Решение по дело №4431/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 844
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 11 декември 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20212120204431
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. Б., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120204431 по описа за 2021 година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на «Ф. Л. Б.» ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и
адрес на управление ... чрез представляващите Г. Л. и Д. А. против Наказателно
постановление №592509-F618953/10.08.2021г на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП-Б., с което за нарушаване на чл.96 ал.1 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл.178 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Недоволен от наказателното постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като
сочи, че неговото издаване не е по поводо проверка, а затова, че ЮЛ е подало заявление за
регистрация по ЗДДС няколко дни след изтичането на срока по собствено инициатива.
Счита, че нарушението е маловажен случай. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не явява. Не се представлява.
Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по жалбата–ТД на НАП Б., също редовно призована, се представлява от
ЮК, който оспорва основателността на жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. Не представя нови доказателства. Моли за присъждане на ЮК
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните
и като обсъди събраните доказателства намира, жалбата за процесуално допустима като
подадена от легитимирано лице, пред надлежен съд и депозирана в 7 дневен преклузивен
срок, а след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията
и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа и правна страна следното:
1
Административната отговорност на дружеството–жалбоподател е за това, че е
следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС в срок от 01.06.2021г до
07.06.2021г включително в ТД на НАП-Б. в Дирекция „Обслужване“. Задълженото лице
подало заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№023912102090480/14.06.2021г на
основание чл.96 ал.1 ЗДДС–задължителна регистрация с деклариран облагаем оборот за
последните 12 месеца преди текущия (от 01.06.2020г до 31.05.2021г) в размер на 50284,41
лева. След извършената проверка по представените документи-извлечения от банкова
сметка, фактури, справки и други се установило, че задълженото лице е реализирало оборот
в размер на 50284,41 лева за периода от 01.06.2020г до 31.05.2021г от предоставяне на
услуги по посредничество и отдаване под наем на недвижими имоти и подлежало на
задължителна регистрация по реда на чл.96 ал.1 ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.96 ал.1
от ЗДДС задълженото лице е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок
от 01.06.2021г до 07.06.2021г включително. Заявлението за регистрация на основание чл.96
ал.1 ЗДДС е било подадено на 14.06.2021г. Свидетелката П.Д. на длъжност старши
инспектор по проходите в ТД на НАП-Б. счела, че с това си деяние «Ф. Л. Б.» ООД с ЕИК ...
със седалище в гр.Б. допуснало административно нарушение на чл.96 ал.1 ЗДДС. По този
повод на 28.06.2021г същата съставила акта за установяване на административно нарушение
№ F618953 (лист 8 от делото), в който дала правна квалификация по чл.96 ал.1 ЗДДС. Но
нито в акта, нито в НП е посочено кога е станало известно на контролния орган това
нарушение–очевидно в деня на подаване на заявлението за регистрация. В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист 26 от делото).
Като е взел предвид събраните по преписката доказателства–писмени, както и
съставения акт и писмените възражения по него, административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление (лист 6 от делото), в което при пълна идентичност с
описателната част и с правна квалификация в акта на основание чл.178 от ЗДДС на
дружеството–жалбоподател е наложена имуществена санкция 500 (петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетелите Д. и С. като ги намира за безпристрастни и
последователни.
Съгласно нормата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е дали правилно е
приложен законът, както процесуалният, така и материалният, независимо от основанията
посочени от жалбоподателя-аргумент на чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН. В изпълнение на
това си прамовомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от кометентни за това
административни органи съгласно представената Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г (лист
27 от делото).
Изрично в Заповедта е посочено в т.1.2 , че НП по чл.178 от ЗДДС се издават от
директорите на Дирекция «Обслужване» в ТД на НАП, а съгласно т.2.1 всички органи по
приходите са компетентни да установяват нарушения по ЗДДС и да съставят актове.
2
Нарушението е подробно описано, но не е посочено обаче кога е установено. Съдът
отчита, че нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено на коя дата е
констатирано нарушението. Единствено е посочен периодът, за който ДЗЛ е било длъжно да
подаде заявлание за регистрация по ДДС. Сочи се, че изтичането на срока по чл.96 ал.1
изречение първо ЗДДС е бил до 07.06.2021г. Следователно нарушението се счита за
извършено чрез бездействие в деня, следващ деня на изтичането на законовия срок, т.е на
08.06.2019г. Налице е нарушение на императивните правила на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН. Неотразяване на датата на откриването на нарушителя (нарушението) пречи на съда
да провери дали е спазен срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове.
В настоящия казус съдът отчета, че нарушението е за неподаване в срок на заявление за
регистрация по ЗДДС. Отчита, че заявлението било подадено на 14.06.2021г, т.е. 7 дни по-
късно от крайния срок по закон. В този смисъл правилно е определена
административнонаказателната разпоредба на чл.178 ЗДДС и е наложена имуществена
санкция в минималния предвиден в закона размер.
Съдът счита, че деянието съставлява и "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването
му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че
не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния
кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а"
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
3
в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
В конкретния случай няма данни жалбоподателят да е извършвал други
административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа
противоправна проява.
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен
начин маловажност на случая на административно нарушение. Изрично в този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в Решение № 1553 от 4.10.2016 г. на АдмС-Б. по к.а.н.д.
№ 1206/2016 г.
Всичко описано по-горе сочи, че в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което и подадена жалба следва да
се уважи.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производство по ал.1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото съдът следва да осъди
НАП-Б. да заплати на жалбоподателя направените в хода на съдебното производство в тази
инстанция разноски, но тъй като не са поискани съдът не следва да се произнася.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение трето от ЗАНН, Б.кият
районен съд, V-ти наказателен състав

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №592509-F618953/10.08.2021г на директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Б., с което на «Ф. Л. Б.» ООД с ЕИК ... със седалище
в гр.Б. и адрес на управление ... чрез представляващите Г. Л. и Д. А. за нарушаване на чл.96
ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.178 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.


Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4