№ 1028
гр. Варна, 02.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20243100500994 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
Въззивната страна К. Г. С. , редовно и своевременно призована, не се
явява, представлява се от адв. Н. М., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
Въззиваемата страна ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИНИСТЕРСТВО НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, редовно и своевременно призована,
представлява се от юрисконсулт Н. Д., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
СЪДЪТ констатира, че в списъка на лицата за призоваване погрешно е
вписана като въззиваемата страна Държавата чрез министерство на
земеделието, храните и горите, като такава следва да бъде вписана Държавата
чрез министерство на земеделието и храните, поради което следва да се
допусне поправка на списъка на лицата за призоваване.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КОРЕКЦИЯ в списъка на лицата за призоваване като
правилното вписване на въззиваемата страна е Държавата чрез министерство
на земеделието и храните.
1
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. Г.
С. чрез процесуалния й представител адвокат Н. М. срещу решение № 587 от
26.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 1685 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Варна, четиридесет и девети състав, с което е отхвърлен предявеният от
въззивницата против Държавата чрез министъра на земеделието, храните и
горите отрицателен установителен иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на имот с
идентификатор № *** по действащ план, одобрен със заповед № РД-18- 1897
от 27.11.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село К.,
община Варна, област Варна, местност „Б.”, с площ 3 064 кв.м, при граници
на имота по действащ план: от две страни поземлени имоти с идентификатор
№№ *** и път, на основание член 124 от ГПК, както и е осъдена въззивницата
да заплати на Държавата чрез министъра на земеделието, храните и горите
сумата от 650 лева разноски по делото, включваща 250 лева депозит за
възнаграждение на вещо лице и 400 лева юрисконсултско възнаграждение, на
основание член 78, алинея 3 от ГПК
Във въззивната жалба се излага, че така постановеното решение е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като въззивницата владее имота повече
от 10 години непрекъснато и необезпокоявано, поради което го е придобила
въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Също така се излага,
че имотът не е земеделска земя, за него няма постъпили реституционни
претенции, не е застроен и е годен за земеделско ползване. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да се уважи иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала
отговор по така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде
потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно, като
2
излага подробни аргументи в тази насока.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения.
Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Нямам доказателствени искания. С отговора на
въззивната жалба съм представила списък с разноските.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззивната страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. М.: Съгласно чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Общинска служба
„Земеделие“ установява служебно земеделската земя в Държавен поземлен
фонд, като постановява решение по чл. 18ж, ал. 2 от Правилника. Поради
това, че е бивш стопански двор процесният имот не е бил държавна
собственост към момента на включването му в ДЗС. Липсата на акт за частна
държавна собственост до 05.2021г. е основание за извода, че процесният имот
не е бил държавна собственост. Не е установено към датата на влизане в сила
на ЗСПЗЗ процесната земя да е негодна за земеделско ползване. Напротив,
към 1994г. в одобрения КВС имотът представлява държавен поземлен фонд,
бивш имот № 206, поради това държавата не може да се легитимира като
собственик директно по силата на закона, а следва да се е снабдила с решение
на Общинска служба „Земеделие“ по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27 от Правилника.
3
Този ред е предвиден изрично за земите от ДПФ, които са били такива преди
колективизацията, като същите се установяват от Общинска служба
„Земеделие“ служебно. Такова установяване не беше приложено по делото.
Без такова решение не би могло реално обектът на собственост, тъй като
имотът не е индивидуализиран по площ и граници, да е в полза на държавата.
Актът за частна държавна собственост е незаконосъобразно издаден. Моля да
ми бъде предоставен срок за представяне на писмени бележки. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Държавата притежава право на собственост по
силата на закона, поради което не е необходимо да има издаден титул за
собственост. Въпреки това тя е провела процедура по установяване на
държавна собственост, завършила с приложения към писмения отговор на
исковата молба акт за частна държавна собственост. Този акт за частна
държавна собственост е съставен преди вписване на депозираната от ищцата
искова молба, както и преди отхвърляне на исковата претенция на нейния
син, която е за същия имот. 2020г. е предявен идентичен отрицателен
установителен иск чрез същия процесуален представител. Образувано е гр.д.
№ 13197/2020г., завършило с отхвърляне на исковата претенция. Земите,
които са с начин на трайно ползване за стопански двор, са негодни за
земеделско ползване, тъй като не отговарят на легалното определение за
такива. Земите, неподлежащи на възстановяване и тези, които са останали
след възстановяване правата на собствениците, във всички случаи са
държавна собственост. Имотът може да се придобие само по реда на чл. 27,
ал. 8 от ЗСПЗЗ, не са налице други способи за придобиване на имоти ДПФ за
стопански двор в границите на стопански двор. Ищцата никога не е владяла
имота с намерение за своене, респективно не е станала собственик. Тя не е
упражнявала фактическа власт с намерение да свои, тъй като поради
мораториума, който е действал за придобиване на имоти частна държавна
собственост и забраната за придобиване по давност на имоти ДПФ, които са
ноторно известни факти, ищцата не може и не го е придобила по давност.
Обжалваното решение е постановено при съобразяване с действащите
процесуалноправни и материалноправни норми, поради което подадената
въззивна жалба се явява неоснователна и недоказана. Фактическата
обстановка е изследвана задълбочено и обективно. След като са били събрани
достатъчно доказателства Районен съд – Варна е направил правилни и
4
обосновани правни изводи, като е постановил законосъобразен съдебен акт, с
който е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск. По делото са
приобщени достатъчно доказателства, налагащи извода, че имотът е
държавна собственост, част от стопански двор. В множество писмени
доказателства, в това число предходно действащ план и приета съдебно-
техническа експертиза, която задълбочено е изследвала записванията относно
собствеността, имотът е посочен като държавен, ДПФ, на министерство на
земеделието и храните, с посочен начин на трайно ползване за стопански
двор. Поддържам становището си в депозирания отговор. Моля да
постановите решение, с което да отхвърлите въззивната жалба като
неоснователна и недоказана, а обжалваното решение на Районен съд - Варна
да оставите в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Моля да ми
бъде предоставен срок за представяне на писмени бележки. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ дава възможност на страните да представят писмени бележки в
едноседмичен срок, считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:04 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5