РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20235330200184 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Е. В., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Електронен фиш серия К № 4104707 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди ЕФ да е издаден след
изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, поради което да е
погасено правомощието на държавата по административнонаказателното
правоотношение да наложи административно наказание на дееца. Оспорва
фактическия извод в електронния фиш, че на мястото на извършване на
нарушението е действало ограничение на скоростта от 40 км/ч, както и че
скоростта на автомобила е измерена в зоната на действие на пътния знак.
Поддържа при определянето на наказуемата скорост да не е отчетена
максимално допустимата грешка на радара в полза на водача. Взема
становище протоколът за използване на АТСС да не е надлежно попълнен.
Твърди още да не е представена снимка на разположението на използваното
автоматизирано техническо средство, както и снимка на пътния знак за
ограничение на скоростта, което намира за съществено процесуално
1
нарушение. Счита, че от представения по делото снимков материал не може
да се установи по несъмнен начин, че измерената скорост е на посочения в
ЕФ автомобил. Поддържа съществено нарушение на процедурата да е
допуснато и поради липса на предварително одобрен план от директора на ОД
на МВР – Пловдив за определяне на местата за осъществяване на
видеоконтрол, както и поради непровеждането на обучение на служителите,
боравили с техническото средство. Моли електронният фиш да бъде отменен.
Претендира разноски. С молба с вх. № 13464/10.02.2023 г. от адв. Т. Ц., с
пълномощно по делото, се поддържат жалбата и доводите по нея, както и са
конкретизира самоличността на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на
лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно
да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е
определен размерът на административното наказание глоба. Взема становище
нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е
годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено
установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да
могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата съгласно т. 2 от молбата на лист 24 от делото е подадена от Х.
Е. В., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно
от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния
фиш е връчен на жалбоподателя на 05.12.2022 г., установено от приложената
по преписката разписка, а жалбата е подадена на 16.12.2022 г. пред Районен
съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на ОД на МВР – Пловдив,
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „Д.К.“ АД, ЕИК: *** било собственик на товарен
автомобил „Ивеко Дейли 35Ц12“ с рег. № ***. Жалбоподателят Х. Е. В. бил
*** на дружеството, като имената му били вписани в търговския регистър и
регистър на ЮЛНЦ като *** на търговеца.
На 14.10.2020 г. в 10:14 часа в гр. Пловдив, на бул. „Северен“, до входа
на Кофражна техника в посока изток товарният автомобил „Ивеко Дейли
2
35Ц12“ с рег. № *** се движил със скорост от 70 км/ч при разрешена скорост
от 40 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26.
Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743CA.
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 73 км/ч,
като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 70 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя В. в качеството му на *** на юридическото лице -
собственик на автомобила, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия
К № 4104707, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743CA е
преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички
необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се
и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-32843/15.10.2020 г. се установява, че на дата
14.10.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
№ 11743СА е заснела 329 статични изображения с начален час на работа
09:00 ч. и краен час на работа 18:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Северен“ до портал на Кофражна техника в посока от запад към изток,
където е действало ограничение на скоростта за движение от 40 км/ч,
сигнализирано с пътен знак.
От снимка № 0375356 от радар с № 11743CA се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на автомобил с рег. № ***, че стойността на
измерената скорост е 73 км/ч, а заснемането е извършено на 14.10.2020 г. в
10:14 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на „Д.К.“ АД, ЕИК: ***.
От справка от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с
3
нестопанска цел за актуално състояние към 14.10.2020 г. по партидата на
„Д.К.“ АД (лист 17-18 от делото) се изяснява, че *** на дружеството е
жалбоподателят Х. Е. В..
От План-конспект с рег. № 1030р-1970/25.01.2018 г. (лист 20-21 от
делото) и Протокол с УРИ 1030р-1971/25.01.2018 г. (лист 22 от делото) се
установява, че служителят К.Б.Д. е преминал обучение за работа с техническо
средство тип ARH CAM S1 на дата 26.01.2018 г.
От писмо с вх. № 17229/21.02.2023 г. от заместник-кмет на Община
Пловдив (лист 33 от делото) и извадка от проект за организация на
движението за обект „Булевард Северен от моста на Адата до Карловско
шосе“ (лист 34 от делото) се изяснява, че към 14.10.2020 г. на бул. „Северен“
преди входа на Кофражна техника в посока от запад към изток е монтиран
пътен знак В26, с който е сигнализирано ограничение на скоростта от 40 км/ч.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. „Северен“, вход на
Кофражна техника в посока изток; датата – 14.10.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението – 10:14 часа; регистрационният номер на МПС –
***; законният представител на регистрирания ползвател на моторното
превозно средство – жалбоподателят Х. Е. В. като *** на „Д.К.“ АД; описание
на нарушението – управление на товарен автомобил с превишена скорост от
70 км/ч при разрешена максимална скорост от 40 км/ч, сигнализирана с пътен
знак В26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Неоснователно е възражението да не са спазени давностните срокове за
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Съдът служебно следи за настъпването на погасяващи
отговорността обстоятелства, каквото е давността, но в случая тя не е изтекла,
тъй като деянието е извършено на 14.10.2020 г. При осъществяване на
отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират
приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от
24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от
21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване на
административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на общия
процес по ЗАНН с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на
наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от
4
датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е
ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е
бил и прекъснат с образуването на съдебното производство.
Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на лицата за точно
определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя
характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни
обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се
ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна
отговорност. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН регламентира срокове за
съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за
издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното
производство по издаване на електронните фишове. В случая, тъй като
нарушението се установява от автоматизирана система, то датата на
установяването му и датата на издаване на електронния фиш неминуемо
съвпадат - така изрично Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. №
3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Процесното нарушение е извършено на 14.10.2020 г., от който момент
тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест
месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е
заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито
общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81,
ал. 3 от НК, а разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно.
За пълнота следва да се посочи, че неприложима е изпълнителската
давност, уредена в чл. 82 от ЗАНН и чл. 82 от НК. Тя ограничава във времево
отношение правомощието на държавата да изпълни едно наложено с влязъл в
сила акт административно наказание. В този смисъл изпълнителската давност
започва да тече от влизане в сила на акта по чл. 58д от ЗАНН, с който е
наложено наказанието. В настоящото производство обжалваният електронен
фиш не е влязъл в сила, поради което двугодишната изпълнителска давност
по чл. 82 от ЗАНН не намира приложение.
Що се касае до довода по жалбата, че електронният фиш е приравнен на
наказателно постановление, то разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП
поставя знак за равенство между влезлия в сила електронен фиш и влязлото в
сила наказателно постановление относно правните им последици, но не и
досежно процедурата по издаването на двата акта - в този смисъл Решение №
2449 от 26.11.2019 г. по к.а.н.д. № 3366/2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к.а.н.д.
№ 2438/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Неоснователно на следващо място е възражението за допуснати пороци
5
при попълването на дължимия в случая протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. Използваното за установяване на нарушението
техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от
допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка
съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по
установяване на нарушението посредством използването на мобилно
автоматизирано техническо средство. Съставеният протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредбата съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си,
определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в
протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че
процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с
мобилно АТСС, но не във време на движение, като в протокола е
удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е
имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Протоколът за използване на АТСС е надлежно попълнен и носи
необходимата доказателствена информация за всички обстоятелства, които
следва да бъдат установени от него в качеството му на писмено
доказателство. Посочени са: видът и номерът на използваното АТСС – ARH
CAM S1 с № 11743СА, които съответстват на техническото средство, с което
е заснето процесното статично изображение; датата на използване на АТСС –
14.10.2020 г; точното местоположение – гр. Пловдив, бул. „Северен“ до
портал на Кофражна техника; посоката на движение на контролираните МПС
– от запад към изток; действащият режим на скоростта – ограничение от 40
км/ч, сигнализирано с поставен пътен знак В26; посоката на задействане на
АТСС – в посока „приближаване“ към техническото средство; режима на
измерване – измерването е в режим стационарен; началото на работа по час и
минути и края на работа на техническото средство – от 09:00 ч. до 18:30 ч.;
служителят, който е разположил и настроил АТСС и който е снел статичните
изображения. В самата жалба не се сочат конкретни пороци на протокола, а
възраженията са общо формулирани. В тази връзка съдът извърши пълна
проверка за редовност на протокола, при която не се установяват никакви
негови недостатъци или нарушения при изготвянето му, липсват поправки в
съдържанието му, протоколът има ясно обозначен автор и е съставен в кръга
на службата му. По тези съображения съдът приема, че доказателствената
стойност на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
не е разколебана и той се ползва като официален свидетелстващ документ,
представляващ доказателство за удостоверените в него обстоятелства - така
Решение № 1728 от 13.10.2022 г. по к.а.н.д. № 1569/2022 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
Оборено от доказателствата по делото е възражението протоколът за
използване на АТСС да не е съпроводен със снимка на разположението на
уреда съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Снимката е
6
представена по делото заедно с преписката, изпратена със съпроводителното
писмо по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Приложената снимка съответства на вида на
използваното АТСС. Нормативната уредба не поставя допълнителни
изисквания към съдържанието на тази снимка. За пълнота следва да се
отбележи, че съдебната практика последователно приема, че дори и в
случаите, когато преписката не е комплектувана със снимка на
разположението на АТСС, това не се представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените и не е самостоятелно основание за отмяна на
електронния фиш - така Решение № 696 от 08.04.2021 г. по к.а.н.д. №
3301/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
680 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 208/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1158 от 08.06.2021 г. по к.а.н.д.
№ 731/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д. № 3825/2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 446 от 02.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3338/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив.
По отношение на възражението за липса на снимка на пътния знак В26,
то нормативната уредба не поставя изискване значимият за делото факт –
какво е действащото ограничение на скоростта, да бъде установяван
задължително със снимков материал. След като изготвянето на снимка на
знака не е изрично регламентирано като правно задължение, то липсата на
такава снимка не представлява нарушение на процедурата. Наличието или
отсъствието на снимка на пътния знак за ограничение на скоростта би могло
да има значение за делото единствено досежно въпроса доказано ли е, че на
процесния пътен участък действително е действало твърдяното в електронния
фиш ограничение. Общ принцип в административнонаказателния процес е, че
няма доказателства с предварително определена стойност, което означава, че
релевантните обстоятелства, включени в предмета на доказване, могат да се
установяват с всички допустими доказателства, доказателствени средства и
способи на доказване. В този смисъл процесуалните правила не поставят
поддържаното от жалбоподателя ограничение в процеса на доказване, а
именно наличието на пътен знак В26 да се доказва единствено със снимка. За
изясняването на това спорно обстоятелство на първо място като
доказателство е събрана справка от Община Пловдив (лист 33 от делото), от
която се установява, че към интересуващата делото дата 14.10.2020 г. и в
посоката от запад към изток на бул. „Северен“ е бил поставен пътен знак В26.
На приобщената към материалите по делото извадка от проект за организация
на движението за процесния участък (лист 34 от делото) е отбелязано точното
местоположение на пътния знак В26 (40 км/ч), както и на мястото на деянието
– бул. „Северен“, вход на Кофражна техника. На следващо място в протокола
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е удостоверено, че на
7
дата 14.10.2020 г. е извършена проверка от полицейския служител на
наличните пътни знаци преди и след измерването. Както беше изяснено,
протоколът е официален свидетелстващ документ. При така събраните
еднопосочни доказателства, които взаимно служат за своята проверка и водят
до един и същи краен извод, съдът приема за доказано по несъмнен начин
наличието на поставен пътен знак В26 (40 км/ч).
Неоснователно е възражението, че служителите на ОДМВР – Пловдив,
които са разположили, настроили и са боравили с използваното за
установяване на нарушението техническо средство не са преминали обучение
за тази дейност. По делото са приети като писмени доказателства план-
конспект и протокол в изпълнение на заповед на директора на ГД
„Национална полиция“ по придобиване на знания и умения от служителите в
секторите „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив за работа със системата
за контрол на скоростта. От тях се установява, че обучението е проведено за
запознаване с работата на преносима система за видеоконтрол тип ARH CAM
S1, каквото АТСС е използвано за измерване на скоростта и в процесния
случай. Обучението е проведено на два етапа – теоретичен и практически, на
дата 26.01.2018 г., която предхожда използването на техническото средство
на 14.10.2020 г. /когато е установено и заснето нарушението/. Именно на
26.01.2018 г. успешно е преминал обучението и служителят К. Д., който е
съставил протокола за използване на АТСС. По тези съображения
разгледаното възражение е неоснователно.
Не се споделя и доводът по жалбата да представлява съществено
нарушение на процедурата липсата на представен одобрен план от директора
на ОДМВР – Пловдив за разположението на автоматизираното техническо
средство. Мястото, на което ще бъде осъществявана дейността по контрол за
спазването на правилата за движение, се определя от контролния орган. Това
е форма на упражняване на изпълнително-разпоредителна дейност в
условията на оперативна самостоятелност. Преценката е по целесъобразност и
не подлежи на съдебен контрол - така изрично Решение № 2500 от
16.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2228/2021 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к.а.н.д. № 1297/2021 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив. Анализът, дължим по чл. 6,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. при определянето на местата за
контрол, касае вътрешната организация на дейността на ОДМВР – Пловдив.
Задължението за водачите да съобразяват поведението си и в частност избора
си на скорост на движение с въведеното ограничение по никакъв начин не е
поставено в зависимост от този анализ или от одобрен план - така Решение №
250 от 08.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2891/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2299 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1808/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В случая
от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. по
категоричен начин е доказано къде е разположено техническото средство и
това се явява достатъчно основание да се приеме, че има законосъобразно
8
извършено измерване на скоростта. По тези съображения съдът приема, че
наличието или липсата на предварителен план за разположението на АТСС
няма отношение и не влияе върху законосъобразността на електронния фиш,
а следователно разгледаното възражение е неоснователно.
На следващо място неоснователно е и възражението по жалбата от
снимковия материал да не може да се установи по несъмнен начин, че
превишената скорост, за която е издаден електронният фиш, е измерена при
движението именно на процесния товарен автомобил „Ивеко Дейли 35Ц12“ с
рег. № ***. Заснемането е извършено от преносима система за контрол на
скоростта на МПС, която е с вградено разпознаване на номера и
комуникации. Измерването е в периода на валидност на преминатата
периодична проверка от АТСС. Статичното изображение позволява да се
установят по несъмнен начин марката, регистрационният номер на
автомобила, както и посоката му на движение, която в случая е на
приближаване към техническото средство, а в такава посока се доказва по
делото, че е извършвано измерването. Засичането на скоростта е направено на
датата, точния час и мястото, за които е издаден електронният фиш. Статично
изображение отговаря на изискванията по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и затова се
ползва с предвидената доказателствена стойност. На снимката еднозначно е
разпознат процесният автомобил с рег. № ***, който е единственото превозно
средство, попадащо в кадър и годно за идентификация. Обстоятелството, че
на снимката се вижда преден фар от друг автомобил не разколебава
категоричността на извода, тъй като другото МПС е заснето отчасти и без
неговите индивидуализиращи данни (регистрационен номер) да са в обхвата
на заснемането - така Решение № 924 от 20.05.2022 г. по к.а.н.д. № 661/2022
г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Относно принципа на действие на използваната в настоящия случай
преносима система за видеоконтрол от тип ARH CAM S1 в съдебната
практика е изяснено, че:
„принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който
възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващото ПС. Освен това системата може да наблюдава няколко
превозни средства, като чрез предаваните няколко лазерни импулса се
изчислява скоростта на автомобила. След всички измервания и направени
изчисления от устройството се предоставя една валидно измерена текуща
скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Ако е налице некоректно
измерена скорост, самата система игнорира измерването. Всички заснети
МПС с регистрирана превишена скорост се съхраняват в системата с
разпознати рег. табели и данни. Системата изготвя 5 бр. фотоси на
заснетото нарушение на автомобила, като маркерите в средата на
страните на изображението, показват, че в момента на заснемане на
изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото ПС,
определено от пресичането на тези маркери. Видно от представения фотос
на изображението и средата на маркерите на същото е, че лазерният лъч е
9
измервал скоростта именно на автомобила на жалбоподателя. Лазерната
измервателната зона, покрита от лазерния лъч, попада именно на процесния
лек автомобил, който се намира в центъра на изображението, между
хоризонталните и вертикалните насочващи маркери“ (така Решение № 2387
от 14.12.2022 г. по к.а.н.д. № 2318/2022 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 866 от 16.05.2022 г. по к.а.н.д.
№ 541/2022 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив). Тези
указания са изцяло спазени и при процесното статично изображение с
№0375356, като товарният автомобил с рег. № *** единствен попада в кадър
по начин, годен за идентификация, в центъра на изображението и между
хоризонталните и вертикални насочващи маркери. При тези факти съдът
приема за доказано по категоричен начин, че в електронния фиш правилно е
определено моторното превозно средство, което се е движило с превишена
скорост.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява
извършеното от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 14.10.2020 г. в
10:14 часа в гр. Пловдив, по бул. „Северен“, пред вход на Кофражна техника
товарен автомобил „Ивеко Дейли 35Ц12“ с рег. № ***, собственост на „Д.К.“
АД, се е движил със скорост от 70 км/ч при разрешена максимална скорост от
40 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26.
Съдът намира, че направеното описание еднозначно определя част от
земната повърхност, която попада на територията на страната и позволява
мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, поради което не възниква съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в
нарушение на правилата за движение, както и че това е станало в границите
на населено място.
Несподелимо е твърдението измерването на скоростта да е направено
извън зоната на действие на пътния знак В26. От писмените доказателства от
Община Пловдив се установява, че към датата на деянието /14.10.2020 г./
организацията на движението в интересуващия делото пътен участък е
изпълнена в съответствие с одобрения за това план. Извадка от този план е
приложена на лист 34 от делото, като на нея графично е представено
местоположението на интересуващите делото обекти един спрямо друг. Така
установява се, че преди мястото, посочено в ЕФ като място на извършване на
нарушението и в посоката на движение от запад към изток, превозните
средства първо преминават край пътния знак В26, с който е въведено
ограничение на скоростта от 40 км/ч, и след това се достига до мястото на
деянието. По делото не се доказва наличието на такъв факт, който да прекъсва
действието на въведеното с пътния знак В26 ограничение на допустимата
скорост преди мястото на нарушението. Това означава, че ограничението от
40 км/ч е продължавало да действа и на мястото, на което е измерена
10
скоростта на движение на процесния автомобил. Предвид разстоянието, на
което е направено измерването съгласно посоченото в статичното
изображение, и движението в посока по приближаване към техническото
средство, то установява се, че АТСС е заснело автомобила преди
входа/изхода на Кофражна техника и при движение към него. По тези
съображения съдът приема, че правилно в електронния фиш е прието, че на
мястото на извършване на нарушението е действало ограничение на скоростта
от 40 км/ч, въведено с пътния знак В26.
Досежно авторството на деянието наказанието е наложено на
жалбоподателя В. в качеството му на законен представител на юридическото
лице - собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, без той
да е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му
от закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено
правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на
жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията относно
авторството по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в
случай че друго лице е извършило нарушението. Така е създаден механизъм,
по който законният представител на дружеството собственик може да
отблъсне понасянето на отговорност за чуждо поведение. По делото нито се
твърди, нито се установява жалбоподателят В. да е подал писмена декларация
в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило
нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана именно неговата
отговорност. С безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена
декларация от собственика с данни за друго лице, което да е извършило
нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира около
обстоятелството кой е бил собственик, респ. законен представител на ЮЛ-
собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов
водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на
посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът
на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална
11
скорост, но въпреки това е осъществил деянието си. Във връзка със
субективната страна следва да се посочи, че протоколът за използване на
АТСС с рег. № 1030р-32843/15.10.2020 г. служи като доказателство за това,
че преди началото и след край на осъществявания контрол с
автоматизираното техническо средство е извършена проверка за наличието
към конкретната дата на пътните знаци. Следователно водачът обективно е
могъл да възприеме сигнализираното ограничение на скоростта за движение.
Жалбоподателят е съзнавал и че е представител на търговското дружество,
което е собственик на автомобила.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 30 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 70 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която се изясни да е
73 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в
полза на водача). След извършване на аритметичната операция се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 70 км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е 40
км/ч, поради което превишаването й е с 30 км/ч. По тези съображения съдът
приема за неоснователно възражението за неправилно определяне на
стойността на наказуемата скорост и за неприспадане на максимално
допустимата грешка от средството за измерване. Отчитането на тази
допустима грешка е дължимо на основание чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. и в случая е надлежно изпълнено при издаването на
обжалвания електронен фиш. Съгласно писменото доказателство Протокол от
проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. максимално допустимата грешка на
конкретното средство за измерване тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743CA
е +/- 3 км/ч при измерване в реални условия до 100 км/ч, което съответства на
максимално допустимата грешка на скоростомерите по чл. 755, ал. 1, т. 2 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол (Обн. ДВ бр. 98 от 07.11.2003 г., изм.). Именно тази стойност от 3
км/ч е приспадната от измерената скорост от 73 км/ч, която е посочена в
статичното изображение. При издаването на електронния фиш е приета
наказуема скорост от 70 км/ч и следователно е спазена процедурата по
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за установяване на скоростта. Не е
нарушено и правото на защита, както се твърди в жалбата.
12
Видът и размерът на наказанието са предвидени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание с
електронния фиш е правилно определено. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от
ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за налагане на наказание под
предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на
административното нарушение е доказано по категоричен начин, а
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв
трябва да бъде потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 3 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Х. Е. В..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4104707 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Х. Е. В., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. Е. В., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14