Решение по адм. дело №144/2025 на Административен съд - Силистра

Съдебното производство е образувано по жалба на К. Р. Б., [ЕГН] от гр. Силистра, [улица],  подадена чрез адв. К. У. от АК - Силистра, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1886-000027/24.03.2025 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Силистра, РУ Силистра, за прилагане на Принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

ПАМ представлява „временно отнемане на СУПМС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.

В жалбата се изтъква, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради наличието на пороци при издаването й по смисъла на чл. 146, т. 3 - 5 от АПК. Акцентира се, че резултатът от теста, извършен с техническо средство, не е годно доказателство за извършено нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, като такова се явява единствено химико-токсилогично изследване, което в случая е направено, но след датата на налагане на ПАМ. Излага съображения. за неспазване на разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017г., за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техни аналози, /обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г., изм. и доп., бр. 81 от 02.10.2018г., в сила от 06.10.2018 г.

В съдебно заседание и в писмени бележки развива аргументи,изведени от чл.За,т.2, във вр. с чл.6, ал.10 от Наредба №1/2017 г. и във връзка с чл.174 ал.4 от ЗДвП като с приоритет следва да бъде ценен резултата от съдебно-химическата експертиза, посредством който и съгласно чл. 189,ал.2 от ЗДвП е била оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, послужил за издаване на оспорената ЗППАМ.

От приобщената съдебно-химическата експертиза (л.89 и 90 от делото) от 19.08.2025 г. и от постановлението за mрекратяване на ДП е видно, че в предоставената от К. Р. Б. за изследване кръвна проба не се установява наличие на наркотични вещества или техни аналози.

Следователно с издаването на оспорения акт, освен непостигане на изрично предвидените цели в чл. 171 от ЗДвП, необосновано е допуснато от страна на административния орган ограничаване в правната сфера на жалбоподателя до степен наложеното му административно ограничение да се родее с наказание. В резултат е опровергана верността на фактическото административно обвинение по приложения по делото АУАН, което е присъздадено и което служи за фактическо основание на издадения административен акт.

По тези съображения се моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски по делото, в това число и за адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, който има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147,ал.1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, на административния орган е указано, че е необходимо да установи съществуването на посочените в оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаване на оспорения акт.

С разпореждане № 622/13.05.2025г. са очертани правните рамки на спора и са дадени указания към страните за попълване на делото с допълнителни доказателства.

Ответникът Началник сектор към ОД на МВР-Силистра,РУ Силистра, чрез юрисконсулт А.,оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът извежда следните изводи:

Като фактическо основание за издаване на процесната заповед е посочено -на 22.03.2025 г. около 23,10 ч. в гр. Силистра, по [улица]К. Б. е управлявал лек автомобил „БМВ 120 Д“, рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози.Водачът е изпробван с Дръгтест 5000 с проба 385.Бил е издаден талон за медицинско изследване и водачът е дал кръвна проба.

Жалбоподателят бил съпроводен до ЦСМП - гр. Силистра, където предоставил кръв за изследване.

На 24.03.2025 г. К. Б. извършил изследване на биологичен материал (урина)в лаборатория „Рамус- Силистра“, която отчела отрицателен резултат за всички 6 на брой изследвани показатели (л.36-Справка от лабораторни изследвания ).

Видно от заключението по приобщената съдебно - химическа експертиза № Е - 415/19.08.2025 г., в предоставените за изследване биологични проби (кръв и урина), иззети на 23.03.2025 г. от жалбоподателя не се е открило наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (в т.ч. отрицателен резултат за метамфетамин ).

Въз основа на получените резултати наказателното производство по ДП № 1886 ЗМ-138 от 23.03.2025 г. по описа на РУ на МВР-Силистра било прекратено. С постановлението за прекратяване от 08.10.2025 г. било разпоредено процесното МПС да бъде върнато на собственика.

С процесната заповед, издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Силистра на основание чл. 22 от ЗАНН, въз основа на констатациите по АУАН № GA 1108339 / 22.03.2025 г., на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по 171,т.1,б.“б“ от Закона за движението по пътищата – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози– за срок „ от 22.03.2025 г. до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца“.В заповедта е възпроизведена фактическата обстановка от съставения АУАН; отчетено е и издаването на талон за медицинско изследване. Посочено е, че деянието съставлява нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което, предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1632 /02.12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП, а полицейските органи в секторите пътна полиция в ОДМВР са определени да осъществяват контрол за дейностите по чл. 165 ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-1315 / 30. 12. 2021 г. (л. 27) е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на сектор ПП при ОДМВР – Силистра, какъвто е и ответникът по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Изложени са фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че мярката се прилага и при отказ за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В настоящия случай не се спори, че при проверката на 22.03.2025 г. жалбоподателят е бил проверен с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на амфетамини, но не е приел отчетените показания. В този случай чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е дал биологични проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични вещества е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от лабораторното изследване. По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 9 (в редакцията към датата на издаване на ЗПАМ, сегашна ал. 10 – изм. ДВ бр. 81/23 г.) от Наредба № 1/2017 г. употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. Настоящият случай не е такъв, доколкото лицето е подписало талона за медицинско изследване, явило се е в ЦСМП-Силистра, където е дало биологични проби за изследване. При това положение, резултатите от теста не е следвало да се приемат като основание за установяване употребата на наркотични вещества. Независимо от това, че в чл. 171, т.1, б. "б" ЗДвП двата способа за установяване на употребата на наркотични вещества са регламентирани алтернативно – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, то отново по аргумент от чл. 6, ал.9 от цитираната наредба следва, че поредността на изброяването налага да се приеме, че при различни резултати по двата способа, както е в случая, следва да се съобрази медицинското и химико-токсилогично изследване В този смисъл в настоящото производство презумптивната доказателствена сила по чл. 189,ал. 2 от ЗДвП на съставения на жалбоподателя АУАН 1108339 от 22.03.2025 г. се явява опровергана и предвид резултата от извършената химическа експертиза следва да се счете, че на 22.03.2025 г. жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, а след като това е така, липсва основание за временно отнемане на СУМПС.

По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и са налице основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1140.00 лв., формирани от внесената държавна такса пред първа инстанция, държавна такса за обжалване пред ВАС на определението за спиране и хонорарите пред първа и втора инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1886-000027/24.03.2025 г.,издадена от Началник сектор към ОДМВР – Силистра, РУ Силистра (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра да заплати на К. Р. Б., [ЕГН] от гр. Силистра, [улица],  направените по делото разноски в размер на 1140 (хиляда сто и четиридесет) лева за държавна такса и адвокатски хонорар.

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.