет като доказателство видеозапис се потвърждава описаната от свидетеля фактология. Този запис е предявен на страните в проведено о.с.з., съдържанието му е отворено и разгледано пред тях и същият не е оспорен като автентичност и относно фактите, които той отразява.

В заключение настоящата съдебна инстанция намира за установени по безспорен начин описаните в съставения АУАН и издаденото процесно НП факти – касаторът действително на посочените дата, час и място, управлявайки посоченото МПС, при суха пътна настилка е форсирал двигателя, като чрез превъртане на задните задвижващи колела принуждава автомобилът да изгуби сцепление с пътната настилка и поднасяйки задната си част прави кръгово движение /дрифт/ в кръстовището. Видно от записа, в близост е имало други автомобили и хора, вкл. свидетелят, камерата от чийто автомобил е направила записа. Приложената справка за извършени от К. нарушения на ЗДвП е приложена към преписката и обсъдена от първоинстанционния съд не за да се докаже процесното конкретно нарушение, а за да се обоснове извода за липсата на основания за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН с оглед твърдението, че лицето е извършвало и преди множество нарушения на този закон и с поведението си показва, че не желае да го спазва занапред и да се превъзпита.

Нарушението е подведено под квалификацията на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, според която правна норма на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Не е част от състава на такова нарушение увреждането или застрашаването на други участници в движението, поради което липсата на такова посочване в НП не съставлява процесуално нарушение и в частност – липса на съществен реквизит. Т. застрашаване на околните лица обаче е подтикнало собственика на автомобила със записващото устройство да подаде сигнала и действително е налице, т.к. автомобилът става нестабилен при предприемането на такава маневра и то – в кръстовище в населено място, през деня, в работно време. С поведението си водачът е допуснал виновно опасно шофиране, чрез ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила (дрифт), което не е било необходимо или нормално поведение при осъществяване на основната функция на това МПС при тази описана в НП пътна обстановка, която функция е превозване на товари и хора на този път за обществено ползване. По този начин лицето застрашава намиращите се в момента на извършване на нарушението паркирани и движещите се в близост автомобили и стоящите в и край тях лица. Подобно поведение в населените места застрашава имуществото, живота и здравето на останалите участници в движението и паркирали лица и автомобили, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В НП изрично е отразено, че това си поведение водачът е осъществил при суха пътна настилка и ясно време, което означава, че не е имало други причини, освен съзнателното му желание да осъществи такъв тип поведение на пътя, което личи и от видеозаписа, неоспорен от страните. В случай, че са били налице обстоятелства, които обективно да са наложили на водача да реализира такъв тип управление на МПС, то същият е следвало да ги посочи още при разглеждане на делото пред първа съдебна инстанция и в негова тежест е било да представи съответните доказателства. Като не е сторил това, то налагащият се извод /а не предположение/ е, именно, че това е била пряка негова цел и деянието е извършено умишлено. Управлението на автомобила по този начин определено не е свързано с основното му предназначение, описано в нарушената правна норма.

Правилно отговорността на водача е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл. 175 "а", ал. 1, предл. трето от ЗДвП, която предвижда нарушението в диспозицията си, съответстваща на сочената като нарушена хипотеза на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил това, че двете наложени санкции са императивно регламентирани като вид и размер, налагат се кумулативно и в закона няма предвидена възможност те да се редуцират по размер и/или да се наложи избирателно само едната от тях.

В чл. 28 от ЗАНН е предвидена възможността за "маловажни случаи" на административни нарушения, наказващият орган да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съобразно същата, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, лицето се освобождава от административнонаказателна отговорност. АНО не е задължен да се мотивира изрично по каква причина не прилага тази разпоредба. РСС обаче се е мотивирал и настоящата съдебна инстанция споделя изцяло обосновката му, като не счита, че деянието на К. не осъществява признаците на този състав, като не е необходимо мотивите да се повтарят и в настоящия съдебен акт.

Не е налице нарушение на императивните правила, регламентиращи сроковете за съставяне на АУАН и НП, не е изтекла и изпълнителна давност по чл. 82 от ЗАНН за преследване на нарушението, като първоинстанционният съд също се е мотивирал по този въпрос достатъчно ясно и подробно. Настоящата съдебна инстанция не оспорва твърдението, че и досежно административните нарушения следва да се прилага и институтът на общата погасителна давност, който не е уреден в ЗАНН, поради което приложение следва да намери НП, но не може да се приеме, че тази давност е по-кратка от срокът за съставяне на АУАН, НП или изпълнението на влязло в сила НП /ЕФ/ и споделя констатациите и изводи на РСС и по този въпрос изцяло.

 

Предвид гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция намира обжалваното решение на Районен съд Севлиево за валидно и допустимо, с оглед обстоятелството, че с него се потвърждава НП, издадено за установено по безспорен начин административно нарушение, доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна и при правилна индивидуализация на наказанието, същото решение следва да се остави в сила като мотивирано и законосъобразно.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 42 от 30.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 79 от 2025 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0341-000077 от 10.04.2024 г., издадено от началник Районно управление – Севлиево при ОД на МВР - Габрово, с което на касатора О. М. К. от [населено място], [ЕГН], на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание /глоба/ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия нормативен акт.

 

Решението е окончателно.

 

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.