Решение по дело №41/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по повод на жалба от Т. Е. П. от [населено място] против ревизионен акт /РА/ № Р-16002423001033-091-001 от 25.09.2023, издаден от органи по приходите, с който в тежест на жалбоподателя и на осн. чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК са възложени публични задължения на „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* за данъци /ДДС и ЗДДФЛ/ и здравно-осигурителни вноски /КСО, ЗКП и ЗЗО/ в общ размер на 20 364,59лв. за периода 2017г. до м.01/2023г., от които главница в размер на 16 827,18 лв. и лихва за просрочие, изчислена към 25.09.2023г. в размер на 3 537,41 лв., потвърдено изцяло с Решене № 460/11.12.2023г. на Директор на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят не оспорва факта, че през периода 2020-31.01.2023г. по неговата лична банкова сметка в ОББ АД са постъпвали парични средства на посоченото дружество, представляващи преводи от негови контрагенти по вземания, извършени от същото за доставки по фактури, съотв. за 2020 г. в размер на 34 574,08лв., за 2021г. – 30521,25лв., за 2021г. – 4554,00лв. и за 2023г. – 608,00лв. Оспорва твърденията ва приходната администрация, че той, в качеството си на управител на визираното търговско дружество извършил разпореждания с активите на „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД, като получил в лична полза средства на същото и с това се стигнало до намаляване на тези активи. Твърди се, че получените по личната му банкова сметка суми били използвани за погасяване на задълженията на дружеството към държавата и община Казанлък, към доставчици и персонал, не е извършвано скрито разпределение на печалбата или дивидент в негова полза, нито отчуждил безвъзмездно имущество на дружеството в своя полза. Твърди, че получените по личната му банкова сметка суми нямали за резултат намаляване имуществото на „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД, а всички суми служили за погасяване на ликвидни публични задължения на дружеството и към трети лица /доставчици, персонал/.

Претендира се от жалбоподателя допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в хода от органа не били приети и взети под внимание счетоводни документи, удостоверяващи факта, че плащанията извършени от средствата по личната банкова сметка на управителя, се отнасяли към доставчиците и за погасяване на публичните задължения, не били събрани и посочени от ревизирания доказателства, поради което и РА бил издаден при непълнота на същите. При тези факти се оспорва правилното приложение на нормата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., поддържа оспорването изцяло. Претендира разноски, съгласно представен по делото списък.

Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представител. Пледира за неоснователност изцяло на подадената жалба.

Съдът въз основа на наличните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002423001033-020-001 от 28.02.2023г. /л.88-89, т. 6/, издадена от началник сектор в ТДНАП Пловдив С. П. П. и възложено на гл. инсп. В. Г. Г., ръководител на ревизията и на инсп. Т. В. С. ревизия на Т. Е. П. от [населено място] за установяване на отговорността му за задължения на „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********. Със заповедта е определен обхват на производството за задължения за корпоративен данък за 2017 година, за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите: 01.04. – 30.06.2018г., 01.06.-31.10.2022г., 01.09.-31.10.2019г., 01.12.2017г. -31.01.2018г.; за ДДС за периодите : 01.01.-31.01.2018г., 01.03-31.03.2022г., 01.06.-30.06.2022г. и 01.10-31.10.2019г.; задължения за ДОО – за осигурители за периоди: 01.04-30.06.2018г.; 01.12.2017г. – 31.01.2018г.; задължения за ЗЗО за периодите: 01.04.-30.06.2018г., 01.04-31.07.2022г., 01.12.2017г. -31.01.2018г. и 01.12.2022-31.01.2023г.; задължения за УПФ – за осигурители за периодите: 01.04.-30.06.2018г. и 01.12.2017г. – 31.10.2018г. Определен е срок от три месеца за извършване на ревизията, считано от датата на връчването й. Заповедта е съобщена електронно на 08.03.2023г. /л. 91, т.6/.

