Р Е Ш Е Н И
Е №90
гр.Шумен, 17 Март 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. З. Иванова
2.
С. Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №36 по описа за 2020 год. на ШОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1062 от 07.11.2019г. по гр.д.№1252/2019г.
Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ - С." ЕАД с ЕИК *,
искове по чл.422, ал.1 от ГПК /чл.415, ал.1 от ГПК/ за признаване за установено,
че А.Д.Р., с ЕГН********** и Д.А.Р., с ЕГН**********, и двамата с постоянен
адрес: ***, дължат на дружеството разделно при равни квоти общо сумата от 1156,35
лева, или че всеки един от ответниците дължи следните суми: 479,62 лева -
главница представляваща консумира топлинна енергия за периода м.октомври 2015
год. – м.април 2018 год., 60,24 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 год. до 04.01.2019
год., 32,71 лева – представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.12.2015 год. до м.април 2018 год., 5,61 лева –
мораторна лихва за периода от 30.01.2016 год. до 04.01.2019 год., ведно със
законната лихва върху претендираната главница за периода от 18.01.2019 год. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, за
които суми е била издадена Заповед по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№454/2019г. по
описа на ШРС. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Бруната България” ООД, с ЕИК .
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца,
който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност на
решението, и моли съда да го отмени в тази му част.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил обективно и субективно съединени искови претенции по реда на чл.415, ал.1 от ГПК срещу А.Д.Р. и Д.А.Р., в която излага, че ответниците са съсобственици на топлоснабден имот, респективно потребители на топлинна енергия за битови нужди, при общи условия, като ползват предоставената им енергия в имот на адрес: гр.С., община С., ул.”..., .... Съгласно данните на фирма за дялово разпределение „Бруната България“ ООД за периода м.октомври 2015 год. – м.април 2018 год. ответниците при условията на разделна отговорност, при равни квоти дължали обща сума в размер на 1156,35 лева, от която главница в размер на сумата от 959,24 лева, представляваща консумира топлинна енергия за периода м.октомври 2015 год. – м.април 2018 год., 120,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 год. до 04.01.2019 год., 65,42 лева – представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2015 год. до м.април 2018 год., 11,21 лева – мораторна лихва за периода от 30.01.2016 год. до 04.01.2019 год., ведно със законната лихва върху претендираната главница за периода от 18.01.2019 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Тъй като не заплатили дължимите от тяхна страна суми, ищецът на основание чл.410 от ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми. След издаване на посочената заповед в срока по чл.415, ал.1 от ГПК длъжниците депозирали възражение, поради което ищеца моли да бъде признато за установено, че ответниците му дължат горните суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№454/2019г. по описа на ШРС.
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№454/2019 г. /по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане, или /както е в процесния казус/ с връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, в която е посочено, че претенцията на ищеца се основава на обстоятелството, че той е лицензиран производител и приносител на топлоенергия, а ответниците са съсобственици на топлоснабден имот, т.е. потребители на топлинна енергия за битови нужди, при общи условия, в имот на адрес гр.С., община С., ул.”..., .... Процесният недвижими имот е придобит от ответниците по силата на Договор за доброволна делба №42, том , рег.№/2010 год. от 18.06.2010 год. при равни квоти. Въз основа на данни на фирма за дялово разпределение „Бруната България“ ООД за периода м.октомври 2015 год. – м.април 2018 год. от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по силата на която ответниците при условията на разделна отговорност при равни квоти следвало да заплатят горните суми. Със Заповед №249 за изпълнение на парично задължение издадена на 14.02.2019г. по ч.гр.д.№454/2019г. на ШРС, е разпоредено длъжниците да заплатят разделно на кредитора посочените суми, представляващи реално консумирана топлинна енергия, цена на извършена услуга за дялово разпределение и обезщетение за забава върху главниците.
Основния спорен въпрос между страните е наличието на реално потребление от ответниците на топлинна енергия. Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Или съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-С.” ЕАД, на потребители в гр.С.. В чл.33, ал.1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е предвиден и срок за заплащане на дължимите суми от потребителите на топлинна енергия. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Съгласно разпоредбите на чл.32, ал.1 и сл. от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-С.” ЕАД месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна, респективно реално количество топлинна енергия, и обявената за периода цена, за които суми се издава ежемесечно фактура от Продавача. Ищеца претендира сумите въз основа на издадени от него фактури с №№**********/31.07.2016 год., **********/31.07.2017 год. и **********/31.07.2018 год., а горните фактури не са представени по делото, нито са ангажирани други доказателства, от които да се направи категоричен извод, че такива фактури са били издадени, изпратени до ответниците. В представените съобщения към фактури не е посочено за кой абонатен номер се отнасят посочените суми, кой е издателя и кой получателя по съответната фактура и дали същата е била изпратена, получена от ответниците. Нещо повече - от тези съобщения може да се се установи, че по отношение на определени суми първоначално са били издадени фактури, след което с кредитни известия същите тези суми са били намалени, като окончателното задължение по посочените три съобщения е само за сумата от 38,28 лева. От представените писмени доказателства не може да се установи с категоричност, че дори и тази сума е дължима от ответниците за исковия период. Представените формуляри за отчет отразяват нулеви показания на топломерите, а представените от третото лице-помагач на страната на ищеца - „Бруната България” ООД индивидуални справки за използвана топлинна енергия отразява количества, респективно цени на консумирана топлинна енергия преди корекциите, направени с последващи кредитни известия. В същото време от представените от страна на последните известия за доставяне се установява, че същите са изпратени не до ответниците, а до съвсем друго лице /Т.В.М./, което не е страна по настоящото производство и живее на различен адрес. Не се установява и претендираната от ищцовото дружество сума за дялово разпределение. Сочи се, че тези суми се установяват и са подробно отразени в 29 броя фактури, нито една от които не е била представена в заповедното или исковото производство, а не са ангажирани и други доказателства, които да установяват дължимост на конкретно търсените суми. Вярно е, че ищеца е поискал с исковата молба допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които са били назначени в първоинстанционното производство, но същите не са били изготвени, поради незаплащане на определения депозит от страна на ищцовото дружество. Съобщението за вносимите в едноседмичен срок възнаграждения на вещите лица е получено от ищеца на 03.10.2019г., а в указания срок, както и до проведеното съдебно заседание на 23.10.2019г., ищеца не е внесъл определения депозит, не се е явил негов представител в съдебно заседание, не е изразено и писмено становище за причините за неизпълнение указанията на съда.
Ето
защо предявените установителни искове по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК са
неоснователни, и като такива следва да се отхвърлят. Предвид изложеното съдът
намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно,
поради което и следва да се потвърди.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1062 от 07.11.2019г. по гр.д.№1252/2019г. на
Районен съд - гр.Шумен.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца - „Бруната България” ООД, с ЕИК .
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.