Решение по дело №2368/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1183
Дата: 4 април 2022 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110202368
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1183
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110202368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № Р-10-328/12.05.2021
г., издадено от зам. председател на КФН, с което, на основание чл. 273, ал. 5, т. 10 от Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране (ЗДКИСДПКИ), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на
10 000 лева за нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗДКИСДПКИ вр. пар. 47, т. 3 от ПЗР на
ЗМДВИПОРНСПП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на
материална компетентност на актосъставителя; липса на яснота, касателно датата на проверката;
липса на опис на писмените доказателства); за обективна несъставомерност (използван
алтернативен способ за оповестяване). Прави се, при условията на евентуалност, възражение за
маловажност на случая. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, изпраща представител.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Навежда доводи за приложимост на чл. 3,
ал. 2 ЗАНН.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, като взема отношение по наведените от жалбоподателя
доводи.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
Дружеството-жалбоподател притежава лицензза извършване на дейност като управляващо
дружество и е вписано под № РГ-08-11 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗКФН. Към
инкриминираната дата същото управлявало ДФ „Конкорд фонд – 1 акции и облигации“, вписан
под № РГ-05-1208 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗКФН. На 02.11.2020 г. дружеството-
жалбоподател обявило в КФН обобщена информация за емисионните стойности и цените на
обратно изкупуване на дяловете на ДФ „Конкорд фонд – 1 акции и облигации“ за периода от първо
до петнадесето число на м.10.2020 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля Живка Фезелова; АУАН; НП; известие з адоставяне; извлечение от деловодна система;
възражение; констативни протоколи; кореспонденция; обобщена информация; извлечение от
система на КФН; заповеди за компетентност; наказателно постановление и съдебни решения;
резолюции за прекратяване.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
2
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 4 ЗДКИСДПКИ, колективната инвестиционна схема се
учредява като договорен фонд или инвестиционно дружество, като дейността й се управлява само
от управляващо дружество, съгласно сключен договор, съответно – съгласно правилата на
договорния фонд.
Съгласно изискването на чл. 64, ал. 2 ЗДКИСДПКИ (редакция към инкриминираната
дата), управляващото дружество на колективната инвестиционна схема обявява в комисията
обобщена информация за емисионните стойности и цените на обратно изкупуване на дяловете й
два пъти месечно – за периода от първо до петнадесето число на месеца и от шестнадесето число
до края на месеца, в срок до три дни от края на съответния период. В конкретния случай, срокът за
обявяване законосъобразно е определен, при съобразяване с разпоредбата на §47, т. 3 от ПЗР на
ЗМДВИПОРНСПП – 7 дни, след края на съответния отчетен период., т. е. в конкретния
случай задължението е следвало да бъде изпълнено, до 26.10.2020 г. Реално, обобщената
информация е обявена на 02.11.2020 г. в КФН.
Нарушението по чл. 64, ал. 2 ЗДКИСДПКИ е формално и е довършено с изтичането на
предвидения в закона 7-дневен срок на задържане на средствата на каса, при липса на подадено
искане за обратно изкупуване. Обявяването на интернет-страницата е непротивопоставимо на
обявяването на информацията пред регулаторния орган, доколкото се касае до отделни законови
задължения. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна,
поради което разсъждения за субективната страна са неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в ЗДКИСДПКИ задължения на физическите и юридическите лица,
без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този
начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения,
предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК
вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката
следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
3
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай
неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения,
свързани с възможността за ефективен надзор върху дейността, поради което следва да се приеме,
че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че законосъобразно и правилно, на основание
чл. 273, ал. 5, т. 10 ЗДКИСДПКИ е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.

По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 273, ал. 5, т. 10 ЗДКИСДПКИ (по-благоприятна редакция към
инкриминираната дата, с оглед по-ниския специален минимум), за нарушения по ал. 1, т. 10 – от 10
000 до 5 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 10 000 000 лв. Имуществената
санкция е наложена в предвидения в закона минимум, а ЗАНН не познава аналог на нормата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което и подробни съображения по размера са безпредметни.

По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева за всяка инстанция.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-328/12.05.2021 г., издадено от зам.
председател на КФН, с което, на основание чл. 273, ал. 5, т. 10 ЗДКИСДПКИ, на *** била
наложена имуществена санкция, в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 64, ал. 2
ЗДКИСДПКИ вр. пар. 47, т. 3 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати на КФН сумата от
100 лева – деловодни разноски, във връзка с н.а.х.д. № 8554/2021 г. по описа на СРС, 93 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати на КФН сумата от
100 лева – деловодни разноски, във връзка с к.н.а.х.д. № 12401/2021 г. по описа на АССГ, XIX кас.
състав.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати на КФН сумата от
100 лева – деловодни разноски, във връзка с н.а.х.д. № 2368/2022 г. по описа на СРС, 11 състав.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5