РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНТОНОВА
мл.с. ЙОАНА КАЦАРСКА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело №
4014 по описа за 2021 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 140991 от 06.07.2020 г., постановено по гр. дело № 2278/2018 г. по описа
на СРС, 60-ти състав е отхвърлен предявеният от Ф.А.Т. и А.К.Т. срещу М.С.С.
иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следните съсобствени недвижими
имоти, а именно: новообразувани УПИ I – 486 и УПИ XVI – 485.486 (в границите на ПИ с идентификатор
68134.8552.485 и ПИ с идентификатор 68134.8552.486 от кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. София) от кв. 48 по регулационния план на гр.
София, местност “Враждебна“, район “Кремиковци“ съгласно одобрен на основание
чл. 15 ЗУТ ПУП – изменение на план за регулация със Заповед №
РКР17-РА50-23/06.07.2017 г. на главния архитект на Столична община, район
“Кремиковци“ влязла в сила на 28.07.2017 г.
Със
същото решение Ф.А.Т. и А.К.Т. са осъдени да заплатят на М.С.С. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 750, 00 лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, разпределени между тях по равно.
Пак
със същото решение Ф.А.Т. и А.К.Т. са осъдени да заплатят по сметка на Софийски
районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 50 лв., разпределена
между тях по равно.
Решението
е постановено при участието на А.И.П. и С.И.П., като главни страни (ответници)
в процеса и необходими другари по направеното от ответника М.С.С. възражение по
чл. 76 ЗН за относителна недействителност на договора за покупко-продажба на
½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.8552.486,
извършена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том I, рег. № 2724, н.д. № 78 от 2016 г. на нотариус А.Г.,
рег. № 437, с район на действие Софийски районен съд.
Срещу
първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищците Ф.А.Т. и А.К.Т.
с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите му. Поддържат,
че съдът неправилно е приел, че представеното заявление с нотариална заверка на
подписите не покрива съдържанието на предварителен договор, както и че
одобряването на изменението на действащия подробен устройствен план по себе си
не води до възникване на съсобственост между собствениците на съседни поземлени
имоти или на реални части от тях, като съсобствеността щяла да се създаде едва със
сключването на окончателен договор. Считат, че с одобряването, респективно
влизането в сила на административния акт за одобряване на изменението на плана
за регулация по чл. 15, ал. 3 ЗУТ градоустройствения статут на имотите
безспорно е изменен, създавайки съсобственост само за УПИ I-485, но не и за УПИ VI-485,486,
който бил съсобствен между страните по силата на правна сделка - покупко-продажба,
материализирана в нотариален акт № 87, том I,
общ рег. № 2724, дело № 78 от 04.10.2016 г. Посочват, че процедурата по чл. 15,
ал. 3 ЗУТ е осъществена чрез представянето на нотариално заверена декларация от
страните, неразделна част от която била и скица на процесните имоти, чрез която
същите били индивидуализирани. Поддържат, че за осъществяване на фактическия
състав по одобряване и влизане в сила на плана по чл. 15, ал. 3 ЗУТ не е
необходимо да бъде сключен окончателен договор, доколкото влизането в сила на
последния настъпва ex lege - арг. чл. 15, ал.
6 ЗУТ и не е обвързано от задължение за прилагане на плана. С оглед на което
считат, че между страните е възникнала съсобственост по отношение на
образуваните със Заповед № РКР17-РА50-23/06.07.2017 г. на главния архитект на
район “Кремиковци“ УПИ – УПИ I-486 и УПИ XVI – 485,
486, която следва да бъде прекратена чрез извършване на
делба.
Сочат
още, че съдът неправилно е приел за неоснователно възражението за недействителност
на съдебната спогодба, постигната по гр. д. № 65472/2015 г. по описа на СРС,
78-ми състав, доколкото в първата фаза на производството по съдебната делба е
постановено неприсъствено решение, като във втората му фаза страните са направили
искане имотът да бъде изключен от делбената маса, с оглед на което считат, че
съдебната спогодба е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД. Молят съда да отмени решението,
като допусне делба на процесните недвижими имоти при съответните квоти за страните.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника
– М.С., чрез процесуалния си представител – адв. Ц.Й., с надлежно учредена по делото
представителна власт, с който оспорва основателността на подадената въззивна
жалба. Посочва, че твърдението за съществуване на съсобственост между страните
по отношение на УПИ – XVI – 485, 486 по силата на
договор за покупко-продажба е неоснователно, доколкото въззивниците са
обвързани от постигнатата спогодба по гр. дело № 56472/2015 г. по описа на СРС,
78 състав, съгласно която процесният имот остава в негов дял. Изтъква, че
твърдението на въззивниците относно липсата на приложение на дворищно-регулационния
план, което отчуждително действие е прекратено по силата на закона, е наведено
за първи път с въззивната жалба, поради което и е преклудирано. Наред с това посочва
още и че възприемането на тезата на въззивниците, съгласно която регулацията не
е приложена, обезсмисля направеното от страните искане за промяна на ПУП и
подаване на заявление по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ.
Оспорва
твърдението на въззивниците за осъществяване на фактическия състав по чл. 15,
ал. 3 ЗУТ, тъй като в конкретния случай не се установявало между страните да е
сключен предварителен договор до какъвто извод правилно е достигнал и съдът. Счита
за правилен и извода на съда по наведеното възражение за недействителност на съдебната
спогодба, постигната по гр. д. № 56472/2015 г. по описа на СРС, 78-ми състав,
доколкото въззивниците са обвързани от нея в качеството им на правоприемници,
участвали в процеса чрез процесуалния си субституент. Поради което моли съда да
отхвърли въззивната жалба и да потвърди постановеното решение. Претендира разноски.
Въззиваемият
А.И.П. също е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
с който изразява становище за нейната основателност. Поддържа, че сключената съдебна
спогодба по гр. д. № 56472/2015 г. по описа на СРС, 78-ми състав е
недействителна, доколкото въззивниците не са били конституирани в делбеното
производство в качеството им на правоприемници на ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 68134.8552.486. Наред с това сочи за
неоснователно наведеното от ответника – М.С. възражение за относителна недействителност
по чл. 76 ЗС на процесната разпоредителна сделка. Претендира разноски.
Въззиваемият
- С.И.П. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С
протоколно определение от 29.03.2024 г. на основание чл. 227 ГПК на негово
място е конституиран наследникът му по закон – С.С.П., който със заявление от
20.02.2025 г. е изразил становище за неправилност на постановеното решение,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите, поради което
моли да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като жалбоподателят е освободен по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане
на държавна такса , поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени
оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:
С
решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите: между кои
лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
съделител. Делба се допуска само на
съсобствени (чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността ) и на сънаследствени
(чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството) имоти, като размерът на частите на
съделителите в делбата се определя от обема на правото им на съсобственост в
имота.
В
конкретния случай, при съобразяване на изложените от ищците фактически твърдения
в исковата молба, конкретизирани в молба на ищците от 17.12.2018 г., съдът е
сезиран с конститутивен иск по чл. 34 ЗС за прекратяване на съсобственост между
страните, за която се твърди, че е възникнала по силата на регулация, извършена
по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ.
При
действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се
извършва само по предвидения в закона ред. Такава възможност е предвидена в разпоредбата
на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, където е уредена възможността за промяна на регулационните граници на урегулирани имоти по инициатива на техните собственици, като изключение
от общото правило на чл. 15, ал. 1 ЗУТ, че веднъж урегулираните имоти не подлежат на последващо урегулиране. Предвид оплакването
в жалбата следва да се отбележи, че простото
съгласие на титулярите на правото на собственост за изменение на конфигурацията
на техните урегулирани поземлени имоти и подаването на заявление до кмета на
общината със съответния проект не е достатъчно. Необходимо е и сключването на
предварителен договор за прехвърляне на право на собственост с нотариално
заверени подписи, където облигационните правоотношения трябва да са
обективирани с реални права и задължения. Така съгласието на
собствениците за промяната на границите в съседните урегулирани имоти трябва да
е изразено в предварителен договор, като сключеният предварителен договор следва
да съдържа всичките уговорки за съществените
условия на окончателния договор и имотите в него следва да бъдат
идентифицирани по начин, който изразява волята на страните за разпореждане с
тях (в този смисъл е и практиката, обективирана в Решение № 47 от 29.04.2009 г.
по т. д. № 645/2008 г., ТК, І т. о. на ВКС).
Следва
обаче да бъде съобразено, че по начало включването на реална част от чужд имот
в поземлен имот по силата на одобрена кадастрална карта не води само по себе си
до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на
отделните реални части. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗКИР и разясненията, дадени
в мотивите към ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., ОСГТК на ВКС,
одобрената кадастрална карта има само удостоверително (декларативно), а не
конститутивно действие. Тя не създава, не изменя, нито прекратява права и
задължения, тъй като ЗКИР не съдържа правна норма, предвиждаща като последица
на одобрената кадастрална карта възникване на съсобственост върху поземлен
имот, ако същият е бил образуван от имоти на различни собственици.
При
действието на ЗУТ съсобствени урегулирани поземлени имоти могат да се създават
или с план по чл. 16, ал. 5, т. 3 ЗУТ
- по общо заявление с нотариална заверка на подписите на собствениците на
отделните имоти, или с план по чл. 17,
ал. 2, т. 3 ЗУТ - отново с общо заявление, но и с предварителен договор с
нотариална заверка на подписите за прехвърляне на идеални части от съседните
имоти (в този смисъл е и Решение № 88 от 2.10.2023 г. на ВКС по гр. д. №
4382/2022 г., I г. о., ГК). От където следва и изводът, че при действието на
ЗУТ подробният устройствен план също няма отчуждително действие, освен в
хипотезата на чл. 16 ЗУТ, която в случая не е налице (така Решение № 52 от
19.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2551/2020 г., I г. о. по описа на ВКС.)
По
делото е установено, че страните са подали заявление по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, с
нотариална заверка на подписите, до кмета на район Кремиковци, с което са
изразили желание да проведат регулация по границите на приложената скица –
предложение. Установи се още и че със заповед № РКР17-РА50-23/06.07.2017 г. на
главния архитект на Столична община, район “Кремиковци“ на основание чл. 134,
ал. 2, т. 6, вр. чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на
действащ подробен устройствен план – изменение на план за регулация (ИПР) на
УПИ I-486 и УПИ XVI – 485,486, в обхвата и на УПИ XV – 487, в кв. 48 по регулационния
план на гр. София, местност “Враждебна“, район “Кремиковци“, като са образувани
нови урегулирани поземлени имоти – УПИ I-486 и УПИ XVI – 485,486 (в границите
на ПИ с идентификатор 68134.8552.485 и ПИ с идентификатор 68134.8552.486 от
кадастралната карта) и нов УПИ XV – 487 (по границата на ПИ с идентификатор
68134.8552.486), която заповед, видно от отбелязването върху нея е влязла в
сила на 28.07.2017 г.
От
представеното по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и
което настоящият състав на съда намира за обективно и безпристрастно дадено и
кредитира с доверие се установява, че контурите по разработката на ПУП-ИПР на
новообразуваните УПИ 1-486, кв.48 и УПИ XVI-485,486, КВ.48, гр. София,
район „Кремиковци", местност кв. Враждебна, одобрен със заповед Nº
РКР17-РА50-23 от 06.07.2017 г., както и изменението на КККР относно прилагането
на ПУП-ИПР, новообразуваните поземлени имоти са в границите на поземлени имоти
с идентификатори 68134.8552.485 и 68134.8552.486 и в границите на стари УПИ
I-486, и УПИ XVI-485,436, кв.48, гр. София, район „Кремиковци", местност
кв. Враждебна по регулационен план, одобрен със заповед Nº
РД-09-051/14.01.1991 г.
Установява
се още и че новообразуваният УПИ I-486, кв. 48 е идентичен с част от поземлен
имот с идентификатор 68134.8552.486, а УПИ XVI – 485, 486 е идентичен с част от
поземлен имот с идентификатор 68134.8552.485, целият с площ 315 кв.м., както и с
част от поземлен имот с идентификатор 68134.8552.486, целият с площ 743 кв.м.
С
оглед на изложеното и при съобразяване на представените по делото писмени доказателства,
настоящият състав на съда намира, че само по себе си осъществяването на така
описаните елементи от фактическия състав по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, изразяващи се в
подаване на заявление с нотариална заверка на подписите от заинтересованите
лица и издаване на административен акт за одобрение на проект за изменение на
действащ подробен устройствен план, не са довели до възникване на съсобственост
между страните по спора върху новообразуваните поземлени имоти, доколкото поначало
провеждането на процедурата по т.нар.
“доброволна регулация“, уредена в чл. 15, ал. 3 ЗУТ не би могла да доведе до възникването
на съсобственост. В конкретния случай включването
на реални части от поземлени имоти с идентификатор 68134.8552.485 и 68134.8552.
486 в новообразуваните УПИ I – 486, кв. 48 и УПИ XVI – 485, 486 няма за
последица възникване на съсобственост върху новообразуваните поземлени имоти,
при дялове и размери, съответстващи на площите на реалната част към цялата площ
на урегулираните поземлени имоти. Всеки от собствениците притежава реална част
от собствения си поземлен имот, включен в новообразуваните поземлени имоти. Така
доколкото върху новообразуваните поземлени имоти не е възникнала съсобственост,
то искът по чл. 34 ЗС за допускане съдебната им делба е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
По
отношение на оплакванията, касаещи неправилност на изводите на съда относно
действителността на съдебната спогодба, сключена по гр. дело № 65472/2015 г.,
респективно изводите на съда относно принадлежността на правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №
68134.8552.486 следва да бъде посочено, че ½ от процесния недвижим имот
е прехвърлен след приключване на първата фаза на делбата, поради което и
постановеното съдебно решение обвързва приобретателите – в конкретния случай
въззивниците съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК (в този смисъл са и
разрешенията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г., постановено
по тълк. дело № 3/2013 г., ОСГК, ВКС). В настоящата хипотезата втората фаза на
делбеното производство е приключило със съдебна спогодба, която съгласно
разпоредбата на чл. 234, ал.3 ГПК има значението на влязло в сила решение и не
подлежи на обжалване пред по-горен съд, поради което и въззивниците в
качеството им на приобретатели са обвързани от постигнатото съгласие между
съделителите по гр. дело № 65472/2015 г. по описа на СРС, 78-ми състав за
поставяне на процесния недвижим имот в дял на ответника – въззиваемия М.С..
Съдебната
спогодба представлява по същността си потвърден от съда договор между страните
по висящо дело, като фактическият състав на съдебната спогодба включва договорна
сделка /двустранен възмезден договор, по силата на който страните по висящо
дело чрез взаимни отстъпки прекратяват изцяло или отчасти правния спор/ и държавен
охранителен акт /определение на съда, потвърждаващо постигнатата от страните
договорна сделка/. В рамките на сложния фактически състав на съдебната спогодба
основният елемент е договорът, тъй като той е източник на правните последици,
присъщи на съдебната спогодба и който договор може да страда от порок, присъщ
за гражданскоправните сделки – може да бъде нищожен или унищожаем. Макар
съгласно наведените от въззивниците оплаквания същите да се позовават на
нищожност на сключената спогодба, посочените от тях пороци, изразяващи се в
постановяване на неприсъствено решение в първата фаза на делбата, както и
приключване на втората фаза на делбата със сключване на спогодба при наличие на
изразена воля от страните за оттегляне на иска за делба, представляващ по
същността си твърдение за пороци касаещи процесуалната законосъобразност на
сключената съдебна спогодба, които не подлежат на съдебен контрол по арг. от
чл. 234, ал. 3 ГПК.
Като
е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд законосъобразно и
обосновано е приел, че наведеното от въззивника – М.С. възражение за относителна
недействителност на договора за покупко-продажба за ½ идеална част от процесния
недвижим имот следва да бъде оставено без разглеждане.
По
изложените съображения и с оглед обстоятелството, че по правилността на обжалваното
решение с въззивната жалба не са направени други оплаквания, решението следва да бъде потвърдено, а предявената от въззивниците
жалба отхвърлена.
При
този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените разноски за настоящата
съдебна инстанция в полза на въззиваемия М.С. в размер на сумата от 750, 00
лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По арг. от чл. 78, ал.
10 ГПК в полза на третите лица - А.И.П.
и С.С.П. (конституиран на основание чл. 227 ГПК в качеството на наследник на С.И.П.)
разноски не се дължат.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение подлежи на
касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 140991 от 06.07.2020 г., постановено по гр. дело № 2278/2018 г. по описа на
СРС, 60-ти състав.
ОСЪЖДА Ф.А.Т., ЕГН: **********,*** и А.К.Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес:*** да заплатят на М.С.С., ЕГН: **********,*** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК сумата от 750, 00 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: