№ 18822
гр. ***, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110134355 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „***, с която са предявени субективно и обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответниците
Л. Г. Г. и Д. Ц. Д. дължат солидарно на ищеца „*** сумата от 1377,29 лв., представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., доставена
до топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, с абонатен № ***, сумата от 25,29 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.08.2020г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от 08.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, сумата от 368,18 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
30.05.2022г., включваща и лихва върху платена със забава главница от м.05.2018г. до
м.04.2019г. и върху главницата за топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. и
сумата от 9,20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.05.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30599/2022г. по описа на СРС, 145
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими
суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 30599/2022г. по описа на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на които ответниците
са възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват
предявените искове като неоснователни. Оспорват, че между страните е налице
облигационно отношение, както и дължимостта на претенцията за лихва. Правят евентуално
възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Молят за отхвърлянето на
предявените искове.
Третото лице-помагач „*** не е взело становище по същество на делото.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до
спиране или прекъсване течението на погасителната давност.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Предмет на установяване в производството са вземания за цена на топлинна енергия и
за цена на извършена услуга дялово разпределение, основание на договор за покупко-
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало
определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и
лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между
третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се
презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат
предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема
въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, следното: установява се, че със заявление-декларация от 23.10.2007г. ответникът
Д. Ц. Д. е поискал да му се открие партида при ищеца „*** за топлоснабден имот, находящ
се в гр. ***, с абонатен номер на узаконен водомер *** **** (предишен собственик на
имота), който имот не е спорно, че е идентичен с процесния с абонатен № ***. В
декларацията е посочено, че имотът ще се ползва за битови нужди и домакинството на
заявителя се състои от 4 членове. Съгласно представения нотариален акт за покупко-
продажба на имот от 23.06.2021г. се установява, че ответниците като собственици на
процесния топлоснабден имот в режим на съпружеска общност са се разпоредили със същия
през м.06.2021г., която дата следва исковия период. Съгласно представените към
нотариалния акт документи, удостоверяващи правото на собственост върху имота се
установява, че ответниците са се легитимирали като собственици при извършване на
сделката с протокол за съдебна делба по гр.д. № 9089 по описа за 1997г. за СРС, вписан в ВС
на 25.03.1998г. Установява се от изисканите справки от НБД, че настоящите адреси на
ответниците са регистрирани на адреса на топлоснабдения имот от 01.01.1980г. Посочените
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, водят до извода, че за процесния период от
2
м.05.2019г. до м.04.2021г., който следва придобиването на имота и предхожда продажбата
му, ответниците са били собственици на процесния имот, като същият е бил притежаван в
режим на СИО и в това си качество се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди
и страни по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна
енергия за исковия период, която се осъществява при общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от *** (чл. 150 ЗЕ), като отговарят за
задълженията за топлинна енергия за имота. Отделно от това се установява, че за исковия
период партидата на имота се е водила на името на ответника и имотът е ползван за битови
нужди на семейството му, включващо и другия ответник, като главните отчети за този
период, съставени от трето за страните по продажбеното правоотношение лице, каквото е
ФДР, са подписани и подписите не са оспорени от ответниците.
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„*** на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на ***, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за
сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от
публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства,
че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била
топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от
фирма за дялово разпределение „***.
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са
отделени обстоятелствата, че за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. до процесния
топлоснабден имот с аб. № *** е доставена от ищеца топлинна енергия на стойност от
1377,29 лв., поради което исковете за установяване на вземане за цена на топлинна енергия
се явяват установени по основание и размер.
С оглед извода за основателност на предявените искове за цена на ТЕ, следва да се
разгледа своевременно заявеното от ответниците възражение за погасяване по давност на
част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на
ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.
„в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се
съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците на 08.06.2022г., както
и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва,
че към датата на подаване на заявлението – 08.06.2022г. и най-старото задължение за
периода от м.05.2019г. не е било погасено по давност, тъй като същото е падежирало на
15.07.2019г., а от тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, при отчитане на спирането течението на давността за периода на извънредното
положение, не е изтекла 3-годишната давност. С оглед изложеното възражението за давност
на ответниците е неоснователно.
При липса на твърдения и доказателства за извършено плащане на установеното
вземане за цена на ТЕ следва, че предявените искове срещу ответниците за цена на топлинна
енергия са изцяло основателни и следва да се уважат при условията на солидарност по
3
аргумент от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.06.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжниците в забава за плащането му. Съгласно приложимите
към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база
реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответниците не са заплатили месечните суми в предвидения в чл. 33,
ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните
задължения обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността
на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това
задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за
отоплителен сезон 2019г.-2020г. е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след периода, за
който се отнасят, т.е. на 15.06.2020г., а за отоплителен сезон 2019г. – 2020г. е настъпил на
15.06.2021г. Видно от представените от ищеца и от третото лице-помагач писмени
доказателства (общи фактури и изравнителни сметки) в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ не е
била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за съответния
период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до изпадането на
длъжниците в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на ответниците в
забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се докаже
отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след
уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва
да е отправил. С оглед изложеното предявените искове за установяване на вземане за
обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия са изцяло неоснователни и следва
да се отхвърлят.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.),
която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
4
изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР, както и по възлагане от
ищеца с договор от 03.06.2020г., поради което ответниците дължат заплащане на нейната
стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които го обвързват и срещу които
същият не е възразил, щом предоставената услуга е осъществена. Отделно от това се
установява, че ответниците са допускали през исковия период представител на ФДР за отчет
на индивидуалните разпределители в имота, с което същите не са оспорвали извън процеса
извършването на услугата. Стойността й за исковия период от м.08.2020г. до м.04.2021г.,
който ответниците са признали, се равнява на сумата от 25,29 лв. Никое от задълженията за
цена на услугата дялово разпределение за периода, които са възникнали като срочни
съгласно представените договори за извършване на услугата, не се явява погасено по
давност до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.06.2022г., поради което предявените искове за това вземане са основателни и следва да се
уважат изцяло при условията на солидарност по аргумент от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от
СК, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователни се явяват предявенияте искове за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на
длъжниците в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по
делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане
на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на
таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за
заплащането им. Поради изложеното не се установява ответниците да са изпаднали в забава
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като предпоставка за
дължимост на това вземане и исковете, предявени на това основание следва да се отхвърлят
като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал и доказал единствено ищецът, както следва: за заповедното производство в
размер на 35,60 лв. – държавна такса и за исковото производство в размер на 35,60 лв. –
държавна такса. И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство на
основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното
производство са в общ размер от 85,60 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 67,45
лв. Разноските за исковото производство на ищеца са в общ размер от 135,60 лв., от който
следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 106,85 лв.
Установява се от представените договори за правна защита и съдействие от
05.01.2024г., че адв. К. С. е оказал на ответниците безплатна адвокатска помощ при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), поради което и с оглед
частичното отхвърляне на исковете на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. адвокатско възнаграждение.
Възнаграждението за адвоката за исковото производство, определено по реда на чл. 36, ал. 2
ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. – на сумата от 478 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на адв. С. сумата от 101,34 лв. –
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „*** и Д. Ц. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***, дължат солидарно на „***, ЕИК 8***, с адрес и
седалище на управление: гр. ***, ул. „****, сумата от 1377,29 лв., представляваща цена на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., доставена до
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, с абонатен № *** и сумата от 25,29 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.08.2020г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от 08.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30599/2022г. по описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 368,18 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2019г. до 30.05.2022г., включваща и лихва върху платена със забава главница от
м.05.2018г. до м.04.2019г. и върху главницата за топлинна енергия за периода от м.05.2019г.
до м.04.2021г. и за установяване на вземане за сумата от 9,20 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г.
до 30.05.2022г.
ОСЪЖДА Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „*** и Д. Ц. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***, да заплатят на „***, ЕИК 8***, с адрес и седалище на
управление: гр. ***, ул. „****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 67,45 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 106,85 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ***, ЕИК 8***, с адрес и седалище на управление: гр. ***, ул. „**** да
заплати на адв. К. С. от САК, със служебен адрес: гр. ***, ул. „****, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата сумата от 101,34 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за исковото производство за оказаната безплатна адвокатска помощ.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „***, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6