Присъда по дело №2680/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Костадинка Костадинова
Дело: 20211100202680
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 27 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Костадинка Костадинова
СъдебниЕВГЕНИЙ КИРИЛОВ
заседатели:ПЕПЕЛЯНКОВ
МАРИЯ ПЕНЕВА И.А
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
и прокурора Н. В. Р.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Наказателно дело от
общ характер № 20211100202680 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
Признава подс. И.С. М., роден на **** г. в гр. София, с постоянен
адрес по лична карта: гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. „****, българин,
български гражданин, висше образование, работи във фирма „В.Е.Е.Б.“,
женен, неосъждан, с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че: На
13.12.2010г. в град София, като управител на "Р.Т." ООД с ЕИК ****,
съгласно съдебно решение № 1 от 05.01.1999г. на Софийски градски съд,
фирмено дело № 15704/1998г., избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери - 4906, 33лв. /четири хиляди
деветстотин и шест лева и тридесет и три стотинки/, като потвърдил неистина
в подадена пред ТД на НАП-град София, офис „Надежда" справка-декларация
с вх.№ 22130997705/13.12.2010г., изискваща се по чл. 125, ал.5 от ЗДДС за
данъчен период 01.11.2010г.-30.11.2010г., като декларирал в нея ДДС за
внасяне в размер на 526,61 лв./петстотин двадесет и шест лева и шестдесет и
една стотинки/, вместо ДДС за внасяне в размер на 5432,94 /пет хиляди
четиристотин тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ и отразил
нереални доставки във фактура № **********/29.11.2010г., с данъчна основа
12 940 лева и начислен ДДС 2588,00 лева и фактура №
*********/30.11.2010г., с данъчна основа 11 591,67 лева и начислен ДДС
2318,33 лева, с доставчик фирма „А.б.к.“ ЕООД, ЕИК ****, с управител Г.
1
СТ. Г. и приспаднал неследващ се данъчен кредит ДДС в размер на 7958,24
лева, вместо 3051,91 лева, като до приключване на съдебното следствие
подсъдимото лице е заплатило към бюджета данъчното задължение,
заедно с лихвите, поради което и на основание по чл.255, ал.4, вр. ал.1, т.2,
пр.1 и т.7 от НК, вр. чл.81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.4 от НК ПРИЛАГА
ЗАКОНА ЗА ДАВНОСТТА и НЕ ГО НАКАЗВА.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. ИВ. СТ. М. (със
снета по делото самоличност) да заплати, както следва: направените по
делото разноски от органите на разследването в досъдебното производство в
размер на 695,45 лева (шестстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и пет
стотинки) платими в полза на държавата по сметка на МВР-ГДНП, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СГС направените по делото
разноски в съдебна фаза в размер на 266,05 лева (двеста шестдесет и шест
лева и пет стотинки) и по 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване
на всеки изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски апелативен съд по реда на глава XXI от НПК.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
по НОХД №2680/2021г. по описа на СГС, НО, 27 с-в

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу И.С. М. за това, че: На
13.12.2010г. в град София, като управител на "Р.Т." ООД с ЕИК ****, съгласно съдебно
решение № 1 от 05.01.1999г. на Софийски градски съд, фирмено дело № 15704/1998г.,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 4906, 33лв.
/четири хиляди деветстотин и шест лева и тридесет и три стотинки/, като потвърдил
неистина в подадена пред ТД на НАП-град София, офис „Надежда" справка-декларация с
вх.№ 22130997705/13.12.2010г., изискваща се по чл. 125, ал.5 от ЗДДС за данъчен период
01.11.2010г.- 30.11.2010г., като декларирал в нея ДДС за внасяне в размер на 526,61
лв./петстотин двадесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/, вместо ДДС за внасяне в
размер на 5432, 94 /пет хиляди четиристотин тридесет и два лева и деветдесет и четири
стотинки/ и отразил нереални доставки във фактура № **********/29.11.2010г. , с данъчна
основа 12 940.00 лева и начислен ДДС 2588,00 лева и фактура № *********/30.11.2010г., с
данъчна основа 11 591,67 лева и начислен ДДС 318,33 лева, с доставчик фирма „А.б.к.“
ЕООД, ЕИК ****, с управител Г. СТ. Г. и приспаднал неследващ се данъчен кредит ДДС в
размер на 7958,24 лева, вместо 3051,91 лева- пр. по чл.255, ал.1, т.2, пр.1 и т.7 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Намира същото за доказано. Акцентира върху
това, че в хода на съдебното следствие подс. М. се признава за виновен и е заплатил към
бюджета данъчното задължение, заедно с лихвите. Предлага същият да бъде признат за
виновен в извършването на пр. по чл. 255, ал.4, вр. ал.1 от НК, като бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба по реда на
78а от НК.
Адв. Т. не оспорва наличието на доказателства, че подс. М. е извършил деянието за
което е предаден на съд. С оглед направеното плащане на данъчното задължение ведно с
лихвите, предлага деянието да бъде преквалифицирано в такова по ал.4, вр. ал.1 на чл.255
НК с предвидено наказание до 2 години ЛОС и глоба до 500 /петстотин/ лева. защитата
счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК и моли за налагане на адм.
наказание глоба в размер на 1000 лева.
Подсъдимият в лична защита не добавя друго, в последната си дума изразява
съжаление за извършеното.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подс. И.С. М. е роден на **** г. в гр. София, с постоянен адрес по лична карта: гр.
София, ж.к. „Надежда“, ул. „Хан Кубрат“ бл. ****, българин, български гражданин, висше
образование, работи във фирма „В.Е.Е.Б.“, женен, неосъждан, с ЕГН: **********
„Р.Т." ООД е регистрирано с решение №1 от 05.01.1999 г. Софийски градски съд, ЕИК
****. Съгласно чл. 7 от Устава на дружеството неговият капитал е бил 5 000 лв.,
разпределени на 100 дяла от по 50 000 лв., като 60 дяла принадлежали на М.Б., а 40 дяла
принадлежал на подс. М.. Капиталът бил внесен изцяло по набирателна сметка на
дружеството. М.Б. и подс. М. били собственици на капитала на дружеството от
основаването до 26.09.2011 г., когато Б. продала собствеността върху дяловете си на
подс.М.. С Протокол от общо събрание на съдружниците от 19.09.2011 г. правният
статут на дружеството се променил в ЕООД. В следващи периоди собствеността върху
капитала на дружествените дялове е била прехвърляна на следните лица и в следната
последователност: На 09.12.2011 г. на свид. В. В. КР., а на 08.05.2012 г. на св.ОЛГ. П. КР..
Управители на инкриминираното дружество били собствениците на дружествения капитал
към съответния период.
ТД „Р.Т." извършвало търговия на едро и дребно с ел. материали и табла, метални
конструкции, шкафове, използващи се в индустрията за поставяне на апаратура, шини и
клеми.
В данъчният отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - дневник за продажбите, за
1
данъчен период 01.11.2021г. до 30.11.2010г. били декларирани приходи от продажби на
стоки или услуги на следните дружества: „Т." ЕООД, „АБК- НЕР ЕООД , „А.И.“ ООД ,
„Б.Ф." ООД , „Б.Т.**" ЕООД, „В.-Б." ЕООД, „Д." ООД , „Д." ЕООД, „Е." ООД, „ Е.-И.“
ЕООД, „Е." АД, „Е.-**" ООД , „И.Е." ЕООД, „Р."ЕООД, „САГ“ ЕООД, „С." ООД, „С.М."
АД, „С." ООД и „Ф.-Б." ООД.
Дружеството нямало декларирани пред органите по приходите клонове. Търговската
дейност била осъществявана от следните обекти: Съгласно договор за наем № 39 от
02.07.2003г. с КЗУ АД, три помещения, находящи се в: Административна сграда на КЗУ, на
ет. 7 (северно разположение), Складово помещение, наричано „БРВ ниско тяло" . Съгласно
Договор за наем от 16.11.2009 г. с „А.б." ООД -половината от складово помещение на
партер за електроматериали и инструменти ; половината от етаж 3 от офис сграда. С анекс
от 01.01.2011 г. между страните е променен размерът на ползваният имот
ТД „Р.Т." било титуляр по следните сметки: в банка ДСК АД - разплащателна сметка в
лева с IBAN **********, открита 17.04.2009г. и закрита на 18.09.2018 г. По тази сметка
били наложени следните запори от ТД на НАП-София: на 16.12.2011 г. въз основа на
Запорно съобщение с изходящ №77- 5/2/ от 15.12.2011 г. в размер от 157 740.10 лв; на
28.10.2021г. въз основа на запорно съобщение с изх. № 1453-00-7738 от 27.10.2021г. в
размер на 1999 484.35 лева; в банка Пиреос България" АД („Юробанк България" АД)
разплащателна сметка в лева с IBAN **********, открита на 21.04.2009 г. По тази сметка
били наложени следните запори от ТД на НАП-София: на 16.12.2011 г. въз основа на
Запорно съобщение с изх. №77- 00- 1735/2/ от 15.12.2011 г. в размер от 157 740.10 лв.; на
28.10.2015 г. въз основа на Запорно съобщение с изх. № 11-00-7738 от 27.10.2015 г. в размер
от 218 965.84 лв. И разплащателна сметка в евро с IBAN ****, открита на 08.11.1999 г. и
закрита на 04.04.2011 г.
Дружеството „Р.Т." ЕООД е регистрирано по ЗДДС, съгласно чл. 96 на 18.08.1999 г.
поради преминаване на минималния праг на изискуем оборот. На основание чл. 176, т. 3
във връзка с чл. 89, ал. 1 от ЗДДС след връчване на данъчен акт №220991200004355 от
02.05.2012 г.,издаден от инспектор по приходите М.А.С. поради системно невнасяне в
държавния бюджет на установени публични задължения, регистрацията по ЗДДС на „Р.Т."
ЕООД е била прекратена, считано от 05.06.2012 г.;Дружеството е регистрирано като
осигурител в териториално поделение на НОИ „София-град". В периода от 26.11.2007 г. до
15.11.2011 г. то разполагало със 7 служители на трудови договори , шест от които били
наети на минимални работни заплати. Съгласно Свидетелство №178 от 17.01.2006 г. ТД е
имало регистриран електронен касов апарат с фискална памет.
„А.Б.К." ЕООД с ЕИК **** е регистрирано с решение на Софийски градски съд от
30.08.2008 г. Дружеството било с уставен капитал от 5 000 лева. Разпределението на
дяловете между съдружниците е било следното 25 дяла принадлежали на П.Л.Б., а другата
половина от уставния капитал 25 дяла принадлежали на В.Ч.А.. Капиталът бил внесен по
набирателната сметка на дружеството. П.Ч.Л.Б. и В.Ч.А. били собственици на капитала на
дружеството от основаването му до 08.04.2009 г., когато въз основа на решение по т. 2 от
Протокол за решения на общото събрание на съдружниците в дружеството от 24.03.2009 г.
след продажба на дружествените дялове , като едноличен собственик на капитала било
вписано лицето Г. СТ. Г. . Съгласно нов Учредителен акт от 27.03.2009 г. правният статут
на Дружеството бил променен на еднолично дружество с ограничена отговорност.
Управители на това дружество били собствениците на дружествения капитал в
периодите, в които са притежавали собствеността върху дружествените дялове като
съдружници или еднолично. Обявеният в Търговския регистър предмет на дейност не е бил
променян, именно:придобиване на обекти - базови станции, за и от името на мобилните
оператори в страната; консултантска дейност вътрешна и външна търговска дейност във
всички разрешени от закона форми и с всички видове стоки , реекспорт; реализация на
авангардни технологии, ноу-хау, авторски произведения , промишлени образци и други
обекти на интелектуалната собственост; всякаква друга дейност, за която няма законова
забрана.
В данъчния отчетен регистър по чл.124, ал.1,т. 2 от ЗДДС - дневник за продажбите, за
инкриминирания едномесечен данъчен период на месец ноември на 2010г. са декларирани
приходи от продажби на стоки или услуги на следните дружества: „А.В.**" ЕООД, „А."
ЕООД, „АСЕ И. ЕООД, „А." ЕООД, „БИС 1" ЕООД, „Д. AHC" ООД, „Д.Т.****" ЕООД, „Д.
ММ" ООД, ЕТ „С.- Я.Г.", „И.П. И Д." ООД, „И.С." ЕООД, „К. КК" ЕООД, „ К.А. ЕАД, „Л."
ЕООД, „М.М."ЕООД, „М.Г." ЕООД, „П.К.**" ООД, „П.**“ ЕООД, „Р.Ж.-ГРУП" ЕООД,
2
„Р.Т." ЕООД, „С. ЕООД и „С.Г." ЕООД.
С Ревизионен акт № 2213-********** от 28.06.2013 г. на дружеството „А.б.к." ЕООД
били установени публични данъчни задължения по ЗДДС за срока от 01.09.2010 г. до
31.01.2011г. в особено големи размери от 739 266.09 лв. Тези задължения не били погасени.
Поради невнасяне в държавния бюджет на установени публични задължения регистрацията
по ЗДДС на дружеството е била прекратена, а по искане на ТД на НАП-гр. София срещу
същото дружество е открито производство по несъстоятелност по чл. 625 от Търговския
закон. Дружеството е било регистрирано като осигурител в териториално поделение на
НОИ „София-град". В периода от 24.01.2008 г. до 19.05.2016 г. дружеството разполагало
със 10 служители на трудови договори, като всички са били наети на минимални работни
заплати. На осем от служителите договорите са били прекратени на 18.01.2011г. Съгласно
Свидетелство от 26.05.2009 г. дружеството имало регистриран електронен касов апарат с
фискална памет.
Съгласно Решение № 390 от 04.03.2015г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение въз основа на чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ търговското дружество „А.б.к." ЕООД с
ЕИК ****, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала - Г. СТ. Г., е
било обявено за неплатежоспособно, считано от 28.08.2013 г. Със същото решение
дружеството е било обявено в несъстоятелност.
Съгласно Закона за данък добавена стойност е задължение за всеки данъчен период
регистрираното лице да подава справка-декларация по образец, въз основа на отчетните
регистри, с изключение на посочените в ЗДДС случаи.
В чл.124 от ЗДДС са регламентирани задължителните отчетни регистри – „дневник на
покупките“ и „ дневник на продажбите“. Всички данъчни документи по доставки, по които
регистрираното лице е получател, се отразяват в „ дневника за покупките“ , а издадените
данъчни документи по доставки, както и начисления данък, без да е издаден данъчен
документ, когато регистрираното лице е изпълнител, се отразяват в „ дневника за
продажбите“. Регистрите са реквизитен документ по ЗДДС, чието съдържание е определено
с ППЗДДС. Като счетоводен документ възпроизвеждат съдържанието на първичните
документи – фактурите ,описани в него. Регистрираното лице е длъжно да подава всеки
месец заедно със справката декларация за данъчния период информацията от регистрите.
Съгласно протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС към справката-
декларация по ЗДДС с входящ № 22130997705 от 13.12.2010г. на „Р.Т." ЕООД, изискваща се
по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, подадена пред ТД на НАП-град София, офис „Надежда" (№2213)
по електронен път с квалифициран електронен подпис, издаден на св.Т.Д., са били
включени данъчни отчетни регистри - „дневник за покупките " и „дневник за продажбите"
по чл. 124, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона. В Дневника за покупките на „Р.Т. ЕООД на Ред 19 е
декларирана фактура № ********** от 29.11.2010г. с издател „А.б.к.“, като в колона
„данъчна основа на доставки с пълен данъчен кредит“ е декларирано числото 12 940 лв.., а в
колона " начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит“ е декларирано числото 2 588лв.
На Ред 24 е декларирана фактура № ********** от 30.11.2020г. с издател „А.б.к.“ ЕООД,
като в колона „ данъчна основа на доставки с пълен данъчен кредит“ е декларирано числото
11 591.67 лв., а в колона „ начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит“ е декларирано
числото 2 318.33 лв.
„Р.Т." не е представило първични и вторични счетоводни документи касателно горните
вписвания. Липсва документална обоснованост на доставките на стоки и услуги,
фактурирани с описаните по –горе фактури. В извлеченията от банковите сметки не са
налице дебитни операции за превод на парични средства от страна на Р.Т." по
горецитираните фактури.
Съгласно заключението на графическата експертиза подписите, поставени в полетата след
думите „Получател" на фактура № ********** от 30.11.2010 г. и на фактура № **********
от 29.11.2010 г., не са положени от И.С. М. и от Г. СТ. Г..
В хода на ревизионното производство на ТД „Р.Т., задълженията съгласно ревизионен
акт № **********/13.10.2011г./ влязъл в сила/ са формирани от непризнато право на
приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от редица доставчици в това число и
процесните от А.б.к..
Съгласно съдебно счетоводната експертиза чрез декларирането на фактура № **********
от 29.11.2010 г. и фактура № ********** от 30.11.2010 г., касаещи тези покупки и издадени
от „А. Б. К." ЕООД , в данъчния отчетен регистър по чл. 124,ал.1,т.1 от ЗДДС дружеството
3
„Р.Т." ООД представлявано от подс. М. е избегнало установяването и плащането на
публични задължения чрез деклариране на неверни данни в подадена с квалифициран
електронен подпис , издаден на Т. Б. Д., по електронен път пред ТД на НАП- София, офис
„Надежда" (№2203) , справка-декларация № 22130997705 от 13.12.2010 г. за данъка върху
добавената стойност на „Р.Т." ЕООД с ЕИК ****, която се изисква по силата на чл. 125, ал.
1 от ЗДДС, е потвърдена неистина в раздел „Б“ клетка „31", раздел „Б", клетка „40", раздел
„В", клетка „50", и раздел „В", 60". По този начин неправомерно е придобито право на
данъчен кредит, приспаднат в големи размери.
Приспаднатият неследващ се данъчен кредит за едномесечния данъчен период на месец
ноември на 2010 г. по фактура № ********** от 29.11.2010 г. и фактура № ********** от
30.11.2010 г., издадени от „А.б.к." ЕООД, е в общ размер от 4 906.33 лв. Общият размер на
дължимия от инкриминираното дружество „Р.Т.“ ЕООД с ЕИК **** невнесен данък върху
добавената стойност за инкриминирания период е 4 906.33 лв. Тази сума е станала
изискуема от датата на подаване на справка-декларация № 22130997705, тоест 13.12.2010 г.
Дружеството „А.б.к." ЕООД е отразило документално както в главната счетоводна
книга, така и в данъчния Регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (дневник за продажбите)
нетните приходи и начисления данък върху добавената стойност по фактура № **********
от 29.11.2010 г. и фактура № ********** от 30.11.2010 г. с получател „ Р.Т." ЕООД.
Справката -декларация по ЗДДС с входящ № 22130997705, изискваща се що
разпоредбата чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, е подадена в срока, определен от 125,ал.5 от ЗДДС в
16 часа и 23 минути на 13.12.2010 г. с квалифициран електронен подпис, регистриран на
името на св. Т. Б. Д., която имала договор за обслужване с „Р.Т." ЕООД и на която
документите като фактури и др. са и били предавани лично от подс. М. или от негов
служител/ в процесния период/.
На 10.11.2021г. подсъдимият М. внася в полза на ТД - НАП сумата от 4906,33 лева,
ведно с лихвата или общо 10 360.63 лв. / десет хиляди триста шестдесет лева и шестдесет и
три стотинки/.

По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: от показанията на свид.
Д., С., Г., Д., Б., К., В., Е., С., заключението на съдебно-счетоводна експертиза том 10 от
ДП, заключението на съдебно-графическата експертиза том 3 от ДП, банкови документи –
том 5 от ДП, документи от АВ- том 9 от ДП, писмени материали от НАП – том 2, том 5,
том 7, том 8, справка- съдимост -л.31 от нохд, вносна бележка -л.84 от нохд за сумата от 10
360.63 лв. / десет хиляди триста шестдесет лева и шестдесет и три стотинки/ ,отговор от
НАП – л.116-117 от нохд.
Подсъдимият М. не дава обяснения, но се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и изразява съжаление за извършеното. Заплатил е данъчното задължение, ведно с
лихвата, за което представя вносна бележка, както и документ от НАП. Видно от писмена
информация от НАП, находяща се на л. 116-117 нохд, сумата е постъпила по сметката на
НАП, като е отбелязано, че подс. М. има неплатени суми за ДОО, ЗО и ДЗПО, който нямат
отношение към премета на делото.
Съдът кредитира показанията на свид. Н., касаещи извършването на данъчна ревизия на
Р.Т., изготвянето на РД и РА със съответните констатации за данъчни задължения
формирани от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури в това число
процесните от ТД „А.б.к.“.
Съдът кредитира и показанията на свид. С., Г., от които се извеждат данни, че фирма
А.б.к. не е известна на служителите като контрагент на Р.Т.. Съдът кредитира и показанията
на свид. Д., относно счетоводно обслужване на дружеството.
Съдът кредитира показанията на свид. С., управител на „А.б.к.“ в процесния период,
който заявява, че не му е известно нито търговското дружество „Р.Т.“, нито подс. М., в
качеството му на управител на същото. Тези показания кореспондират с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на свид. В., който от 09.12.2010г. се води едноличен
собственик на „ Р.Т.“ ЕООД и заявява, че притежава около 170 фирми, като няма ясен
спомен как и защо е придобил и въпросното дружество.
4
Показанията на свид. Д., Б., К., Е., не носят информация от значение за делото.
Съдът кредитира изготвеното в хода на ДП и приобщено в хода на съдебното следствие
заключение на съдебно–графическата експертиза, като прие, че същото е безпристрастно,
обективно, дадено в съответствие със специалните знания и опит на експерта, и съответства
на другите доказателства по делото, без да се опровергава от същите напълно или частично.
Съдът кредитира изготвеното в хода на ДП и приобщено в хода на съдебното следствие
заключение на съдебно счетоводна експертиза, като прие, че то е пълно, безпристрастно,
обективно, съответстващо на другите доказателства по делото, без да се опровергава от
същите напълно или частично, при това не се оспорва от страните по делото.
Съдът кредитира и приложените писмени доказателства, които кореспондират с
доказателствата по делото, коректно отразяват и потвърждават правно релевантни
обстоятелства включени в предмета на доказване.
От правна страна:
От събраните доказателства по делото може да бъде направен несъмнен извод, че подс. М.
е извършил престъплението, в което е обвинен по чл.255, ал.1, т.2, пр.1 и т.7 от НК, за което
се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба до 2 хиляди лева.
Обект на престъпните посегателства по чл.255 НК са обществените отношения
свързани със законосъобразното формиране на приходната част на бюджета на държавата от
постъпленията от данъци. Деянието е съставомерно, при условие че данъчните задължения,
предмет на престъпление, надхвърлят паричната сума, въведена с чл. 93, т. 14 от НК като
стойностен критерий за „големи размери”- 3000 лева. При неговото квалифициране се
отчита единствено паричната величина на неустановените или неплатените данъци, за които
са изтекли сроковете за плащане.
От обективна страна подс. М.: На 13.12.2010г. в град София, като управител на "Р.Т."
ООД с ЕИК ****, съгласно съдебно решение № 1 от 05.01.1999г. на Софийски градски съд,
фирмено дело № 15704/1998г., избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 4906, 33лв. /четири хиляди деветстотин и шест лева и
тридесет и три стотинки/, като потвърдил неистина в подадена пред ТД на НАП-град
София, офис „Надежда" справка-декларация с вх.№ 22130997705/13.12.2010г., изискваща се
по чл. 125, ал.5 от ЗДДС за данъчен период 01.11.2010г.- 30.11.2010г., като декларирал в нея
ДДС за внасяне в размер на 526,61 лв./петстотин двадесет и шест лева и шестдесет и една
стотинки/, вместо ДДС за внасяне в размер на 5432, 94 /пет хиляди четиристотин тридесет и
два лева и деветдесет и четири стотинки/ и отразил нереални доставки във фактура №
**********/29.11.2010г. , с данъчна основа 12 940.00 лева и начислен ДДС 2588,00 лева и
фактура № *********/30.11.2010г., с данъчна основа 11 591,67 лева и начислен ДДС 318,33
лева, с доставчик фирма „А.б.к.“ ЕООД, ЕИК ****, с управител Г. СТ. Г. и приспаднал
неследващ се данъчен кредит ДДС в размер на 7958,24 лева, вместо 3051,91 лева.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Подс. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят.
Във връзка с квалификацията на деянието, съдът намери, че са налице основания за
преквалификацията му по чл. 255, ал.4,вр. ал.1, т.2, пр.1 и т.7 от НК, тъй като в хода на
съдебното производство, преди приключване на съдебното следствие подсъдимият М. е
внесъл в полза на НАП сумата от 4906,33лв., ведно с лихвата, или общо 10 360.63 лв. / десет
хиляди триста шестдесет лева и шестдесет и три стотинки/. За този вид престъпление
законодателят е предвидил наказание до две години лишаване от свобода и глоба до 500 лв.
Съобразно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, абсолютната давност за наказателното
преследване е 7 години и 6 месеца, които са изтекли на 13.06.2018г.
С оглед изложеното Съдът призна подс. М. за виновен в извършването на пр. чл.255,
ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.1 и т.7 от НК, но поради изтичане на абсолютната давност съобразно
чл.81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.4 от НК приложи закона за давността и не го наказа.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, Съдът осъди подс. М. да заплати сторените
разноски по делото в ДП и в СФ.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

5
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6
Съобщи за изтекли лични данни