Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Б.С. 16.07.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III наказателен състав, в публичното си заседание на 07 юни, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД № 72/2021г. по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе взе предвид следното:
Б.К.Д. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 20-0248-000858/24.09.2020г. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.В., с което са му наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА
чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. В с.з. тези съображения се поддържат от жалбоподателя чрез процесуалния му представител, който прави искане за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна РУ - Б.С., редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата
е процесуално допустима, като
отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и
надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 22.01.2020г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Нисан Интерстар”, с рег.№ ВР 4754 ВК, в с.А., обл.В., по ул.„Георги Д.”. В това време, около 14.30ч., в с.А., на същата улица, срещу дом № 84, служителят при РУ-Б.С. – свидетелят И.К.И., съвместно със служители на ЖЗУ гр.М. – И.И.А. и Й.Л.И., които били на работа по контрол на автомобилното движение, съгласно утвърден план, спрели за проверка водача на автомобила. Служителите извършили проверка на документите на водача и на автомобила. Свидетелят И.К.И. *** за редовността на документите, относно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Проверяващите установили, при направената справка, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на 29.11.2019г. по чл. 143 ал.10 ЗДвП. За извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП против водача бил съставен АУАН № 603233/22.01.2020г. от св. И.К.И. – полицейски инспектор при РУ – Б.С., в присъствието на свидетели-очевидци И.И.А. и Й.Л.И., и в присъствието на жалбоподателя.
Била образувана преписка в РУ-Б.С., ДП № 107/2020г.
по описа на РП Б.С.. След разследване с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.07.2020 г.
решаващата прокуратура е прекратила наказателното производство за извършване на
престъплението по чл.345 от НК. Установено е, че
собственик на автомобила е Б.К.Д.. Същият още с регистрацията е разполагал с всички
други необходими документи за движението на лекия автомобил. При извършената проверка се установило, че собственикът
не е бил уведомяван, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно. Липсват данни да е получил уведомление. Видно от
направена справка, на датата на проверката 22.01.2020г. автоматично е
възстановена регистрацията на същия автомобил, след като е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Решаващата
прокуратура е приела, че престъпление не е
налице, тъй като Д. не е знаел, че регистрацията на автомобила е била
прекратена, поради което липсва субективния елемент за извършване на
престъплението по чл.345 от НК. Като основание за прекратяване е посочена
нормата на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК. Преписката последващо е била изпратена на Началника на РУ-Б.С.
за сведение.
Въз основа на постановлението на РП-Б.С. на 24.09.2020г. било издадено и атакуваното НП. С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че: „на 24.09.2020г., около 14.30ч., в с.А., обл.В., по ул.„Георги Д.”, до дом № 84, управлява товарен автомобил „Нисан Интерстар”, с рег.№ ВР 4754 ВК, собствен, като автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ, без „ГО“, с което виновно е извършил:
1) УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО
НАДЛЕЖНИЯ РЕД, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП”.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 603233/22.01.2020г., НП № 20-0248-000858/24.09.2020г., копие от застрахователна полица „Гражданска отговорност”, представена от жалбоподателя, на Застрахователна компания „Лев Инс”, копие Свидетелство за регистрация, Постановление за прекратяване на наказателно производство, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, заверени копия материали по ДП № 322/2019г. по описа на РП-Б.С., писмо рег.№ 967000-4769/13.04.2021г. на ОД МВР В., Сектор „Пътна Полиция“, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели И.К.И., И.И.А. и Й.Л.И..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, безпристрастни, логически последователни, изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От изпратената административнонаказателна преписка и намиращите се в нея доказателства е видно, че друго разследване по въпросите за извършеното административно нарушение, касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано. Административно – наказващия орган се е ползвал единствено от констатираното в ИИС - че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 29.11.2019г. и от постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство. Други доказателства не са събрани в настоящето административнонаказателно производство.
От събраните и коментирани по-горе доказателства по безспорен начин се установи, че Б.К.Д. от обективна страна е извършил визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 22.01.2020г. е управлявал не регистрирано по надлежния ред МПС – МПС-то е със служебно прекратена регистрация от 29.11.2019г.
От друга страна, обаче, съдът приема, че не е налице субективният елемент на нарушението от страна на жалбоподателя в извършване на административно нарушение. Съгласно чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай се установи, че жалбоподателят не е знаел за прекратената служебно регистрация, като по делото липсват каквито и да било данни да е уведомяван собственика на автомобила, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила му по чл. 143 ал.10 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС, за което е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на ППС. Към момента на проверката автомобилът е бил с поставени регистрационни номера, разполагал с всички други необходими документи за него и не е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията, поради което няма как да е знаел, че управлява не регистрирано МПС. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. От писмо рег.№ 967000-4769/13.04.2021г. на ОД МВР В., Сектор „Пътна Полиция“ е видно, че собственикът не е изрично уведомяван за служебното прекратяване. Сочи се в същото, че поради големия обем на прекратени ПС, процесът на уведомяване е затруднен. На 28.01.2020г. е служебно възстановен при уведомление от ГФ за валидна „ГО“. Предвид на това настоящата инстанция приема, че жалбоподателят не е извършил деянието виновно - нито умишлено, нито поради непредпазливост.
Недопустимо е издаване на НП при недоказаност на административно-наказателното обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице. Административните наказания се налагат, за да предупредят и превъзпитат нарушителите и да въздействат възпитателно върху останалите граждани. В случая, наказанието е наложено за невиновно деяние и не може да осъществи целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На следващо място при постановяване на наказанието, административнонаказващият орган не е взел предвид и разпоредбата на чл.27, ал.2 вр. чл.28 от ЗАНН, визиращ т.нар. „маловажен случай“ на административно нарушение. В конкретния случай действително се касае за едно строго формално нарушение, но не е съобразил индивидуализиращите обстоятелства. Едно деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или при наличие на други смекчаващи обстоятелства. В конкретния случай АНО не е съобразил смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че от служебно прекратяване на регистрацията на автомобила са изминали по-малко от два месеца, като още същия ден след проверката е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и е възстановена регистрацията на лекия автомобил. Освен това от нарушението не са произтекли никакви вредни последици за трети лица. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че описаното в АУАН и НП административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е следвало да направи съвкупна преценка на всички обстоятелства и да констатира, че това нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение, като го съпостави с останалите случаи на такова нарушение.
Административнонаказващият орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. Като не е сторил това, той е издал едно немотивирано наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, НП, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.
Жалбоподателят и процесуалният му представител не са поискали присъждане на направени по делото разноски в размер на 200.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива съдът не следва да присъжда по настоящото АНД.
При този изход на делото ОД–МВР гр.В. следва да заплати в бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –Б.С. направените по делото разноски за свидетел в размер на 17.78 лева.
Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП № 20-0248-000858/24.09.2020г. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.В., с което
на Б.К.Д. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД–МВР гр.В. да заплати в бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –Б.С. направените по делото разноски за свидетел в размер на 17.78 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: