РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Мичева
ч.гр. дело № 3379 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435
ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Т.С.“ ЕАД –
длъжник по изпълнителното дело, срещу действия на ЧСИ Л.М., по изпълнително
дело № 20217850400042, изразяващи се в отказ да намали приетите за събиране
разноски за адвокатско възнаграждение и съответно пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че определените от
ЧСИ М.разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата
и правна сложност на делото. Посочва, че действието , което упълномощеният
представителна взискателя е извършил е единствено депозиране на молба за
образуване на изпълнителното дело , като в срока за доброволно изпълнение
длъжникът е платил и не са били необходими последващи действия от страна на
взискателя. Счита, че на взискателя се
дължат разноски за адвокат в размера, предвиден в чл.10 т.1 от Наредба №1 от
2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително
дело. Моли да се намали определения по
изпълнителното дело адвокатски хонорар, както и размера на пропорционалните
такси и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.
Взискателят Л.Б.К.оспорва жалбата.
Посочва, че претендирания и приет от ЧСИ адвокатски хонорар не надвишава посочения
в чл.10 т.1 от действащата Наредба за размера на адвокатските възнаграждения за
образуване на изпълнително дело и чл.10 т.2 за процесуално представителство. –
200лв. за образуване на изпълнително дело и 200лв. за процесуално
представителство. Освен това, претендираната за разноски сума от 280лв. е
реално платена. Счита, че процесуалният
представител е извършвал действия на процесуално представителство, като е
депозирал пред ЧСИ становища, молби с промяна на изпълнителния способ. В
подкрепа на твърдението си посочва съдебна практика. Моли съда да остави
жалбата без уважение и да му присъди разноски в настоящото производство в
размер на 200лв.
ЧСИ
Л.М. е депозирал писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, с които изтъква
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от него
възнаграждение за адвокат на взискателя не е прекомерно, съответства на
правната и фактическа сложност на делото, а таксите са правилно изчислени. В подкрепа на мотивите си е посочил съдебна
практика.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя, на ответника по жалбата, както и мотивите на ЧСИ и приложеното
изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20217850400042 по
описа на ЧСИ М., с рег. № 785 при КЧСИ, район на действие СГС, е образувано по
молба на взискателя Л.Б.К.от 21.01.2021г., подадена чрез пълномощника
Адвокатско сдружение „Н.Б.“, срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 21.08.2020г., издаден на основание влязло в сила съдебно
решение за сумата 50лв. адвокатско възнаграждение. Видно от съдържанието на
молбата взискателят, чрез пълномощника си, е възложил на съдебния изпълнител да
образува изпълнително дело и да наложи запор върху движими вещи, дружествени
дялове, както и възбрана върху недвижими имоти.
Поискал е от ЧСИ да събере също сумата 5,91лв. за издаване на
изпълнителен лист и 3лв. преводна такса към ЧСИ, както и заплатеното за
изпълнението адвокатско възнаграждение в размер на 280лв. Към молбата е
приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено възнаграждение в размер на 280лв. за образуване и процесуално
представителство по изпълнителното дело, платено по банкова сметка. *** 5,91лв.
за издаване на изпълнителен лист /5лв. по сметката на съда и 0,91лв. преводна
такса/, както и вносна бележка за авансово платени на ЧСИ такси в размер на
75лв. – 72лв. такси и 3лв. преводна такса. Представено е преводно нареждане за
преведения по банков път адвокатски хонорар от 200лв.
ЧСИ е образувал изпълнително дело и на 25.01.2021г.
е разпоредил изпращане на ПДИ на длъжника.
На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на 27.01.2021г., с
подлежащи на събиране суми общо в размер на 523,58лв., от които: 50 лв.
главница по изпълнителния лист, 280лв. разноски по изпълнителното дело, 5,91лв.
държавна такса за издаване на изпълнителен лист
и банкови такси, 3 лв. банки такси, 184,67лв. такси по Тарифата към
ЗЧСИ.
На 25.01.2021г. взискателят е подал
молба, в която е посочил, че оттегля посочените в молбата за образуване на
изпълнителното дело способи за изпълнение и определя нов способ - налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД.
На Банката е изпратено запорно съобщение
на 25.01.2021г. На 28.01.2020г. Банката е изпълнила наложения запор и е привела
по сметката на ЧСИ от сметката на длъжника сумата 523,58лв., за което е
уведомила ЧСИ.
С възражение от 29.01.2021г. длъжникът
по изпълнението е възразил по размера на приетия хонорар на процесуалния
представител на взискателя от 280лв., като е поискал да бъде намален до 200лв.
Възразил е по дължимостта на държавната такса за издаване на изпълнителен лист
и на сумата за банков комисион за превод на авансовите такси. Поискал е да бъде
намален размера на пропорционалните такси и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С постановление от 10.02.2021г. ЧСИ М.е
отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение. Посочил е, че
адвокатското възнаграждение е изцяло съобразено с минималния размер адвокатско
възнаграждение по Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения –
200лв. за образуване на изпълнително дело и 80лв. за процесуално
представителство. По дължимостта на таксите и разноските по издаване на
изпълнителен лист се е позовал на определение №617/16.12.2013г. по ч.гр.д.№
6154/13г. на ВКС. Оставил е без уважение възражението на длъжника.
Постановлението е връчено на длъжника на
12.02.2021г.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали
сумите за прието адвокатско възнаграждение и такси е подадена чрез ЧСИ до СГС
на 22.02.2021г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е активно легитимирано да обжалва, и е
срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие. Жалбата е подадена в
срок.
По същество жалбата е частично
основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми,
които са приети от ЧСИ за плащане. Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№
1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови
такси / и да не са заплатени предварително/ за извършените необходими действия
по изпълнителното дело и разноските на
взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Ако взискателят е
поискал и съдебният изпълнител е
извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на
търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване , длъжникът не
отговаря за тези такси.
Тъй като изпълнителното дело е
образувано преди плащането, то извършените от ЧСИ действия по образуване на
изпълнителното дело, връчване на поканата за доброволно изпълнение и налагане
на запор върху сметките на длъжника, събиране на данни за публични задължения
на длъжника, връчване на съобщения, са все необходими действия. Поради това и
начислените такси по т.1, т.3 , т.5 и т.9 от ТТРЗЧСИ се дължат от длъжника.
Тези действия са извършени от ЧСИ.
Съгласно константната съдебна практика
разноските по издаване на изпълнителен лист се включват в разноските за
изпълнението по см. на чл.79 ал.1 от ГПК и се събират от съдебния изпълнител
извън сумите по изпълнителния лист /така и определение № 617/16.12.2013г. по
ч.гр.д.№ 6154/13г. на ВКС, І г.о./ . В този смисъл правилно ЧСИ е предприел
принудително събиране и на сумата 5,91лв. разноски за издаване на изпълнителен
лист.
Длъжникът отговаря за разноските на
взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на
действителната фактическа и правна сложност на делото. В конкретния случай на
основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, като в
производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателя е извършил
едно действие – депозирал е молба с приложен изпълнителен лист, пълномощно и
доказателства за извършени разноски по изпълнението. Други действия с цел
удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от адвоката на
взискателя. Претендираният адвокатски
хонорар от 280лв. се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до
минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в
Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Дължи се само необходимото и
съответното на свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което следва
да се признае на процесуалния представител на взискателя е 200лв. Процесуално
представителство по изпълнителното дело не е извършвано от процесуалния
представител на взискателя. Подадената втора молба от 25.01.2021г. само
коригира подадената на 21.01.2021г. и не представлява действие по процесуално
представителство.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да
се намали, като се отрази намаления размер приет адвокатски хонорар. Таксата по
т.26 се начислява върху сбора от: сумата по изпълнителния лист /50лв./,
адвокатското възнаграждение /200лв./, разноските на взискателя за издаване на
изпълнителен лист /5,91лв./. С ДДС таксата по т.26 е 30,71лв. Банковата такса
от 3лв. начислена от ЧСИ и включена в таксата по т.26 се отнася до авансовите
такси и следователно не може да се включи в сумата, върху която се изчислява
таксата по т.26 /т.4 от забележки към т.26 от ТТРЗЧСИ/. Събраните от ЧСИ такси
по изпълнението от длъжника не надвишават посочения в чл.73 ал.1 т.1 от ГПК
размер.
Обжалваният отказ на ЧСИ да намали присъдения размер на адвокатско
възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се отмени.
На основание чл.78 от ГПК на жалбоподателя се следват разноски в това
производство в размер на 75лв. - държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение 50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
Постановление
на ЧСИ Л.М., рег. № 785, район на действие СГС, по изпълнително дело № 20217850400042,
с което е постановен отказ да се намалят приетите за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение и размера на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА
размера на приетото адвокатско възнаграждение на Адвокатско сдружение „Н.Б.“,
дължимо за изпълнителното дело, и
размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като ги намалява както следва: адвокатското
възнаграждение от 280лв. на 200лв. ,
таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ от 40,67 лв. с ДДС на 30,71 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Любомира
Богданова Кирова, ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 75лв. разноски в
това производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК
не подлежи на обжалване .
Председател:
Членове: 1. 2.
Особено мнение на съдия
Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в
това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните
изпълнители се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на
задължителната тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения.
Дотогава всеки съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46
от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“,
улеснява разбирането, че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана
от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват ,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също
разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в забележките
към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по аргумент
на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител
събира окончателната такса. Паричното
вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по
изпълнението не се включват в него. Принципа за законност не позволява обратно
тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното
си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния
изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така
размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се
включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение
на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито
основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателя, нито
съда биха допуснали.
В конкретният случай таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху събраната сума в изпълнението – 50лв. по
изпълнителен лист. Всички други суми, събрани от съдебния изпълнител са
разноски по изпълнението и те не се включват в сумата, върху която се изчислява
размера на окончателната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Сумата
от 5,91лв. разноски по издаване на изпълнителен лист се дължат от длъжника , но
те не се включват в базата на изчисляване на таксата по т.26, тъй като те са
разноски по изпълнението. Адвокатското възнаграждение, прието в изпълнението,
също не е част от тази база.
Намирам
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство за
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноските в изпълнителното
производство не са дължими и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за
това не може да бъде възлагана на взискателя. Нормата на чл.78 от ГПК не намира
приложение в случая. Ето защо и молбата на взискателя за присъждане на разноски
в това производство следва да се остави без уважение.
Съдия: