№ 16598
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110174784 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника А. А. А. за сумата в размер на 3 637,03 лв.
– главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия, през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. за топлоснабден имот, находящ се в
**************************, абонатен номер ******, сумата
в размер на 41,78 лв. – главница, представляваща
неплатена цена за услугата дялово разпределение, за
периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2024 г. до
1
окончателното плащане, сумата в размер на 825,67 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2022 г. до 14.08.2024 г., и сумата в размер на
9,54 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, за периода от 18.03.2022 г. до 14.08.2024г.
Ищецът извежда твърдяното в исковата молба
субективно право с твърдения за наличието на
облигационно отношение, по силата на което ответника А.
А. А. е потребител на топлинна енергия за битови нужди с
аб. № ******. В качеството си на клиент по смисъла на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил
правото си в 30-дневен да предложи специални условия,
ответникът бил обвързан от общите условия на договора.
Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е
доставяна топлинна енергия, поради което ответника
дължи цената за нея, платима съгласно общите условия
месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася задължението. Твърди, че задължението за
предоставената топлинна енергия за горепосочения период
не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната
собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на
ответника, имат сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
*******************, поради което е дължима в полза на
ищеца и стойността на тази услуга. За дължимите суми за
неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на
услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава
2
върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в
сила.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
основание и размер. Възразява посочените от ищеца суми
за процесния период да почиват на действително
доставените в имота количества топлинна енергия.
Оспорва в тази връзка представените справки и извлечения
от ищеца, като възразява счетоводството му да е водено
редовно. Оспроват се и евентуално доказателствата, които
тепърва ще бъдат представени от третото лица-помагач,
конституирано на страната на ищеца. Възразява ищеца да е
представил доказателства за изправност на уредите за
дялово разперделение. Оспорва размера на лихвите за
забава. Възразява че ищеца не е представил доказателства,
че ответника реално владее и ползва имота. Прави
провопогасяващо възражение за давност. В тази връзка
моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът *********************,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.,
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът А. А. А., редовно
3
призован, не се явява лично, представлява се от адвокат Т.,
който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – ************, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
да доказва, че ответника има качеството „потребител“ на
топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, както и положителният факт на
4
плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК
възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния
срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 51215/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при дадени изрични указания от
съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.1
от ГПК.
По делото е приет договор за учредяване право на
ползване и продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за учредяване право на ползване и
продажба на недвижим имот № 87, том II, рег. № 3618, дело
№ 303 от 03.11.2005г. на нотариус Ч.Б., с рег. № *** в НК, с
район на действие, районна на СРС. От акта се установява,
че трето за спора лице е прехвърлило на Л.Х.П. процесният
имот, като с акта е учредено пожизнено вещно право на
ползване върху имота на ответницата - А. А. А.. По делото
на л.18 от досието му е прието и заявление за откриване на
пратида от 06.03.2006г., подадено от ответника. От приетия
по делото Протокол от ОС на ЕС от 29.09.2000г., се
установява, че собствениците на самостоятелни обекти в
сградата на ************** са взели решение за сключване
на договор за извършване на услугата „топлинно
5
счетоводство”, като за целта е упълномощено конкретно
лице да подпише договор с *********************,
правоприемник на което е *******************. Към
решението е представен списък, който за ап.8 е подписан от
праводателя на дъщерята на ответницата и учредител на
право на ползване в полза на последната, обстоятелство
неоспорено в производството. Като необжалвано решението
е влязло в законна сила и обвързва собствениците на
самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните
правоприемници. Безспорно се установи от изслушаната по
делото СТЕ, че и към днешна дата именно ***************
извършва услугата „топлинно счетоводство“.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна
6
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят
от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Ето защо облигационната връзка по договора за доставка
на топлинна енергия възниква от момента на възникване
на вещното или облигационно право на ползване. Съгласно
чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество при
промяна на собствеността или вещното право на ползване,
новият и предишен собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за
откриване, промяна или закриване на партидата като
според ал. 3 на разпоредбата ако предишният собственик
или ползвател не закрие партидата си продавачът събира
7
дължимите суми от стария собственик или ползвател до
момента на откриване на партида на новия собственик. В
случая ответникът като ползвател е подал заявление за
откриване на партида. В контекста на гореизложеното
собственикът на топлофицирания недвижим имот е
длъжник към топлопреносното предприятие за доставената
в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на
всичките три елемента от правото си на собственост- право
да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ответникът А. А. А. е страна по възникналото
облигационно правоотношение с *******************,
произтичащо от доставка на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 8,
находящ се в **************************** за процесния
период от време. Установи се че ответникът е ползвател на
имота, което съобразно горепосоченото изключва
отговорността на собственика, тъй като последният
притежава само т.н. „гола собственост“. Няма данни до
началото на процесния период партидата да е променяна,
след като е открита именно от ответницата А. за която по
делото са налице индикации за учредено в именно в нейна
полза право на ползване върху имота. Предвид изложеното,
съдът приема, че през периода - 01.05.2021 г. – 30.04.2023г.,
ответникът е имал качеството клиент/купувач на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Ирелевантно за
правния спор е обстоятелството дали е обитавал имота, с
8
оглед релевираното от него възражение, след като по делото
не са представени доказателства в рамките на процесния
период между трето за спора лице и топлопреносното
предприятие да е налице правоотношение по доставка на
топлинна енергия, което да изключва отговорността на
ответника. А и няма данни по делото които безспорно да
установяват, че А. не ползва имота. Няма данни и правото
на ползване да е прекратено. Определящо за задължението
за заплащане на цената на топлинната енергия е качеството
"клиент на топлинна енергия" на ответника, което
произтича от правото му на ползвател, което се установи в
производството.
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съотносима на останалия по
делото доказателствен материал, установява, че третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение в блока
след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е
установила, че в процесното жилище е имало монтирани
четири отоплителни тела, съответно четири
топлоразпределителя. За процесния период от 01.05.2021г.
до 30.04.2023г. ФДР е отчитала уредите в имота, с
изключение на периода 2021г. – 2022г., когато не е осигурен
достъп, за което по делото е приет протокол за неосигулен
достъп, подписан от потребител в СЕС. По тази причина за
горепосоченият период е изчислен служебен разход на
максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл.
9
69, ал.2, т.2 от Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването, относима към спора, с оглед процесния
период. Установено е също така, че в имота се ползва топла
вода, като за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. разходът
за топла вода се изчислява на два броя потребители при
норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно
цитираната по-горе Наредба, тъй като не е осигурен достъп.
Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем
обем от 127 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в
жилищната сграда, като за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г. количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация е правилно изчислено. Съгласно
експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е
бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в
рамките на процесния период.
Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени
плащания за дължимите за периода 01.05.2021г. до
30.04.2023г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата
главница за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е в размер
на 3119,88 лева, от която по перо отопление е начислена
сума в размер на 1255,41 лева, а по перо БГВ сума в размер
на 1864,47 лева. След изравняване са установени суми за
доплащане, като е изчислена крайна сума за главница за
отопление на имота от 3637,03 лева. На абоната са
начислявани и такси за дялово разпределение, за периода
от 01.01.2022г. до 30.04.2023г. в размер на 41,78 лева. Вещото
лице е посочило, че мораторната лихва върху главницата от
10
3637,03 лева е в размер на 817,27 лева, за периода от
15.09.2022г. до 14.08.2024г., а върху главницата от 41,78 лева,
в размер на 9,95 лева, за периода от 18.03.2022г. до
14.08.2024г.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация, за отопление на имота и за
БГВ. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
относима с оглед процесния период. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от
ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от
изслушаната СТЕ се установи, че сумите за сградна
инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че
11
сумите за отопление на имота и БГВ са правилно
начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в
имота топлинна енергия на претендираната стойност.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от
горепосочената наредба установявана задължение за
всички потребители да осигуряват достъп на
представители на фирмата за дялово разпределение за
извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4
от Наредбата, на потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1
като отоплителни тела без уреди, а за БГВ по реда на чл. 69,
ал.2, т.2 от Наредбата. По делото нито са релевирани
твърдения, нито са ангажирани доказателства, че
ответникът е осигурявал достъп до имота през процесния
период, а доказателствената тежест е негова. По делото са
приети Протоколи за неосигурен достъп, от които се
установява, че в периода 2021.-2022г. не е осигурен достъп
до апартамента. Данните от индивидуалните
топлоразпределители и показанията на водомера на
топлата вода вещото лице получава от приетите по делото
главни отчети. Последните съдържат данни за дяловите
единици такива, каквито са отчетени от дружеството
осъществяващо дяловото разпределение. В случая не е
осигурен достъп. В тези протоколи е положен подпис, на
който е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са
частни свидетелстващи документи и са подписани от
12
собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При
липса на доказателства за неавтентичността им, те
обвързват съда с материална доказателства сила по
отношение на установените в тях неизгодни за издателя им
факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за
неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че
ответникът не твърди и не установява да е заявявал
надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите,
и следователно е обвързан от удостоверените в тях
неизгодни факти. Не се споделя и възражението, че ищецът
не е водил редовно счетоводството си. Последното се
установи от изслушаната ССчЕ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал
правопогасяващо възражение за давност. С оглед
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
13
и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на ********************* към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на
***************** се погасяват, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо –
чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите
условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните
суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно
вземането за цена за потребената енергия за текущия месец
става изискуемо от петнадесето число на втория месец,
следващ отчетния за процесния период. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на дата 26.08.2024г.,
когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да
тече. Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми
вземания преди дата 26.08.2021г. са погасени по давност.
