Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 702
15.10.2019 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 749 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С.Т.С. ***,
подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис 8, против Решение № 1012-26-231-1 от 07.06.2019г. на
Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата, подадена от С.Т.С. против Разпореждане № О-26-999-00-**********/22.04.2019г.
на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ -
Хасково, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване по болничен лист №Е20196636770.
В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и
незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон. Неправилно били възприети
доводите на административния орган за отказ да се изплати обезщетение. Сочи се,
че неправилно било направено разширително тълкуване на разпоредбата на чл.10 от
Кодекса за социално осигуряване, която била неотносима към настоящото
производство. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане и връщане на преписката на административния орган с указания за
правилно прилагане на материалното право и извършване на нова преценка на
правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателя
по представения болничен лист. Претендират се разноски.
Ответникът - редовно призован, се представлява от
пълномощник, който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Излага доводи в насока правилност и законосъобразност на оспореното
решение на административния орган. Моли за потвърждаването му. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
С Удостоверение
вх.№Р-14-26-000-00-**********/14.03.2019г. (приложение №9 към чл.8, ал.1 и
чл.11, ал.1 от НПОПДОО), адресирано до Директора на ТП на НОИ – Хасково,
подадено в електронна форма, С.Т.С. удостоверил обстоятелства относно правото
за изплащане на парично обезщетение по болничен лист №Е20196636770, издаден на
05.03.2019г. с посочен в него период на отпуск за временна неработоспособност
от 10.01.2019г. до 24.01.2019г. Последният е представен по делото във вид на
заверен препис.
С Разпореждане №О-26-999-00-**********/22.04.2019г. на
Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково,
на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО, било отказано
отпускане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване на С.Т.С. по болничен
лист №Е20196636770, удостоверение Приложение №9, представено с вх.№Р-14-26-000-00-**********/14.03.2019г.
В мотивите за отказа е посочено, че била извършена проверка от контролен орган
на ТД на НОИ – Хасково, приключила с Констативен протокол
№КП-5-26-00552672/15.04.2019г., при която било установено, че към датата на
настъпване на осигурителния риск по представения болничен лист, за лицето не
било възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО в качеството му на
земеделски производител и същото нямало право на парично обезщетение по реда на
чл.40 от КСО. В мотивите са цитирани и текстовете на чл.10, чл.40 от КСО и §1,
т.3 от ДР на КСО.
Недоволен от така постановеното разпореждане, С.Т.С. оспорил същото пред Директора на ТП на НОИ –
Хасково с жалба вх.№1012-26-231/10.05.2019г., по повод на която е издадено и
оспореното в настоящото производство Решение №1012-26-231-1 от 07.06.2019г. на Директора
на ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена
жалбата му против издаденото разпореждане. В мотивите на решението
административният орган е възприел изцяло основанията за отказ за изплащане на
исканото обезщетение, изложени в Разпореждане №О-26-999-00-**********/22.04.2019г.
на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Хасково. Посочил, че от отговор на компетентната НАП било видно, че С.С., като
самоосигуряващо се лице – земеделски производител, подал по електронен път
декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с
вх.№26000193017301/29.01.2019г. за заявен процент на осигуряване, считано от
01.01.2019г., като в отговора било посочено още, че обстоятелството за началото
на осигуряване не било съобразено с указания срок в чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ.
В решението се посочва, че С. подал за пръв път декларация за започване на
осигуряването за общо заболяване и майчинство и за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт на 29.01.2019г., а не промяна във вида на
осигуряване, поради което срока за подаването на тази декларация попадал в
хипотезата на чл.1, ал.2, т.е. в 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството. Настъпилото обстоятелство в случая било започване на
осигуряването, което не можело да бъде от друга дата, освен от 29.01.2019г., и
основанието за осигуряване възниквало от тази дата, по аргумент на чл.1, ал.6
от НООСЛБГРЧМЛ. Обобщено органът стигнал до извода, че към датата на настъпване
на осигурителния риск временна нетрудоспособност, жалбоподателят не отговарял
на условията на чл.10 и чл.40 от КСО, съответно нямал право на парично
обезщетение за временна нетрудоспособност по представения болничен лист №Е20196636770,
тъй като към дата на настъпване на осигурителния риск по представения болничен
лист за него не било възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО.
Решение №1012-26-231-1 от 07.06.2019г. на Директора на
ТП на НОИ – Хасково е връчено на С.С. (чрез адв. Ч.) на 11.06.2019г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 00Z8JJZ, а жалбата
против акта е подадена на 24.06.2019г.
По делото е представено писмо от ТД на НАП – Пловдив,
с адресат ТП на НОИ – Хасково, изготвено във връзка с писмо с
вх.№05-00-212/05.04.2019г. на ТД на НАП – Пловдив. В същото се сочи, че писмото
е по повод искана от ТП на НОИ – Хасково информация, касаеща подаване по ел.
път от С.С. декларация за самоосигуряващо се лице с
вх.№26000193017301/19.01.2019г. за заявен процент на осигуряване, считано от
01.01.2019г. След цитиране на разпоредбите на чл.4, ал.6 от КСО и чл.1, ал.6 от
НООСЛБГРЧМЛ в писмото е изразено становище, че обстоятелството за начало на
осигуряване не било съобразено с указания срок в чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ.
От пълномощника на оспорващия се представя Удостоверение
за декларирани данни с изх.№260191901575189/24.06.2019г. и справка за самоосигуряващо
се лице. От последната става ясно, че лицето С.Т.С. е декларирало пред
компетентната ТД на НАП две обстоятелства: Началото на дейност като земеделски
производител - 05.05.2015г., с декларация, подадена на 13.02.2016г., и начало
на осигуряване за всички осигурителни рискове - 01.01.2019г., с декларация, подадена на 29.01.2019г..
По делото не са представени доказателства за заявени осигурителни рискове за
минали периоди, различни от горепосочения.
Не е спорно, а и от доказателствата по делото се
установява, че от Областна дирекция „Земеделие“ - гр.Хасково на лицето С.Т.С. е
издадена Регистрационна карта на земеделския производител. Същата е била
заверявана, чрез подпис и печат на Областна дирекция „Земеделие“ - гр.Хасково,
на датите 05.05.2015г., 16.07.2016г., 17.11.2016г., 18.01.2018г. и
05.03.2019г., като изрично в картата е указано, че същата се заверява за срок
до 28 февруари на следващата стопанска година. Предвид последното, безспорно
към периода, за който е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е20196636770, а
именно10.01.2019г. – 24.01.2019г., С.С. е притежавал качеството „земеделски
производител“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото годни,
допустими и относими писмени доказателствени средства, които са еднозначни,
безпротиворечиви и изцяло се кредитират.
Въз основа на така установените факти, съдът
направи следните правни изводи:
Оспорването е направено в предвидения от закона
срок, от лице притежаващо правен интерес и срещу подлежащ на оспорване акт, предвид
което се явява допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
От установените по-горе факти, органът е направил
крайния извод, че към датата на настъпване на осигурителния риск лицето не е
притежавало съответните осигурителни права. Този извод е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от КСО,
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили
18-годишна възраст. В ал.3 е предвидено, че паричните обезщетения за временна
неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на
малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и
изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по
декларирана от тях лична банкова сметка. ***омощ, длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, или друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането
се отменя, ако в срока по чл.115, ал.2 лицето или осигурителят представят нови
или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ. Според
чл.54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна
неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на
малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз
основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните,
декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от
държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет. Последният с МПС №30 от 10.03.2000г., обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000г.,
в сила от 1.01.2000г., е приел Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводителите са обособени в обща група като самоосигуряващи се лица - на основание чл.4, ал.3, т.4, вр. ал.4,
вр. с §1, т.5 от ДР на КСО.
Съгласно §1, т.3 от ДР на КСО - осигурено е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл.10, продължава и през периодите на чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.
Самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски
по чл.6, ал.8, а лицата по чл.4а се смятат за осигурени за времето, през което
са внесени дължимите осигурителни вноски. В чл.10, ал.1 от КСО изрично е
посочено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
От посочените разпоредби следва извода, че
законодателят изисква кумулативно упражняването на дейност и внасяне или
дължимост на осигурителни вноски.
Разпоредбата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО постановява, че
регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Според
чл.4, ал.4 от КСО, лицата по
ал.3, т.1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и
майчинство. Съгласно чл.4, ал.6 от КСО, лицата по ал.3, т.1, 2, 4-6, на които е
отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Член 1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира момента на
възникване на осигуряването, като същата гласи, че лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2
и 4 – 6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се
осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл.4,
ал.3, т.1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната
пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по
ал. 2. Последната вменява задължение на самоосигуряващите се лица при
започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност
да подават декларация до компетентната териториална дирекция на НАП, в 7-дневен
срок от настъпване на обстоятелството.
От доказателствата по делото е видно, а и между
страните не е спорно, че жалбоподателят С.С. е регистриран като земеделски
производител от 05.05.2015г, като в процесния период е бил с валидна
регистрация, като такъв. Също така, видно от ПК № КП-5-26-00552672/15.04.2019г.
/л.14/ - неоспорен в производството, на С. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 17.02.2015г. Съгласно чл. 4, ал.6 от КСО „Лицата
по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое
желание.“ Видно от
Справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице, на 29.01.2019г. С. *** декларация по
образец, в която е отразил, че ще се осигурява за всички осигурителни рискове,
считано от 01.01.2019г. Предвид изричната разпоредба на чл.1, ал.6 от
НООСЛБГРЧМЛ обаче, която предвижда, че за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО,
на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2, не може да се
приеме, че лицето има право да заяви минал период, от който да се счита за
осигурено за заявените от него рискове. Според цитираната разпоредба,
релевантна в случая се явява дата на подаване на заявлението за осигуряване,
която безспорно е 29.01.2019г. Следователно, подаденото от С. заявление ще
породи желаните от него правни последици след тази дата.
Горното води до извода, че в периода, за който
жалбоподателят претендира изплащане на обезщетение за временна неработоспособност
по болничен лист №Е20196636770, а именно от 10.01.2019г. до 24.01.2019г.,
същият не е бил осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО,
следователно няма право да получава претендираното обезщетение.
Основание за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност за заявен минал период, преди дата на подаване на
заявлението, С. би имал при действието на старата редакция на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ
(бр. 33 от 5.04.2013г., в сила от 1.01.2013г.), според която лицата по чл.4,
ал.3, т.1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната
пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но
не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. Като се има предвид,
че спорният период в случая е от 10.01.2019г. до 24.01.2019г., а новата
редакция на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ е в сила от 07.04.2017г. (изм., ДВ бр.29
от 2017г.) то несъмнено следа да се приеме, че случаят не попада в обхвата на
редакцията от бр.33 от 5.04.2013г., в сила от 1.01.2013г.
Наред с гореизложеното следва да се отбележи, че
въпреки подадените данни в ТД на НАП за начало на дейността на С.С., като
земеделски производител от 05.05.2015г., по делото не са представени
доказателства за осигуряване за рисковете общо заболяване и майчинство за
времето, за което е издаден болничен лист №Е20196636770 (10.01.2019г. –
24.01.2019г.), нито за какъвто и да е друг минал период. Последното означава,
че на 29.01.2019г. оспорващият декларира за първи път започване на визираното
осигуряване.
Наред с изложеното следва де има предвид, че при
започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на
осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване
само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Ето защо, при
разглеждане на въпроса, следва ли на С. да бъде отпуснато исканото парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трябва да се
отчете, че към датата на настъпване на осигурителния риск временна
нетрудоспособност той не е отговарял на условията на чл.10 и чл.40 от КСО,
съответно няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по
представения болничен лист №Е20196636770, тъй като самоосигуряващо се лице –
земеделски производител е осигурено лице само за риска инвалидност поради общо
заболяване и за старост и смърт и не е осигурен за риска общо заболяване. При
този обхват на осигуряване, за периода 10.01.2019-24.01.2019г. С. не е бил
осигурен за общо заболяване и майчинство, поради което няма право на
обезщетение за временна неработоспособност. Дори и да беше внесъл осигурителните
вноски и за тези рискове, каквито твърдения нито се навеждат, нито пък се
представят доказателства за това от 01.01.2019г., отново осигуряването не би
могло да възникне с дата предхождаща тази на подаване на декларацията,
доколкото последното обстоятелство е нормативно заложено, като условие за
възникване на правото на осигуряване. Липсата на изрично заявен избор на
допълнително осигуряване по чл.4, ал.4 от КСО прави ирелевантно внасянето на
осигурителни вноски, като единствено внасянето им не води до извод за
осигуряване на лицето и за други рискове, извън изрично декларираните от него.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че по същество
правилно с оспореното решение е отхвърлена жалбата против разпореждане №
О-26-999-00-**********/22.04.2019г. на Ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите на ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ - Хасково. Ето защо, следва да бъде постановено решение,
с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на С.Т.С. срещу Решение
№1012-26-231-1 от 07.06.2019г. на Директора на Териториално поделение на НОИ -
Хасково.
При този изход на делото, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съгласно чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя в размер
на 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.С. ***, против
Решение № 1012-26-231-1 от 07.06.2019г. на Директора на Териториално поделение
на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане
№О-26-999-00-**********/22.04.2019г. на Ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН **********,***, да
заплати на ТП на НОИ – Хасково юрисконсултско възнаграждение по делото в размер
на 100.00 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: