№ 653
гр. Пазарджик, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220102505 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка
с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „** „ ЕАД ,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление : г** сграда 6 чрез адв. З. Ц. , със съдебен
адрес: г** против Р. Д. П. ЕГН ********** с постоянен адрес: **, в която се излагат
обстоятелства, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Р. Д. П. било образувано
ч.гр.д № 4093/2023 г. по описа на PC Пазарджик и е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение в размер на 1107,92 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги
и неустойка.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че между ответника Р. ** П. и ищеца „**“
ЕАД (с предишни наименования „**АД и „** ЕАД) са били сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги № ** от 01.07.2021 г. за мобилен номер **, (със стандартна
месечна абонаментна такса 59.99 лв. с вкл. ДДС или 49.99 лв. без вкл. ДДС, като за срока на
договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 54.99 лв. с
вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат XIAOMI Mi 10Т Lite
128GB Dual Blue, Договор за мобилни услуги № ********* от 01.07.2021г. за мобилен
телефонен номер **, (със стандартна месечна абонаментна такса 19.99 лв. с вкл. ДДС или
16.66 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство безжичен рутер ** ВЗ11 -221 with Antenna и
Договор за мобилни услуги № ********* от 03.08.2021г. за мобилен телефонен номер **,
със стандартна месечна абонаментна такса 41.99 лв. с вкл. ДДС или 34.99 лв. без вкл. ДДС,
1
като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер
на 32.99 лв. с вкл. ДДС или 27.49 лв. без вкл. ДДС. Твърди се още, че ответникът не бил
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.
август 2021г. - м. декември 2021г., а именно: фактура №**********/15.08.2021г., фактура №
**********/15.09.2021г., фактура № **********/15.10.2021г., фактура №
**********/15.12.2021г., както и, че във всяка от фактурите са били начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и
клиента.
Твърди се, че Фактура № **********/15.08.2021г. е била издадена за отчетния
период 15/07/2021-14/08/2021 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 45.82 лв., Други услуги с добавена
стойност 6.25 лв. и Мултимедийни съобщения (MMS) 0.75 лв., които се твърди, че били в
общ размер на 52.82 лв. без вкл. ДДС - 63.39 лв. с вкл. ДДС, Плати с Теленор от Google Play
Store - 3.00 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга - 8.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен
номер ** - месечна абонаментна такса 38.13 лв. и Кратки текстови съобщения (SMS) 1.65
лв., които били в общ размер на 39.78 лв. без вкл. ДДС - 47.73 лв. с вкл. ДДС, за мобилен
номер ** - месечна абонаментна такса 16.66 лв. без вкл. ДДС - 19.99 лв. с вкл. ДДС. Твърди
се, че общата сума, начислена във фактурата била 143.10 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 29.33 лв.,
претендираната сума по фактурата била 113.77 лв.
Твърди се, че Фактура № **********/15.09.2021г. е била издадена за отчетния
период 15/08/2021- 14/09/2021г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 45.82 лв., Временно
възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., Други
услуги с добавена стойност 10.00 лв. и Услуги с добавена стойност (гласови) 0.50 лв., които
са в общ размер на 58.31 лв. без вкл. ДДС - 69.97 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна
услуга - 8.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 27.49 лв.,
Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.,
Други услуги 2.31 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв. и Кратки текстови
съобщения (SMS) 6.27 лв., които са в общ размер на 38.08 лв. без вкл. ДДС - 45.70 лв. с вкл.
ДДС, за мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 16.66 лв. и такса за спиране на
номер 0.75 лв., които били общ размер на 17.41 лв. без вкл. ДДС - 20.89 лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че общата сума, начислена във фактурата била 145.55 лв.
Твърди се още, че Фактура № **********/15.10.2021г. е била издадена за отчетния
период 15/09/2021- 14/10/2021г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 45.82 лв. без вкл. ДДС - 54.99 лв. с
вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга - 8.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ** - месечна
абонаментна такса 27.49 лв. без вкл. ДДС - 32.98 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ** -
месечна абонаментна такса 16.66 лв. без вкл. ДДС - 19.99 лв. с вкл. ДДС. Твърди се че
общата сума, начислена във фактурата била 116.95 лв.
2
Твърди се също така, че Фактура № **********/15.12.2021г. е била издадена за
отчетния период 15/11/2021- 14/12/2021г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: неустойки за предсрочното прекратяване по вина на длъжника поради
неизпълнение на паричните й задължения на договорите за мобилни услуги за номера **, **
и ** в общ размер на 731.65 лв.
Твърди се, че размерът и основанието за възникване на задълженията за неустойки
при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за номера **, ** и ** били
уредени от страните в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ** от 01.07.2021 г., т. 11 от
Договор за мобилни услуги № ********* от 03.08.2021г„ т. 11 от Договор за мобилни услуги
№ ********* от 01.07.2021г. Твърди се, че съгласно посочените клаузи, които имали
идентично съдържание, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер
на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така
определената неустойка не могла да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение се посочва, че абонатът дължал и:
част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща
на оставащия срок до края на договора (в случай, че такива отстъпки са били уговорени от
страните); част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай, че
такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Твърди се, че в съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер ** била в размер на 460.69 лв., като сумата представлявала сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 49.99 лв. всяка), а
именно 149.97 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 14.29
лв. и с добавена разликата в размер на 296.43 лв. между стандартната цена на мобилен
телефонен апарат XIAOMI Mi 10Т Lite 128GB Dual Blue без отстъпка съгласно актуалната
към 01.07.2021 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването
на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги. Твърди се, че размерът на неустойката за
номер ** бил в размер на 124.98 лв., като сумата представлявала сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34.99 лв. всяка), а именно 104.97 лв.,
ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 20.01 лв. Твърди се още,
че размерът на неустойката за номер ** бил в размер на 145.98 лв., като сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
(по 16.66 лв. всяка), а именно 49.98 лв., ведно с добавена сума в размер на 96.00 лв., изрично
предвидена в приложимата неустоечна клауза в случаите, в които при прекратяване на
договора рутерът за безжичен интернет не е бил върнат. Изложено е твърдение, че общата
3
неустоечна сума е начислена във фактурата, била 731.65 лв.
Изложени са подробни доводи за основанието и размера на възникналите
задължения. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищецът
бил уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в
законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл. 422 ГПК.Оформен е петитум ,
съдът да приеме за установено съществуването на вземанията на ищеца по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 4093/2023г. по
описа на Районен съд - Пазарджик, против длъжника - ответник Р. Д. П. с ЕГН **********,
както следва: 1107.92 лв. (хиляда сто и седем лева и деветдесет и две стотинки),
представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за
мобилни услуги № ** от 01.07.2021 г., Договор за мобилни услуги № ********* от
01.07.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* от 03.08.2021г., за които суми са
издадени фактура №**********/15.08.2021г.,фактура№**********/15.09.2021г.,фактура№
6427387/15.10.2021г., фактура № **********/15.12.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.Сочат се докадателства. Претндират
се съдебно- деловодни разноски в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. Д. П., с ЕГН:
**********, чрез особен представител адв. М. И. - С., със служебен адрес: гр**, в който е
изложено становище, че исковата молба е допустима, но неоснователна. На първо място, се
оспорва възникването на валидна облигационна връзка между страните, а именно, че по
силата на трите договора за мобилни услуги ответникът е бил потребител на
далекосъобщителни услуги, предоставяни от ищеца, както и останалите твърдени факти,
формиращи основанието на заявената претенция, че далекосъобщителните услуги, за които
са издадени процесиите фактури, действително са били доставени на ответника. Твърди се,
че в приложените по делото фактури - частни свидетелстващи документи, изходящи от
ищеца, не било отразено кое задължение по кой договор е, че фактурите не са били
подписани от ответницата, поради което същите сами по себе си, без да са били подкрепени
с други доказателства, не били достатъчни, за да установят по един несъмнен и категоричен
начин, че визираното в тях задължение съществува. На следващо място, се твърди, че не се
доказва от ищеца, че фактурираните услуги са доставени и използвани от ответницата през
процесния период, индивидуализирани по вид, количество и стойност, както и че не било
описано достатъчно ясно по какъв начин са изчислени претендираните суми. Твърди се, че
не било ясно как е калкулирана стойността на отстъпките от месечните абонаментни такси и
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, по-конкретно се
посочва, че липсвали доказателства каква е била стандартната цена на мобилен телефонен
апарат XIAOMI Mi 10Т Lite 128GB Dual Blue. Посочва се, че ищцовото дружество
претендирало неустойка, част от която представлявала три стандартни месечни такси, а
другата част - разликата между цената на предоставеното устройство без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор. Изложено е становище че по тези
претенции в тежест на ищеца било да установи, при условията на пълно и главно доказване,
предсрочното прекратяване на договора по вина на ответницата-потребител или поради
нарушения на задълженията й по договора. Твърди се, че претенциите за неустойки от
страна на ищеца почивали на неравноправни клаузи и като такива същите били нищожни.
Твърди се, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение
4
била нищожна на основание чл. 26. ал. 1. пр. 3 ЗЗД, когато създавала условия за
неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушавала принципа за справедливост.
Твърди се, че по съществото си клаузата за неустойка замествала дължимото от абоната
изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва
услугите срещу нея. Твърди се, че предвид прекратяването на договора (занапред). На
следващо място се посочва, че не било ясно и какъв бил размерът на месечния абонамент,
който бил база за формиране размера на неустойката и за какъв период е била начислена тя.
Твърди се, че съгласно сключените между страните договори за мобилни услуги, в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, потребителят дължал
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не могла да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Твърди се, че когато е
било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой), каквато съответствала на оставащия срок на договора. Твърди
се, че заплащането от потребителя на неустойка, в т. ч. разликата в цената на предоставеното
устройство, се дължала единствено в хипотеза на предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушение на задълженията му по
договора или Общите условия. Твърди се, че предсрочното прекратяване на договора по
същество представлявало разваляне на договора по смисъла на чл. 87. ал. 1 от ЗЗД, което
трябвало да се направи писмено, когато договорът е бил сключен в писмена форма. Твърди
се, че в случая тази законова разпоредба не била дерогирана от волята на страните, както и,
че нито в договора за мобилни услуги, нито в Общите условия бил предвиден друг ред за
разваляне на договора. Твърди се, че по делото нямало доказателства ищецът да е уведомил
писмено ответницата за разваляне на процесиите договори преди датата на изтичането на
срока по тях. Твърди се още, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
приложенията към него не се връчвали на длъжника и следователно не могли да
предизвикат правните последици на развалянето. Твърди се, че исковата молба и
приложенията към нея, които биха могли да имат правното значение на изявление за
разваляне на договора, са били връчени на назначения особен представител на ответницата
след изтичане на срока на договора. Твърди се, че при тези данни се налагал изводът, че
процесните договори за мобилни услуги не са били предсрочно прекратени и съответно не е
бил осъществен фактическият състав, при който за потребителя било възникнало
задължение да заплати неустойка, в т.ч. разликата в цената на устройствата без абонамент и
уговорената преференциална цена, поради което тези претенции следвало да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Моли се съдът да отхвърли изцяло предявения
установителен иск.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът
приема за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 4093/2023 г. по описа на ПзРС се
установява, че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът Р. Д. П. ЕГН ********** да заплати на „** „
ЕАД ЕИК ** със седалище и адрес на управление : гр. ** : Сумата 1107,92 лева
представляваща главници от задължения по 3 договора за мобилни услуги за по 4 броя
фактури , ведно със законна лихва за период от 03.10.2023 г.- датата на подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на
5
25,00 лв. – Държавна такса и 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Длъжникът в заповедното производство не е открит на постоянния му и
настоящ адрес , поради което е получил книжата по делото при условията на чл. 47 ал.1 ГПК
, а на основание чл. 47 ал.5 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
По същество. От представените по делото писмени доказателства безспорно
се установява, че между ответника Р. Д. П. и ищеца с предишно наименование „ Теленор
България „ЕАД са били сключени :
Договор за мобилни услуги № ** от 01.07.2021 г. за мобилен номер **, (със
стандартна месечна абонаментна такса 59.99 лв. с вкл. ДДС или 49.99 лв. без вкл. ДДС, като
за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на
54.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС) и е предоставен мобилен телефонен апарат
XIAOMI Mi 10Т Lite 128GB Dual Blue,
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.07.2021г. за мобилен
телефонен номер **, (със стандартна месечна абонаментна такса 19.99 лв. с вкл. ДДС или
16.66 лв. без вкл. ДДС) и е предоставено мобилно устройство безжичен рутер ** ВЗ11 -221
with Antenna и
Договор за мобилни услуги № ********* от 03.08.2021г. за мобилен
телефонен номер **, със стандартна месечна абонаментна такса 41.99 лв. с вкл. ДДС или
34.99 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 32.99 лв. с вкл. ДДС или 27.49 лв. без вкл. ДДС.
По делото са представени издадените във връзка с тези договори за парични
задължения на ответника в периода м. август 2021 г. - м. декември 2021г., а именно: фактура
№**********/15.08.2021г., фактура № **********/15.09.2021г., фактура №
**********/15.10.2021г., фактура № **********/15.12.2021г., като във всяка от фактурите са
били начислени вземания на мобилния оператор, както следва :
По Фактура № **********/15.08.2021г. за отчетния период 15/07/2021-
14/08/2021 г. :за мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 45.82 лв., Други услуги с
добавена стойност 6.25 лв. и Мултимедийни съобщения (MMS) 0.75 лв., които се твърди, че
били в общ размер на 52.82 лв. без вкл. ДДС - 63.39 лв. с вкл. ДДС, Плати с Теленор от
Google Play Store - 3.00 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга - 8.99 лв. с вкл. ДДС, за
мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 38.13 лв. и Кратки текстови съобщения
(SMS) 1.65 лв., които били в общ размер на 39.78 лв. без вкл. ДДС - 47.73 лв. с вкл. ДДС, за
мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 16.66 лв. без вкл. ДДС - 19.99 лв. с вкл. ДДС.
Така общата сума, начислена във фактурата е 143.10 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 29.33 лв.,
претендираната сума по фактурата е 113.77 лв.
По Фактура № **********/15.09.2021г. за отчетния период 15/08/2021-
6
14/09/2021г. : за мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 45.82 лв., Временно
възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., Други
услуги с добавена стойност 10.00 лв. и Услуги с добавена стойност (гласови) 0.50 лв., които
са в общ размер на 58.31 лв. без вкл. ДДС - 69.97 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна
услуга - 8.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 27.49 лв.,
Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.,
Други услуги 2.31 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв. и Кратки текстови
съобщения (SMS) 6.27 лв., които са в общ размер на 38.08 лв. без вкл. ДДС - 45.70 лв. с вкл.
ДДС, за мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 16.66 лв. и такса за спиране на
номер 0.75 лв., които били общ размер на 17.41 лв. без вкл. ДДС - 20.89 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата е 145.55 лв.
По Фактура № **********/15.10.2021г. за отчетния период 15/09/2021-
14/10/2021г. : за мобилен номер ** - месечна абонаментна такса 45.82 лв. без вкл. ДДС -
54.99 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга - 8.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер
** - месечна абонаментна такса 27.49 лв. без вкл. ДДС - 32.98 лв. с вкл. ДДС, за мобилен
номер ** - месечна абонаментна такса 16.66 лв. без вкл. ДДС - 19.99 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата е 116.95 лв.
По Фактура № **********/15.12.2021г. за отчетния период 15/11/2021- 14/12/2021
г. : неустойки за предсрочното прекратяване по вина на длъжника поради неизпълнение на
паричните й задължения на договорите за мобилни услуги за номера **, ** и ** в общ
размер на 731.65 лв.
По делото е представен като писмено доказателство документ наименован „ последна
покана за доброволно плащане „ от 15.11.2021 г., според който с писмо адресирано до
ответника Р. П. на адреса й по подписания между страните договор – г** , същата е
следвало да бъде уведомена, че е допуснала просрочение, поради което мобилният оператор
е дал срок за плащане и е обявил, че след изтичането му договора ще бъде прекратен, а
ответника ще дължи заплащане на такси и ползвани услуги, ведно с неустойки. Липсват
данни за връчване на поканата на ответника.
Чрез заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
ответникът не изпълнил задължението си да заплати процесната сума от 1107,92 лв. , като
сбор от сумите по прецесните фактури. Според експерта , тази обща сума включва 731,65 лв.
начислени от ищцовото дружество неустойки. В т.3 от заключителната част вещото лице е
посочило паричната равностойност на ползваните от ответницата далекосъобщителни
усклуги. В таблица № 2 от заключението вещото лице е посочило , че по договора за моб. №
** е начислена като неустойка за невърнат рутер сумата в размер от 96,00 лв. , а по договора
с мобилен № ** е начисилена и сумата в размер от 296,43 лв. като разлика между
стандартната цена на предоставения мобилен телефонен апарат XIAOMI Mi 10Т Lite
128GB Dual Blue без отстъпка съгласно актуалната към 01.07.2021 г. ценова листа и
преференциалната цена при склюкчване на договора. Според заключението на експерта
разликата между начислените от ищеца суми по четирите фактури / 1107,92 лв. / и
7
начислената неустойка / 731,65 лв. / се равнява на сумата в размер от 376,27 лв. / месечни
абонаметни такси и далекосъобщителни услуги / .Сумите са с начислено ДДС.
При така установените обстоятелства съдът приема следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки : основанието, размера и изискуемостта
на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описаните в исковата
молба договори между ищеца и ответника със съществените им елементи /предмет и цена/,
изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне на
твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от ответника.
Безспорно се установява, че процесните три договора за предоставяне на мобилни
услуги са потребителски договори , поради което съдът е длъжен да следи за неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. За да е нищожна обаче като неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява
някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от
изключенията на чл. 144 ЗЗП. В настоящия случай съдът констатира наличието на
индивидуално уговаряне на договорните клаузи, включително и тези касаещи
претендираните от ищеца неустойки в размер на три месечни абонаментни такси
неустойка представляваща сума като разлика между стандартната цена на предоставеното
устройство и заплатената действително – при предоставянето му и неустойка за невърнат
рутър. Между страните са подписани договори за предоставяне на мобилни услуги, в
които са включени и предоставен мобилен апарат с отстъпка в цената както мобилно
устройство/ рутър/ във връзка със заявена услуга за ползване на безжичен интернет. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на
договори при общи условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Възможността на потребителя обаче да се
запознае предварително с клаузите на договора и възможността му да влияе върху тях е
основание, изключващо неравнопоставеността на клаузите, което е налично в конкретния
случай. Анализът на конкретните клаузи в процесните три договора обуславя извода, че
клаузите в тях са индивидуално уговорени / макар тези клаузи да възпроизвеждат
разпоредби от ОУ / и тези клаузи не са допринесли за настъпването на значително
неравновесие в правата на страните.
Установява се по настоящото дело от приетите три договора за мобилни услуги с
приложение – ценова листа и декларации съгласие , че такива договори са сключени между
страните и по силата на тях ищецът се е задължил да предостави за срок от 24 месеца,
мобилни услуги на ответника, а последният се е задължил да заплати цена на
предоставените услуги за съответния тарифен план и по действащият ценоразпис на ищеца.
Съдът намира за установено от посочените по - горе писмени доказателства
наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца и ответника, с предмет
предоставяне на мобилни услуги. Доколкото ответникът е подписал гореописаните
договори с ищеца за срок от 24 месеца, следва да се приеме, че същият е ползвал
8
предоставените му услуги.Поради това в тежест на ответника се е породило насрещното
задължение да заплати уговорената абонаментна цена и ползваните
допълнителни услуги. По делото липсват каквито и да било данни ответникът да е
възразявал преди настоящото производство срещу неточно изпълнение на задълженията на
ищеца по процесните договори , да е заявил правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал.
1 ЗЗД срещу ищеца, преди подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение , да е
искал точно изпълнение, да е искал обезщетение за неизпълнение или да е дал на ищеца
подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение /с оглед сключените писмени
договори между страните/, че след изтичането на срока ще смята договорите за развалени,
което би го освободило от облигационното задължение за парична престация. Поради това
не може да се приеме, че ищецът не е предоставил през срока на действие на договорите
услуги на ответника на претендираната стойност, определена съобразно ценоразписа, с
който последният е запознат. В тежест на ответника, ако твърди изпълнение на паричните си
задължения по договора между страните е да докаже плащането, поради което не следва да
се възлага на ищеца да установява отрицателният факт – неплащането от страна на
ответника на задълженията му по договора. С оглед гореизложеното и предвид
представените по делото фактури , за които не се оспорва и се установява, че са редовни от
външна страна, както и неоспореното заключение на допуснатата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, следва да се приеме, че предявеният иск, с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, за сумата в общ размер от 376,27 лв. / с ДДС / за използвани услуги и
абонаментни такси за мобилни номера : **, ** и ** - е основателен и следва да се уважи.
По иска за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги:
За уважаване на този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване по делото предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина на ответника-потребител или поради нарушения на задълженията му по
договора. Съгласно сключените между страните договори за мобилни услуги/последен абзац
от всеки договор преди ценовата листа / в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при
нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите Общи условия, потребителят дължи: неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, а когато е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. В договора за моб. № ** е предвидено освен това че , в случаите , в които
потребителят не върне оборудването с прекратяване на отношенията по договора или ако
оборудването е повредено … потребителят дължи неустойка в размер на 96,00 лв. с ДДС за
9
предоставен за ползван и невърнат модел оборудване безжичен рутер ** ВЗ11 -221 /
какъвто е предоставен в настоящия случай/.
Заплащането на неустойка е свързано с предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушение на
задълженията му по договора, в т.ч. Общите условия. По същество предсрочното
прекратяване на договора представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД, което трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Тази
законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за
мобилни услуги, нито в Общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора.
Ищецът не твърди, нито по делото има доказателства ответникът да е уведомен писмено за
разваляне на договора за мобилни услуги преди изтичането на тения 24 месечен срок. По
делото е представена „ последна покана за доброволно плащане“, но не са налице
доказателства тази покана и уведомлението за предсрочно прекратяване да е стигнало до
знанието на ответника преди изтичане на срока на договорите.
Следователно процесните договори за мобилни услуги не са предсрочно
прекратени преди изтичане на 24-месечния срок, както твърди ищецът, респективно не е
осъществен фактическият състав, при който за потребителя би възникнало задължение да
заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.Поради това претенцията за
неустойка следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В случая се касе за сумата в общ
размер от 731,65 лв. , включваща 3 месечни такси по трите договора, отстъпки от месечени
абонаментни планове, неустойка за невърнат рутър и неустойка като разлика между
промоционалната и стандарнта цена на предоставен мобилентелефон/.
Поради изложеното предявените искове за съществуване на вземане за неплатени
ползвани услуги и абонаметни такси, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, а искът за
съществуване на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноските в исковото и заповедното производство съобразно уважената част от исковете.В
полза на ответника разноски не се присъждат, тъй като същият е представляван от особен
представител при условията на чл. 47 ал.6 ГПК. Съразмерно на уважената част от иска
разноските , които следва да се присъдят / от общо направените в исковото производство в
размер от 1317,95 лв. / следва да бъдат в размер от 448,28 лв. , а в заповедното производство
/ от общо направените в размер от 505,00 лв. / следва да бъдат в размер от 171,76 лв.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
По иска предявен от „** „ ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. **
чрез адв. З. Ц. от САК със съдебен адрес: ** против Р. Д. П. ЕГН ********** с постоянен
10
адрес: **, -с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Д. П. ЕГН ********** с постоянен адрес: **, че
съществува паричното вземане на „** „ ЕАД , ЕИК **, удостоверено в издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 4093/2023 г. по описа на
ПзРС , което е в размер на : Сумата от 376,27 лв. / с ДДС / за незаплатени абонаментни
такси и използвани услуги за периода 15.07.2021 г. до 14.10.2021 г. по Договор за мобилни
услуги № ** от 01.07.2021 г. за мобилен номер **, Договор за мобилни услуги № *********
от 01.07.2021г. за мобилен телефонен номер **, и Договор за мобилни услуги № *********
от 03.08.2021г. за мобилен телефонен номер **/ за които са издадени фактура
№**********/15.08.2021г., фактура № **********/15.09.2021г., фактура №
**********/15.10.2021г., фактура № **********/15.12.2021г./, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението – 03.10.2023 г. до окончателното изплащане ,
като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата в размер на 731,65 лв. ,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на трите договора за мобилни
услуги, ведно със законна лихва върху тази главница считано от 03.10.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. Д. П. ЕГН ********** с постоянен адрес: **, да заплати на „** „
ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** сторените в исковото и в
заповедното производство разноски както следва : в размер на 448,28 лв. в исковото
производство и 171,76 лв. в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11