Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 153
гр. Пловдив,
03.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА и на прокурора
ЯСЕНКА ШИГАРМИНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно
гражданско дело № 346/2019 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
15176/15.05.2019 г. от П.н.Р.Б. против решение № 619/13.05.2019 г., постановено
по г. д. № 242/2019 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е осъдена Пда
заплати на
А.В.М. ЕГН ********** сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което
ищецът е признат за невинен и оправдан с присъда № 52/08.06.2017 г.,
постановена по в. н. о. х. д № 504/2017г. по описа на ОС
– Пловдив,
влязла в сила на 20.10.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане считано
от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 300.00лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото
обвинение, както и в частта за разноските. Претендира
разноски.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното в съответната част и
да отхвърли предявените искове или да намали размера на присъдените суми.
Ответник М. счита, че
жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
16697/30.05.2019 г. от А.В.М.
ЕГН ********** против
решение № 619/13.05.2019 г., постановено по г. д. № 242/2019
г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлена претенцията за
осъждане на Пда заплати сумата
над размера от 6 000.00 лева до пълния предявен размер от 100 000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК, за което ищецът е признат за невинен и оправдан с присъда
№ 52/08.06.2017 г., постановена по в. н. о. х. д № 504/2017 г. по описа на ОС
– Пловдив,
влязла в сила на 20.10.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане считано
от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане, разликата над сумата от 300.00
лева до пълния предявен размер от 800.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същото обвинение, както и в частта
за разноските. Претендира разноски.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното в съответните части и
да уважи предявените искове в пълен размер. Претендира разноски.
Ответник П.н.Р.Б. счита, че жалбата е
неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Предявени
от А.В.М.
ЕГН ********** *** против П.н.Р.Б.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати сумата от 100 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК, за което ищецът е признат за невинен и оправдан с присъда №
52/08.06.2017 г., постановена по в. н. о. х. д № 504/2017 г. по описа на ОС
– Пловдив,
влязла в сила на 20.10.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане считано
от 20.10.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 800.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото
обвинение. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете.
І. По иска за присъждане на сумата от 100 000.00лева,
представляваща обезщетение на имуществени вреди:
В исковата молба се
твърди, че против М. е водено наказателно производство за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което ищецът е признат за невинен и
оправдан с присъда № 52/08.06.2017 г., постановена по в. н. о. х. д № 504/2017
г. по описа на ОС – Пловдив, влязла в сила на 20.10.2017 г.
Тези обстоятелства не
са спорни и се доказват от приетите документи от наказателното дело.
Наказателното производство против М. е
продължило около 2 години и 7 месеца.
По отношение на ищеца е била взета
мярка за неотклонение „подписка“ за целия период на наказателното производство.
При тази фактическа
обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004
г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и Пследва
да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.
Спорът е за неговия
размер.
І. по иска за
заплащане на неимуществени вреди:
В исковата молба се
твърди, че, в резултат на воденото наказателно производство М. е претърпял
значителни неимуществени вреди от преживян страх и притеснения за развоя на
наказателния процес, за кариерата му като общественик и за развитието му като
земеделски производител, както и за бъдещето на семейството му и финансовото му
обезпечаване. Чувствал обиден, отчуждил се от близки и приятели, било уронено
необратимо доброто му име в обществото. Стресът и напрежението от преживяното
станали причина за задълбочаване на заболяването-диабет, от което страдал, като
понастоящем М. е с 71% намалена работоспособност. Воденото наказателно
производство се е отразило негативно върху личността и общественото положение
на ищеца, като от значение е и обстоятелството, че същият е баща на пет деца и
общински съветник в Община С., а в периода септември 2015 г. – януари 2018 г. и
заместник-председател на Общински съвет-С.. Освен това, наказателното
преследване против него било отразено с публикация във вестник „М”, в
социалните мрежи имало коментари и подмятания.
По делото не са
представени годни доказателства за влошаване на здравословното състояние на
ищеца в резултат на воденото наказателно производство. Свидетелски показания не
могат да установяват обективно медицинско състояние, диагнози и причини за
заболяване или неговото развитие. Представеното решение на ТЕЛК дава информация
на налични заболявания, но и на тяхната причина. Няма доказателства и за
твърдяните медийни публикации.
Няма спор, че ищецът
е бил общински съветник и заместник-председател на Общински съвет – гр. С.за
част от периода на наказателното производство.
Видно от показанията
на свидетел М. (л. 46 – 46 от делото на ОС), ищецът се ползвал с много добро име
сред съгражданите си, хората го уважавали ,търсели го за подкрепа. През 2014 г.
– 2015 г., подал сигнал до РП - Пловдив, затова че част от земеделската земя,
която обработвал, се жънела от друг земеделски производител. Впоследствие
започнало разследване срещу него по отношение на един от договорите, които представил.
Бил много разочарован, не вярвал, че това е възможно да се случи, бил много
притеснен, че ще пострада доброто му име в обществото, не спял по цяла нощ.
Свидетелката твърди, че съпругът и е роден и израснал в гр. С., всички хора в града го познавали. След
повдигането на обвинението съгражданите му започнали да говорят за него, че е
мошеник, измамник. Напрежението и притеснението на ищеца довели до влошаване на
отношенията в семейството. Ищецът търпял неудобства и поради необходимостта да
се явява на разпити и в съдебни заседания. В дните, в които бил ангажиран с
участие в наказателното производство, бил в невъзможност да упражнява работата
си. Бил изключително разочарован, когато била постановена осъдителната присъда
на РС - Пловдив, огорчен бил от промененото отношение на хората и на кмета към
него, изпитвал огромен срам и неудобство. Присъдата станала достояние дори на
децата му, на които други деца се подигравали, че баща им е престъпник и е
осъден. За присъдата научили близките на ищеца, които много се притеснили, а
той не знаел какво да им обясни.
Според
показанията на свидетел И. (л. 46 – 47 от делото на ОС), той познава ищеца от
2001 г. и знае за воденото наказателно производство срещу него. Хората в града
коментирали делото, интересували се за развитието му, дори и тези, които не
били политически активни, тъй като М. бил единственият реален конкурент за
кметския пост. Голяма част от коментарите на политическите му противници били
негативни, опонентите му злорадствали, че го съдят. Ищецът много тежко
преживявал тези коментари, притеснявал се, че могат да стигнат до децата му, че
доброто му име се петни, а имал политически амбиции. Преди воденото наказателно
производство хората го приемали като млад, перспективен човек, който може да
даде много на местната общност, но впоследствие отношението им се променило,
масово се говорело, че ще бъде осъден и изгонен от Общинския съвет. Въпреки че
ищецът бил оправдан ,много от хората не научили за това, нямало и коментари в
тази насока.
При тази фактическа обстановка
(продължителност на наказателно производство, обвинение за престъпление, което
е тежко, мярка за неотклонение с нисък интензитет - „подписка“, личните,
семейни и професионални притеснения, при отчитане на обстоятелството, че ищецът
е публична личност – общински съветник) и при приложението на чл. 162 от ГПК и
чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 4 000.00лева е най –
адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди от цялото
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда и следва да бъде
присъдена на ищеца.
Не до тези правни изводи е достигнал
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта над размера от 4 000.00 лева до 6 000.00лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и искът да бъда отхвърлен. В
останалите обжалвани части относно размера на неимуществените вреди решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
ІІ. по иска за заплащане на имуществени
вреди в размер на 800.00лева:
Твърдяната вреда е в резулта на плащане
на адвокат за защита в рамките на наказателното производство. За да е налице
имуществена вреда, следва да има неоснователно, но реално намаляване на имуществената
сфера на един правен субект. Съществуващо задължение за плащане все още не
означава вреда. За този иск настоящата инстанция, на основание чл. 272 от ГПК,
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Представени са доказателства
за плащане на 300.00лева и тази сума е дължима на ищеца.
До тези правни изводи е достигнал
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази част, следва
бъда потвърдено.
ІІІ. за разноските:
С оглед горното и на основание чл. 78
от ГПК, на М. следва да бъде присъдена сумата от 44.70лева, представляваща
разноски пред двете инстанции по съразмерност.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
619/13.05.2019 г., постановено по г. д. № 242/2019 г. по описа на
ОС – Пловдив в частта, с която е осъдена Пда заплати на А.В.М. ЕГН
********** сумата над размера от 4 000.00 лева до размера от 6 000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК, за което ищецът е признат за невинен и оправдан с присъда
№ 52/08.06.2017 г., постановена по в. н. о. х. д № 504/2017 г. по описа на ОС
– Пловдив,
влязла в сила на 20.10.2017 г., както и в частта за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на
А.В.М. ЕГН ********** да бъда осъдена П.н.Р.Б. да заплати сумата над размера от 4 000.00 лева до
размера от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.
290, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което ищецът е признат за
невинен и оправдан с присъда № 52/08.06.2017 г., постановена по в. н. о. х. д №
504/2017 г. по описа на ОС – Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 619/13.05.2019 г., постановено
по г. д. № 242/2019 г. по описа на ОС – Пловдив в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА П.н.Р.Б. да заплати на А.В.М. ЕГН **********
*** сумата
от 44.70 (четиридесет и четири лева и 70 стотинки) лева, представляваща
направени разноски пред двете инстанции по съразмерност.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: