№ 16650
гр. С, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110134258 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. С С., ЕГН **********,
действащ чрез адвокат Н. М., срещу ответника „С В“ АД, ЕИК ..., с адрес на
управление в гр. С, бул. "Ц Б III" № ..., ет. 2 и 3, представлявано от В Б Т и/или
Ф М Д, съдържаща претенция по отношение на ответното дружество да бъде
установено, че ищецът не му дължи сума в размер на 139.01 лева, начислена и
претендирана като старо салдо във фактура от 12.03.2025 г. В исковата молба
се твърди, че посоченото задължение е погасено по давност и се представят
писмени доказателства. В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил такъв от ответника, който признава исковата претенция по реда на
чл. 237 ГПК, но на основание чл.78, ал.2 от ГПК претендира възлагане
разноските за водене на делото върху ищеца, тъй като сочи да не е дал повод
за завеждането му. Акцентира, че не е предприемал съдебни или извънсъдебни
действия за удовлетворяване на процесното вземане. Цитира се съдебна
практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. В условията на
евентуалност, при възлагане в тежест на ответника на съдебно-деловодните
разноски, се позовава на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК - при признание на
иска, следва ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи
на закона или на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната
да може да се разпорежда. В случая всички предпоставки са налице, поради
1
което искането следва да бъде уважено. По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК,
решението не се мотивира по същество, като съдът само следва да укаже, че
то се основава на признанието на иска.
По разноските. Отговорността за съдебни разноски е деликтна по своя
характер и в тази връзка е от значение извънпроцесуалното и процесуалното
поведение на ответника, като в случая не може да бъде приложена
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като от доказателствата по делото е
видно, че ответникът изрично е отказал да уважи възражението на ищеца за
недължимост на претенцията, въпреки многократните опити в тази връзка от
негова страна, с аргумента, че последиците на погасителната давност не се
прилагали служебно, поради което единствената възможност за ищеца е била
да инициира настоящото исково производство, ето защо и в негова полза
следва да се присъдят разноски. По мнение на настоящата съдебна инстанция
възнаграждение за процесуално представителство следва да бъде намалено на
350 лева, поради това, че това производство не се отличава с фактическа или
правна сложност, то има за предмет парична претенция в минимален размер,
като в хода на същото не са възникнали процесуални усложнения, налагащи
допълнителна подготовка от страна на представителя, дължимо в голяма
степен на това, че ответникът е признал иска. Ето защо в полза на ищеца се
дължат общо разноски в размер на 400 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 235, ал.1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в
отношенията между страните в производството, а именно С. С С., ЕГН
********** и ответника „С В“ АД, ЕИК ..., с адрес на управление в гр. С, бул.
"Ц Б III" № ..., ет. 2 и 3, че ищецът С. С. не дължи на „С В“ АД, ЕИК ... сума в
размер на 139.01 (сто тридесет и девет лева и една стотинка) лева,
представляваща задължение по фактура с № ... от 12.03.2025 г.
ОСЪЖДА на чл. 78, ал. 1 ГПК „С В“ АД, ЕИК ... да ЗАПЛАТИ на ищеца С. С
С., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в общ размер на 400
(четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
2
датата на неговото получаване пред Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3