Р Е Ш
Е Н И Е
№ 969
гр. Перник, 21.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6432
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД против А.Л. Славков с искане да бъде признато за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1763.61
лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди за имот, находящ се в ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
ведно
със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 06.06.2018г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата в размер на 240.84 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от
10.07.2016г. до 28.05.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
3029/07.06.2018г. по ч.гр.д. № 3892/2018г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът поддържа, че страните по спора са
обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на А.Л. Славков на посочената в исковата молба
стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото дружество топлинна
енергия, поради което и
на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи
законна лихва за забава.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат С.А., оспорва
предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба се
излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от облигационно
правоотношение, поради което А.Л. С. не е материалноправно легитимиран да
отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи, че по делото не
са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически
твърдения, както относно
съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и
относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило
услуги на посочената в исковата молба стойност. При условията на евентуалност е
направено възражение, че процесните вземания са погасени по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по спора следното:
По делото е
представена подадена от ответника до Община
Перник, Дирекция „Местни приходи и такси“ декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
39958/16.07.2002 г. за процесния имот, в
която А.Л.С. притежава право на собственост върху процесния имот с трето
неучастващо по делото лице В. А.Л. по силата на нотариален акт № 124/29.06.1990
г., като на друго трето за спора лица З.В. К. е учредено вещно право на
ползване върху вещта.
От приетото по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на
одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението
се установява, че в имота има пет отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители, като отдадената от тях е енергия е изчислена служебно, тъй като
потребителят не е предоставил достъп за отчитане на уредите. Експертът
разяснява, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване също е
начислена по норматив, тъй като не е осигурен достъп за отчитане на монтирания
в имота водомер. Експертът сочи, че топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация в жилищната сграда, в която се намира имота е изчислена съобразно
правилата на Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Вещото
лице разяснява, че стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД
топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на 1763.61 лева.
От приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи
главницата, за процесния период възлиза на 240.84 лева.
Самостоятелният и независим характер на
правото на ползване учредено в полза на З.В.К. по отношение на всички трети
лица, вкл. и на собственика на имота, води до извод, че материално правно
легитимиран да отговаря за задълженията за разноските, свързани с ползването на
имота – чл. 57, ал. 1 ЗС е вещният ползвател. Следователно ответникът, макар и
собственик на процесния имот, но обременен с вещно право на ползване в полза на
трето лице, не е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, а такъв е лице, различно от ответника, като за качеството потребител е без
значение на чие име се води съответната партида. След като ответникът не е
потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ, то между
страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба
основание. Това изключва пасивната материална легитимация на ответника по
вземанията, предмет на установителния иск за посочения период и размер, поради
което искът за главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При недоказаност
на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата, също
се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
по реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против А.Л. С., ЕГН **********,*** за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата
в размер на 1763.61 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за имот, находящ се в ****** за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 06.06.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в
размер на 240.84 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016г. до 28.05.2018г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3029/07.06.2018г. по ч.гр.д. №
3892/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 3892/2018 г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на
Решението:21.06.2019г.
Съдебен деловодител: