Р Е Ш Е Н И Е
№1452
Гр. Перник, 04.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, ГО, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09292/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от „Балкан Рехтсинкасо унд Фордерунгсмениджмънт“
АД срещу А.Д.С. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ, вр. чл. 483 ТЗ
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 618,51 лв., представляваща
неизплатен остатък от главница по запис на заповед, издаден на 30.06.2016 г. за
сумата от 966,51 лв. в полза на „Кредит Тайм“ ЕООД и прехвърлен в полза на
ищеца с джиро от 06.11.2017 г. и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания по ч. гр. дело № ***.
по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав са
издадени Заповед № 628 от 01.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Ищецът твърди, че на 30.06.2016 г. в полза на
„Кредит Тайм“ ЕООД бил издаден запис на заповед от ответницата А.С. за сумата
от 966,51 лв. Поддържа, че на 30.06.2017 г. ценната книга била предявена за
плащане на издателя С.. По нея ответната страна заплатила сумата от 348 лв.
като продължавала да дължи остатъка, равняващ се на сумата от 618,51 лв.
Посочва се, че на 06.11.2017 г. записът на заповед бил прехвърлен в полза на
ищеца „Балкан Рехтсинкасо унд Фордерунгсмениджмънт“ АД, като джиратар, с джиро,
за което ответницата не е била уведомена, предвид липсата на законово изискване
за това. Счита, че в полза на ищеца е възникнало изискуемо вземане по
менителничен ефект - редовен от външна страна и валидно джиросан на ищеца. С
тези съображения се отправя искане за уважаване на иска и за присъждане на сторените
разноски по делото.
С Разпореждане от 14.02.2019 г. съдът, след
като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.
127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално
допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към
нея да се изпратят на ответницата, указвайки ѝ възможността в едномесечен
срок от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително
съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните
права. Съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок
не представи отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, за което е редовно призована, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови
неприсъствено решение. Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата
молба и останалите книжа, са получени от ответницата А.С. на 31.03.2019 г. по
реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез друго лице /съпруг на ответницата/, приело съобщението със
задължение да го предаде на адресата /видно от разписката на гърба на
съобщението, удостоверяваща получаването им – л. 16 от делото/, като в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК същата не е депозирала писмен отговор.
В
съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа исковата
молба като отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата, считайки, че са налице законоустановените предпоставки за това.
Претендира присъждане на разноските, сторени в производството.
Ответницата
А.Д.С., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ, вр. чл. 483 ТЗ за установяване
със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.
гр. дело № ***. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че
препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал.
4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване
на неприсъствено решение, са налице: ответницата А.С. не е депозирала отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомена е за последиците по
чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 14.02.2019 г., редовно призована за
първото по делото съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като
не е направила и искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. В
производството по ч. гр. дело № ***. по описа на Районен съд – Перник същата не
е депозирала възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК с
обосновани оспорвания на вземанията, като препис от заповедта за изпълнение
ѝ е връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Същевременно, в съдебно
заседание ищецът е релевирал изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът
намира, че от посочените в исковата молба обстоятелства и от приетото по делото
писмено доказателство – запис на заповед от 30.06.2016 г. /находящ се в
кориците на ч. гр. дело № ***. по описа на съда/ може да се направи извод за
вероятна основателност на предявения иск, а именно за наличието на вземане в търсения размер, основано
на менителничен ефект – редовен от външна страна запис на заповед, отговарящ на
изискванията по чл. 535 ТЗ и подлежащ на изпълнение, чийто приносител е
ищцовото дружество, а издател – ответницата. В тази връзка и за прецизност
съдът намира за необходимо да отбележи, че записът на заповед, издаден на
30.06.2016 г. е в писмена форма, съдържа изразът „запис на заповед“, както като
наименование на самия документ, така и в неговия текст на езика, на който е
написан, безусловно и неотменимо задължаване на издателя А.Д.С. за заплащане на
парична сума в размер на 966,51 лв., място на плащане, името на лицето, на
което трябва да се плати – „Кредит Тайм“ ЕООД, дата и място на издаване, както
и подпис на издателя, следващ текста и изписването на имената му
/обстоятелство, неоспорено от ответницата/. Посочен е и падежът на задължението
– на предявяване, както и удостоверяване от издателя С., че ефектът ѝ е
предявен за плащане на 30.06.2016 г. Върху ценната книга е налице
удостоверяване, че на 06.11.2017 г. правата по записа се прехвърлят чрез джиро
на настоящия ищец „Балкан Рехтсинкасо унд Фордерунгсмениджмънт“ АД, което
обосновава вероятната основателност на активната му легитимация в процеса като
носител на процесното вземане. Ответницата не твърди и не доказва плащане на
суми по записа на заповед в по – висок размер от
посочените от ищеца, което обосновава извод за доказване размера на
непогасената част от дълга.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявения установителен
иск бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 618,51 лв., представляваща неизпълнено
задължение по записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.01.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и
за тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***. по описа на Районен съд –
Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 325 лв. – платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата
от 385 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за исковото
производство. Заплащането на последните следва от представените по делата
договори за правна защита и съдействие, съотв. от 08.01.2018 г. и от 24.09.2019 г., с преводно нареждане от 25.09.2019 г.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Балкан Рехтсинкасо унд Фордерунгсмениджмънт“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин,
ул. „Панчо Владигеров“ № 21, офис № 13 срещу А.Д.С., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл.
535 ТЗ, вр. чл. 483 ТЗ , че А.Д.С. дължи на „Балкан Рехтсинкасо унд
Фордерунгсмениджмънт“ АД, с ЕИК: ********* сумата от 618,51 лв., представляваща неизплатен остатък от главница по запис
на заповед, издаден на 30.06.2016 г. за сумата от 966,51 лв. в полза на „Кредит
Тайм“ ЕООД и прехвърлен в полза на ищеца с джиро от 06.11.2017 г. и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания по ч. гр. дело № ***. по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав са издадени Заповед № 628 от 01.02.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Д.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Балкан Рехтсинкасо унд
Фордерунгсмениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, офис № 13 сумата от 325 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № ***. по описа на Районен съд –
Перник, ГО, V-ти състав и сумата от 385 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните – за сведение.
Ч. ГР. ДЕЛО № 04743/2018 г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен
състав, с приложен към същото заверен
препис от настоящото решение.
Вярно с
оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: