№ 29
гр. гр. Червен бряг, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20254440200058 по описа за 2025 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Х. З. В., с ЕГН ********** с
п.а. в с. Г*, живущ в ........., подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против НП № 25-0374-
000037/04.02.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лева и на основание
Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 контролни точки, за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Счита, че са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при установяване на нарушението, издаването
на атакуваното НП, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целите на
закона. Излага доводи за наличие на предпоставките на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, поради което
не следва да носи административнонаказателна отговорност.
Жалбоподателя – редовно призован се явява лично и с адв. И. А. от АК - Плевен, който от
името на доверителя си поддържа жалбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Ответникът по жалбата – Началник РУ Червен бряг при ОД на МВР Плевен, редовно
призован не изпраща представител. В писмено становище оспорва същата. Навежда доводи,
че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административното нарушение (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид
становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Същата е процесуално допустима, доколкото е
подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт –
Наказателно постановление № 25-0374-000037/04.02.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР
Плевен, РУ Червен бряг. Жалбата е подадена на 25.02.2025 г., видно от поставения вх. №
374000/02.08.2024 г. в РУ – Червен бряг, т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, чрез АНО и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е неоснователна.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 25.01.2025 г.
около 15:50 часа, жалбоподателят е управлявал МПС в с. Чомаковци по улица „Х* същият е
спрян за проверка от полицейски служители, при която било установено, че управлява МПС
- лек автомобил – „БМВ 560 Х“ с per № *, лична собственост, без поставен обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобила, с което виновно е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а се установява и от
АУАН серия GA № 3333745/25.01.2025 г. и показанията на свидетелите – актосъставителя С.
В. В. и свидетеля по съставяне на АУАН Н. Л. Н..
При така установената фактическа обстановка, безспорно е, че на 25.01.2025 г. около 15:50
часа в с. Чомаковци по улица „Х* полицейските служители са изпълнявали служебните си
задължения по КАТ, когато спрели за проверка водача. Същият управлявал МПС - лек
автомобил – „БМВ 560 Х“ с per № *, лична собственост, без поставен обезопасителен колан,
с който е оборудван автомобила, с което виновно е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава от анализа на
ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства чрез разпит на
актосъставителя С. В. В. и свидетеля по съставяне на АУАН Н. Л. Н., чиито показания съдът
приема с доверие като логични, обективни и взаимно допълващи се. Двамата
възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните по делото
факти, като категорично и единодушно заявяват, че жалбоподателят е управлявал описаното
МПС без да ползва обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила. Точно и
недвусмислено посочват и мястото на извършване на твърдяното нарушение, а именно в с.
Чомаковци по улица „Х*, като нямат спомен към момента на проверката жалбоподателят да
е споделил с тях, че не е поставил обезопасителен колан поради наличие на причини от
медицински характер, но са категорични, че не им е представил някакъв медицински
документ, който да обосновава право да управлява МПС без поставен обезопасителен колан.
Показанията им кореспондират напълно с приобщените към доказателствената съвкупност
по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: акт за установяване
на административно нарушение серия GA № 3333745/25.01.2025 година, справка за
нарушител/водач, писмо рег. № 374000-1442/25.02.2025 г. ведно с Наказателно
постановление № 25-0374-000037/04.02.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ
Червен бряг, заверено копие на Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед рег. №
2
8121з-825/19.07.2019 година и двете на Министъра на вътрешните работи.
С жалбата, с оглед обосноваване на защитната теза за наличие на предпоставките за
отпадане на административната отговорност по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП са представени:
болничен лист издаден от ЕТ „д-р Лиляна Стоянова – АИПСИМП“ за установена временна
нетрудоспособност и предоставен отпуск за 14 дни за времето от 28.08.2024 г. до 10.09.2024
г. с поставена диагноза: „увреждане на междупрешленен диск, неуточнено“ и амбулаторен
лист с дата 24.02.2025 г. за проведен първичен преглед при СИМПС от д-р П* с „оплакване
от силни болки в кръста, ограничени и болезнени движения в лумбалния отдел на гр. стълб
при натоварване.“. Изслушаните и водени от него свидетели .......... на 18 г. съжителстваща
на семейни начала с жалбоподателя и ...... също на 18 г., без родство с жалбоподателя дават
показания, че последния по рождение имал заболяване в областта на гръбначния стълб, като
често се оплаквал от болки там. Работел като заварчик и постоянното приведено състояние
по време на работа, допринасяло за това. Свидетелстват още, че докато шофирал не
поставял обезопасителен колан, защото го притискал, а на него му било по – удобно да
шофира приведен леко напред. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като правдиви,
доколкото свидетелстват за личните им възприятия и наблюдения. По делото е назначена и
приета СМЕ изготвена от д-р П. Т., който дава заключение, че твърдените болки са
субективно възприятие и с оглед представените медицински документи са вероятни, като
отбелязва техния временен характер. Отчита липсата на заключение на Транспортна
областна лекарска експертна комисия към Министерството на транспорта /ТОЛЕК/, който
удостоверява, че физическото състояние на лицето не позволява използването на
обезопасителен колан при управление на МПС. Изложеното дава основание да се приеме, че
липсва изрично медицинско предписание за неизползването на обезопасителен колан.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и № 1, № 2 и № 3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 183, ал. 4, т.
7, предл. 1 от ЗДвП. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от
задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не
позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице - водач
на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което
поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето)
е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното
му състояние.
Действително, за наличието на хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, не е необходимо
в нарочен медицински документ да е удостоверено, че носенето на обезопасителен колан би
довело до влошаване на физическото състояние на лицето. Но когато се твърди от
жалбоподателя, че диагностицираното заболяване е вродено, и е такова, което би изключило
задължението за ползване на обезопасителн колан не изобщо, а само при наличие на
проявления на сиптоматиката на това заболяване /както е в случая/, медицинският документ,
удостоверяващ съществуването на заболяването, следва да удостоверява тази хроничност.
3
Представените такива сочат за кратки периоди на обостреност/болки и то в периоди далеч
преди и след датата на нарушението, като сами по себе си не са достатъчни за обосноваване
на извод, че е изпълнена хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Съдът счита, че към момента на констатиране на нарушението липсва какъвто и да било
медицински документ, който да установява обострено състояние на заболяването, за да може
да се изключи задължението за поставяне на колан, като Х* З. В. по време на проверката не е
заявил за наличието на такъв здравословен проблем. Напротив, подписал е АУАН без
възражения, като такива не са постъпили и в законоустановения 3-дневен срок. С
депозирането на жалбата пред РС – Червен бряг жалбоподателят е заявил за първи път, че по
време на шофиране с поставен предпазен колан, същият му причинява болка.
Медицинските документи описват състояние, при което жалбоподателят изпитва болки в
областта на кръста, които не би могло да бъдат конкретизирани по продължителност и
интензитет, както и това че настъпва влошаване на здравословното състояние на водача при
поставянето на обезопасителния колан. Ако действително това заболяване пречи на
жалбоподателя да поставя колан и ако възприема поставянето на обезопасителен колан при
управление на личния си автомобил, то следва да се снабди със съответен документ, който
да представя при шофиране и проверка от контролиращите органи и в частност да не
управлява МПС-во. Такъв релевантен документ би могъл да бъде само медицински
документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява
използването на обезопасителен колан.
Предвид гореизложеното, съдът не може да направи извод, че към момента на
извършваната от контролните органи проверка, моментното физическо състояние на водача
на МПС е било такова, непозволяващо използването на обезопасителен колан. В случая
липсват доказателства, че към момента на управлението на МПС физическото състояние на
водача Х. З. В. е било такова, изключващо ползването на обезопасителен колан.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира за неоснователни изложените в жалбата
доводи за наличие на хипотеза по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не се установяват
отразените в цитираната правна норма изключения. По делото не са ангажирани годни
доказателства, меродавни да установят, че физическото състояние на жалбоподателя не
позволява използването на обезопасителен колан към релевантния момент - 25.01.2025 г.
около 15:50 часа. При недоказаност на предпоставките по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не
може да се приложат и привилегиите, които тази разпоредба предоставя.
Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство
пред наказващия орган съществени нарушения на процесуални правила, които да са
съществени и поради това да предпоставят отмяна на Наказателно постановление № 25-
0374-000037/04.02.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят Х. З. В., с ЕГН
********** е автор на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Същият е осъществил елементите на фактическия състав на чл. 137а, ал. І-
ва от ЗДвП като на 25.01.2025 г. около 15:50 часа в с. Чомаковци по улица „Х*, като водач на
лек автомобил „БМВ 560 Х“ с per № *, лична собственост, управлявал моторното превозно
4
средство без да използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван
автомобила.
Следва да се отбележи, че събраните доказателства установяват напълно приетата от АНО
фактическа обстановка. Последния е дал правилна правна квалификация на деянието. За
нарушениета правилно е била приложена съответната санкционна норма, съдържаща се в чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП предвиждаща административно наказание - глоба в размер
на 50.00 лева, каквото именно по вид и размер е наложено на жалбоподателя.
Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон
при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за
неговата отмяна или изменение.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата съдът счита, че случаят не може да се определи като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По разноските: С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се
възложат разноските сторени в производството и представляващи хонорар на вещото лице
по назначената и приета от съда СМЕ в размер на 150.80 лв. и заплатени пътни на един
свидетел в размер на 40.82 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 25-0374-000037/04.02.2025 г. на
Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП на Х. З. В., с ЕГН ********** с п.а. в с. Г*, живущ в .........
за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 50.00 /петдесет/ лева и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба N Iз-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Х. З. В., с ЕГН ********** с п.а. в с. Г*, живущ в ......... да заплати по сметка на
Районен съд – Червен бряг направените разноски за вещо лице и свидетел в общ размер на
191.62 лв. /сто и деветдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5