Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 08.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ граждански
състав в открито заседание, на двадесети септември през две хиляди и дванадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:СВЕТЛА ЗАХАРИЕВА
При секретаря :Л.Д.,като разгледа
докладваното от съдия Захариева гражданско дело № 2697 по описа на съда за 2012 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
ИСКОВЕ
с правно основание чл.55,ал.1,чл.59 ал.1,т.3 от ЗЗД.
В Плевенският
районен съд е постъпила искова молба от П.В.М. с ЕГН **********,***, чрез адв.С.И. ***-ра №4, против И.В.Т.
с ЕГН ********** и И.И.И. с ЕГН **********,***,двамата като наследници на И. И.
***, в която се твърди, че с Решение №97/14.06.2007г. по гр.д.№1948/2001г. по
описа на ПлРС бил изнесен на основание чл.288 от ГПК
/отм./ на публична продан, описан в ИМ имот, който
бил наследствен. Твърди се още, че един от съделителите
И.И.Т. – наследодател на ответниците, след като узнал, че имотът вече е процесен по съдебната делба продал същия на трето лице – Д.В.Н.,
с договор, обективиран в нот.акт №33, том ІІІ, рег.№3151, д.№232/18.03.2005г. на нотариус С. И.,с рег.№016-Плевен, като продължил в същото време участието си
в делбеното производство, а не издължил сумите,
полагащи се на другите съделители. Излага се, че този
съсобственик бил конституиран в делбеното
производство във въззивната инстанция. Сочи се, че
той притежавал 792 дяла от имота от общо 5184 дяла, които бил наследил от
своята баба, като съда в делбеното производство приел,
че този съделител не бил придобил имота по дарение от
своя чичо, поради недействителност на два предходни договори за делба. Счита,че
продажбата се явява незаконосъобразна предвид Реш.№
97/14.06.2007г.по гр.д.№ 1948/01г.на ПлРС.Навежда се
довод, че наследодателя на ответниците продавайки на трето лице целия имот, без
да бъде негов изключителен собственик, се обогатил неоснователно с полагащите
се на останалите съсобственици суми,
съответни на техните дялове от имота. Сочи се, че ищцата притежавала 330 дяла
от общо 5184 дяла от имота и тъй като той бил продаден за сумата от 60000 лв.,
то наследодателя на ищците се бил обогатил за сметка на ищцата със сума в
размер на 3820 лв. Ищцата твърди също така, че е претърпяла неимуществени
вреди при водене на делбеното дело, поради
причиненото й силно безпокойство, загуба на сън, тревожност от прекомерната
продължителност на съдебното производство, многократните пътувания, въпреки
сърдечното й и други заболявания, загубила апетит и изпадала многократно в
състояние на колапс поради ниско кръвно налягане при явяванията на съдебни
заседания. Тези неимуществени вреди се оценяват от
ищцата на 1000 лв., които счита, че са й дължими от ответниците, като
наследници на И.И.Т., ведно със законната лихва върху тях, считано от
18.03.2005г. до окончателното изплащане. Отправя се искане /уточнено с молба от
23.07.2012г./ за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците
да заплатят в полза на ищцата сумата от 19090 лв., с която неоснователно се
обогатил наследодателя им за сметка на ищцата, както и да й заплатят сумата от 1000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, търпени при водене на делбеното производство.
Ответниците И.Т. и
И.И., чрез пълномощника си адв.Ст.М. от ПлАК са ангажирали становище,като считат иска за
неоснователен и моли съда да отхвърли исковата претенция.
Съдът, след като събра необходимите
по делото писмени и гласни доказателства и прецени становищата на страните,намира
за установено от фактическа и правна страна следното :
БЕЗСПОРНО е между страните, а и от
представените писмени доказателства- копия на Решение №288 от 25.05.2006г. по
гр.д.№917/2005г. по описа на ПлОС, Решение №97 от 14.06.2007г. по
гр.д.№1948/2001г. и от приложени към наст.дело , че е
бил предявен иск за съдебна делба на описания в исковата молба недвижим имот
УПИ ІІІ-7171, в стр.кв.181а по плана на гр.Плевен, представляващ дворно място с
площ от 890 кв.м., а урегулирано 590
кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда и гаражна клетка.С решението
по първа фаза на делбата е допуснато тя да се извърши при 5184 дяла, от които
за ищцата 330 дяла, а за съделителя И.И.Т. 792 дяла.
По делото не е оспорен от ответниците факта, че последния е починал и те са
негови наследници. Безспорно е също така и това е видно от представеният препис
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №33, том ІІІ, рег.№3151, дело №232 от 2005г. на нотариус С. И. с рег.№016 на НК, че И.И.Т. е продал на 18.03.2005г. имота,
предмет на съдебната делба, на трето лице. Не се спори, а това е видно и от
сочените по-горе писмени доказателства, че делбеното
производство е приключило с постановен от съда начин на извършване на делбата –
изнасяне на имота на публична продан, на основание чл.288, ал.1 от ГПК /отм./. От представените преписи на писмени доказателства,
съдържащи се в изп.дело №20088160400128/2008г. на ЧСИ
И.К. е видно, че на основание издадения от съда изпълнителен лист е било
предприето принудително изпълнение, което е приключило с Постановление на
съдия-изпълнителя от 24.07.2009г. за прекратяване на изпълнителното
производство, на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, по искане на взискателя.
Първата искова претенция, насочена
срещу ответниците е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. За уважаване на
предявеният иск са необходими следните предпоставки: обогатяване на едно лице,
обедняване на друго лице, връзка между тези две състояния и липса на основание
за това разместване на имуществени блага. Съдът счита, че в настоящият случай
тези предпоставки не са налице. Както се установи от обсъдените доказателства,
ищцата и наследодателят на ответниците – И.И.Т. са били съсобственици заедно с
трети лица на недвижим имот, който е бил предмет на предявен иск за съдебна
делба. В хода на делбеното производство имота е бил
продаден от съсобственика И.Т. на трето лице. Това разпореждане от страна на
един съсобственик с целия имот не е имало за последица обедняване на ищцата.
Това е така, т.к. договора за покупко-продажба не е имал транслативен
ефект по отношение притежаваните от ищцата права на собственост върху имота.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗН актовете на разпореждане
на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия
предмети не се падат в негов дял при делбата. А в производството по съдебна
делба недвижимия имот, който е бил продаден на трето лице от съсобственика И.Т.
не е бил поставен в дял на последния. Това обаче засяга права на третото лице
купувач, а не на ищцата. Определените с решението по първа фаза на делбата
нейни права на собственост върху имота - 330 от общо 5184 дяла, не се променят
в резултат на извършената покупко-продажба. При приетия от съда начин на
извършване на делбата – изнасяне на делбения имот на
публична продан, ищцата е следвало да получи от получената при проданта сума, такава, съответна на нейните права на
собственост. Поради това не е налице обедняване на ищцата, в резултат на
извършената от наследодателя на ответниците продажба на описания в исковата
молба имот. Ако е налице неоснователно обогатяване на продавача, то не е
станало за сметка на ищцата.Поради тази причина следва да не се взема предвид
твърдението на ищцата,че при проданта е извършена
продажба на друга,по-висока от вписаната в Нот.акт цена-в наст.производство
този факт не може да бъде обсъждан.Наст.инстанция при
така предявения иск не е длъжна да се произнася за това дали посочените суми в
нот.акт са реалните и дали ищцата е била ощетена.Всички съделители
са участвували реално и съобразно деловете,определени
от влязло вече в сила решение по делбата и поради тази причина те не могат да
бъдат отменяни по този ред.
Първоинстанционния съд счита, че предявеният срещу
ответниците иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 19090 лв. се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
Съдът обсъди и предявеният иск с
правно основание чл.55, от ЗЗД. Фактическият състав на тази норма изисква,
включва следните елементи:получаване на нещо без основание.По-горе съдът е приел
правен извод,че ищцата е получила нещо,овъзмездена е
на правно основание и в случая тази норма не намира приложение. Ищцата
претендира обезщетение за неимуществени вреди,
търпени в резултат на воденото производство по съдебна делба. Всеки
съсобственик може да иска делба на съсобствената вещ,
като това право е уредено изрично с разпоредбите на чл.69, ал.1 от ЗН и чл.34,
ал.1 от ЗС. Когато не може да се постигне съгласие за доброволна делба, всеки
от съсобствениците може да предяви иск за съдебна делба. В случаят ищцата е участвала
в такъв иск срещу останалите съсобственици на имота, като наследодателя на
ответниците е бил конституиран също като страна в приобщеното към наст.дело
гр.д.№ 1948/01г.на ПлРС,делото пред въззивната
инстанция, видно от мотивите на гр.д.№917/2005г. по описа на ПлОС. Прехвърлянето на съсобствения
имот в хода на делбеното производство е без правно
значение в отношенията между съсобствениците и не може да се приеме, че е деликт, в резултат на който са настъпили твърдените от ищцата неимуществени
вреди при водене на делбеното производство. Поради
това съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтна отговорност от наследодателя на ответниците.Фактически
този иск ищцата е присъединила към наст.дело и ищцата
би следвало да докаже,че е налице причинна връзка между деликт
и настъпили неимуществени щети. Освен това следва да
се вземе предвид и факта,че ищцата не е ангажирала доказателства в подкрепа на
своето твърдение,че е претърпяла неимуществени
щети.Съвсем естествена човешка реакция се появява тогава,когато се води дело в
съда.Вълненията около воденето на делбата неминуемо са довели до аномалии в
кръвното налягане,до безсъние и др.реакции на организма на ищцата.Съдът
разбира,че и по наст.дело ищцата може да претърпи
повишение,или понижение на кръвно налягане,но този факт не се доказва само със
свидетелски показания.Ищцата сочи за свидетел сестра си-свид.Р.,която
според съда дава верни показания.Обаче същата свид.се
опитва да дава показания в посока към самото делбено
производство,поради което съдът счита,че двете сестри имат неправилно разбиране
на наст.процес.Тези факти обосновават извод за
неоснователност на насочения срещу тях иск с правно основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД за сумата от 1000 лв. и като такъв
следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответниците разноски за адвокатско
възнаграждение.Представителя на отв.е предявил списък
за хонорар в размер на 1020 лв.който представителя на ищцата счита за завишен,с
оглед липсата на правна сложност на делото.Според съда еопределен хонорар
минимално над полагаемия се х-р,който възлиза на 931,80лв.Поради тази причина
съдът счита,че следва да осъди ищцата да плати заявения от адв.Ст.М.
хонорар от 1020лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.В.М. с ЕГН **********,***,
чрез адв.С.И. ***-ра №4,
против И.В.Т. с ЕГН ********** и И.И.И. с ЕГН **********,***, чрез адв.Ст.М. от ПлАК ,двамата като
наследници на И. И. ***,с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за сумата от 19090лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от от П.В.М. с ЕГН **********,***,
чрез адв.С.И. ***-ра №4,
против И.В.Т. с ЕГН ********** и И.И.И. с ЕГН **********,***,двамата като
наследници на И. И. ***,чрез адв.Ст.М. от ПлАК ИСК с правно основание чл.55, във
вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 1 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК П.В.М. с ЕГН **********,***,
чрез адв.С.И. ***-ра №4, да
заплати на И.В.Т. с ЕГН ********** и И.И.И. с ЕГН **********,***,двамата като
наследници на И.И.Т.-б.ж.на гр.Софиячрез адв.Ст.М. от ПлАК сумата от 1090 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :