№ 2912
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110134085 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба от 25.07.2023г., ищецът
„ТЕАД е предявил искове да бъде осъдена ответницата да му заплати следните суми:
1 454,60 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***, с абонатен № **, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 289,80
лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
15.09.2020г. до 25.05.2023г.; 26,17 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2021г. , и 6,38 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 15.08.2020г. до 25.05.2023г. , заедно със законната лихва върху двате главници
от датата на предявяване на заявлението – 20.06.2023г. до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявените искове. В заседанието на 22.01.2025г. , в което е даден ход по същество на
делото , не е присъствал представител на ищеца.
Ответницата Д. И. Д. (според уточнението , допуснато с разпореждане №
95704/02.08.2023г. по писмената молба на ищеца от 25.07.2023г. – б.с.) не е представила
1
отговор на исковата молба , не е изразила становище по исковете и не е представил
доказателства.
С определение № 3822/24.01.2024г. по настоящото дело е назначен особен представител
по смисъла на чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на ответницата – адвокат П. Х. П. , предложен от
САК с уведомително писмо , изх. № 329/16.01.2024г. на Председателя на САК.
Назначеният представител на ответницата е представил на 10.04.2024г. отговор на
исковата молба в срока по чл.131,ал.1 ГПК. Исковете се оспорват изцяло по основание и по
размер. Твърди се , че не е доказана материално-праваната пасивна легитимация на
ответницата по предявените искове , като се твърди , че не е доказано тя да е собственик на
процесния имот , нито нейн праводател. Предявено е възражение за изтекла погасителна
давност за част от претендираните вземания.
В хода на съдебното производство представителят на ответницата поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в съдебното заседание на
22.01.2025г. представителят на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна „Д ООД (с предишно наименование Б”ООД , конституирана с
определението по чл.140 ГПК –б.с.) не е изразила становище по исковете , не е изпратила
предсатвител по делото и не е посочила доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 05.2019г. до месец
04.2021г. между ищцовото дружество и ответницата Д. И. Д. е съществувало
правоотношение за доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по
безспорен начин , чрез т.нар. пълно доказване, че именно ответницата е била
„клиентът на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на
топлоенергията, доставена през процесния период в посочения апартамент.Не са
представени надлежни писмени доказателства относно този факт, независимо че ищецът
обосновава пасивната легитимация на ответницата по предявените от него искове именно
с твърдението, че тя е била неизправна страна по съществувало между тях правоотношение
, по силата на което ползвала доставяна й топлинна енергия срещу задължението да
заплаща цената й.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответницата за
продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответницата е била
собственик или ползвател на процесния имот през процесния период от месец 05.2019г. до
месец 04.2021г., за да се приеме , че е била „клиентът на топлинна енергия” по смисъла на
2
чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.
Не е представен нотариален акт или договор за продажба на общински или
ведомствен имот , от който да се установи кой е бил собственикът на процесния апартамент
през процесния период. В писмото , вх. № 396666/06.12.2024г. от Столична община ,
Направление „Архитектура и градоустройство” и писмото, вх. № 397902/06.12.2024г. от
Столична община , район „Красно село” , получено по насотящото дело в отговор на
издадени на ищеца съдебни удостоверения, е посочено , че общинската администрация не
разполага с данни и документи за продажба на процесния имот на физически лица.
Представената Данъчна декларация, вх. № 54724/29.05.1998г. не е надлежно
доказателство за право на собственост върху процесния недвижим имот, особено когато по
настощото дело представителят на ответницата изрично оспорва тя да е собственик на този
имот.
Представените по настоящото дело от ищцовата страна счетоводни справки и
фактури не са подписани от ответницата или от нейн представител, поради което
представляват частни документи, изходящи от ищеца и поради тази причина не могат да
бъдат доказателство за твъдените от него факти , от които за него възникват т.нар.
благоприятни последици.
По настоящото дело е доказано чрез представеното удостоверение , изх. № РКС23-
УФ01-754/14.07.2023, издадено от район „Красно село” на Столична община, че ответницата
е единствен наследник по закон на Н. М. М., починала на 20.06.2020г. Но не са представени
писмени доказателства , че единствен собственик на процесния имот е била Н. М. М.,
наследодателката на ответницата.
Приетите в съдебното заседание на 22.01.2025г. заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат
доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответницата и за
ползването от ответницата на топлоенергия през процесния период от месец 05.2019г. до
месец 04.2021г. в процесния имот. Това е така , тъй като вещите лица са изготвили
заключенията само по представените по делото документи, които по изложените по-горе
причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от ответника през посочения
период, както и на документация при ищеца, която обаче не е представена по делото. А и
наличието на правоотношение между страните по делото е юридически въпрос, който не е от
компетентността на вещите лица.
Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
страните за ползването от ответника на топлоенергия и ползването на топлооенергия от
ответника през процесния период не са безспорни факти по делото - ответникът не
признава тези факти , като изрично ги оспорва според изявленията на представителя му по
делото. Поради изложените причини наличието на договорно правоотношение между
страните и осъществяването на ползването на топлоенергия от ответника не могат да бъдат
обявени от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.
3
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през
съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване
(изключващо всякякво съмнение) , че ответникът е бил собственик или поне ползвател на
имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства, че
ответницата е била собственик или ползвател на процесния апартамент през периода от
месец от месец 05.2019г. до месец 04.2021г.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот , както и ползването от ответника на тази
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
на ответника по предявените осъдителни искове, която е едно от условията за тяхната
основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ е неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е
обусловена от тази на главния иск.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.
Съдът не присъжда разноски на ответницата , тъй като не е предявено съответно
искане , а и не са представени доказателства за осъществени от нея разходи във връзка с
настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК:**, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ** против Д. И. Д., ЕГН: **********, с
региситриран настоящ адрес : град София, ж.к. ** представлявана по настоящото дело от
назначения й особен представител по чл.47 ,ал.5, предл.2 ГПК – адвокат П. П. , със
служебен адрес : град София, кв. „Манастирски ливади” , бл.2, ап.7, обективно
4
съединени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД за сумите : 1 454,60 лв (хиляда четиристотин петдесет и четири лева и
шестдесет стотинки), представляващи стойността на доставена , но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***, с абонатен № **,
по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.;
289,80 лв (двеста осемдесет и девет лева и осемдесет стотинки), представляващи
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до
25.05.2023г.; 26,17 лв (двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки), представляващи
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2020г. до
30.04.2021г. , и 6,38 лв (шест лева и тридесет и осем стотинки), представляващи
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
15.08.2020г. до 25.05.2023г. , заедно със законната лихва върху двате главници от датата на
предявяване на заявлението – 20.06.2023г. до окончателното плащане, както и разноските по
делото.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „ДООД ,гр.София,
бул. „**
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5