Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при
секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм.
дело №351
по описа на КАС за 2021 г., и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба от
Х.Е.А. от ***,
чрез адв.
Ч., против Решение №2153-08-315/02.12.2021 г. на директора на ТП
на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №О-08-999-00-**********/12.10.2021
г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ – Кърджали за отказ да се
отпусне обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения
акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Счита, че при
постановяване на оспорения акт административния орган не е извършил надлежна
проверка, обосноваваща направените изводи. В тази връзка, намира за необосновани
изводите на решаващия орган за липса на данни за реално положен труд. Сочи, че
реално е упражнявала дейността, за която е регистрирана като земеделски
стопанин, както и че е реализирала приходи от упражняваната дейност. Иска
отмяна на оспореното решение и претендира направените по делото разноски. В
с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като
твърди, че отговаря на всички изисквания за отпускане на претендираното
парично обезщетение.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, намира жалбата
за неоснователна. В представени писмени бележки поддържа, че жалбоподателката няма качеството на регистриран земеделски
производител, респ. на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 и т.5 от ДР на КСО,
тъй като не е установено лицето да извършва трудова дейност, която да е
основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО. Намира за
практически невъзможно, от стопанисваната площ от около 1 дка, да бъдат
произведени 120 бали сено. В тази връзка счита, че жалбоподателката
не е произвела и продала горното количество продукция, както и че заявената
площ представлява семейна градина, обработвана от членовете на нейното
семейство, продукцията от която се ползва за нуждите на семейството.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Видно
от приложената по делото справка от информационната система на НОИ, от 13.01.2021 г. жалбоподателката
е регистрирана като самоосигуряващо се лице -
земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд
„Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“.
Според
справка от регистъра на земеделските стопани, изготвена на 12.08.2021 г. от ОД
„Земеделие“ – Кърджали към МЗХГ, лицето е включено в регистъра на 13.01.2021 г.
и е заявило стопанисването на 0,1077 ха естествени ливади.
С
Удостоверение /приложение №9, към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с вх.№*** от *** г., жалбоподателката, чрез осигурителна каса ***, е заявила
изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен
лист № ***/*** г.
По делото е приложен и болничен лист № ***/*** г., за периода от
18.082021 г. до 23.08.2021 г., с посочена причина – ***.
С разпореждане
№О-08-999-00-**********/12.10.2021г. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, във
вр. с подаденото удостоверение и на основание чл.40, ал.3
от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № ***/*** г. Посочено е, че лицето е
регистрирано като земеделски стопанин на 13.01.2021 г. и съгласно анкетна карта
е засяло основни култури - естествени ливади, на площ
от 0,1077 ха. Прието е, че от представените документи в т.ч. и фактура от
28.05.2021 г., за реализирана продукция на стойност *** лв., не се установява, дейността по косене на затревена площ е
свързана с реалното полагане на труд от страна заявителката, като последната
дейност най-вероятно се извършва от близките на лицето. Посочено е, че
стойността на реализираната продукция е незначителна /*** лв. месечен доход за шестте месеца на регистрация като земеделски
стопанин/, респ., не предполага реализирането на приходи и формирането на
печалба, както и целогодишно стимулиране дейността на земеделския стопанин,
поради което лицето не е регистриран земеделски стопанин, по смисъла на §1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО. По аргумент от горното е направен извод, че жалбоподателката не е осигурено лице и не отговаря на
условията на чл.48а от КСО, и няма право на парично обезщетение за периода
18.08.2021 г. – 23.08.2021 г.
Според
приложената по делото фактура №1/28.05.2021 г., жалбоподателката
Х.А. е продала на лицето С. А., 120 бр. /най-вероятно бали/ сено, на единична
цена ***
лв., на обща стойност ***
лева.
Приложена
е и декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ с вх.№***/***
г., подадена от жалбоподателката, като самоосигуряващо се лице и касаеща
второто тримесечие на 2021 г. В последната е деклариран дължим авансов данък, в
размер на ***
лв.
С Решение №2153-08-315/02.12.2021
г. на директора на ТП
на НОИ - Кърджали, предмет на
настоящото производство, е отхвърлена жалбата на Х.Е.А. срещу разпореждане №О-08-999-00-**********/12.10.2021
г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ – Кърджали. В оспореното
решение, постановено по повод жалба против горното разпореждане, административният
орган е възприел изцяло констатациите на контролния орган. Във връзка с
представената фактура от 28.05.2021 г. и твърденията на лицето, че е продало
120 бали сено, както и още толкова /120 бали/ на съседи, решаващият орган
намерил последните твърдения за несъстоятелни, предвид невъзможността да се
реализира подобен добив от заявената за стопанисване ливада от около 1
дка. Въз основа на горното е формиран извод,
че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение
и правилно е било отказано изплащането му.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели – Е. Д. Х. и М. А. Х.,
през 2021 г. жалбоподателката, заедно със съпруга си,
е стопанисвала ливада от около 1 дка в землището на ***. През 2021 г.
въпросната ливада е окосена два пъти - през м.май и м.юни, от съпруга й,
подпомаган от св.Е. Х., като балирането на сеното било извършено от св. М. Х.,
на средно големи бали от по 20 кг. всяка. Според последния свидетел добивът на
сено от горната ливада бил „два пъти по 60-70 бали“.
В електронната страница на МЗХГ на адрес ***, е публикуван бюлетин № 391 - юни 2021 г. „Добиви от
полски култури - реколта 2020“ на МЗХГ, видно от който средният добив на сено
от постоянни ливади за 2020 г. в Южен
централен район, в обхвата на който е и регион Кърджали, е 2 603 кг за хектар,
или, 260 кг. сено от 1 дка /13 бали по 20 кг./. Според приетото в научна
разработка, издадена от Селскостопанската академия – София, публикувана на
електронен адрес ***, най-високите добиви на сено от
естествени ливади в страната са до 800 кг. от декар, което прави 40 бали, по
20кг.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в
предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Според чл.50, ал.1 и ал.8 от КСО, осигурената за
общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при
бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като
право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите
се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а КСО. Според последната
разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат
да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Според легалното определение, дадено в §
1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски производители“ са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
По аргумент
от горните разпоредби, отнесени към случая, жалбоподателката
ще се счита за осигурено лице, ако в периода 13.01.2021 г. – 04.07.2021 г.
реално е осъществявала дейност като земеделски производител, за която е
регистрирана, като е произвеждала продукция, предназначена за продажба, и за тази дейност са внесени или
дължими осигурителни вноски.
В случая между страните няма спор, че жалбоподателката има 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за риска „ОЗМ“, както и че е регистрирана
като земеделски производител в
регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, по реда на Наредба
№ 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани. Безспорно е също, че лицето е избрало да се осигурява
за риска общо заболяване и майчинство и за
периода на регистрацията е внесло осигурителни
вноски, като самоосигуряващо
се лице. За да откаже исканото обезщетение за временна неработоспособност, административният
орган е приел, че въпреки извършената регистрация като земеделски производител, лицето не е извършвало трудова
дейност като регистриран земеделски производител.
Установи се
от обсъдените по-горе доказателства, че в периода от регистрирането й като
земеделски стопанин, на 13.01.2021 г., до настъпването на осигурителното
събитие на 04.07.2021 г., регистрацията на жалбоподателката
като земеделски стопанин е свързана със стопанисването на 0,1077 ха „естествени
ливади“. Според определението за ливади в §22, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ/отм./,
това са постоянни пасища с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на
фураж (сено) чрез коситба или за паша на
селскостопански животни.
На първо
място, като взе предвид представените болнични листове, видно от които през
м.май и юни 2021 г. жалбоподателката е била в
напреднала бременност, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
съдът приема, че основната дейност по стопанисването на ливади - добив на сено
чрез коситба, а след това и балиране на добитото сеното, е било извършвано не
от жалбоподателката, а от нейни близки и познати.
Няма безспорни доказателства също така, че тези дейности са били възлагани на
горните лица, именно от Х.А., в качеството й на регистриран земеделски
производител, нито са налице данни за договаряно възнаграждение за положения в
стопанството труд от различни лица, за да се приеме че са извършвани от името и
за сметка на земеделския производител.
На следващо
място съдът приема, че заявената от жалбоподателката
дейност по стопанисване на 0,1077 ха ливада, поради нейния обем, не може да се
характеризира като такава, свързана с производство на продукция, предназначена
за продажба. В тази връзка, предвид обсъдените по–горе данни за средния добив на сено от постоянни ливади,
който за регион Кърджали е около 260 кг. сено от 1 дка /13 бали/, съдът намира,
че посочените във фактура №**/*** г.
данни за продажба на 120 бали сено, не касаят продукция, произведена от
извършвана от лицето стопанска дейност,
както и не кредитира показанията на св. М. Х., по отношение на
количеството добито сено от въпросната ливада. Дори да са налице продажби на
продукция, добита от въпросната ливада, съдът приема, че същата е крайно
незначителна по обем и стойност, поради
което дейността не може да се характеризира като такава, извършвана по занятие
и с цел осигуряване на доходи, които да бъдат заместени от паричното
обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност и раждане.
По изложените съображения, правилно е отказано
изплащането на парично обезщетение за
временна неработоспособност, тъй като
жалбоподателката не е извършвала трудова
дейност като земеделски производител по смисъла, вложен в § 1, ал. 1, т. 5 от
ДР на КСО, респ., не е осигурено лице и към момента на
настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане.
Предвид
горното, оспореното решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Е.А.
от ***, против Решение №2153-08-315/02.12.2021 г. на директора на ТП
на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №О-08-999-00-**********/12.10.2021
г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ – Кърджали, като
неоснователна.
На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я :