Р Е Ш Е Н И Е
№ /20.11.2015
год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание,
проведено на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ОКТОМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС СЛАВОВ
при секретаря А.И. и в присъствието на
прокурора ……………….. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело
№ 2378 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.72 от ЗС.
Производството по
делото е образувано по иск предявен от Н.К.Т., ЕГН:**********, адрес: ***, Ц.Р.Т.,
ЕГН:**********, адрес:В*** и Н.С.Я., ЕГН:**********, адрес: *** чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. Е.Д. ***, и съдебен адрес ***,
офис 1 ПРОТИВ С.Б.П., с постоянен адрес *** с ЕГН:**********, с която е
предявен иск с правно основание чл.72 ЗС.
В исковата молба
ищците твърдят, че по силата на нотариален акт № 59, том IV, дело 577/2004г. на
нотариус с рег. № 012 на НК ищците Н.К.Т. и Н.С.Я. са закупили недвижим имот,
УПИ Х1-725, кв.90 по плана на с.Близнаци, общ.Аврен, обл. Варненска, целият с
площ 900 кв.м., при граници: улица, УПИ XII и УПИ X и път. Към датата на
сделката, както и до сега, Н.К.Т. е в граждански брак с Ц.Р.Т..
След придобиването на
имота, ищците въз основа на Разрешение за строеж № 90/12.05.2005 год. на Община
Аврен и на одобрени архитектурни проекти са изградили в имота през 2005 - 2006
год. двуетажна жилищна сграда с РЗП 148 кв.м, състояща се от първи етаж със ЗП
70 кв.м., състоящ се от вх. антре, дневна с кухня, килер и баня, втори етаж със
ЗП 78 кв.м., състоящ се от три спални, баня и тераса, прокарали са вода и ток в
имота.
С договор за дарение
на недвижим имот, обективиран в нот. акт №103, том IV, дело № 587/2006 год.,
ищеца Н.С.Я. е дарил притежаваните от него 1/2 ид. части от гореописания имот
на баща си С.Н.Я., а Н.К.Т. и Ц.Р.Т.
са дарили притежаваните от тях в режим на СИО другите 1/2 ид. части от имота на
К.И.Т. с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нот. акт № 104, том IV, дело № 588/06г.
С договор за
покупко-продажба обективирана в Нот. акт № 28, том. I, дело № 28 от 2007 год. К.И.Т.
и С.Н.Я. са продали на „Пат
28000" ЕООД процесния недвижим имот, ведно с изградената в имота двуетажна
жилищна сграда.
През 2007 год.
ответницата С.П. е предявила ревандикационен иск срещу „Пат 28 000" ЕООД
по който иск е образувано гр. дело № 6983/07г. на ВРС, а с Решение на ВОС по
гр.д. № 1926/08г. е отменил частично решението на ВРС и е приел за установено
спрямо „Пат 28 000" ЕООД, че собственик на процесния имот и изградената в
имота двуетажна жилищна сграда на осн.чл.92 от ЗС е ответницата по настоящото
дело С.П.. Така постановеното решението на ВОС по гр.д. № 1926/08г. е влязло в
сила на 21.07.2010 год. След влизане в сила на решението С.П. получава
владението на имота от „Пат 28 000" ЕООД.
Поради отстраняването
му от имота, „Пат 28 000" ЕООД завежда иск срещу К.И.Т.
и С.Н.Я. за разваляне на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД на
договора, сключен на 26.01.2007 год. обективиран в Н.А.№ 28 т.1, рег.№ 317 дело
28/2007 год.
С влязло в сила
Решение на 04.10.12г. по гр.д.№ 2329/2010 год. на ВОС К.И.Т.
и С.Н.Я. са осъдени да
заплатят на „Пат 28 000" ЕООД продажната цена по договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 26.01.2007 год. Сумите по осъдителното
решение са заплатени от ищците по настоящото производство.
Сделките обективирани
в Н.А. №103, том. IV, дело № 587/2006 год. и № 104, том IV, дело № 588/06 год.
били абсолютно симулативни, която симулация е разкрита с влязло в сила Решение
на 06.06.2013 год. постановено по гр.д. № 18206/12 год. по описа на ВРС - XII
с-в, с което е прогласена нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран
в Н.А. №103, том IV, дело № 587/2006 год. и договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в Н.А. №104, том IV, дело № 588/06 год.
Едва в производството
по гр.д. 2329/2010 год. по описа на ВОС и в.гр.д. 111/12 по описа на ВАпС
ищците са разбрали, че придобият от тях имота, който впоследствие са застроили
през 2005 година, са придобили от несобственик.
Принципно положение
е, че при извършване на подобрения в чужд имот за собственика - в случая
ответницата С.П. възниква облигационно задължение към подобрителя - в случая
ищците, ако в резултат на извършеното строителство имота е увеличил стойността
си.
В производството по
гр.д. № 1926/08г по описа на ВОС /гр. дело № 6983/07г. на ВРС/ е установено, че
ищците са изградили двуетажната сграда в периода 2005-2006г., както и че в този
период собственик на поземления имот, в който е изградена жилищната сграда е
ответницата С.П..
През 2004 год.,
когато ищците са закупили поземления имот, в който последствие изградили
жилищната сграда, прокарали са ток и вода в имота, не са знаели, че имота е
собственост на С.П., тъй като след извършена справка за тежести и такива не е
имало. Ищците са подобрили имота със знанието, че са негови собственици на
основание покупко-продажба, обективирана в Н.А. № 59/2004 год.
С исковата молба е
заявен петитум, с който ищците молят съда, на основание чл.72 от ЗС, съдът да
постанови Решение, с което :
ОСЪДИ ответницата С.Б.П.
ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Т. и Ц.Р.Т. сумата от 45 673 лева , представляваща 1/2 от
сумата с която се е увеличила стойността на вещта - УПИ ХI-725, кв.90 по плана
на с.Близнаци, общ.Аврен, обл. Варненска, целия с площ 900 кв.м., вследствие на
изградената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП 148 кв.м, състояща се от
първи етаж със ЗП 70 кв.м., състоящ се от вх. антре, дневна с кухня, килер и
баня, втори етаж със ЗП 78 кв.м., състоящ се от три спални, баня и тераса,
ведно със законната лихва считано от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪДИ ответницата С.Б.П.
ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Я. сумата от 45673 лева , представляваща 1/2 от сумата, с
която се е увеличила стойността на вещта УПИ ХI-725, кв.90 по плана на
с.Близнаци, общ.Аврен, обл. Варненска, целия с площ 900 кв.м., вследствие на
изградената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП 148 кв.м, състояща се от
първи етаж със ЗП 70 кв.м., състоящ се от вх. антре, дневна с кухня, килер и
баня, втори етаж със ЗП 78 кв.м., състоящ се от три спални, баня и тераса, в
едно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Претендират се
направените по делото разноски.
С исковата молба са
представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание
ищците редовно призовани не се явяват, представляват се от процесуален
представител по пълномощие който поддържа иска. Претендира направените по
делото разноски с оглед представеният списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, от особения представител на
ответницата С.Б.П., назначен по реда на чл.47 от ГПК адв. В.С., в който се оспорва
искът като неоснователен и недоказан. Прави възражение, че предявения иск е
погасен по давност. С отговора не се противопоставя да се приемат писмените
доказателства, не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание
ответницата редовно призована по реда на чл.47 от ГПК, не се явява представлява
се от назначения й от съда особен представител.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Нотариален акт №
59, том IV, дело 577/2004 год. на нотариус с рег. № 012 на НК вписан в АП- Вх.
рег. № 18134/23.08.2004 год. акт. № 143 том. LX дело№ 13702 ищците
Н.К.Т. и Н.С.Я. са закупили недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ
900 кв.м. съставляващ УПИ ХІ-725, кв.90 по плана на с.Близнаци, общ.Аврен, обл.
Варненска, при граници: улица, УПИ XII и УПИ X-общ. за сумата от 861,30 лева.
С Разрешение за
строеж № 90/12.05.2005 год. на Община Аврен на двамата ищци Н.К.Т. и Н.С.Я. и
съгласно одобрени архитектурни проекти е разрешено да изградят „Жилищна сграда”
със ЗП 70 кв.м. и РЗП 148 кв.м. в УПИХІ-725 кв. 90 по плана на с.Близнаци
общ.Аврен.
Сградата е изградена
през 2005 - 2006 год. като във дворното място е изградена двуетажна жилищна
сграда с РЗП 148 кв.м, състояща се от първи етаж със ЗП 70 кв.м., състоящ се от
вх. антре, дневна с кухня, килер и баня, втори етаж със ЗП 78 кв.м., състоящ се
от три спални, баня и тераса, прокарали са вода и ток в имота.
С договор за дарение
на недвижим имот, обективиран в Нот. акт №103, том IV, дело № 587 от 15.08.2006
год., ищеца Н.С.Я. е дарил притежаваните от него 1/2 ид. части от гореописания
имот на баща си С.Н.Я..
С договор за дарение
на недвижим имот Нот. акт № 104 том.V дело № 588 от 15.08.2006 год., ищците Н.К.Т.
и съпругата му Ц.Р.Т. са дарили притежаваните от тях в режим на СИО другите 1/2
ид. части от имота на К.И.Т. баща на ищеца Н.К.Т..
С договор за
покупко-продажба обективирана в Нот. акт № 28, том. I, дело № 28 от 26.01.2007
год. К.И.Т. и С.Н.Я.
са продали на „Пат 28000" ЕООД процесния недвижим имот, ведно с
изградената в имота двуетажна жилищна сграда за сумата от 100 000 евро.
С Решение №
72/21.01.2009 год. по гр.д. № 1926/08 год. по описа на ВОС, с което ответницата
С.Б.П. е призната за собственик на процесния недвижим имот по отношение на „ПАТ
28000” ЕООД по предявения от нея ревандикационен иск. С решението си съдът е
приел, че ответницата С. Б.П. е собственик на
процесния имот и изградената в имота двуетажна жилищна сграда на осн.чл.92 от
ЗС. Решението на ВОС по гр.д. № 1926/08г. е влязло в сила на 21.07.2010 год.
С Решението е
отхвърлен искът на С. Б. П. за предаване на
владението на процесния имот.
С Решение №
1108/26.09.2011 год. по гр. дело № 2329/2010 год. по описа на ВОС, съдът по
предявен от „ПАТ 28000” иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е развалил
договора, сключен на 26.01.2007г. с Н.а. 28 т.І,рег.№317 дело 28/2007год. /на
нотариус Д.В. рег.№480 с район на
действие ВРС,между „Пат -28000” ЕООД като купувач и ищците К. И.Т. и С.Н. Я.
като продавачи по договора за покупко-продажба на недвижим имот представляващ
УПИ-ХІ-725 в кв.90 по плана на с.Близнаци общ.Аврен с площ от 900 кв.м.,ведно с
построената в имота жилищна сграда включваща : първи етаж със застроена площ от 70 кв.м.,и втори етаж с
площ от 78 кв.м.,ведно с подобрения и трайни насаждения,при граници на УПИ:
улица,УПИ №ХІІ общ. и УПИ № Х общ.,за сумата 100 000 евро.
С решението ищците К.
И.Т. и С.Н. Я. са осъдени да заплатят на „Пат -28000” ЕООД сумата 100 000
евро /сто хиляди евро /или по 50 000 евро всеки , представляваща
продажната цена, платена по договор за покупко-продажба, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
По делото не са
събрани доказателства, че сумата от 100 000 евро по осъдителното решение
са платени на „ПАТ 28 000” ЕООД.
С Решение №
2733/06.06.2013 год. по гр. дело № 18206/2012 год. по описа на ВРС, влязло в
законна сила на 06.06.2013 год. Сделките обективирани в Н.А. №103, том. IV, дело
№ 587/2006 год. и № 104, том IV, дело № 588/06 год. са прогласени за нищожни,
като абсолютно симулативни.
Ищците твърдят, че в
производството по гр.д. 2329/2010 год. по описа на ВОС и в.гр.д. 111/12 по
описа на ВАпС ищците са разбрали, че придобият от тях имота, който впоследствие
са застроили през 2005 година, са придобили от несобственик. Ищците твърдят, че
към момента на закупуване на имота, в който последствие изградили жилищната
сграда, прокарали са ток и вода в имота, не са знаели, че имота е собственост
на С.П., тъй като след извършена справка за тежести и такива не е имало и са
подобрили имота със знанието, че са негови собственици на основание
покупко-продажба, обективирана в Н.А. № 59/2004 год.
От изготвената и
приета СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА от вещото лице инж.П.Г.Л., се установява,
че :
Стойността на УПИ
Х1-725, кв.90 по плана на с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варненска, целият с площ
от 900 кв.м, към датата на изготвяне на заключението е 40 486 лв. (четиридесет
хиляди, четиристотин осемдесет и шест лв.) или 20 700 евро (двадесет хиляди и
седемстотин евро), а стойността на УПИ ХІ-725, кв.90 по плана на с.Близнаци,
общ.Аврен, обл.Варненска, целият с площ от 900 кв.м, ведно с изградената в него
двуетажна жилищна сграда с РЗП 148 кв.м, е в размер на 120 003 лева (сто
двадесет хиляди и три лв.) или 61 357 евро (шестдесет и една хиляди, триста
петдесет и седем евро).
Стойността на УПИ ХІ-725, кв.90
по плана на с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варненска, целият с площ от 900 кв.м,
към 12.05.2005 год. (издаване на РС
№90/12.05.2005год е 37 895 лв. (тридесет и седем хиляди осемстотин деветдесет и пет лв.)
или 19 375 евро (деветнадесет хиляди, триста седемдесет и пет евро).
Стойността
на УПИ ХІ-725, кв.90 по плана на с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варненска, целият с
площ от 900 кв.м, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП 148
кв.м, към 18.03.2006г. (Удостоверение
№10/28.03.2006г. за въвеждане в експлоатация)е в размер на: 129 875 лева (сто
двадесет и девет хиляди, осемстотин седемдесет и пет лв.) или 66404 евро
(шестдесет и шест хиляди, четиристотин и три евро).
Разпитани са по делото свидетели,
от показанията на които съдът установи, че двамата ищци, са
купували имот, чрез агенция за недвижими имоти, като имота е представлявал
празно место, без никаква комуникация. През 2005 г. – 2006 г. било застроено.
През 2010 г. единия от ищците е получил призовка за дело, че къщата е построена
в чужд имот. Свидетелят твърди, на купувача на имота двамата ищци са му върнали
парите.
Тази
фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени
доказателства, които кредитира. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
като обективно и компетентно.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля К. И.Т., по отношение на факта, че ищците
са върнали парите на френския граждани, за които са били осъдени. Този факт
може да бъде установен единствено с писмени доказателства, тъй като
задължението е установено със съдебно решение.
Показанията
на свидетелите в останалата част са несъотносими към правния спор.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени иск е с
правно основание чл. 72,ал.1 ЗС срещу ответницата за сумата в размер на 91 346
лева, претендирани като вземане за подобрения в чужд имот, като добросъвестни
владелци, собственост на ответницата, представляваща увеличената му стойност.
Искът за подобрения,
е частен случай на иск за неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД.
Задълженията за
заплащане на подобренията възниква в тежест на лицето, което притежава
собствеността върху имота по времето, когато те са били извършени и не следват
имота в ръцете на последващ собственик, който придобие същия имот след това.
С подобренията се
обогатява лицето, което е имало качеството на собственик към момента на
извършването им (аргумент от чл. 92 от ЗС) и затова именно
това лице, а не неговите частни правоприемници, дължат заплащане на
подобренията.
От гореизложеното се
налага извода, че ответницата е пасивно легитимираната да отговаря по
предявения иск.
По въведеното с
отговора на исковата молба възражение, че исковете са погасени по давност.
Съгласно трайната
практика на ВКС /Постановление № 6 от 27.ХИ.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум
на ВС/, погасителната давност за вземане на владелеца за подобрения в чужд имот
започва да тече от момента на прекъсване на владението от собственика по исков
ред, чрез предявяване на ревандикационен иск.
Вземането на
владелеца за извършени подобрения има облигационен характер и по отношение на
него са приложими правилата за погасяването му поради изтичане на погасителната
давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта за вземането
за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение и
се отнася към един по-късен момент. Вземането на владелеца, извършил подобрения
в чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от
момента на прекъсване на владението.
Правоотношението
породено от неоснователното обогатяване на собственика
на вещта с подобренията, извършени само от владелеца на същата се регулират
от нормата на чл.72-74 от ЗС.
В исковата си молба
ищците излагат твърдения, за извършените подобрения, тяхното точно описание,
както и времето на извършването им. Ищците са посочили и основанието, на което
са владели в имота към момента на подобряването му.
Исковата молба, по
която е образувано гр. дело № 6983/2007 год. на ВРС е входирана в съда с Входящ
документ № 13685 от 29.08.2007 год. /служебна справка на съда/.
Съобразно общите
правила чл.110 от ЗЗД, искът за подобрения в недвижим имот, като частен случай
на неоснователно обогатяване се погасява с изтичане на пет годишна давност от
момента, в който то е станало изискуемо.
В случая настоящия
съдебен състав намира, че исковете не са погасени по давност, тъй като към
датата на предявяване на иска задължението им не е изискуемо.
Безспорно по делото е
установено, че К. И.Т. и С.Н. Я. са провоприемници на ищците по силата на
договори за дарение, които по-късно са обявени за нищожни, като абсолютно
симулативни. Договорите за дарение не са породили правни последици.
Преди да бъдат
обявени за нищожни, К. И.Т. и С.Н. Я. с договор за продажба обективиран в Н.А.
№ 28 т.І, рег. № 317 д. № 28 от 26.01.2007 год. на Нотариус Даниела Върлева с
район на действие РС-Варна и рег. № 480 на НК, вписан в АП-Варна с Вх.рег. №
1408 от 26.01.2007 год. акт № 199, том.ІV, дело № 949 са прехвърлили правото на
собственост и са получили цена в размер на 100 000 евро, която включва и
направените от ищците подобрения.
Договора за продажба
на чужд имот не е нищожен и е породил правното си действие. ТД „ПАТ 28000”
ЕООД, е придобило само онези права, които са притежавали неговите праводатели.
След като с влязло в сила решение е признато, че собственик на имота заедно с
подобренията по приращение е ответника по делото, ТД”ПАТ 28 000”ЕООД
развалил договора за продажба, а К. И.Т. и С.Н. Я. са осъдени да му заплатят
платената от него цена по разваления договор.
Търговското дружество
приобритател е било пасивно легитимирано да отговоря по иска на ответницата по
делото с правно основание чл.108 от ЗС /гр.дело № 6983/07г. на ВРС/, по което с
влязло в сила решение е признато по отношение на него, че ответницата С.Б.П. е
собственик на недвижимия имот и по приращение на построената върху него сграда,
в която се изразяват и подобренията извършени от ищците.
С това решение съдът
е отхвърлил иска за предаване на владението, като е изложил мотиви свързани с
недоказаност на претенцията, че ТД”ПАТ28000” ЕООД владее имота. Доказателства,
че към момента на предявяване на иска, по настоящото дело и по гр. дело №
6983/2007 год. на ВРС имота се владее от ищците по делото, не са събрани.
При така изложеното
се налага обоснования извод, че владението на имота не е прекъснато с
предявяване на иска с правно основание чл.108 от ЗС от ответницата С.Б.П.
против ТД”ПАТ 28 000”ЕООД, тъй като ищците към този момент не са го владели.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е
обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил
до размера на обедняването. В случая получилият в своя собственост подобренията
се е обогатил с действителната им стойност. Както се изтъкна и по-горе искът с
правно основание чл.72 от ЗС е частен случай на иска за неоснователно
обогатяване. Настъпването на изискуемостта на вземането на ищците за
неоснователно обогатяване е свързано в реалното им обедняване т.е. касае се за
действителна трансформация на имущество, с което те са обеднели за сметка на
ответницата, която се е обогатила. Ответницата действително се е обогатила, с
извършените от ищците подобрения в имота. За настъпване на изискуемостта на
вземането на ищците, за тези подобренията извършени в чужд имот следва да е
налице и реалното им обедняване. Обедняване, като елемент от фактическа страна
от страна на ищците в настоящото производство не се доказа.
Безспорно е, че те са
отчуждили имота ведно с извършените подобренията безвъзмездно, като договора за
дарение е прогласен за нищожен т.е. договора не е породил и от него не са
настъпили правни последици. Независимо от това К. И.Т. и С.Н. Я. за получили
лично за себе си като цена по договора за продажба и стойността извършените в
него от ищците подобрения. Получената при продажбата цена възмездява и
извършените от ищците подобрения. Договора за продажба е развален по съдебен
ред, а К. И.Т. и С.Н. Я. са осъдени да върнат на купувача платената им цена.
Реално изпълнение на задължението им не е установено.
По делото не са
събрани и е останало недоказано въведеното твърдение на ищците, че именно те са
изпълнили това задължение на К. И.Т. и С.Н. Я. и са върнали на ТД”ПАТ
28 000”ЕООД платената цена по разваления договор, с което да обосноват
реалното си обедняване. По делото не се доказва, че те са поели дълга и са се
задължили да изпълнят задължението на К. И.Т. и С.Н. Я. към ТД”ПАТ
28 000”ЕООД за сумата от 100 000 евро.
В случая по делото не
се събраха доказателства, които да установяват, че ищците са обеднели със
увеличената стойност на имота вследствие на извършените от тях подобрения. Установяването
на реалното обедняване следва да се установи с допустими доказателствени
средства /писмени документи чл. 164 от ГПК. При липса на доказателства
ангажирани за това обстоятелства, то липсва и реално обедняване, а искът се
явява неоснователен.
С оглед на горе
изложеното съдът намира, че предявените искове, не са погасени по давност, но
поради тяхната недоказаност са неоснователни.
По
отношение на разноските.
С
оглед изхода от делото съдът не следва да присъжда разноски, тъй като разноски
по делото са направените единствено от ищците, които следва да има останат така
както са направени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от Н.К.Т., ЕГН:**********, адрес: *** и Ц.Р.Т.,
ЕГН:**********, адрес:В***, чрез процесуалния си представител по пълномощие
адв. Е.Д. ***, и съдебен адрес:***, офис 1 ПРОТИВ С.Б.П., с постоянен адрес ***
с ЕГН:********** за сумата от 45 673 лева , представляваща 1/2 идеална част, от
сумата с която се е увеличила стойността на УПИ ХI-725, кв.90 по плана на
с.Близнаци, общ.Аврен, обл. Варненска, целия с площ 900 кв.м., вследствие на
изградената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП 148 кв.м, състояща се от
първи етаж със ЗП 70 кв.м., състоящ се от вх. антре, дневна с кухня, килер и
баня, втори етаж със ЗП 78 кв.м., състоящ се от три спални, баня и тераса, ведно
със законната лихва считано от завеждане на исковата молба 02.10.2014 год. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от Н.С.Я., ЕГН:**********, адрес: ***,
чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Е.Д. ***, и съдебен адрес:***,
офис 1 ПРОТИВ С.Б.П., с постоянен адрес *** с ЕГН:********** за сумата от 45
673 лева , представляваща 1/2 идеална част, от сумата с която се е увеличила
стойността на УПИ ХI-725, кв.90 по плана на с.Близнаци, общ.Аврен, обл.
Варненска, целия с площ 900 кв.м., вследствие на изградената в него двуетажна
жилищна сграда с РЗП 148 кв.м, състояща се от първи етаж със ЗП 70 кв.м.,
състоящ се от вх. антре, дневна с кухня, килер и баня, втори етаж със ЗП 78
кв.м., състоящ се от три спални, баня и тераса, ведно със законната лихва
считано от завеждане на исковата молба 02.10.2014 год. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на
обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна
жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: