Решение по дело №620/2021 на Районен съд - Варна

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260572/29.4.2021г.              Година 2021        Град Варна

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                   четвърти състав

На двадесет и първи април             Година две хиляди двадесет и първа

 

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 620  по описа за две хиляди  двадесет и първа година.

                           

 

                           

                        Р  Е  Ш  И:

 

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0819-005308/20.01.2021г. на началник  група към ОДМВР – Варна, сектор „ПП“ Варна , с което на С.Й.А. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.ІV от ЗДП, както и ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРВАЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

 

     ОСЪЖДА С.Й.А., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на С.Й.А. срещу НП на Началник  група към ОДМВР Варна, сектор ПП- Варна, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.

С жалбата се счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Не са отразени правилно обстоятелствата на нарушението и не е изяснена фактическата обстановка. АНО е не е извършил проверка на оспорени устно обстоятелства по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, както и неправилно е определен размера на административното наказание, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН. Формулира се искане за отмяна на НП.

С жалбата се

     В с. з. въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество моли съда да отмени НП, като счита, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН – при липсата на вписани двама свидетели.

Сочи, че от ПТП няма вреди и не става ясен механизма на произшествието. Въззивинцата не е разбрала, че има досег с друг автомобил и не е налице напускане на ПТП. Водачката на джипа не е казала, че ще уведоми КАТ, ако беше казала- въззивницата щяла да остане на място и дза изчака.

Алтернативно счита, че НП следва да бъде изменено, като се намали глобата до минималния размер.

 

     Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП. Претендира разноски.

 

     След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

     На 30.11.2020г. въззивницата А. управлявала лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №В1109РМ в гр. Варна. При управлението на автомобила по бул.”Осми Приморски полк”,в посока към кв. „Виница“ , в района на магазин „Кауфланд“, въззивницата предприел маневра по преминаване от лява в съседна дясна пътна лента.  При това не пропуснала движещият се в дясна пътна лента л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. №В3163НН и го блъснала. Вследствие на ПТП настъпили материални щети по автомобилите.

След пътнотранспортното произшествие въззивницата А. не останала на място , въпреки, че на паркинга на магазин „Кауфланд“ водачката на л.а. „Фолксваген Туарег“ предявила претенциите си по повод настъпилото ПТП, а си тръгнала.

Свидетел на това станала св. Т., която след претенциите на другата участничка в ПТП заедно с въззивницата А. влязла да пазари в магазин „Кауфланд“.

По постъпилия в ОДЧ на КАТ- ПП – Варна сигнал на място пристигнали служители на КАТ- ПП- Варна- св. Евг. Г. и св. Пл. Г..

В процеса на установяване на механизма на ПТП била установена въззивницата А., като последната , в разговор по телефона със св. Евг. Г., отказала да се върне на местопроизшествието. След като успели да установят водачите, разпитали ги и извършили оглед на автомобилите, полицейските служители установили механизма на настъпване на ПТП, като били изготвени съответните протоколи, както и снимки.

Св. Евг. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното. Деянията били квалифицирани като такива по чл.25 ал.2 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП. В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение били вписани данни на свидетел.

     След предявяване на акта, в графата за възражения въззивницата вписала такива. Възражения постъпили в тридневния срок, но били преценени като неоснователни.

На 20.01.2021г. въз основа на акта било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което наказващия орган изцяло е възприел установената с акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. на нарушенията административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.25 ал.2 и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП и на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.ІV от ЗДП и чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС .

     Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства- показанията на св. Евг. Г. и св. Пл. Г., отчасти от показанията на св. Т., както и от приложените по административно наказателната преписка доказателства.

     По делото са събрани гласни доказателства – показанията на св. Евг. Г. и св. Пл. Г., които са добили преки впечатления от следите върху превозните средства, възприели са показанията на двамата водачи относно ПТП и са установили механизма на ПТП. Двамата свидетели също така са възприели , че въззивницата А. не се намира на местопроизшествието. Възприели са и отказа й да се завърне на място.

     Факт по делото са и писмените доказателства – АУАН; Протокол за ПТП; докладни записки; снимков материал и обяснения, отразяващи обстоятелствата на извършване на нарушенията.

     Събраните гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и установяват изложената по- горе фактическа обстановка.

Съдът кредитира показанията на св. Т. в частта, в която сочи на претенциите на водачката на другия автомобил , че  въззивницата А. е причинила ПТП, както и на действията на въззивницата А., която вместо да остане на място , при наличието на разногласия относно ПТП, е напуснала мястото, отивайки да пазарува в магазина, а след това – и на работа.