С ИПДПОЗЛ № Р-16002423001033-040-001/ от 17.03.2023г. /л. 19, т.6/ са изискани посочените такива относно визираните обстоятелства. Срокът за представяне е продължен с решение на приходния орган / л. 12, т.6/. Представени са доказателства /л. 31-46, т.6/. С ИПДПОЗЛ № П-16002423080957-040-001 от 26.04.2023г. от Т. П., в качеството му на представляващ „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД е изискано предоставяне на посочените документи за удостоверяване на факти за периода 01.01.2017г. -31.01.2023г. /л.240-241, т.3/.

От определения със ЗВР ревизионен екип са извършени процесуални действия, удостоверени документално, вкл. протокол за извършена насрещна проверка от 15.05.2023г. /л. 159-161, т.3/, искания до трети лица /банки и финансови институции/, приобщени са документи /фактури, РКО, извлечения от сметки и др./.

Със ЗИЗВР № Р-160024231033-020-002 от 08.06.2023г. /л. 116, т.3/ срокът на ревизията е продължен до 07.07.2023г., като съобщението за заповедта е връчено по електронен път на 12.06.2023г. /л. 119, т.3/. На 21.07.2023г. от определения със ЗВР екип е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-16002423001033-092-001 /л.83-108, т.3/, който е връчен на П. на 26.07.2023г., ведно с приложенията към доклада /л. 112-113, т.3/. До възложителя на ревизията С. П. П. на 21.07.2023г. е изпратено уведомление за съставения РД /л.80,т.3/. С молба от 09.08.2023г. /л. 74, т.3/ Т. П. е поискал удължаване на срока за подаване на възражение против съставения РД, като с уведомление /л.75, т.3/ срокът е продължен до 08.09.2023г. Уведомлението е получено на 10.08.2023г. /л.77, т.3/. Против съставения РД от Т. П. е подадено възражение на 12.09.2023г., заведено в НАП, офис Хасково под № К7-45 /л. 62-67, т.3/, към което са приложени справки и извлечения от счетоводните книги на дружеството.

На 25.09.2023г. от С. П. П., възложил ревизията и от В. Г. Г., ръководител на ревизията е издаден РА № Р-16002423001033-091-001, с който в тежест на Т. Е. П. за възложени в тежест задължения на ТЕОПА ГРУП“ ЕООД за ЗЗО, ДДФЛ, ДДС, ДОО, корпоративен данък, УПФ /л.42-52, т.3/.

На 24.10.2023г. по пощата от Т. П. е подадена жалба против РА, регистрирана в ДОДОП Пловдив под вх. № 20-33-90 на 25.10.2023г. /л. 31-34, т.3/, като с жалбата пред горестоящия орган са наведени същите фактически доводи, каквито са наведени пред съда, като е оспорвано твърденето на органа, че П. е извършил разпореждания с имуществото на „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД в своя полза. С жалбата е направено доказателствено искане да се съобразят приложените към жалбата доказателства – счетоводни документи, съставени в периода 2020-2023г. Същата жалба е подадена и чрез НАП, офис Хасково на 10.10.2023г. /л. 37, т.3/, която е била препратена в ДОДОП Пловдив с писмо /л.35, т.3/ и входирана под № 20-33-90 на 16.10.2023г.

На 11.12.2023г. Директор ДОДОП Пловдив е постановил Решение № 460 /л.19-27, т.3/, с което е потвърдил изцяло РА № Р-16002243001033-091-001/25.09.2023г. Решението е подписано с КЕП от издателя си /л.28, т.3/ и съобщено по електронен път, като съгласно приложеното на л. 18, т.3 от делото удостоверение, това е и извършено на 12.12.2023г. Жалбата против него е подадена по пощата на 28.12.2023г. /л. 111 и л.114, т.6/ чрез органа и е регистрирана на 29.12.2023г. под № 94-00151.

По делото е удостоверено /л.104-105, т.6/, че против „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* е образувано изп. дело № *********/2016г. в ТДНАП Пловдив, ИРМ Стара Загора за публично задължение в размер на 54454,57лв., от които 39455,51 лв. главница и 15999,06лв. лихви.

Допълнителни доказателства: заповеди за оправомощаване на органи по приходите /л. 2-14, т.3/; сертификати за валидност на КЕП /л.15-17, т.3/; справка за задълженията на „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД /л. 53-60, т.3/; пълномощно с нот. заверка на подпис от 27.06.2014г. /л. 122, гръб и 124, гръб/; РД № Р-16002415002262-020-003 от 15.09.2015г. по отношение на ревизия на „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД относно задължения по ДДС за периода 12.06.2014г. – 30.09.2014г. /л.124-135, т.3/; учредителен акт от 19.01.2016г. /л. 140-142, т.3/; протокол №1859350 от 11.05.2023г. /л.196,т.3/; писмо вх. № Р-1946-1 от 15.03.2023г. на ст. публичен изпълнител в ТДНАП, офис Стара Загора /л. 47, т.6/; искане с изх. № [рег. номер]-007-0003075/10.05.2022г. /л. 81, гръб-82, т.6/; въпросник за предпоставки за установяване отговорност по чл.19 от ДОПК /л. 92-94, т.6/; протокол от 02.12.2022г., съставен от ст. публичен изпълнител при ТДНАП, офис Стара Загора /л. 104-105, л.6/;

По делото са изготвени от ВЛ Й. М. една основна и една допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.158-166, т.6 и л.248 и сл., т.7/.

От отговорите, дадени от ВЛ в основното заключение е установено, че за периода 2020-2023г. по личната банкова сметка на жалбоподателя са постъпили средства под формата на преводи от контрагенти в общ размер на 34 622,087 лв. за 2020г., 30 521,25лв. за 2021г., 5149,00 лв. за 2022г. и 608,00 лв. за 2023г. или общо 70 900,33 лв.

За същия период ВЛ е установило, че по ЛБС на жалбоподателя са постъпвали суми от НОИ – обезщетения за временна неработоспособност /посочени по периоди и размер/, които не са отразени в счетоводството на дружеството в момента на получаването им, а са отразени като плащания в брой пред 2021г. и 2022г. За плащания по фактури от клиенти, получени през 2021г. са осчетоводени през 2022г., като платени в брой, като сума в размер на 3277,00 лв. /плащане по фактури/ и постъпили по ЛБС на П., не са осчетоводени като платени в счетоводството на дружеството.

Отчетени обороти чрез ЕКАПФ са съотв. в размерите за 2020г. – 16570лв., за 2021г. – 12773лв. и за 2022г. – 1746лв. ВЛ посочва, че тези суми не са отразени в счетоводството на дружеството на датата на постъпването им, а в по-късен период и поради това е невъзможно да се даде отговор дали всички получени суми от клиенти по ЛБС на управителя /жалбоподателя/ са били внесени в касата на дружеството и са въведени в касовия апарат.

В отговора по задача втора, ВЛ в заключението си прилага справки за преводи към доставчици от ЛБС на жалбоподателя за периода 2020-2023г. и за преводи от ЛБС на П. по негова б. кв. в Уникредит АД - заплати /вж. справка №2 и №3/, като съгласно същите първите преводи за в размер на 37 712,69лв., а вторите са за 19 000 лв. /направена е и подробна разбивка за плащанията на заплатата на П. за годините 2020-2022, вж. стр. 8 от заключението/. Експертът сочи, че по счетоводни данни съгласно ведомости за работни заплати Каса за 2021г. е изплатена сума в размер на 14 678,98лв., а съгласно ведомостите за РЗ изплатената сума е в размер на 1 2411,37лв. За 2022г. съгласно извлечения от см. Каса изплатените суми за РЗ е 8207,35лв., а според ведомостите за заплати е в размер на 5252,51 лв. В таблица, справка № 7 ВЛ сочи данни за изплатените РЗ на наетите по трудово договор лица. Експертът сочи, че от доказателствата по преписката и делото установява, че общата сума на изплатена РЗ на П., която е осчетоводена за периода 2020-2022г. е в размер на 24 459,10 лв., а преведените суми с посочено основание – постоянно плащане РЗ, по ЛБС на П. в Уникредит [улица] 000лв., които са използвани основно за погасяване на банков кредит или са теглени от АТМ. За получени суми по ЛБС на П. от лицата И. М. и С. М. е установено обяснение, че те са за закупуване на мебели и подарък. ВЛ сочи, че в същия период няма установени преводи от ЛБС на жалбоподателя към НАП, Община и др. освен визираните в заключението минимални плащания /стр.6/.

В отговора на въпрос трети от основното заключението ВЛ сочи, че установила, че за периода 2020-2023г. от ЛБС на П. в ОББ АД са изтеглени значителни суми, като от допълнително представен отговор от жалбоподателя е дадена справка за разплащания с доставчици /в брой/, с вн. бележки и платежни нареждания, които са в размерите по справка №2 /37 712,69лв/. В справка №4 ВЛ сочи, че извършените плащания в брой за периода към доставчици на дружеството са в общия размер на 51 489,68 лв., а постъпили в Справка №5 дава данни за изплатени с вн. бележки данъчни задължения на дружеството в размер на 22 494,92 лв.

В отговора на четвърти въпрос ВЛ сочи по години постъпили по см. 499 парични вноски в касата на дружеството, внесени от собственика, които са в общия размер на 88 300 лв. /за периода 2018-2022г./, а за периода 2020-2022г. е в размер на 64 000лв., като върната на собственика през 2022 г. сума в размер на 13100лв. От дадено обяснение от жалбоподателя е установено, че тези суми са с източник тегления в брой от АТМ от ЛБС на жалбоподателя, от заплати и от лични спестявания. В справка №6 ВЛ дава данни за постъпили суми по ЛБС на жалбоподателя за периода 2020-2023г. в размер на общо 12 390 лв., за които средства жалбоподателят е посочил, че те са от клиенти на дружеството по задължения по фактури, издадени от Т. Г. ЕООД, вкл.вноски на титуляра на сметката, като според експерта, П. едновременно е внасял и по каса на дружеството лични парични средства, поради което е налице преплитане на лични и фирмени средства, което не дава възможност за разграничение на личните от фирмените приходи и разходи.

В отговора на пети въпрос ВЛ сочи, че сборът от сумите по т.2-4 е общо 176 160,29 лв., но няма данни, че сумите постъпили от клиенти по ЛБС на П. за изразходени единствено за погасяване на задължения на дружеството, като са налични доказателства, че от ЛБС на П. в ОББ са правени преводи в ЛБС на лицето в У. Б. АД в размер на 19000лв., с основание РЗ, като тези средства не са внесени в касата на дружеството на датата на получаването им. Установено е, че от сметката ва П. В ОББ има тегления и от АТМ в размер на 38 817,00 лв., които не са осчетоводени като постъпили в касата на дружеството на датата на изтеглянето им и в съответния на изтегляния размер /вж. справка №8/. В заключението по основната експертиза ВЛ още сочи, че към 31.12.2022 г. и 31.12.2023г. по сметка Каса /съгласно оборотни ведомости/ е установено положително салдо от 15 726,32 лв., разполагаема за собственика на дружеството, а през 2024г. ТЕОПА ГРУП ЕООД е подала ГДД за 2023г. с декларирана наличност по каса от 12 000лв.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:

По допустимостта на оспорването: същото е процесуално допустимо, като направено в законово определения преклузивен срока, от активно легитимирано лице и пред местно компетентния съд, както и след изчерпване на задължителното административно обжалване пред горестоящия орган на приходите.

По валидността на процесния РА: Съдът намира, че от представените и не оспорени доказателства по делото се удостоверява валидността на процесния РА. В изпълнение на задълженията по доказателствата относно валидност на електронните подписи на приходните органи, подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА към съответните дати на издаване с електронни подписи и за удостоверяване на положен квалифициран електронен подпис с оглед изискванията на Регламент /ЕС/ № 910/2014 г., ответникът представи безспорни данни - оптичен носител /диск/, съдържащ ЗВР, РД, РА, подписани с електронни подписи и данни за валидността на КЕП, проверима към конкретната дата на подписване на съответния документ. Всички те в своята съвкупност удостоверяват, че в периодите на поставяне на КЕП от органите по приходите попадат датите на издаване на ЗВР, нейните изменения, вкл. и са валидни към дата на издаване на РА.

РА от категорията на процесния, за да е валиден административен акт, следва да е издаден от компетентни органи по материя, по място и по степен. Компетентността на орган по приходите да възложи ревизионно производство и да издаде РА е определена в материално-правните разпореди на закона, макар и да се намират в процесуални закон – ДОПК, така в чл. 7, ал. 1, вр. с чл. 8, чл. 119, ал. 2 относно РА и чл. 112, ал. 2, т. 1 относно ЗВР. В случая ЗВР и ЗИЗВР, както и РД, и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по отношение на които, предвид фикцията в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Изпратени са на РЛ като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, ведно със съответно удостоверяване на потвърждение за получаване по см. на чл. 30, ал. 6 ДОПК. На основание чл. 184, ал. 1 ГПК, приложим с препратката от § 2 ДР ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната. Доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Доказателства, че лицата подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са притежавали КЕП, са представени в съдебното производство както на хартиен, така и на електронен носител /CD/, съдържащ издадените като електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА и съхранени данни за проверка на валидността на електронните подписи на органите по приходите, участвали в ревизията. В този смисъл следва, че РА е издаден от компетентни органи по см. на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма, съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120, ал. 2 ДОПК.

По материалната законосъобразност на РА, Съдът приема следното: за да издадат процесния акт, органите по приходите обосновават, че от събраните в проведеното въз основа на ЗВР от 28.02.2023г. доказателства са удостоверени законовите предпоставки за ангажиране отговорността на Т. П., в качеството му на Управител на „ТЕОПА ГРУП ЕООД, за неизплатени публични задължения на дружеството за корпоративен данък, ДДС, ДОО, ЗО и УПФ, данък върху доходи от трудови и приравнените на тях правоотношения, за визираните периоди. Жалбоподателят оспорва констатациите на органите по приходите, като твърди, че не е извършил разпореждания с активи на ТЕОПА ГРУП ЕООД и не е получил в лична полза средства на същото, нито с действията си е намалил имуществото на дружеството, а единствено е оперирал с дружествените средства, за да погаси задълженията на ТЕОПА ГРУП ЕООД към трети лица, вкл. и да погасява ликвидните му публични задължения. Оспорва приложението на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК.

Не е спорно по делото, че за периода 11.03.2016г. до края на периода на ревизията, Т. П. е назначен по трудов договор за Управител на ТЕОПА ГРУП ЕООД. Не се повдига спор и относно обстоятелствата, че през ревизирания период /съгласно ЗВР/, дружеството има не внесени публични задължения за корпоративен данък, ДДС, ЗОВ и данък върху доходите от трудови и приравнените на тях, които са формирани въз основа на подадени декларации /СД по ЗДДС, ГДД по чл.92 от ЗКПО и декл. обр. №6/, които са в размер от 16 827,18 лв.

Приложената от приходния орган разпоредба на чл. 19 от ДОПК предвижда особен случай на лична имуществена отговорност на изрично определения в закона кръг от лица - управители или членове на орган на управление на задължени за данъци и задължителни осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Нормата урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани – чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени – чл. 19, ал. 2 ДОПК. Видно от РА, ответникът е ангажирал правно хипотезата на отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК, която изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, което недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания. При доказване на тези елементи въпросното лице носи отговорност до размера на намалението на имуществото. Както се посочи по-горе, тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на двете разпоредби е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК.

Както се посочи по-горе, Т. П. за ревизирания период е имал качеството на субект на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, тъй като несъмнено в периода 2017 –м.01/2023г. е бил назначен по трудов договор за Управител на ТЕОПА ГРУП ЕООД. Т.е., удостоверена е едната от кумулативните предпоставки на приложения законов текст. Удостоверен е и фактът, че „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД е било задължено лице по чл.14, т.1-2 от ДОПК.

Ответникът правно е обосновал установените от него факти с разпоредбата на чл. 19, ал.2 от ДОПК, конкретно установените факти в ревизионното производство са за извършени от П. в ревизирания период плащания /вноски в брой по банкови сметки на контрагенти на дружеството, на плащания на възнагражденията /трудовите/ също в брой, на постъпления в касата на дружеството през годините 2018-2022 на „допълнителни парични средства“, отразени по сч.см. 499, без представени в хода на ревизията доказателства за последващи разпореждания с паричните средства, получени в ЛБС на П., а от допълнително представени справки за това /след приключване на ревизията/, същите не дават яснота за начина на осчетоводяване на тези парични постъпления /т.е. липсва подробна счетоводна отчетност на стопанските операции/.

П. не оспори, нито опроверга в хода на съдебното производство, че по негова ЛБС за периода 2020-2023г. са постъпвали парични средства на дружеството от негови контрагенти, вкл. в размер от над 68 000 лв. /стр. 4/21 от РА/, нито, че от неговата ЛБС са теглени чрез АТМ различни парични средства, като част от постъпленията в касата нямат счетоводно отразяване в счетоводството на дружеството в периода на плащането им, а това е извършено в последващи години. Не се оспори, а от заключението на ВЛ се потвърди, че тези постъпления не кореспондират по размер, дати и контрагенти със съставените по-късно счетоводни операции. Видно от РД и РА, органът по приходите изрично приема, че към 31.12.2023г. по счетоводни данни в касата на ТЕОПА ГРУП ЕООД са налични суми в размер на 15 726,32 лв., което обстоятелство се потвърди и чрез заключението на ВЛ. Жалбоподателят, нито пред административния орган, нито в жалбата си до съда, оспори факта на не погасени публични задължения на ТЕОПА ГРУП ЕООД за корпоративен данък, ДДС, ЗОВ и задължения по ЗДДФЛ, нито размерите на тези задължения, формирани въз основа на подадени декларации /СД по ДДД, ГДД по чл.92 от ЗКП и декл. обр.6/ в така сочените от органа по приходите размери от общо 16 827,18 лв.

При съобразяване на доказателствения материал, съдът приема извод, че органът в конкретния случай неправилно е приложил установените от него в ревизионното производство факти към разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК. Дори и да се приеме за удостоверено обстоятелството, че от П. са извършени в периода 2020-2023г. плащания в пари със средства на ТЕОПА ГРУП ЕООД, които плащания са извършени към контрагенти на дружеството или са плащания на трудови възнаграждения /т.е. към персонала, вкл. и към самия жалбоподател/, то само поради факта, че тези плащания не са счетоводно обосновани, сам по себе си не е достатъчен да обоснове приложимостта на чл.19, ал.2 от ДОПК. Самият орган изрично е приел за удостоверен пред него факта /вж. стр.5/21 от РА/, че към 31.01.2023г. /т.е. края на ревизирания период/ по счетоводни данни в касата на задълженото лице ТЕОПА ГРУП ЕООД следва да са налични 15 726,32 лева, което обстоятелство е потвърдено и чрез заключението на ВЛ. В същия смисъл са и установяванията в РД /вж.стр.34/52/.

Съгласно приложената разпоредба на чл.19, ал.2 от ДОПК, управител на лице по чл.14, т.1-2 от ДОПК може да носи солидарна отговорност за неизплатени публични задължения на юридическото лице, ако от извършени от това лице недобросъвестни действия /по ал.2, т.1-2/ се стигне до НАМАЛЯВАНЕ ИМУЩЕСТВОТО НА ЗАДЪЛЖЕНОТО ЛИЦЕ И ПО ТАЗИ ПРИЧИНА ТО НЕ МОЖЕ ДА ПОГАСИ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ЗА ДАНЪЧИ И/ИЛИ ЗАДЪЛЖИТЕБНИ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ.

Ако органът изрично приема за установено, че в края на ревизирания период имуществото на задълженото лице не е намаляло в следствие на извършените от неговия управител плащания в пари на дружеството, а напротив, изрично приема наличието на парични средства в касата и то в размер почти равен на непогасените задължения, както и има данни и за приходи в дружеството от контрагенти през ревизирания период, то не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на това лице по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК, съотв. издаденият РА, потвърден с решението на ответника се явява незаконосъобразен. Приетото в решението на ответника, че П. е извършил разпореждания със средства на дружеството, получавайки така в своя полза парични средства на същото /вероятно имайки предвид изплатени в брой заплати/, обосновано с довода, че сам жалбоподателят еднолично съхранява и се разпореждал с касовите наличности на ТЕОПА ГРУП ЕООД не води до извод, че е доказано намаляване имуществото на дружеството, като резултат от тези плащания и то при липса на твърдение /и доказаност/, че тези средства де факто не са налични в касата. В самото решение на ответника също се приема за удостоверен фактът на налични парични средства в брой в размер на 15 726,32лв. към 31.01.2023г.

Този факт на първо място следва да сочи на извод, че дори и в следствие на извършените от П. в периода 2020-2022 г. плащания към трети лица с парични средства на дружеството, то в следствие на тях не е намалено имуществото на задълженото лице и то да е изпаднало в невъзможност да погаси свои публични задължения. Напротив, изрично е прието /и от ревизиращи и от ответника/, че дружеството има имущество, с което може да се разпореди, като погаси своите публични задължения. Това, че П. през ревизирания период, вкл. и към края на м.01/2023г. не е погасявал с наличните суми публичните задължения на ТЕОПА ГРУП ЕООД, не е обстоятелство, което само по себе си да обоснове приложената хипотеза на чл.19, ал.2 от ДОПК. Макар принципно да е правилно съждението, че всяко плащане с парични средства на едно лице по чл.14, т.1-2 от ДОПК да води до намаляване на имуществото на дружеството, то следваше органът да докаже, първо, че в периода 2020-2022г. П. недобросъвестно извършва плащания със средства на ТЕОПА ГРУП ЕООД, в следствие на които действия се стига до такова намаляване на имуществото на това дружество, което прави невъзможно то, като субект по чл.14, т.1-2 от ДОПК, да погасява свои публични задължения.

За установените плащания по ЛБС на П. на средства на дружеството и извършените с тях в последствие разпореждания, органът не доказа по безспорен начин, че те са извършени недобросъвестно, тъй като липсва доказаност, че те са изцяло или частично за личните ползвания на управителя /дори и по отношение на плащанията в брой на заплати/. Не се доказа и, че в следствие на тези разпореждания с пари на дружеството, които са постъпвали по ЛБС на П., се е стигнало до такова намаляване на имуществото на ТЕОПА ГРУП ЕООД, което да има за резултат невъзможността този субект да погасява своите задължения за данъци и/или осигурителни вноски. В крайна сметка именно чрез своето имущество задълженото лице обезпечава задълженията си за данъци и осигуровки и поради това за отговорността по в чл.19, ал.2 от ДОПК е релевантно, дали от извършените ДЕЙСТВИЯ на управителя се стига до намаляване на това обезпечение. В случая съдът приема, че не се доказа по делото от коментираните в РД/РА действия на П., извършени в периода 2020-2022г., да се е стигнало да такова намаляване на имуществото на ТЕОПА ГРУП ЕООД, което да е довело да възпрепятстване/невъзможност задълженият субект да заплаща своите публични задължения, тъй като в нито през ревизирания период, нито в края на този период, неговото имуществото е намаляло, напротив, в касата му са отчетени налични суми /т.е. е налично имущество/ в размер на над 15 000 лева.

Твърденията в решението, че е налице умисъл и недобросъвестност в действията на П. /вж. стр. 8/17 от решението/ в посока препятстване на органите на НАП да събират задълженията на дружеството се явяват неотносими към случая, тъй като РА е правно обоснован единствено и само с хипотезата на чл.19, ал.2, но не и с хипотезата на ал.1 от ДОПК, в която хипотеза /на ал.2/ невъзможността за събираемост на задълженията не е релевантно обстоятелство. Нормата на чл. 19 от ДОПК урежда два самостоятелни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани – чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени – чл. 19, ал. 2 ДОПК. Доколкото в случая РА е издаден единствено и само на основание чл.19, ал.2 от ДОПК, то за правилността му следва да се съблюдават единствено и само дали са налице /доказани ли са/ предпоставките на тази правна норма, които са - задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, поради което въпросното лице отговаря за задължението до размера на извършените плащания. В случая доказаност на всички кумулативни изискуеми предпоставки на чл.19, ал.2 от ДОПК съдът по-горе прие, че не е налице, поради което и незаконосъобразно приходните органи са ангажирали отговорността на управителя на ТЕОПА ГРУП ЕООД /жалбоподателят/ за непогасените задължения на това дружество за ДДС, корпоративен данък, задължение по ЗДДФЛ и ЗОВ в посочения размер от 16 827,18лв. главница. Следва и изрично да се посочи, че самите органи приемат за установено, позовавайки се на счетоводни данни на дружеството, че същото за процесните години е получавало входящи парични средства, макар и с тях в последствие да са извършени разпоредителни действия от П., но липсва доказаност, че именно с тези последващи разпореждания с пари на дружеството, които да са извършени недобросъвестно от П., имуществото на ТЕОПА ГРУП ЕООД е намаляло, в резултата на което намаление то не е разполагало със средства и е било в невъзможност да заплати изискуеми публични задължения.

По така изложените доводи, съдът приема извод, че незаконосъобразно приходната администрация е предприела действия за ангажиране отговорност на осн. чл.19, ал.2 от Т. Е. П. за задължения на „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД за ДДС, КД, ДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ за процесните периоди в общ размер на 16 827,18 лева главница и 3 537,41 лева лихви и жалбата против РА № Р-16002423001033-091-001 от 25.09.2023г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 460 от 11.12.2023г. на Директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е изцяло основателна. Оспореният ревизионен акт следва да бъде отменен изцяло в потвърдената от ответника част – главници и лихви, тъй като и съгласно Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ОСС на П. и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 7/2019 г., отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Възприетото е потвърдено и от СЕС в Решение от 13.10.2022 г. по дело С-1/21 г.

При този краен правен извод, Съдът намира за основателна и изцяло доказана претенцията на оспорващия за заплащане на направените от него деловодни разноски, които съгласно списъка по чл.80 от ГПК са в размер на 2572,09 лева.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Т. Е. П. от [населено място] изцяло ревизионен акт /РА/ № Р-16002423001033-091-001 от 25.09.2023г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 460 от 11.12.2023г. на Директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността му по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на „ТЕОПА ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 16827,18 лева главница и 3 537,41 лева прилежащи лихви.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, [населено място] да заплати на Т. Е. П. от [населено място], [ЕГН] разноски по делото в размер на 2572,09 /две хил. петстотин седемдесет и два и 0,09/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р. България.