Присъда по дело №248/2022 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 25
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 2 ноември 2022 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева-Трифонова
Дело: 20221610200248
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Берковица, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.-Т.А
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.
и прокурора В. Г. Р.
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.-Т.А Наказателно дело от общ
характер № 20221610200248 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. А. Т., роден на 20.04.1980 г. в град
Берковица, с настоящ адрес: град ............, българин, български гражданин,
разведен, осъждан, средно образование, безработен, ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 09.09.2022 година, в град В., ул. ............. № 10, около
13.50 часа не изпълнил заповед за незабавна защита от домашно насилие № 2,
издадена от PC- Берковица, влязла в законна сила на 17.08.2022 г. по гр. дело
№ 476/ 2022 г. по описа на РС- Берковица, с която му се забранявало на
основание чл. 5, т. 3 от ЗЗДН, да приближава баба си Д. Н. Б. от град В.,
мястото на което живее в град В., ул. ............. № 10, както и местата за
социални контакти и отдих на същата, като влязъл в дома й на горепосочения
адрес-престъпление по чл. 296,ал.1 от НК, поради което на основание чл. 54
ал.1 от НК го ОСЪЖДА на 5/пет/ месеца лишаване от свобода.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години,считано от
влизане на присъдата в законна сила.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред ОС-
Монтана в 15 дневен срок от днес.

1
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Подсъдимия Ц. А. Т. е предаден с обвинителен акт на ТО-Берковица при
Районна прокуратура - гр. Монтана на съд за това, че:
на 09.09.2022 година, в град В., ул. ............. № 10, около 13.50 часа не
изпълнил заповед за незабавна защита от домашно насилие № 2, издадена от
PC- Берковица, влязла в законна сила на 17.08.2022 г. по гр. дело № 476/ 2022
г. по описа на РС- Берковица, с която му се забранявало на основание чл. 5, т.
3 от ЗЗДН, да приближава баба си Д. Н. Б. от град В., мястото на което живее
в град В., ул. ............. № 10, както и местата за социални контакти и отдих на
същата, като влязъл в дома й на горепосочения адрес - престъпление по чл.
296, ал. 1 НК.
Представителят на прокуратурата в с.з. поддържа обвинението. Предлага
на подсъдимия да се наложи наказание „пробация“ при приложение
разпоредбата на чл.55 от НК.
Подсъдимият редовно призован ,не се явява и не сочи уважителни
причини за неявяването си.Поради това съдът даде ход и разгледа делото при
условията на чл.269 ал.3 т.3 от НПК в отсъствие на подсъдимия и с участието
на служебно назначен защитник.Защитникът пледира на подсъдимия да се
наложи наказание по втората алтернатива,а именно „глоба“ в минимален
размер.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият е роден на 20.04.1980година. Живее в гр. ...............
Осъждан е за престъпление от общ характер с една присъда - по НОХД
521/2007година,за престъпление по чл. 3436,ал.1 от НК на „пробация“ за срок
от 6 месеца.Присъдата е влязла в законна сила на 27.03.2008година.Налагани
са му мерки по чл. 78а от НК- по АНД 165/2020 година за престъпление по чл.
296 ,ал.1 от НК.Няма данни да е платил наложената глоба от 1000лв.
С влязла в сила на 17.08.2022г. Заповед за незабавна защита от
домашно насилие,издадена от РС-Берковица на основание чл. 5 ,т. 3 от ЗЗДН
по гр.дело № 476/2022г. на подсъдимия Ц. А. Т. било забранено да
приближава мястото, където живее баба му Д. Н. Б. с ЕГН **********,а
именно в гр.В. на улица „.............“ № 10,както и местата за социални
контакти и отдих на същата.Заповедта била връчена на подсъдимия на
19.08.2022година от инспектор П.Гуцин от РУ-Берковица.
На 09.09.2022г. около обяд подсъдимият Ц. Т. се приближил до
жилището на баба си Д. Н. Б. в гр.В. ул.“............. „ №10 ,първи етаж и
започнал да чука по външната врата.Искал да му даде пари. Свидетелката Б.
се обадила отвътре да не я безпокоят и че няма пари.След това излязла през
вратата на терасата и отишла при съседката си — Л.. Поседяла там известно
време и решила да се прибере у дома си като мислела ,че внукът й Ц. Т. е
напуснал къщата.Отново минала през вратата на терасата и влязла в
1
жилището си.Заварила външната врата отключена ,а прозорчето на вратата
със скъсана мущшама.Отишла в кухнята и там видяла подсъдимия изправен
срещу нея и държал в ръката си нещо -запалка или цигара.Свидетелката Б.
много се изплашила и избягала от жилището.Подсъдимият я
последвал.Достигнал я на двора и я ритнал в краката.Свидетелката Б.
залитнала , но не паднала на земята .Изплашила се още повече и
изпищяла.След това избягала в съседите откъдето повикала полиция.
За да е налице съставомерност на деянието съгласно чл. 296, ал. 1 от НК
следва да е налице влязла в сила заповед за защита от домашно насилие,
издадена по реда на ЗЗДН. От обективна страна изпълнителното деяние
представлява неизпълнение на такава заповед. От субективна страна следва
да е налице умисъл като форма на вината. В случая подсъдимият Т. умишлено
не е изпълнил така издадената заповед по гр. дело гр.дело № 476/2022г , като
на 09.09.2022год. е контактувал със св. Д.Б. и я е притеснявал.
Съдът намира, че безспорно бе установено от събраните по делото
доказателства, че същият е осъществил състава на престъпление по чл. 296,
ал. 1 от НК. За това престъпление законодателят е предвидил две
алтернативни наказания: лишаване от свобода до 3 години или „глоба“ до пет
хиляди лева. Извършеното престъпление е от категорията на „формалните“,
като от него няма причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият не е осъждан и
е с чисто съдебно минало. Освобождаван е от наказателна отговорност по чл.
78а от НК- по АНД 165/2020 година за престъпление по чл. 296 ,ал.1 от
НК. Няма данни да е платил наложената глоба от 1000лв.
Всичко казано по-горе мотивира съдът да приеме, че в
случая при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия
наказанието следва да се определи при прилагане на правилата на чл.54,
ал.1 и ал. 2 НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да позволят
приложението на чл.55 НК.
Съдът счита, че измежду двете алтернативни наказания, приложение
следва да намери лишаването от свобода. Предвид обществената опасност на
конкретното деяние, настоящият състав е на мнение, че всяко друго
наказание, различно от лишаване от свобода не би могло да постигне целите
на наказанието. Не следва да се забравя и че подсъдимият не работи на трудов
договор и няма доходи, поради което и наказанието „глоба” би било
неизпълнимо, а оттам и самоцелно, доколкото не би могло да постигне
целите, предвидени в закона.
Относно конкретния срок, през който подсъдимия следва да бъде лишен
от свобода, съдът отчитайки всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, счита, че същият следва да бъде определен към минималния
възможен от пет месеца.
2
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би
могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на Т. и наред с това ще му
въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди
всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо наложеното наказание
да се изтърпи ефективно, доколкото до момента подсъдимият не е търпял
други наказания по смисъла на НК. Налице са и останалите предпоставки по
чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на деянието подс.Т. не
е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а
срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три години, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
3