Съдът не кредитира показанията на св. Т. в частта, в която сочи, че неспоред нейните разбирания и като шофьор й било невъзможно да повярва как е възможно да бъде направена драскотината от автомобила на въззивницата А..

За да не кредитира показанията н асвдетелката в тази част, съдът на първо място изходи от липсата на специални познания на свидетелката, за да може същата да изразява експертно становище по отношение на ПТП. На следващо място целия събран доказателствен материал по безспорен начин установява настъпилото ПТП и участниците в него, като анализ на тези доказателства бе извършен по- горе и не следва да се преповтаря.

 

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като след разследване на обстоятелствата на извършване на нарушенията е дал правна квалификация на извършените от въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на деянията правилно са били определени санкционните норми на чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.ІV от ЗДП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

 Правилно наказанието „глоба“, наложено на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е било индивидуализирано в посока към предвидения в закона максимален размер, предвид на факта, че въззивницата А. е извършител на  административно нарушение, видно от приложената справка за нарушител, както и предвид на факта, че в настоящия казус са установени повече от едно извършени административни нарушения. Наказанието по чл.179 ал.2 от ЗДП е с константно определен размер и същото правилно е било определено по своя вид и размер.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на НП, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

 

С жалбата се счита, че не са отразени правилно обстоятелствата на нарушението и не е изяснена фактическата обстановка.

 

Съдът, изхождайки от събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН; обяснения; протокол за ПТП; снимков материал и показанията на свидетелите, намери, че нарушението е безспорно доказано.

Безспорно е установено, че въззивницата А. при управлението на превозното е причинила ПТП, което напуснала без да имат съгласие с другия участник относно настъпването на ПТП и неговия механизъм. При установяване  впоследствие на конкретния водач на автомобила – въззивницата А., правилно е било определено лицето, подлежащо на санкциониране.

Счета се, че АНО е не е извършил проверка на оспорени устно обстоятелства по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

По така възразеното следва да се отбележи, че наказващият орган се е произнесъл, анализирайки наведените възражения и намирайки същите за неоснователни , поради което и не е налице соченото нарушение.

Сочи се , че неправилно е определен размера на административното наказание, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Съдът изложи мотиви по- горе, защо смята наказанието за правилно определено по размер, изхождайки от завишената степен на обществена опасност на дееца.

 

По същество се сочи, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН – при липсата на вписани двама свидетели.

 

По така възразеното съдът констатира следното: в съдържанието на АУАН, в съответствие с изискванията на чл.40 ал.1 от ЗАНН са били вписани данните на свидетел- очевидец , като това е св. Пл. Г., присъствал при установяване на нарушението. С горното е било изпълнено изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН, поради което не може да се приеме тезата на въззивника за приложението на ал.3 , когато липсват свидетели на извършване или установяване на нарушението. В съдържанието на АУАН е положен подпис от св. Пл. Г., с което се установява, че на същата е известно съдържанието на документа, по който е свидетел.

 

Сочи се, че от ПТП няма вреди и не става ясен механизма на произшествието. Въззивницата не е разбрала, че има досег с друг автомобил и не е налице напускане на ПТП. Водачката на джипа не е казала, че ще уведоми КАТ, ако беше казала- въззивницата щяла да остане на място и да изчака.

Съдът не кредитира подобна позиция, изхождайки от събраните по делото доказателства.

От показанията на св. Евг. Г. и св. Пл. Г. се изяснява начина на установяване на механизма на ПТП. Двамата свидетели също така са възприели , че въззивницата А. не се намира на местопроизшествието. Възприели са и отказа й да се завърне на място. Св. Т. също сочи на претенциите на водачката на другия автомобил , че  въззивницата А. е причинила ПТП, както и на действията на въззивницата А., която вместо да остане на място , при наличието на разногласия относно ПТП, е напуснала мястото, отивайки да пазарува в магазина.

По делото са събрани писмени доказателства – АУАН; Протокол за ПТП; докладни записки; снимков материал и обяснения, отразяващи обстоятелствата на извършване на нарушенията.

     Събраните гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и установяват именно настъпването на ПТП, претенциите на водачката на л.а. «Фолксвагтен Туарег» и отказа на въззивницата да уважи тези претенции. Установяват по безспорен начин и напускането на местопроизшествието.

 

 

     След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

 

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                           

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :