РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Варна, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110100195 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД от „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, срещу А. А. К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 300 лв. /триста лева/ главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението /30.08.2023 г./ до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 97,84 лв. /деветдесет и седем лева и осемдесет и четири
стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за периода 18.01.2019 г. –
18.03.2020 г., сумата от 51,74 лв. /петдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/
обезщетение за забава върху главницата за периода 18.03.2020 г. – 25.08.2023 г., които
вземания произтичат от сключен между „*“ ООД и длъжницата Договор за потребителски
кредит № *от *г., всички вземания прехвърлени на заявителя с договор за цесия от
13.01.2022 г., за които вземания е издадена Заповед № *за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2023 г. по ч.гр.д. № */*г. на ВРС, XVII с-в.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 18.01.2019 г. между праводателя му
„*“ ООД и ответницата А. А. К. е сключен договор за потребителски кредит по електронен
път по реда на ЗПФУР, по силата на който последната е получила сумата от 300 лв., която се
е задължила да върне на вноски в срок до 18.03.2020 г. Сочи, че е бил уговорен лихвен
процент в размер на 40.05 % и че при забава се дължи обезщетение. Излага, че с договор за
цесия от 13.01.2022 г. вземането към ответницата му е прехвърлено от „*“ ООД, за което А.
А. К. е уведомена на посочения от нея адрес и със СМС на посочения от нея телефонен
номер, евентуално да се счита, че ответницата е уведомена с получаване на препис от
исковата молба. Твърди, че към настоящия момент няма постъпили плащания по кредита от
страна на длъжницата, поради което за него се поражда правния интерес да иска
установяване на процесните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение. Моли и за
присъждане на разноските по делото.
1
Ответницата А. А. К. подава отговор на исковата молба, с който, чрез назначения й
особен представител, оспорва исковете. Твърди се, че липсва валидно сключен договор за
кредит и сумата по кредита не е била получена от кредитополучателката, предвид липсата
на отправено надлежно волеизявление за обвързване с облигационно правоотношение. Сочи
се още, че сключения договор за цесия не може да бъде противопоставен на ответницата,
предвид това, че не е била надлежно уведомена за него. Твърди се, че клаузите в договора, с
които са уговорени размерите на ГЛП и ГПР са нищожни, поради противоречието им с
добрите нрави. Евентуално се релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител,
поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представен е Договор за потребителски кредит № *от *г. и лог файл към него /л. 7-8/
от който се установява, че „*“ ООД се е задължил да предостави на ответницата А. А. К.
кредит в размер на 300 лв., като последната се задължава да върне сумата в срок от 14
месеца, при фиксиран лихвен процент от 40.05% и ГПР 48,37 %. Общата дължима сума по
договора е 397,84 лв.
Представени са Общи условия /л. 9-22/ и Тарифа за такси и разходи /л.
54/.Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания /л. 55-60/ и списък с
прехвърлени вземания /л. 23-52/.
Представена е разписка за извършен паричен превод към ответницата от 18.01.2019 г.
във връзка със заем по договор № *в размер на 300 лв., издадена от ePay.bg /л. 115/.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявените са кумулативно съединени положителни установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за дължими
суми по сключен договор за потребителски кредит, които са квалифицирани по чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 240 ЗЗД. Касае за сключен потребителски договор с характера на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че с ответника са във валидно облигационно отношение по договор за
потребителски кредит; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора; настъпването на
изискуемост на задълженията и техния размер; валидността на сключения договор за цесия
и надлежното уведомяване на длъжницата. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние в тежест на ищеца е било още да докаже: че са
изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл. 8-11/; че са
спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В тежест на ответницата е
било да докаже, че е изпълнила задълженията си по договора за потребителски кредит или
че вземанията са погасени на друго основание (изтекла погасителна давност).
Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този закон е предвидено каква
информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от
предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен
или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на
доставчика.
В настоящия случай се твърди, че процесния договор е сключен през интернет, чрез
специализирана информационна система по инициатива на потребителя, чрез отварянето му
2
в браузър на интернет сайт поддържан от „*“.
С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
усвояване на отпуснатата на ответницата сума по договора, за начина на изчисляване на
претендираните суми, както и за какви вземания по кредита са отнесени плащанията на
длъжницата. Ищецът не сочи доказателства и за изпълнение на задълженията му по чл. 18
ЗПФУР.
Дори след подробните указания на съда ищецът е ангажирал доказателства само за
установяване на факта на отпускане на сумата по кредита в общ размер от 300 лв.
Не се установява кредиторът да е изпълнил задълженията си по чл. 18 ЗПФУР – да
предостави информация на потребителя на траен носител, както и че е получено неговото
съгласие за сключване на договора. Няма доказателства, че ответникът има регистрация в
платформата на „*“, че е кандидатствала за кредит, че е поискала кредит с тези параметри,
че се е съгласила с условията, че е получила необходимите книжа на траен носител, че са й
изпращани някакви имейли и т.н. Липсват доказателства за уведомяването на длъжницата за
прехвърлянето на вземанията. Не са изпълнени и указанията на съда да се уточни начина на
изчисляване на претендираните суми.
Не са отправени доказателствени искания в тази насока, въпреки указанията на съда.
Всички представени от ищеца документи са едностранно съставени. Ищецът можеше да
отправи доказателствени искания за допускане на съответните експертизи, които да
установят горните факти (кандидатстването на потребителя за кредит, съпътстващите
действия по сключването на договор от разстояние), но това не беше сторено. Представено е
единствено извлечение на английски език от системата - „лог файл“, което доказателство,
дори не може да се приеме за валиден документ, доколкото липсват дата, подпис и каквито и
да е други данни, които да сочат, че документа отразява действителни факти.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е
недействителен, доколкото в настоящото производство не се установи, че са изпълнени
императивните разпоредби на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, касаещи задължителните реквизити на
договора на кредит от разстояние, сключен с потребител. В този смисъл е и Решение № 1193
от 23.10.2023 г. по в.гр.д. № 1075/2023 г. на ВОС, постановено по идентичен казус.
В случая би следвало да намери приложение чл. 23 ЗПК /за връщане на чистата
стойност на кредита при недействителен договор/, доколкото от представените
доказателства се установява, че процесната сума за главница в размер на 300 лв. е била
предоставена и усвоена от потребителя.
В Решение № 50174/26.10.2022 по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV г.о., се приема, че
ако недействителността на кредита се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита.
Ответницата е релевирала възражение за погасяване на вземанията по давност, което
е неоснователно. Вземането за главница се погасява с изтичането на петгодишна давност,
считано от датата следваща падежа на задължението. В случая предвидения в закона срок не
е изтекъл, доколкото Последният падеж по договора за кредит на задължението за заплащане
на главница е настъпил на 18.03.2020 г., а заявлението е подадено на 30.08.2023 г. Дори да се
приеме, че доколкото договорът е обявен за недействителен то като начална дата следва да се
счита датата на отпускане на сумата /18.01.2019 г./, то срокът отново не е изтекъл.
По отношение на уведомяването за цесията съдът споделя становището в съдебната
практика, че длъжникът може успешно да възразява срещу цесионера за неуведомяването си
за прехвърлянето на вземането единствено ако твърди, че е заплатил задължението си на
стария кредитор (цедента), каквито твърдения в случая не се навеждат. В този смисъл
ищецът по делото валидно е придобил правата по прехвърленото вземане и е легитимиран
3
да търси същото от ответницата.
В заключение ищецът доказа в процеса единствено, че е предоставил сумата на
ответницата, поради което искът за признаване за установено, че ответницата я дължи се
явява основателен, макар и на различно основание (чл. 23 ЗПК). Останалите искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съобразно изхода от спора ответницата следва да понесе тежестта на сторените от
ищеца разноски с оглед уважения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В заповедното
производство е издадена заповед за сумите от 10,03 лв. държавна такса и 20,06 лв.
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство се претендират сумите от 150 лв.
държавна такса и 10,40 лв. за преписи, сумата от 300 лв. за особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100 лв. Предвид
уважаването само на иска за главница, то ответницата следва да бъде осъдена за сумата от
20,08 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 373,95 лв. в исковото
производство. Ответницата не е претендирала и представила доказателства за сторени
разноски, поради което и такива не й се следват. Следва да се издаде РКО на особения
представител на ответника за сумата в размер на 300 лв., което е определеното от съда
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. А. К., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. *, ДЪЛЖИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. *, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща чистата
стойност на кредита, на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението /30.08.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението, които вземане произтича от сключен между „*“ ООД и длъжницата Договор
за потребителски кредит № *от *г., който е обявен за недействителен в настоящия процес, и
вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 13.01.2022 г., за което вземане е
издадена Заповед № *за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2023 г.
по ч.гр.д. № */*г. на ВРС, XVII с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД от
„*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу А. А. К., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 97,84 лв. /деветдесет и седем лева и
осемдесет и четири стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за
периода 18.01.2019 г. – 18.03.2020 г. и сумата от 51,74 лв. /петдесет и един лева и седемдесет
и четири стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 18.03.2020 г. –
25.08.2023 г., които вземания произтичат от сключен между „*“ ООД и длъжницата Договор
за потребителски кредит № *от *г., всички вземания прехвърлени на заявителя с договор за
цесия от 13.01.2022 г., за които вземания е издадена Заповед № *за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2023 г. по ч.гр.д. № */*г. на ВРС, XVII с-в.
ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *, да заплати
на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 20,08 лв.
/двадесет лева и осем стотинки/, представляваща сторени от заявителя разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *, да заплати
на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 373,95 лв. /триста
седемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща сторени от заявителя
разноски в исковото производство.
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на адв. Н. *-*в размер на сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща определено от съда възнаграждение се особен представител.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5