Началото на процесния период е от м.05.2021г., като
задължението за м.05.2021г., става изискуемо след
14
15.07.2021г., когато давността все още не е прекъсната.
Същото важи и за задължението за м.06.2021г.
Задължението за м.07.2021г. става изискуемо на 15.09.2021г.,
когато вече давността е прекъсната. По изложеното съдът
приема, че за периода от м.05.2021г. до м.06.2021г.
задълженията по партидата са погасени по давност. Това е
сума в размер на 12,12 лева според изслушаната ССчЕ,
която следва да се сторнира от общата сума от 3637,03 лева,
или крайната сума за главница е в размер на 3624,91 лева,
или иска срещу ответника за главница за отопление на
имота, следва да бъде уважен до размера на сумата от
3624,91 лева, а за сумата от 12,12 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 3624,91 лева до размера на
пълно предявената от 3637,03 лева, следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл.10
от Общите условия на договорите между
******************** и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост таксите
за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което, от своя
страна, заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение. Сумата е доказана по
размер, съгласно заключението на вещото лице, и не е в
погасителна давност. Следователно този главен иск следва
15
да бъде уважен изцяло за пълно предявената сума от 41,78
лева, за периода от 01.01.2022г. до 30.04.2023г.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота следва да бъде уважен съобразно уважената част от
главницата, която не е в погасителна давност. С оглед
периода за който се претендира лихвата и доколкото тогава
вече са действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-
01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане
на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал
в забава, поради срочността на задължението, което
обосновава извод, че не е нужна покана, поради което
следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва, върху уважената част от главничното
вземане. Сумата е станала изискуема с изтичане на 45
дневен срок от издаване на фактура №
**********/31.07.2022г., тоест от 15.09.2022г., от който
период се претендира и лихвата. Така съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорният иск
върху главницата за отопление на имота следва да бъде
уважен до размера на сумата от 814,46 лева, а за сумата от
11,21 лева, разликата над уважената сума от 814,46 лева до
размера на пълно предявената от 825,67 лева следва да бъде
отхвърлен.
Искът за мораторна лихва, начислена върху
16
главницата за такси за дялово разпределение за сумата от
9,54 лева, за периода от 18.03.2022г. до 14.08.2024г., следва да
бъде отхвърлен изцяло. Това е така, тъй като съгласно ОУ
от 2016г. задължението не е срочно, поради което за да бъде
поставен в забава, ответникът по правилата на чл. 84, ал.2
от ЗЗД, следва да е поканен да заплати това задължение.
Такава покана не е приета по делото като доказателство,
поради което съдът не приема, че по отношение на това
задължение ответникът е поставен в забава.
Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни. При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и
на двете страни. На ищеца в заповедното производство
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 139,26
лева, съобразно уважената част от исковете. В исковото
производство ищецът е заплатил разноски за държавна
такса в размер на 91,04 лева, сумата от 650,00 лева за
експертизи, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Или общо разноски в размер на 841,04 лева, като на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да му бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на
834,92 лева.
Ответникът също претендира присъждане на разноски,
17
съобразно отхвърлената част от исковете. Той не е
представил по делото обаче доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение, не е заплатил други разноски в
производството, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от *********************, ЕИК
************* срещу А. А. А., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, че А. А. А. дължи на
********************* сумата в размер на 3624,91 лева /три
хиляди шестстотин двадесет и четири лева и 91 стотинки/,
представляваща главница за неплатена цена на доставена
топлинна енергия, през периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023
г. за топлоснабден имот, находящ се в
**************************, абонатен номер ******, сумата
в размер на 41,78 лв. /четиридесет и един лева и 78
стотинки/, представляваща главница за неплатена цена за
услугата дялово разпределение, за периода от 01.01.2022 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 26.08.2024 г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 814,46 лева, представляваща мораторна
18
лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.09.2022 г. до 14.08.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за сумата в размер на 12,12 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 3624,91 лева до размера на
пълно предявената от 3637,03 лева, за периода от м.05 и
м.06.2021г., иска за мораторна лихва, начислена върху
главницата за отопление на имота за сумата от 11,21 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 814,46
лева до размера на пълно предявената от 825,67 лева и иска
за сумата в размер на 9,54 лв. за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, за периода от
18.03.2022 г. до 14.08.2024г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 29894 от 24.09.2024г. в производството по ч.гр.д. №
51215/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
*********************, ЕИК *************, сумата в
размер на 139,26 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
*********************, ЕИК *************, сумата в
размер на 834,92 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
19
Решението е постановено при участието на
************, в качеството му на трето лице-помагач,
конституирано на страната на ищеца –
*********************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20