Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260097 18.03.2021 година гр. С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 18 март 2021 година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛ.ВЕ: Н.ОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА …………………………………………….....
ПРОКУРОР:………………………………………………………………………...
Като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА в.гр.д. № 1129 по описа за 2021 г., за да се произнесе
съобрази:
Производството
е по реда на чл.463 ГПК.
Постъпила е жалба от Д.Т.Д.в качеството му на управител на ЕООД „Ж.**“
с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.З.против Разпределение от 23.12.2020
год. по изпълнително дело № 455/2020г. по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № ** и
район на действие-ОС - гр. С.З..
Жалбоподателят счита, че изготвеното от
ЧСИ разпределение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с
разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, в която са определени вземанията, ползващи се с
предпочтително удовлетворение.
На
първо място не било ясно каква част от вземанията за разноски по обезпечаването
и принудителното изпълнение по чл.136, ал1 ГПК подлежи на възстановяване към
взискателя по изпълнителното дело след влизане в сила на разпределението. На
второ място счита, че е налице съществено нарушение при изготвянето на
разпределението от 23.12.2020 г. и то следва да бъде отменено, защото в него
липсвало точна и ясна индивидуализация на вземането на присъединения кредитор
"Л." АД. По изпълнителното дело нямало приложено удостоверение, както
неправилно посочил частният съдебен изпълнител, "Л." АД нямали
издаден изпълнителен лист, нито били приложили официално удостоверение. Излага
подробни съображения и цитира съдебна практика.
Предвид горепосоченото и с оглед
правният му интерес да не бъдат задържани неправомерно недължими суми, с които
евентуално на по-късен етап ще бъдат погасяване непревилигировани
по отношение на настоящото разпределение вземанията или бъдещи такива, моли съда
да отмени предявеното разпределение като неправилно в частта за заделената за „Л.“
АД сума.
По делото не са постъпили писмени
възражения от взискателя „Ф.Г.*“ ООД гр.С.З..
По делото не са постъпили писмени
възражения от длъжН.а Г.Д.Д..
По делото не са постъпили писмени
възражения от длъжН.а Н.К.Н.лично и в качеството на
ЕТ „Н.-Н.Н.“ .
Постъпили са писмени възражения от „Л.“ АД гр.С..
Молят съда да приеме че жалбата срещу предявеното разпределение от 23.12.2020г.
се явява неоснователна и неподкрепена с доказателства. Излагат подробни
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК са
приложени мотиви от ЧСИ.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното разпределение, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.462,
ал.2 ГПК.
Изпълнително дело № 455/2020г. по описа
на ЧСИ Р.М. с рег № ** и район на действие-ОС - гр. С.З.е
образувано по молба вх.№9764/29,09,2020г. с взискател
„Ф.Г.*“ ООД , ЕИК ****, и приложен изпълнителен лист против „Ж.**“ ЕООД ЕИК *****
и Г.Д.Д. , на основание ИЛ по чгрд.№3559/2020г.
по описа на PC С.З.за заплащане на дължими суми по договор за ипотечен кредит,
сключен в нотариална форма под №179 том VII рег,№16041
д.1138/2020г по описа на Нотариус Д.Н.. Имота е придобит от длъжН.а
Г.Д.Д. от Н.К.Н., който е учредил първата по ред,
незаличена към датата на насочване на изпълнението договорна ипотека, в полза
на Л. АД, вписана т.1 акт. 25 вх.рег.№270/17,01,2020г.
На 01.10.2020г. е връчена ПДИ на „Ж.**“
ЕООД ведно с препис от подлежащия на изпълнение акт. На същата дата е връчена
ПДИ с приложения и на Г.Д.Д.. За насочване на
изпълнението върху ипотекирания имот, и насрочване на дата за опис е уведомен и
първия по ред ипотекарен кредитор – „Л.“ АД.
На 09.10.2020г. е извършен опис на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.513.521.1.28/ шестдесет и
осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин двадесет и едно точка едно
точка двадесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З.,
одобрени със Заповед № РД -18-43/25,05,2009г на Изпълнителния директор на АГКК,
с последно изменение, засягащо поземления имот е от 23.08.2019г., находящ се в гр.С.З., ул. ******/две/, вх.Б ет.4 / четири/,
апартамент 10 / десет/, който апартамент се намира в сграда с идентификатор
68850.513.521.1, с предназначение - многофамилна
жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 68850.513.521, със
застроена площ от 79,49 кв.м. / седемдесет и девет цяло и четиридесет и девет
стотни кв.м./ състоящ се от две стаи, хол, кухня с кухненски бокс, антрета и
балкони, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 68850.513.521.1.12,
68850.513.521.1.25, под обекта - 68850.513.521.1.31, и над обекта
-68850.513.521.1.31, ведно със принадлежащото избено помещение № 7/ седем/ и
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
Предявена е оценка и е насрочена публична продан, която е протекла от 09.11.2020г
до 19.12.2020г. като за купувач на имота е обявен Взискателя
по делото – „Ф.Г.*“ ООД.
На 23.12.2020г. е насрочено
разпределение, като в срока за жалба е постъпила такава от „Ж.**“ ЕООД. На
същата дата е постъпила и жалба от ЕТ Н. - Н.Н.,
която е оставена без движение и в срока след залепване на уведомление по чл.47 ГПК не се е явил Н.ой да получи книжата. След
оставяне на жалбата на Ж.** без движение, същия се е явил в кантората на ЧСИ и
е предоставил копие от б.бордеро за внесена такса по сметка на ОС С.З.за
администриране на жалбата.
Жалбата против разпределение по чл.460 от ГПК е допустима – като подадена в законоустановения
срок, от легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на
взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко
едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/.
Съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. Редът на предпочитателно
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.
136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Ипотекарният
кредитор, какъвто се явява „Л.“ АД има обезпечено с ипотека вземане и право на
предпочтително удовлетворяване от стойността на ипотекирания имот, на основание
чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД. Предмет на това вземане е правото на предпочтително
удовлетворяване от съответния актив, който обаче възН.ва в последващ момент, при
допуснато неизпълнение на обезпеченото вземане, поради което не е необходимо
такива кредитори да се легитимират с представяне на изпълнителен лист. Липсата
на яснота относно точния размер на вземане, не е пречка, а напротив – причина,
да се отдели сумата по сметка на съдебния изпълнител до установяване на
действителното съществуване на правата по общия ред. Нормата на чл. 459 от ГПК
е предвидена, за да гарантира правата на лица, които не са се снабдили с
изпълнителен титул, но чиито вземания са обезпечени било по реда на чл. 390 и
сл. от ГПК, било чрез залог или ипотека върху имущество собственост на длъжН.а по изпълнителното дело. Присъединяване по реда на
чл. 459 от ГПК може да се извърши и относно лица, които не са кредитори на длъжН.а, достатъчно е изпълнението да е насочено върху
вещи, притежавани в момента от длъжН.а, но предмет на
залог или ипотека, обезпечаващи вземания на тези кредитори към трети лица. С
насочването на изпълнението върху недвижимия имот по сключения ипотечен акт,
кредиторът се смята за присъединен взискател с право
на предпочтително удовлетворение от стойността му, като припадащата му се сума
се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като
представи изпълнителен лист – чл. 459 от ГПК. При всички хипотези на
присъединяване по чл. 459 от ГПК обезпеченото вземане е обявено предварително
по размер и основание, а съгласно чл. 174, вр. с чл.
167, ал.2 и чл. 168, ал.2 от ЗЗД размерът на обезпеченото вземане е реквизит от
ипотеката. Именно в тези размери съдебният изпълнител следва да съобрази при заделяне на необходимата сума за ипотекарния кредитор. Тук
следва да се посочи, че зачитаното на правата му е служебно задължение на
съдебния изпълнител, независимо от активността или бездействието на кредитора с
обезпечен иск. Въпреки това, по делото „Л.“ АД
е представил доказателства за актуалния размер на вземанията, които „Л.“
АД има във връзка с ипотекирания в полза на дружеството недвижим имот.
В
обжалваното разпределение ЧСИ ясно е посочил кои разноски са привилигировани съгласно ТР2/13г. и същите са включени в
привилегията на чл.136 ал.1 ЗЗД. Поради това, че по делото няма да постъпи
сума, а ще се възлага имот, платените от Взискагеля
разноски ще бъдат погасени първи по реда на ЗЗД.
По отношение на твърденията , че размера
на вземането на първия по ред ипотекарен кредитор е
следвало да бъде зачетено само за размер на вписана в договора за ипотека сума,
съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.174 и сл ЗЗД,
„ ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в
него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче
е вписано, че вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години,
които предшествуват годината на връчването призовка
за доброволно изпълнение на собствеН.а, за текущата
година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота". Освен това
ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и за
подновяването ѝ, съдебните разноски и разноските по изпълнението.
Видно от приложения по ИД нот. акт за учредяване на договорна ипотека, вписана т.1
акт 25 вх.рег.270 /17.01.2020г./ в пункт едно в същия е вписано, че ипотеката
обезпечава заема, ведно с дължимите лихви, такси и разноски по неговото
принудително събиране. В този случай, не е налице хипотезата на чл. 174
изр.първо от ЗЗД, ипотеката да обезпечава вземане, само до размера до който е
вписано. В този случай, ако се приеме че ипотечното вземане се обезпечава само
до вписания размер, ще бъдат нарушени правата на първия по ред ипотекарен кредитор. Служебно известен факт е че, до датата
на разпределението / и към днешна дата I, ипотекарния
кредитор „Л.“ АД не се е снабдил с изпълнителен лист за вземането си в пълен
размер, отказано е издаване на ИЛ на основание чл.417 ГПК, но същия е
представил по делото удостоверение за размера на задължението. На негово
основание е изчислена и сума, припадаща се за ипотекарния
кредитор „Л.“ АД, която след внасяне по сметка на ЧСИ ще бъде задържана до
снабдяване с ИЛ.
С оглед на гореизложеното окръжният съд
намира, че изготвеното разпределение от съдебния изпълнител от 23.12.2020г.г. е
законосъобразно и такива са всички
извършени по делото действия от ЧСИ, включително и на обжалваното
разпределение, което прави жалбата неоснователна и същата следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Д.Т.Д.в качеството му на управител на ЕООД „Ж.**“
с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.З.– длъжН.
в изпълнителното производство против
Разпределение от 23.12.2020 год. по изпълнително дело № 455/2020г. по описа на
ЧСИ Р.М., с рег. № ** и район па действие-ОС - гр. С.З..
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Пловдив в
едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛ.ВЕ: