Решение по дело №3268/2022 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

2. Образувано е по жалба на А. Д. М., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 145, вх. Б, ет. 3, ап. 11, срещу заповед № 1521/01.12.2022 г., издадена от зам. - кмет на община Родопи, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Септична яма“, находящ се в ПИ 47295.90.120 – за селскостопански, горски, ведомствен път, публична общинска собственост по КК на с. Марково, който строеж е подробно описан в Констативен акт № 11/18.05.2022 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Чрез процесуалния си представител – адв. С. И., оспорващият поддържа, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди се, че строежът е изграден в границите на имота през 1969г. съобразно действащите правила и нормативи. Горното се изтъква в подкрепа на позицията, че строежът е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът – зам. - кмет на община Родопи, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Я. И. – И., е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост. Иска се присъждане на съдебни разноски.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Според констативен нотариален акт № 121, том 3, дело № 2321/1994г., А. Д. М. и К. Д. М. са признати за собственици на държавно място въз основа на отъпено право на строеж, представляващо парцел X, кв. 24, с площ 500 кв.м., застроен и незастроен, находящ се във вилна зона на с. Марково, община Пловдив, ведно с изградените в имота масивна вилна сграда и масивен гараж; при съседи: от юг – улица, от изток – площад; от север – парцел XI и път; от запад – парцел IX.

6. Според нотариален акт № 161, том I, рег. № 3525, дело № 155/2022 г., А. Д. М. и Г. Д. М., са признати за собственици на ПИ № 47295.125.271 по КККР на с. Марково, с адрес на имота: село Марково, община обл. Пловдив, [улица], с площ 529 кв.м., с номер по предходен план – парцел X, кв. 24, кв. ведно с построените в имота жилищна сграда и гараж.

7. Според скица № 15-353032/31.03.2023 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, по Кадастралната карта на с. Марково, одобрена със Заповед № РД-18-85/06.12.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в имот к.и. № 47295.125.271 са нанесени: сграда к.и. № 47295.125.271.1 със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 2, предназначение – жилищна; сграда к.и. № 47295.125.271.2 със застроена площ 14 кв.м., брой етажи 1, предназначение – гараж. От север имотът граничи с имоти к.и. 47295.90.32, к.и. 47295.90.120 и к.и. 47295.90.9.

8. На 18.05.2022 г. длъжностни лица в служба „КУТ и С“ при община Родопи, в отсъствие на собствениците на имот к.и. № 47295.125.271, била извършили проверка в имот к.и. 47295.90.120 по КККР на с. Марково, представляващ селскостопански, горски, ведомствен път. В резултат на проверката бил установен строеж – „Септична яма“, за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като разположено в югоизточната част на ПИ к.и. 47295.90.120, в двуметрово пространство между ПИ к.и. № 47295.125.271 и к.и. 47295.90.9. Септичната яма обслужва само УПИ X, кв. 24, с. Марково (имот к.и. № 47295.125.271). Изградена е до вътрешната граница на имот к.и. 47295.90.9 – частна собственост като овлажнява стената на оградата на имота, разливат се отпадни води и се носи силна неприятна миризма. Посочено е, че по данни от собственика на имот к.и. № 47295.125.271 строежът е изпълнен през 1977г. Изготвена е графична част, от която е видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем. За резултатите от проверката бил съставен констативен акт № 11/18.05.2022г., връчен на жалбоподателя на 04.08.2022г.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 3, чл. 47, ал. 2 и чл. 182 от ЗУТ и е незаконен, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

9. Със заповед № 1521/01.12.2022 г. зам. - кметът на община Родопи е наредил да се премахне процесният незаконен строеж като се е позовал на фактическата обстановка, отразена в констативен акт № 11/18.05.2022г. и приел, че установеното незаконно строителство представлява строеж VI – та категория, който е изпълнен през 1977 г. без строителни книжа и не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е разположен на разстояние по – малко от 3 метра от границите на имота в обхвата на общински път.

10. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. М. Б., чието заключение бе прието с възражения от страна на ответника. Съдът намира заключението за компетентно и обосновано и го кредитира с доверие. Според вещото лице и от огледа на място се установява, че в имот к.и. № 47295.125.271 по КККР на с. Марково е изградена септична яма, която не отговаря на санитарно-хигиенните изисквания, тъй като е от затворен тип и отпадните води непречистени се филтрират в почвата и я замърсяват. Строежът е изпълнен на разстояние по – малко от 3 метра от границите на имота. За него не е одобряван проект и не е издавано разрешение за строеж. Съоръжението обслужва битовите нужди на построената в имота жилищна сграда. Видно от графичната част към заключението по данни от страните вещото лице е установило, че ямата е разположена по северната граница на имот к.и. № 47295.125.271 по КККР на с. Марково.

11. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Д. К., чието заключение бе с възражения от страна на ответника. Съдът намира заключението за компетентно и обосновано и го кредитира с доверие. Според вещото лице и от извършеното геодезическо заснемане на място се установява, че септичната яма първоначално е била изградена изцяло в обхвата на парцел X, кв. 24, с. Марково, но след промяна в регулационните граници част от строежа попада в имот к.и. 47295.90.120 – общински път, който съществува на терена и имот к.и. 47295.90.9 – частна собственост. Видно от комбинираната скица между предходната и действащата регулация на имота, септичната яма е разположена на разстояние по – малко от три метра границата на имот к.и. 47295.90.9 към годината на изграждане, а в последствие пресича границата на имот к.и. № 47295.125.271 като навлиза на север в имот 90 и на запад в имот 120.

12. По делото се събраха показанията на свидетелите Д. А. Б. – майка на А. М.. Свидетеля сочи, че познава имота на дъщеря си още преди 1985 г. Канализация има вътре в имота и е изградена септична яма. Къщата била построена през 1970 г. Септичната яма била правена, когато е построена къщата. От момента, в който свидетелят е видяла септичната яма - 1985 г., до момента по конфигурацията и конструкцията няма промени.

13. За удостоверяване компетентността на ответника да издава актове, от категорията на процесния, по делото се представи заповед № 1141/04.10.2021г. на кмета на община Родопи, с която на основание § 1, ал. 3 от ЗУТ на длъжностното лице, издало оспорения в настоящото производство административен акт, е делегирано правомощието да издава по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ заповеди за премахване на незаконни строежи.

ІV. От правна страна:

14. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

Нормата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ допуска кметът на общината да предоставя свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация.

По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява обект на допълващото застрояване, VI -та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице инж. Б.. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.

Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор.

Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото безспорно се установи, че оспорващият притежава процесното строителство и терена, върху който е изпълнено. При това положение съдът намира, че правилно е определен и адресатът на обжалвания административен акт.

На следващо място след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Тук следва да се има предвид, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд /.

Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно, че преди 7 април 1987 г. в процесния имот е съществувала жилищна сграда, изградена през 1977 г. по одобрен проект и издадено разрешение за строеж, за нуждите на която в същия период е била изградена наредената за премахване септична яма. Тоест за преценката по търпимостта на строежа се явяват относими правилата на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗИД на ЗУТ. Каза се, предпоставките за прилагане на тази хипотеза са: строежът да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Според правилата на чл. 55 ЗТСУ (отм) към 1977г. строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение.

Нормата на чл. 119, ал. 7 ППЗТСУ отм. в ред. ДВ бр. 24 от 1975 г., поставя изискване чешми и попивни септични ями на клозети в дворната част на парцелите да се разполагат най-малко на 3 м от уличната регулационна линия и най-малко на 4 м от регулационните линии към съседите. Те трябва да отговарят на съответните технически и санитарно-хигиенни изисквания.

Според правилата на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ, басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесната септична яма се явява изпълнено в отклонение както от правилата и нормативите, действали по време на строителството, така и с тези съгласно ЗУТ. Строежът е разположен на разстояние по – малко от 3 метра от границите на имота, като това обстоятелство не се влияе от настъпилата в последствие промяна в регулацията. Още – повече, към настоящия момент строежът навлиза и в границите на съседните имоти. Отделно характеристиките на строежа сочат, че не отговаря и на действащите санитарно – хигиенни нормативи, тъй като не е от типа водоплътни изгребни ями, позволяващи периодичното им почистване.

В резултата на горния анализ става ясно, че в случая липсва кумулативно изискуема предпоставка по §16, ал. 1 от ЗУТ за търпимостта на спорния строеж, поради което същият категорично се явява нетърпим по смисъла на закона и подлежи на премахване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че подвеждането на горната фактическа обстановка под хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ не би довело до различен краен резултата, тъй като, както вече бе отбелязано, с тази разпоредба не се изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито пък се въвежда ново основание за търпимост на строежите.

Относно индивидуализация на строежа следва да се отчете, че става въпрос за подземно съоръжение, до което не е възможен достъп без неговото разтваряне, а последното е отчетено от вещото лице инж. Б. като носещо риск за здравето и околната среда. Административният орган изрично се е позовал на фактическата обстановка, отразена в текстовата и графичната част на констативен акт № 9/27.05.2020г. Съдът намира, че контролната проверка е дала нужните данни за достоверното установяване на разположението на строежа. Разбира се едва след проведеното в съдебна фаза прецизно геодезическо заснемане се конкретизира каква част от обекта попада в съседните имоти, но това обстоятелство не променя извода, че незаконното строителство е в достатъчна степен индивидуализирано и е възможно да бъде премахнато. При това положение не седи пречка пред адресата на заповедта да разбере къде се намира установеният незаконен строеж, чието премахване следва да се извърши в цялост.

Трайното е разбирането в практиката на Европейския съд по правата на човека, че във всеки конкретен случай на държавна принуда се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и дали е "необходима в едно демократично общество". По отношение на „допустимостта на намесата“ е релевантно обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.

Необходимостта от намесата в условията на демократично общество се поставят в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен интерес.

В случая наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за реализиране на държавна принуда чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване - никакви строежи да не могат да се строят без разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.).

При това положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса - „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел? Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи към уязвима група или не, и за всеки вид строеж. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.

Съдът намира за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект от търсената защита. Безспорно е, че основния принцип са съразмерност цели да гарантира защита на основни граждански права, каквото е правото на собственост. Тук обаче не може да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със съответното незаконно строителство. Например: законно и добросъвестно ли е придобита собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли са погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на неотложни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани ли са други способи за решаване на тези нужди и т.н.

В този аспект всяко недобросъвестно и противоправното поведение: строителство в територии, изключени от гражданския оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати, плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен административен акт за забрана на строежа и достъпа до него, отслабва тезата за непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.

По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж не се явява непропорционална намеса съобразно преследваната от закона цел. Видно е, че изграждане на незаконната септична яма не било в условията на извънредна обстановка. Към момента на изпълнението й е съществувала нормативна възможност за одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж, така щото строителството да съответства на правилата и нормативите за застрояване. Макар оспорващият да не е фактически извършител на строежа същият се ползва от незаконен строеж в притежавания от него имот, без оглед на предвидените режими за застрояване и санитарно – хигиенни изисквания, за удовлетворяването на които към настоящия момент не се създава каквато й да е пречка. Вещото лице дори е представило допустими варианти за решаване на канализационната мрежа в имота съобразно действащите стандарти. Тест строежът не се явява изпълнен в хипотезата на законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес на собственика пред правно нерегулирани обществени отношения. Отделно премахването на незаконната част не се установява свързано с неблагоприятно засягане на законно съществуващо в имота друго застрояване. В конкретния случай оспорващите се стремят да реализират ползи от чуждо предходно противоправно поведение, без наличие на подкрепящи тезата му обективни факти и обстоятелства, сочещи на извънредност на случая. Това изключва непропорционалността на държавната намеса и наличието на противопоставим частен интерес, който да се нуждае от изключителна защита.

При констатирана незаконност на проверен по надлежния ред строеж, за органа не съществува друга възможност, освен да нареди премахването му. Целта на нормите на ЗУТ в разглежданата област е именно отстраняването на незаконното строителство и в този смисъл засягането на правната сфера на оспорващия е допустимо и пропорционално на защитения обществен интерес.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

V. По съдебните разноски:

15. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 100 лева, заплатени за възнаграждение на вещо лице. Към тази сума, по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, съобразно фактическата и првана сложност на делото и извършените процесуални действия настоящият състав определя възнаграждение за юрисконсултска защита в размер на 200 лева.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Д. М., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 145, вх. Б, ет. 3, ап. 11, срещу заповед № 1521/01.12.2022 г., издадена от зам. - кмет на община Родопи.

ОСЪЖДА А. Д. М., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 145, вх. Б, ет. 3, ап. 11 да заплати на община Родопи, сумата от 300 /триста/ лева, представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.