Присъда по НОХД №827/2023 на Районен съд - Петрич
| Номер на акта: | 44 |
| Дата: | 8 май 2025 г. |
| Съдия: | Петя Хантова |
| Дело: | 20231230200827 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 ноември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към ПРИСЪДА №44/08.05.2025 г., постановена по НОХД №827/2023 г.
по описа на Районен съд – гр.Петрич
Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Териториално
отделение – гр. Петрич към Районна прокуратура - Благоевград, с който е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия С.Т.Т., за това че през месец септември 2022 г. с цел
набавяне на имотна облага е възбудил у М.Г.Б от с. Д. заблуждение, че ще закупи от
нейно име и за нейна сметка в гр. Л., от лицето М.Н.М. специален автомобил „Фиат“,
модел „Дукато“ за сумата от 16 000 лева и ще транспортира автомобила до гр. Петрич,
където на следващия ден този автомобил ще бъде регистриран като собственост на
името на М.Б., като вместо това закупил горепосоченото моторно превозно средство
на свое име и с това причинил на М.Г.Б от с. Д. имотна вреда в размер на 16 000
/шестнадесет хиляди/ лева - престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.
С разпореждане съдът е насрочил разпоредително заседание, за вземане на становище
по въпросите на чл.248 НПК, при което делото е насрочено за разглеждане по общия
ред с призоваване на свидетели и вещите лица.
В разпоредително заседание, съдът на основание чл.248 ал.2 НПК е приел за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от М.Г.Б от село
Д. срещу подсъдимия за с искане последният да бъде осъден да заплати сумата от
16 000 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – м.септември
2022 година до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.
Пострадалата М.Б. е конституирана в качеството й на граждански ищец и частен
обвинител в процеса.
В съдебно заседание за ТО - Петрич към Районна прокуратура – Благоевград, редовно
призовани се представлява от прокурор М.К.. В хода на съдебните прения същият
поддържа обвинението, като излага аргументи за осъществен състав на
престъплението от подсъдимия. Предлага на последния да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да бъде изтърпяно
ефективно, при режим на изтърпяване - общ. Счита, че предявения граждански иск
следва да бъде уважен в пълен размер, предвид събраните доказателства,
установяващи по категоричен начин неговия размер.
В хода на съдебните прения повереникът на гражданския ищец и частен обвинител
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в справедлив размер, което да изтърпи ефективно, като бъде
определен първоначален общ режим на изпълнение на наказанието. Твърди, че
имотната вреда, претендирана с гражданския иск е доказана по основание и размер и
моли подсъдимият да бъде осъден да заплати на граждански ищец сумата от 16 000
лева обезщетение за имотна вреда, ведно със законната лихва, както и да заплати
сторените от гражданския ищец и частен обвинител разноски по делото.
В съдебно заседание подсъдимият С.Т., се явява лично и се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител- адв. Н.К.- САК. Подсъдимият не се признава
за виновен, като се възползва от правото си да не дава обяснения. Защитникът му
пледира за оправдателна присъда, тъй като не се касае за измама по смисъла на НК,
като сочи, че в деянието не се съдържат обективните признаци на престъплението
измама. Излага подробни съображения по тезата си.
1
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е заключение на
вещите лица.
При горното, въз основа на закона и доказателствата съдът намира за установено
следното:
Подсъдимият С.Т.Т., е на 42 години, от с. К., общ. Л.. Същия е безработен, осъждан
многократно, като са му налагани различни по вид и размер наказания – през 2004 г. е
осъден за престъпление по чл.339 ал.1 НК на глоба (без данни дали е заплатена); 2008
г. му е наложено наказание „обществено порицание“ , съден е три пъти за извършени
престъпления по чл.343в от НК и са му налагани наказания „пробация“ през 2009 г.;
през 2009 г. е осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК на 4 месеца
„Лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 ал1 от НК
за срок от три години, като му е наложено и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 9 месеца“. Последното му осъждане е с Присъда
№38/28.12.2023 г., влязла в сила от 13.01.2024 г., постановена по НОХД №724/2023 г.
за престъпление по чл.207 ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Глоба“ в размер
на 200 лева. През 2022 г. се запознал от социалните мрежи със свидетелката
(граждански ищец и частен обвинител в процеса) М.Б. от с. Д., община Петрич.
Същата е вдовица и живее с нейния 10- годишен малолетен син в селото. Скоро след
създадените в социалните мрежи в интернет дистанционни приятелски отношения, се
породили чувства между Т. и Б., като подсъдимият първи изразил чувствата си към
свидетелката. През месец март 2022 година подсъдимият пристигнал в град Петрич за
среща „на живо“ с Б.. Отношенията им бързо се задълбочават емоционално и в края
на месец юни 2022 година двамата заживели на семейни начала в село Д., в къщата
собственост на свидетелката, заедно с нейния малолетен син, който подсъдимия я
уверил че ще приеме като негово дете. Подсъдимият обаче, в хода на съжителството си
с Б. бил безработен и напълно бездействал - не се хващал на никаква работа, с
оправданието, че е болен (страда от епилепсия и приема медикаменти за контролиране
на състоянието си) и че никой няма да го наеме на работа заради болестта.
Свидетелката била разочарована от това поведение на подсъдимия и все го е карала да
се хване на каквато и да е работа, за да не се издържа само от нейните доходи, и за да
помага в ежедневието.
Въпреки това, нямало никакво подобрение в поведението на подсъдимия. В началото
на месец септември 2022 г. подсъдимият започнал да убеждава Б. да започнат общ
бизнес – предложил й да закупят микробус, оборудван с всичко необходимо за
приготвяне на скара на жар, като й предложил начинанието да бъде финансирано с
нейни финансови средства. Микробусът щял да бъде оборудван за приготовление и
продажба на храни като крайпътно заведение и щял да бъде закупен на името на Б.,
която щяла и да приготвя храна за продажба, а подсъдимият щял да го управлява. Тъй
като Т. живеел с Б., при отправяне на предложението бил наясно с това, че същата
обича да готви, има професионален опит като готвач в кухня и е имала желание да
работи в кухня, но на по-добре заплатено място.
Предложението на Т. се сторило изгодно на Б. и същата се съгласила с него. Тогава
подсъдимият й казал, че започва да издирва обяви за продажба микробус от този тип.
Не след дълго споделил на Б., че е намерил чрез социалната мрежа «Фейсбук» в
публикувана обява от М.Н.М. от гр. Л. за продажба на специален автомобил марка и
модел «Фиат Дукато» за сумата от 16 000 лева. От показанията на свид. В.Г. става
ясно обаче, че Т. е научил за обявата именно от този свидетел, който му показал
обявата и му отправил предложение за закупуване на същия микробус и правене на
2
същия бизнес съвместно от двамата.
Т. се свързал с продавача М., и започнал да води преговори за закупуване. Двамата се
разбрали подсъдимият да пътува до гр. Л., за да огледа предложения за продажба
автомобил преди евентуална покупка. Първоначално микробусът бил обявен с
продажна цена 18 000 лева. Когато разбрала за продажната цена, Б. казала на
подсъдимия, че не разполага с такава сума и споделила, че има само 1 000 лева в брой
„настрана“ и 15 000 лева в банката – последната сума била на детето й в наследство от
починалия му баща. Т. продължил да преговаря по телефона с продавача за
понижаване на цената и споделял постигнатите договорки с Б.. Когато чрез преговори
М. и Т. достигнали до продажна цена от 16000 лева, Т. се договорил за оглед на
микробуса при продавача в град Л.. Подсъдимият показал на Б. снимки на автомобила
в телефона си и й обяснил, че ако го хареса (а той разбира от автомобили) ще го
закупи с нейни средства и на нейно име. Последната се съгласила с него, тъй като му
имала пълно доверие. По този начин, подсъдимият мотивирал Б. да осъществи
покупката на въпросния специален автомобил, като й поискал наличната в брой сума
от 1000 лева, за да капарира автомобила и й обяснил, че остатъкът от продажната
цена, т.е. 15 000 лева следва да бъде преведена по банков път на продавача от нейно
име. Така двамата (Т. и Б.) достигнали до решение да бъде закупен автомобила. На
следващата сутрин Б. дала своите спестени 1000 лева в брой на Т. и предоставила
личния си автомобил и личната си карта на подсъдимия и той потеглил за град Л., за
да огледа и евентуално да закупи автомобила. По пътя се отбил през град Б., откъдето
взел пътьом свидетеля В.Г., който да му прави компания при огледа в Л..
На 23.09.2023 г., Т. пристигнал в гр. Л., заедно със своя приятел- св. В.Г., като двамата
посетили посочено от продавача място за да направят оглед на микробуса. Т. одобрил
микробуса и заявил, че ще го закупи.
Отишли тримата – свид.Г., свид.М. и подсъдимия да обядват в заведение, над което в
същата сграда имало нотариус. Докато се подготвяли документите, подсъдимият
броил сума на ръка на продавача и се свързал чрез приложението „Вайбър“ с Б. и я
уведомил, че трябва да изпрати сумата от 15 000 лева по посочена от него банковата
сметка на продавача, като отново през приложението „Вайбър“ й изпратил банковата
сметка и имената на продавача – свидетеля М.. Б. превела уговорената сума с банков
превод на посочената от подсъдимия сметка, без същата да е знаела, че подсъдимия
няма никакво намерение да закупи микробуса на нейно име.
След получаване на паричния превод от страна на Б., двамата, а именно подсъдимият
Т. и св. М. посетили нотариус А.Ц. с рег.№***К, пред която подписали договор с
нотариална заверка на подписите с рег.№8829/23.09.2022 г. по описа на този нотариус,
(л.174 от ДП) за покупко-продажба на огледания преди това автомобил.
Свид.М. подписал договора в качеството на пълномощник на продавача Кристи-Ен
ЕООД, ЕИК-**** със седалище и адрес на управление град Л., ул.“Ю.Г.“ №88, а
подсъдимият – като купувач. В договора било вписано, че страните по покупко-
продажбата са договорили цена от 4000 лева за посоченото превозно средство,
противно на действителната договорена и заплатена цена, като свид.М. твърди, че тази
продажна цена е вписана с цел заплащане на по-малки дължими местен данък и
нотариални такси, като потвърждава пред съда действителният размер на продажната
цена от 16000 лева. Подписалите договора – св.М. в качеството му на пълномощник на
продавача и подсъдимият Т. като купувач са заявили в договора, че договорената цена
от 4000 лева е заплатена напълно и в брой от купувача на продавача, а последният е
3
заявил получаването на тази сума.
С подписване на този договор, подсъдимият придобил за себе си собствеността върху
превозното средство, т.е. микробусът бил закупен, но не на името на Б., а на името на
подсъдимия.
След приключване на сделката, подсъдимия взел автомобила и се прибрал с него в
село Д., а автомобилът на Б. престоял при свидетеля Г. в град Б. известно време, след
което подсъдимият отишъл в град Б. и прибрал автомобила на свидетелката в село Д..
Когато се прибрал с новозакупения автомобил в село Д., подсъдимият не споделил на
Б., че е придобил собствеността на автомобила за себе си. От разговорите помежду им,
свидетелката Б. е останала с впечатление, че всичко е уредено и че микробуса е нейна
собственост, така като й бил обещал Т. и че след като закара МПС- то за регистрация в
КАТ- Петрич, същата ще получи документи за автомобила на нейно име.
На 21.10.2022 година Т. регистрирал в сектор КАТ – ПП автомобила, като получил
Свидетелство за регистрация на МПС с рег.№**** от 21.10.2022 г., в което е вписан за
собственик на специалния автомобил с рег.№****.Преди да регистрира автомобила в
КАТ Т. променил постоянния си адрес с този на свидетелката Б..
Междувременно отношенията между подсъдимия и свид. Б. се влошили поради
обстоятелството, че последната научила, че подсъдимият контактува в социалните
мрежи с други жени. Отделно от това, въпреки, че подсъдимият приемал медикаменти
за заболяването си, наред с тях употребявал сериозно количество алкохол и живеел
изцяло на издръжка на Б.. Това провокирало скандали и разправии, включително и
физическа саморазправа на Т. със свидетелката. След извършен над Б. акт на домашно
насилие, на 13.11.2022 г. Т. напуснал дома на Б., като взел със себе си личните си вещи
и закупения специален автомобил и заминал за родното си село. Няколко дни след
заминаването на подсъдимия, свид. Б. се свързала с подсъдимия чрез съобщение в
мобилното интернет-приложение „Вайбър“ и му заявила, че иска да приключи
връзката им и поискала от него да й върне микробуса. В този разговор и от
подсъдимия Б. разбрала, че микробусът не е бил въобще регистриран на нейно име, а
че същия е собственост на подсъдимия. Последният й заявил в този разговор, че ако Б.
иска да й бъде върнат микробуса, същата следвало да му заплати сумата в размер на
5 000 лева.
След като научила истината, свид.Б. потърсила правна помощ при адвокат и
депозирала жалба против подсъдимия до РП – Благоевград с вх. Рег №10890/2022 г. от
24.11.2022 г..
В хода на проверката по жалбата било установено, че подсъдимият се е разпоредил със
собствеността на микробуса. На 17.11.2022 година в град Л., с договор за покупко-
продажба с нотариална заверка на подписите рег.№6716/17.11.2022 година на
Нотариус с рег.№744 РНК (л.174 от ДП) подсъдимият прехвърлил собствеността на
закупения със средствата на Б. на негово име автомобил на своята майка – свид.Ц.Н.
Т.а. В договора страните договорили продажна цена от 6000 лева за която сума
Продавачът е заявил пред нотариуса, че е получила напълно и в брой от купувача
преди сключване на договора. В съдебно заседание обаче свидетелката заявява, че
размяна на парични средства по повод този договор не е имало, а автомобилът е
прехвърлен наместо дълга на подсъдимия към майка му, която била осигурила чрез
заем пари за закупуването му в размер на 4000 лева.
По случая е образувано досъдебно производство, в хода на което са събрани
4
множество писмени доказателства, разпитани са свидетели. Извършена е Комплексна
психолого-психиатрична експертиза.
В хода на разследването процесния специален автомобил бил обявен за издирване и на
29.11.2022 година с протокол за доброволно предаване майката на подсъдимия Ц. Т.а е
предала автомобила и свидетелството за регистрацията му – Част І на служител в РУ
на МВР – Л., като впоследствие автомобилът е придвижен до град Петрич и се намира
на съхранение в РУ на МВР – Петрич, а талонът за регистрацията му се намира в
оригинал на л.33 от ДП. В хода на разследването с протокол за доброволно предаване
свид.Б. е предала по делото снимков материал на жена , с която Т. е имал отношения
преди него, която в хода на разследването е установена като свид.Г.Й. – адвокат от
град П., АК – Варна.
По доказателствата:
Във връзка с изясняването на обективната истина, в хода на съдебното производство
са приети в цялост писмените доказателства, приобщени към ДП, като относими и
разкриващи обективната истина. Разпитани са в качеството на свидетели С.Т., М.Б.,
Ц.Н. Т.а, В.Щ. Г., М.Н.М., Г.А.Й., Р.М.О..
Пострадалата Б., разпитана като свидетелка, потвърждава гореописаната фактическа
обстановка. Дава подробни и достоверни показания относно хронологията на
развилите се събития и обстоятелствата, от значение за предмета на доказване.
Показанията на тази свидетелка са съответстват на установеното с останалите
събрани по делото доказателства и съпоставени с тях са взаимно допълващи се,
поради което съдът напълно ги кредитира. Посочва, че подсъдимият знаел, че същата
има опит в приготвянето на храни и се е възползвал от доверието и чувствата й.
Същата в показанията си заявява:“…аз обичам да готвя и бях готвач във фирма „В.“
и той (подсъдимият) ми предложи да правим бизнес.“ „Изпрати ми снимка от
телефон на банковата сметка на М.. С. ми изпрати сметката на снимка, за да
преведа по тази сметка парите за покупката на микробуса. Когато ми изпрати
снимката на сметката, С. беше в Л..“ „С. ми каза, че отива, взима буса, плаща го и
ще го прехвърли на мое име.“,“Разбрахме се да взе микробуса, да го купи, да го докара
вкъщи и да го вземе на мое име и да започнем да работим. Не сме имали договорки да
се закупи на негово име, парите са мои. Аз живеех с него и се надявах той да е
шофьор, пък аз да работя. Но той да го взел и си го прехвърлил на негово име, не съм
си представяла да се случи това нещо. Имах му страшно доверие.“ „Моята лична
карта беше у С., аз му я дадох, когато той отиде да регистрира автомобила. Аз
като знам, че трябва да го прехвърли на мое име, му дадох личната карта. Каза
„Добре“ и после нищо не ми каза, освен че е направил регистрацията в последния ден
от срока. До момента, в който си тръгна му имах доверие.“ „Аз си дадох моята
лична карта и накрая се оказа, че е регистриран на негово име. Аз дадох личната си
карта за да го регистрира на мое име, както ни беше уговорката. И като каза, че е
регистриран, мислех, че е на мое име. На 13 ноември разбрах, че буса е на негово име.“
Показанията на свидетеля М. съдът също възприема като достоверни и обективни.
Същите допълват и потвърждават и заявеното от свид.Б.. На първо място, от
показанията на св. М., става ясно, че наистина било уговорено с подсъдимия, че същия
ще пристигне в гр. Л., с цел оглед и евентуално закупуване на микробуса, потвърдена
е и заявената от Б. покупна цена на автомобила, начина й на заплащане и
обстоятелствата, при които е станал огледа и прехвърлянето на автомобила,
включително и факта, че подсъдимият е бил придружен от свидетеля Г..
5
Непосредствено след огледа М. заявява, че е получил 1000 лева в брой и „Чакахме
15 000 лева от някаква негова приятелка да преведе по банковата ми сметка. Не
помня точно това по кое време беше. С. звънна, не знам на кого, каза, че харесал буса
и каза:“…пускай парите“. Отсрещния човек пусна парите, влязоха в банковата ми
сметка и заминахме при нотариус“, “Аз получих 16000 лева за буса, за който се
договорихме… От общо договорената цена 1000 лева получих кеш, а другите 15000
лева по банковата ми сметка в „Уникредит Булбанк“, която сума ми бе преведена от
жена….След като му хареса и се съгласи да го купи (подсъдимият), ми даде 1000
лева кеш. Аз дадох сметката и ми беше преведена другата сума. Аз имам онлайн
банкиране и през онлайн банкирането установих, че са предени парите. Бързо стана
това.“ Показанията на М. се подкрепят както от останалия доказателствен
материал, така и от приобщеното като доказателство платежно нареждане /л.6 от
ДП/.
От разпитания свидетел Г., се установява, че същия е придружил от Б. до Л.
подсъдимия, присъствал е на мястото на огледа и заедно с подсъдимия и свид.М. е
обядвал в близост до адвокатската кантора, в която е заверен нотариално договорът за
покупко-продажба на специалния автомобил. От показанията му се установява и че в
заведението в близост до нотариалната кантора подсъдимият е предал на свид.М.
парична сума от копюри от по 20 лева, която свид.Г. не е преброил, но му се сторило,
че е на стойност 2-3-4 хиляди лева. Същият заявява, че не е чул какво са си говорили
подсъдимия и свидетеля М., защото му бил малко сърдит, че Т. ще реализира с
приятелката си предложеното от Г. бизнес-начинание. Г. заявява още в показанията си,
че подсъдимият му казал, че майка му теглила 4 или 5000 лев, за да купят буса и
мисли, че договорената цена била около тази. Съдът, кредитира показанията на този
свидетел, а именно досежно обстоятелството, че същият е придружил подсъдимия от
Б. до Л., присъствал е на огледа и на обяда преди прехвърлителната сделка и че са
броени пари в копюри по 20 лева. Съдът възприема и като достоверно заявеното от Г.,
че именно той е предложил на Т. да закупят двамата микробуса и да извършват
търговска дейност с него. Досежно заявеното от този свидетел, че подсъдимият
платил на продавача 3 или 4 хиляди лева, съдът приема показания на Г. за
недостоверни и не кредитира същите, доколкото същият заявява, че не е броил лично
парите, а това му твърдение изразява негова субективна преценка, а не възприети от
него факти „Сумата я прецених по горе-долу пачката, която се даде“. Съдът не
кредитира и показанията за произхода на парите за закупуване на автомобила и
продажната цена, доколкото показанията в тази им част възпроизвеждат твърдения на
подсъдимия и заявеното противоречи на установеното от останалия доказателствен
материал по делото.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана и майката на подсъдимия
Ц.Н. Т.а, която твърди, че сумата в размер на 4 000 лева, била изтеглена от същата от
нейната банкова сметка (доказателства за което не бяха представени по делото). Тя
твърди, че е дала тази сума на сина си, с цел да закупи микробуса и да започне
собствен бизнес. Заявява още, че със сина й се съгласили, че няма да й връща сумата, а
че когато микробусът се придобие от подсъдимия, той ще го прехвърли на негово име,
за да погаси задължението си срещу нея, тъй като към дадения момент не разполагал с
никакви други средства. Така и сторили, видно и от представения договор за покупко-
продажба между двамата. /л. 32 от ДП/ Съдът не кредитира така изложените
показания на тази свидетелка в близка родствена връзка (майка и син) с подсъдимия.
6
А и дали същата е предоставяла парични средства по принцип на сина си е без
значение по делото, доколкото доказателствата по делото сочат безспорно, че
продажната цена на закупения специален автомобил е заплатена по банков път на
продавача именно от свидетелката Б.. Що се касае до твърденията за договореностите
със сина й по повод сделката помежду им – съдът не кредитира показанията свид.Т.а в
тази насока на първо място защото в договора за покупко-продажба сключен между
син и майка Т.и такива изявления и договорки не са обективирани. От друга страна е
житейски, а и икономически нелогично е същите да сключват възмездна сделка, при
която се дължи местен данък (перото с най-голяма тежест от разходите при
прехвърляне на автомобил в размер на 2% от продажната цена към момента на
сключване на договора), при положение, че родствената връзка по права линия
(каквато е налице в случая) освобождава безвъзмездните прехвърлителни сделки
(каквато Т.а твърди, че е сключена) от този данък и разходите по прехвърлителната
сделка се свеждат до заплащане на нотариални такси (еднакви за двата вида сделки).
Анализирайки горното в показанията на тази свидетелка, съдът достигна до извода, че
втората по случая покупко-продажба цели не уреждане на имуществени отношения
между подсъдимия и неговата майка, а бързо освобождаване от придобитата имотна
облага (правото на собственост върху процесния автомобил) чрез разпореждане със
същата.
Разпитаната в хода на съдебното следствие свид. Р.М.О. е майката на детето на
подсъдимия. Двамата живеят разделено. Същата в показанията си сочи, че няма връзка
с подсъдимия и се среща с него само по повод срещите му с общото им дете. Завява,
че подсъдимият понякога посещава град Плевен да види детето си. Същата
потвърждава обстоятелството, че подсъдимият приема медикаменти за епилепсия, от
която страда. Подчертава, че сама тя издържа детето им и не получава издръжка от
подсъдимия. Съдът възприема като достоверни изложените от същата факти и
обстоятелства.
Свидетелят Т., излага в съдебно заседание обстоятелства, с които той е бил запознат по
време на предварителната проверка и потвърждава, че пари за закупуването на
специалния автомобил били осигурени от пострадалата Б., тъй като същата не е
разбирала от автомобили, като подсъдимия и потвърдил, че закупения микробус ще
бъде на нейно име. Съдът възприе и тези свидетелски показания за последователни и
обективни и не намери основание да не ги кредитира.
По делото е разпитана и свидетелката Г.Й., която имала познанство с подсъдимия
преди връзката на подсъдимия с Б.. Същата дава сведения за познанството си с
подсъдимия, започнало аналогично на това с Б. през социалните мрежи в интернет.
Дава сведение за заболяването на подсъдимия от епилепсия. Дава уклончиви отговори
и твърди, че не си спомня много от обстоятелствата. Във връзка с това по реда на
чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 предл.последно НПК съдът прочете и приобщи към
доказателствения материал по делото показанията на тази свидетелка, дадени по ДП
№314-ЗМ-466/2022 г. по описа на РУ на МВР – Петрич, обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 21.04.2023 г., находящи се на стр.106-107, том 1 от ДП. След
прочитането на тези показания, свидетелката с нарочно изявление потвърди, казаното
на етап ДП, от което се установява, че през месец февруари 2022 година през
мобилното приложение „Месинджър“ се запознала с мъж, представил се с име „М.“,
който се оказал подсъдимият. Същата разказва за пътен инцидент на подсъдимия и
последващото му пребиваване в дома на свидетелката, при което получил епилептичен
7
пристъп с неколкократна загуба на съзнанието и гърчове, което наложило лекарска
намеса в дома й. След инцидента свидетелката закарала подсъдимия от дома си в
община Провадия до село К., като не се е срещала с майка му, прибрала се в
гр.Провадия и продължила да си комуникира с подсъдимия виртуално. Имали са с
подсъдимия неколкократни срещи. В едно от последващите им общи пътувания до
град София, свид.Й. разбрала, че лицето се казва С., а не М., така, както й се
представял в социалните мрежи и при реалните им срещи дотогава. В един от
разговорите им с подсъдимия разбрала, че същият си има приятелка в град Петрич на
име М. (свид.Б.). Влязла в профила на подсъдимия, в който се представял за „М.“,
открила жената във Фейсбук, свързала се с нея да я предупреди какво се е случило в
дома й, че лицето е болно и че тя (М.) трябва да го знае, като й изпратила и свои общи
снимки с подсъдимия (находящи се на хартиен носител в кориците на ДП). След
известно време свид.Й. прекъснала комуникациите както с подсъдимия, така и със
свид.Б.. Съдът кредитира като пълни, обективни и последователни показанията на
свид.Й. дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствената съвкупност по
делото. Дадените в хода на съдебното следствие показания от същата свидетелка са
уклончиви, неясни, противоречащи с останалия събран доказателствен материал,
поради което съдът възприе същите за необективни и не ги кредитира. Това, наред с
изрично заявеното от тази свидетелка, че поддържа първоначалните си показания, а не
изложеното в хода на разпита й в съдебното производство даде основания на съда да
не приеме за достоверни дадените пред съда показания и да не ги кредитира, предвид
яркото им противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.
В обобщене, по гласните доказателства, съдът прецени следното:
Съдът намира, че следва да се даде вяра на свидетелските показания на свидетелите
Б., М., О. и Т., както и на част от показанията на свид.Г., доколкото същите са
последователни, обективни, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си, така
също и с останалия събран по делото доказателствен материал. В същото време
същите са в резултат на техни лични възприятия. Същите са последователни в разказа
си и дават една ясна картина, която се подкрепя и от писмените доказателства по
делото.
Достоверността на заявеното от пострадалата свид.М.Б. като факти и обстоятелства
относно времето, мястото, начина на извършване на деянието и неговото авторство не
се опровергава, а напротив се потвърждава косвено от свидетелските показания на
свидетелите Т., М., Г. и Й.. Показанията на тези свидетели допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото досежно събитията, както предшестващи, така и
последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на
престъплението, за които е повдигнато и поддържаното обвинение - времето на
неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, обекта на
посегателството и неговото авторство. Показанията им кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, като в съвкупност свидетелстват за престъпното посегателство –
предмет на повдигнатото обвинение.
Показанията на свид.Г. са източник на косвено доказателство за произхода на
паричните средства за закупуването на процесния специален автомобил, тъй като
възпроизвеждат съобщеното му от подсъдимия. В тази им част, показанията на този
свидетел не кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което съдът
8
ги възприема за недостоверни. По отношение на другите факти и обстоятелства,
показанията на този свидетел, съдът възприема като достоверни, тъй като за тези
факти и обстоятелства са налице и други доказателства по делото. Изявленията на
този свидетел, както и на свид. Т. са досежно събития и действия на подсъдимия, на
които същите не са били очевидци, поради което и не възпроизвеждат непосредствено
възприети от тях факти. Законът обаче не ограничава свидетелските показания
единствено до пряко възприетите факти, поради което и няма забрана чрез тях да се
установяват изявления на други лица, а за положителния отговор на въпроса дали
заявеното от свидетеля отговаря на действителността, съдът изхожда от събрания по
делото доказателствен материал, който в съвкупност обосновава извод, че показанията
на този свидетел не са правдиви и не отговарят на установеното по делото.
Така, показанията на свид.Т. също са косвено доказателство за обстоятелствата на
процесното деяние, като този свидетел възпроизвежда възприетото от него по време на
извършената от него предварителна проверка по случая. Същият е добил първоначална
информация за конкретния случай в изпълнение на служебните си задължения в хода
на извършената полицейска проверка. Изявленията на този свидетел
са досежно събития и действия на подсъдимия, на които свидетелят не е бил очевидец,
поради което и неговите показания не възпроизвеждат непосредствено възприети от
него факти. Съпоставени обаче със събрания по делото доказателствен материал, който
в съвкупност обосновава извод, че показанията на пострадалата отговарят на
действителното положение на нещата, поради което и не възпроизвеждат измислени и
неверни факти.
Съдът подходи към свидетелските показания на свид.Б. с особено внимание, отчитайки
качеството й на пострадал и евентуалната й заинтересованост, произтичаща от
обстоятелството, че същата е конституирана в производството и като частен обвинител
и граждански ищец. При преценката на заявеното от тази свидетелка, съдът прецени,
че свидетелката е пресъздала добросъвестно възприятията си за инкриминираните
събития с нейно участие, без да добавят нови факти, да премълчава такива или да
хиперболизира случилото се. Съдът в тази си преценка отчете и логическата
съгласуваност на твърденията на св.Б., последователността, с която описва събитията,
случили се през инкриминирания времеви период. Ето защо съдът ги кредитира
изцяло относно времето, начина на извършване на деянието, мястото на неговото
осъществяване, причинения вредоносен резултат и авторството. Пострадалата, по
начин и с изразни средства съответстващи на възрастта й и социалното й положение,
пресъздава случилото се, което съдът възприема изцяло като достоверно, поради
съответствието му с останалия събран доказателствен материал.
Съдът не кредитира показанията на свид.Ц. Т.а досежно твърдяното от същата
предоставяне на парични суми за закупуване на процесния автомобил, както и за
целта, поради която същата е придобила собствеността на този автомобил с договора с
нотариална заверка на подписите от м.ноември 2022 година. Показанията на
свидетелката в близка родствена връзка с подсъдимия (същата е майка на Т.) и са
заинтересовани такива. Същите възпроизвеждат защитната позиция на сина й и са в
противоречие с безспорно установеното от доказателствената съвкупност.Това
мотивира съдът да не приеме за достоверни показанията в тази им част.
Подсъдимият в хода на съдебното производство се възползва от правото си да не дава
обяснения и да не взема отношение по обвинението и вината. В хода на съдебните
9
прения заявява, че не се признава за виновен, оспорва фактите, изложени от
процесуалния представител на гражданския ищец, оспорва, че е причинил имотна
вреда на гражданския ищец. В последната си дума до съда, иска да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение.
Дадените от подсъдимия изявления, разглеждани като обяснения не кореспондират
със събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства. Съдът
намира, че тези изявления са естествена защитна позиция на подсъдимия и поради
това не кредитира сторените от него изявления, в които отрича извършване на
процесното деяние. Най – напред по отношение на изключително лаконичните
обяснения на подсъдимия, следва да се отбележи, че освен средство за защита, същите
са и основно доказателствено средство, поради което съдът не може декларативно да
ги отхвърли, без да ги обсъди всеобхватно и съпостави с другите материали по делото
/в този смисъл решение № 981/07.12.2005 г. по н.д. № 585/2005 г. на ВКС, ІІІ н.о. на
ВКС/. Телеграфните изявления на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани,
доколкото същите не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и
противоречат на установената по делото фактическа обстановка. Същите са изолирани
и пресъздават единствено защитната версия на подсъдимия по повдигнатите му
обвинения. Подсъдимият не е длъжен да съдейства за собственото си разобличаване и
има процесуално право да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо или
да не дава такива. В настоящия случай, по пътя на доказването със съответните
доказателства, събрани по реда на НПК, се установи неверността на твърденията на
подсъдимия, че не е извършил деянието, за което е предаден на съд и че не е причинил
имуществени вреди, поради което и лансираната от него версия съдът прие за защитна
и я отхвърли като недостоверна и противоречаща на доказателствената съвкупност.
В хода на съдебното производство е изслушана и приобщена към доказателствената
съвкупност изготвената в ДП комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, от Д-р М.С.М.- психиатър и К.Н.Н.- клиничен психолог. От заключението
на същата, се установи че подсъдимия Т. е психично здрав, годен да разбира
свойството и значението на извършеното, може да ръководи постъпките си и разбира
последствията от тях. В заключението се излага становище, че епилептичната болест
не може да се разглежда като физически или психически недостатък, който да се явява
пречка страдащият от това заболяване подсъдим да възприема правилно фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Подчертано е
обстоятелството, че подсъдимият е склонен към създаване на неистински мисловни
конструкции.
Съдът дава вяра и кредитира заключението по изготвената комплексна съдебно-
психиатрична и съдебно- психологична експертиза, като не намери основание да се
съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.
Съдът кредитира и всички протоколи за извършените процесуално следствени
действия и констатира, че същите са изготвени в съответствие с предвидения в НПК
ред.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните в досъдебната и съдебна фаза на производството писмени доказателства,
10
приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК, всички
преценени във връзка с приобщените КСППЕ и със събраните
гласни доказателствени средства.
От така възприетата от съда и изложена по-горе фактическа обстановка могат да
се направят следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по- горе фактическа обстановка, съдът счита, че безспорно е
установено, че с деянието си подсъдимият С.Т.Т., осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 НК.
Следва да се отбележи, че при измамата има два предмета на посегателство –
физическото лице, върху което се въздейства и в чиято фактическа власт се намира
определено имущество и самото имущество, което ще бъде обект на имуществено
разпореждане. Характерно също така е от обективна страна, че изпълнителното деяние
на измамата може да бъде осъществено единствено чрез действие и се изразява в
противоправно мотивиране на определено физическо лице да извърши разпореждане с
имущество, намиращо се в неговата фактическа власт. Изпълнителното деяние
"възбуждане" и/или "поддържане на заблуждение", т.е. да се въздейства върху
съзнанието на измаменото лице, като в резултат на това у него да се създаде невярна
представа за определени факти и обстоятелства.Измамата е и резултатно
престъпление, тъй като в резултат на извършването му се стига до причиняване на
имотна вреда на друго лице. Именно имотната вреда е престъпния резултат при този
вид престъпление. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл с
характеристиките на същия по чл.11, ал.2, пр.1 от НК, т.е. деецът да съзнава
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, да предвижда
настъпването на общественоопасните последици и да иска тяхното настъпване.
Характерно за измамата от субективна страна е наличието на втори субективен
признак необходим за съставомерността на деянието - користна цел у дееца - да набави
за себе си или за другиго имотна облага.
При това, за да бъде довършено деянието е достатъчно лицето, което е било заблудено,
да извърши акта на разпореждане с имуществото, без обезателно да се е стигнало и до
обогатяване на измамника или другото лице.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се изразява в това че,
през месец септември 2022 г. подсъдимият Т. с цел да набави за себе си имотна облага
е възбудил у М.Г.Б от с. Д. заблуждение, че ще закупи от нейно име и за нейна сметка
в гр. Л., от лицето М.Н.М. специален автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ за
сумата от 16 000 лева и ще транспортира автомобила до гр. Петрич, където на
следващия ден този автомобил ще бъде регистриран като собственост на името на
М.Б., като вместо това подсъдимия закупил горепосоченото моторно превозно
средство на свое име и с това причинил на М.Г.Б от с. Д. имотна вреда в размер на
16 000 /шестнадесет хиляди/ лева.
11
За да е налице престъплението измама е необходимо от обективна страна пострадалото
лице да се разпореди било юридически, било фактически, в полза на дееца с предмета
на измамата, като това разпореждане следва да е резултат от противоправно
мотивиране от страна на дееца на този, в чиято фактическа власт се намира
имуществения предмет. В този смисъл изпълнителното деяние при измамата се състои
в противоправното мотивиране от страна на дееца на лицето, в чиято фактическа власт
се намира имуществения предмет да извърши имуществено разпореждане в полза на
дееца. За да е налице измама, чрез възбуждане на заблуждение у едно лице, е
необходимо деецът да предприеме действия в насока да създаде, да формира
неправилна представа у измаменото лице относно правното основание или условията,
при които то ще осъществи акта на имуществено разпореждане с имуществения
предмет. Тази невярна и неправилна представа е от съществено значение за вземането
на решение от измамения за разпореждане с имуществения предмет, а именно- ако
измаменият не е формирал такава представа, той не би се разпоредил с имуществото.
При „възбуждането“, като форма на изпълнителното деяние, деецът предприема
действия в насока да създаде, да формира неправилна представа у измаменото лице
относно правното основание или до условията, при които ще осъществи акта на
имуществено разпореждане с имуществения предмет.
При поддържането на неверни представи деецът затвърждава вече създадени неверни
представи, за да се разпореди пострадалия с имущество.
В конкретния случай е налице формата на изпълнително деяние „възбуждане“ на
заблуждение у пострадалото лице. Подсъдимият е създал неверни представи у
пострадалата М.Б., че ще закупи на нейно име и за нейна сметка в град Л. специален
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ от продавача М.Н.М. за сумата от 16 000
лева и ще транспортира автомобила до град Петрич, където този автомобил ще бъде
регистриран като собствен на името на Б..
За да създаде тези грешни представи у пострадалата Б. подсъдимият използвал
обстоятелството, че пострадалата умее да приготвя храна и е имала желание да
упражнява това като професия, извън предприятието в което работила като готвач,
възползвал се е от пълното доверие на пострадалата и й представил идеята за
закупуване на процесния специален автомобил, като е мотивирал Б. да осигури
финансовите средства и заплати покупната цена на автомобила, формирайки у същата
невяра представа, че автомобилът ще бъде придобит в собственост и на името на
пострадалата. Актът на имуществено разпореждане (разпореждането с финансови
средства) е осъществено от пострадалата Б. именно поради нейната неправилна
представа, че ще придобие собствеността върху закупения автомобил. Вместо това,
подсъдимият се възползвал от създадената с негови активни действия погрешна
представа у Б., мотивирала я да стори разпореждането с паричните средства, и е
придобил за себе си собствеността върху процесния специален автомобил.
Подсъдимият се е възползвал от паричните средства на пострадалата с намерение да
си набави автомобил, като очевидно не е имал намерението и не е предприел действия
по привидно поетият пред Б. ангажимент да закупи МПС-то на нейно име.
Действията на подсъдимия по водените преговори и сключването на договора за
покупко-продажба на МПС-то в град Л., представляват сложен фактически състав на
активни действия от страна на Т. по въвеждане в заблуждение на пострадалата.
Налице е особената причинна връзка между деянието и престъпния резултат.
12
Последният (имотната вреда), е настъпил като пряко следствие от имущественото
разпореждане, осъществено от измаменото лице Б.. Самото имуществено
разпореждане пък, от своя страна е следствие от неправилната представа формирана у
пострадалата от подсъдимия относно условията и основанието за заплащане на общата
сума от 16 000 лева.
За да бъде довършено деянието измама е достатъчно лицето, което е било заблудено,
да извърши акта на разпореждане с имуществото, без обезателно да се е стигнало и до
обогатяване на измамника или другото лице. В случая е налице довършено
престъпление със съставомерен резултат – причинена вреда, довело и до обогатяване
на подсъдимия, който е придобил в своя лична собственост процесното МПС
вследствие на активното формиране на неверни представи у пострадалата.
Не може да бъде споделено споделя възражението на защитата, че в казуса става
въпрос за неправилно развило се облигационно отношение, при което следва да се
търси отговорност от продавача на автомобила, тъй като той е усвоил сумата и до
момента той разполагал с нея. Видно от показанията на свид.М. е, че при сключването
на прехвърлителната сделка продавачът нямал никаква представа, че този автомобил
следва да се прехвърли на името на Б., подсъдимият е заявил пред него изначалното
си намерение да придобие в своя собственост процесния автомобил, което намерение
и е изпълнил, видно от Договора за покупко-продажба на МПС от м.септември 2022
година, сключен между св.М., действащ като пълномощник на продавача и
подсъдимия като купувач.
Що се касае до заявеното от защитата, че пострадалата е била в приятелски отношения
със свид.М., съдът е на мнение, че такава връзка не се установи от събраната
доказателствена съвкупност.
От субективна страна инкриминараното деяние е извършено при пряк умисъл-
подсъдимият е пълнолетно и вменяемо лице, ясно е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. За формата на вината, нейното наличие или липса се съди
по обективните прояви на поведението на подсъдимия. В случая всички действия на Т.
настоящият съдебен състав възприема като насочени към съзнателно и целенасочено
въвеждане в заблуждение на пострадалата, че може да й осигури средство, с което да
упражнява професията си, с което е мотивирал същата да се разпореди със сумата от
16 000 лева. Подсъдимият С.Т. е съзнавал, че с думите си и с действията си възбужда
заблуждение у М.Б. относно действителните фактически обстоятелства и по този
начин я мотивира да извърши фактическото разпореждане със собствените й парични
средства. Подсъдимият е имал ясното съзнание, разбирал е, че с действията си
формира неверни представи у Б., с което я мотивира да извърши разпореждане с
паричната сума и с това, че й причинява имотна вреда общо в размер на 16 000 лева и
е искал, целял е именно настъпването на именно тези последици.
Налице е и типичната за този вид престъпление специална, особена користна цел, а
именно- подсъдимият е целял да набави за себе си имотна облага, съзнавайки
неизбежността на настъпилата в патримониума на пострадалата Б. имотна вреда,
причинена от създадената от твърденията и действията му заблуда. Трябва да се
отбележи, че е съставомерна преследваната користна цел от дееца, като не е
необходимо нейното реално постигане. В случая наличието на такава може да се
изведе от цялостното поведение на подсъдимия, но и от факта, че реално от неговите
13
съзнателни действия е последвала имуществена облага за него, т.е. в случая
подсъдимият не само е преследвал, но и е реализирал успешно користната си цел -
набавил е за себе си имотна облага, като е придобил в собственост процесния
автомобил. За наличието на съставомерната користна цел може да се съди и по
последващите действия на подсъдимия – той не само е придобил собствеността върху
автомобила, а и в последствие се е разпоредил със същото, прехвърляйки го на името
на майка си.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав прие, че с действията си,
подсъдимият С.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.209, ал.1от НК, поради което го призна за виновен по
повдигнатото обвинение.
Престъплението се доказва от показанията на свидетелите Т., Б., Т.а, Г., М., Й., Р. О.,
протокол за доброволно предаване от 29.11.2022 г., два броя договори за покупко-
продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от дати 23.09.2022 г. и
17.11.2022 г., и комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа
експертиза, банково бордеро за паричен превод на сумата от 15 000 лева и всички
останали писмени доказателства събрани в хода на ДП и в съдебната фаза на
производството.
По вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на общата и особената част на НК, а
също така и целите на наказателната репресия, визирани в чл. 36 НК.
Данните за личността, семейното и имущественото положение на подсъдимия се
установяват при съвкупна преценка на справките им за съдимост, писмените
доказателства – автобиографии, декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние, свидетелските показания и лаконичните обяснения на подсъдимия,
дадени пред съда.
Според съда, като смекчаващи вината обстоятелства в казуса, следва да бъде отчетено
съдебното минало на подсъдимия (предвид настъпилата реабилитация по чл.88а от НК
за престъпленията, за които е осъден преди извършване на деянието) и
здравословното му състояние – същият страда от епилепсия
Подсъдимият С.Т. е мъж в зряла възраст, безработен, безимотен, по делото няма
данни същият да има постоянни трудови доходи.
Същевременно, като отегчаващи вината обстоятелства съдът зачете немалкия размер
на причинената вреда от 16000 лева, надхвърляща многократно минималната работна
заплата към 2022 г. – 710 лв.; както и негативните характеристични данни за
подсъдимия, изведени от изслушаните свид.показания и събраните по делото
доказателства – същият явно има придобит навик да влиза в комуникация под чуждо
име (изведено от показанията на свид.Й. и св.Б., както и от тези на М., сочещ, че е
заплашван през социалните мрежи от подсъдимия, представящ се под друго име);
склонен е да изнудва с користна цел – изведено от показанията на свид.М., който
открито го квалифицира като „измамник“ и заявеното от Б., че подсъдимият й търсил
5000 лева, за да й върне микробуса. Всички разпитани свидетели по един или друг
14
начин са били подвеждани от подсъдимия, включително и свид.Г., който останал
разочарован, че подсъдимият „присвоил“ идеята му за бизнес-начинание. Изложеното,
дава основание на съда да приеме, че подсъдимият е склонен към измамливи действия
с користна цел, както и че поведението му във връзка с деянието не е инцидентна
проява, а се касае за характерни особености в личността на подсъдимия.
Съдът приема като отегчаващо обстоятелство в случая и обстоятелството, че
придобитата от деянието имотна облага е отчуждена почти веднага от подсъдимия с
користна цел.
Извършените деяния по предходните осъждания говорят за слабите морално-волеви
задръжки на подъсъдимия да спазва установения правен ред и афинитет към
извършване на посегателства против собствеността. От посочените и обсъдени по-горе
обстоятелства, съдът обосновава извод за повишената степен на обществена опасност
на подсъдимия – анализът на съдебното минало на лицето установява по безспорен
начин една упоритост в извършването на престъпления, както и свидетелстват, че
наложените различни наказания по вид и размер, включително и условното осъждане
не са постигнали /или са го постигнали временно/ поправителния и превъзпитателен
ефект, целян от законодателя.
Безспорна е липсата на поправителен ефект от наложените му наказания до момента,
както и възприетата лично от съдебния състав липса на самокритичност в поведението
на подсъдимия.
С оглед всичко гореизложено, включително и с обсъдените характеристични
особености, съдът намира, че се касае за личност със завишена степен на обществена
опасност, склонна към нарушаване на законовия ред и установените норми на
поведение.
Същевременно, извършеното в случая характеризира подсъдимия като личност с
разклатени морални устои и с тотална липса на морално-волеви задръжки, изведено от
факта, че същият е злоупотребил с доверието на жената, с която е живял на
съпружески начала, с тази, която е направил опит да гради семейство и именно на тази
жена, приютила го в дома си е причинил вреда, престъпно мотивирайки я с измамливи
действия да се разпореди с всичките й налични парични средства, (в по-голямата си
част наследени от малолетното й дете след смъртта на съпруга й).
Горното мотивира съдът да приеме, че е налице висока степен на обществена опасност
на дееца.
В случая обаче се касае и за извършено от подсъдимия деяние с висока степен на
обществена опасност, която следва да бъде отчетена при определяне на наказанието
му. В казуса, освен високата степен на обществена опасност на деянието, изведена от
волята на законодателя за определяне на този род деяния като тежконаказуеми, в
случая се касае се за измама, при която са причинени вреди в сериозен размер (16000
лв.), многократно надхвърлящ минималната работна заплата към момента на деянието
(710 лв.). Следва да се отчете и обстоятелството, че измаменото лице е живяло на
съпружески начала с подсъдимия, който се е ползвал с пълното му доверие и е
злоупотребил със същото, мотивирайки пострадалата да се разпореди с единствените
средства, с които е разполагала – паричната сума, наследена от непълнолетния й син
след смъртта на баща му , което обстоятелство освен че е морално укоримо,
допълнително завишава обществената опасност на конкретното деяние и на самия
15
подсъдим.
За извършеното от подсъдимия С.Т.Т., квалифицирано като такова по чл. 209, ал. 1 от
НК, законодателят е предвидил налагане на наказание „Лишаване от свобода” от 1
/една/, до 6 /шест/ години.
При анализа на посочените от съда отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства
съдът прие, че извършеното от подсъдимия престъпление по смисъла на чл.209 ал.1 от
НК се следва наказанието да бъде определено при приложението на чл.54 от НК. Не са
налице условия за прилагане на чл.55 от НК, доколкото такова наказание според съда
не би било съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и би бил нарушен
принципа за реципрочност на наказателната репресия спрямо обществената опасност
на деянието и дееца във връзка с постигане на една от целите на наказанието –
превъзпитанието на подсъдимия.
Преценявайки изложеното и личността подсъдимия, съдът намира, че отчетените по-
горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение
на разпоредбата на чл. 55 от НК. Ето защо, ръководейки се от разпоредбите на Общата
част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът
счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия бъде наложено
наказание в рамките на предвиденото от законодателя.
Комплексната оценка на всички гореизброени смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, преценени във връзка със степента на обществена опасност на деянието
и на дееца, мотивират съда по отношение на подсъдимия Т. за извършеното от него
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, да определи наказание „Лишаване от свобода”
близо, но над минимума, а именно за срок от 1 година и 6 месеца. Съдебният състав
приема, че именно това е справедливо отмереното наказание, без излишна
снизходителност и размерът му е определен при съблюдаване целите на наказателната
репресия, визирани в чл.36 от НК.
Съдът счита, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК по отношение и подсъдимия. Съгласно тази разпоредба, съдът може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от една до три години, ако лицето не е
осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието.
Съдът съобрази настъпилата реабилитация по чл.88а от НК и прие същият за
неосъждан към момента на деянието.
Съобразно съдимостта на осъдения към момента на извършване на процесното деяние,
(същият е бил реабилитиран по смисъла на чл.88а НК за предходните му осъждания) и
определеното наказание, което е под три години лишаване от свобода, съдът приема,
че са налице две от трите изискуеми законови предпоставки на чл.66 ал.1 от НК. В
настоящия казус обаче, не е налице третата, изискуема предпоставка за прилагане на
института на условното осъждане, защото условното осъждане би противоречало на
изискванията на обща и лична превенция. Независимо, че дава приоритет на личната
превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл. 66, ал. 1 от НК, следва да
направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се
въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС,
16
Решение № 528/1993 г. на ВКС, Решение № 386/1973 г. на ВКС и др./. В настоящия
случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че в случая не е
възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, без ефективно изтърпяване на наказанието. Същият вече е
бил осъждан на наказание „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено
с приложението на института на условното осъждане. Според настоящият съдебен
състав това наказание не е повлияло трайно възпиращо и превъзпитателно на
подсъдимия, който и след изтичане на изпитателния срок е продължил
противоправните си прояви. Ето защо, съдът е на мнение, че единствено с ефективно
изтърпяване на наказанието биха се постигнал целеният от законодателя възпиращ,
поправителен и възпитателен ефект както спрямо осъдения, така и спрямо останалите
членове на обществото.
Предвид обстоятелството, че наложеното наказание на подсъдимия следва да бъде
изтърпяно ефективно, и случая не попада в хипотезите на чл.57 ал.1 б. „а“ и „б“ от
ЗИНЗС, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален
„общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Определеното по вид и размер на наказание, наложено на подсъдимия, съдът намира
за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително и
превъзпитателно спрямо осъдения и ще му се отнеме възможността да извърши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите
на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По гражданският иск:
По отношение на предявения граждански иск от страна на пострадалото лице за
претърпените от последния имуществени вреди в резултат на деянието по чл.209, ал.1
от НК, съдът счита, че същия е допустим, основателен и доказан по размер по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в
резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не
се вреди другиму- чл. 45 от ЗЗД. Претендира се в случая обезвреда на имуществените
вреди – пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия – т.е.
претендира се обезвреда на съставомерния вредоносен резултат, безспорно установен
и доказан по размер в хода на производството.
Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на съзнателна
човешка проява – въвеждането в заблуждение, в резултат на която гражданската ищца
се е разпоредила със сумата от 16000 лева, с което е претърпяла вреда именно в този
размер, поради което съдът уважи главната гражданска искова претенция в пълния й
размер. Налице е причинно-следствената връзка между деянието на подсъдимия и
престъпния резултат. Последният (имотната вреда), е настъпил като пряко следствие
от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице Б.. Самото
имуществено разпореждане пък, от своя страна е следствие от активните измамливи
17
действия на подсъдимия, формирали неправилната представа у пострадалата относно
условията и основанието за заплащане на паричната сума от 16 000 лева.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта-
престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като
носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната
лихва, определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до
пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският иск следва да
бъде и бе присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума от 16 000 лева,
считано от датата на увреждането, а именно- 23.09.2022 г. до окончателното
изплащане на тази сума.
По доказателствата:
По делото като веществено доказателство е приобщен с протокол за доброволно
предаване закупения и в последствие продаден от подсъдимия специален автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл.111 НПК, веществените доказателства по делото се пазят
до завършване на производството. С оглед приключване на съдебното производство с
постановяване на присъда, съдът с крайния си съдебен акт постанови, вещественото
доказателство по делото- специален автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. №
****, ведно със стартерен ключ намиращи се на съхранение в РУ на МВР гр. Петрич, и
Свидетелство за регистрация на МПС Част I с рег. № ****/21.10.2022 г. в оригинал,
находящ се на лист 33 от приобщеното по делото ДП № 314-3М-466/2022 г. на РУП-
Петрич, да се върне на собственика Ц.Н. Т.а, ЕГН- ********** или на упълномощено
от нея лице.
По разноските:
При разпределянето на направените по делото разноски съдът отчете разпоредбата на
чл. 189, ал.3 от НПК, според която когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът
го осъжда да заплати разноските по делото, включително разноските, направени от
гражданския ищец, ако е направено такова искане.
С оглед посочената разпоредба и изхода на делото, съдът прие, че подсъдимия следва
да заплати на пострадалия /граждански ищец и частен обвинител/ сумата от 1 800
/хиляда и осемстотин лева/, представляваща заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение, както и 5 /пет/ лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Съдът също така с оглед изхода на делото осъди подсъдимия да заплати по сметка на
РС – Петрич и държавна такса върху уважения размер на граждански иск в размер на
640 лева.
В хода на досъдебното производство са сторени разноски в размер на 561 лева, които
по аргумент от чл.183 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на
ОД на МВР Благоевград сторените по делото разноски в общ размер на 561.60 лева, за
изготвените в хода на ДП експертизи, както и сумата от 5 /пет/ лева по сметка на РС-
Петрич, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Пак на основание чл.183 ал.3 НПК, и с оглед изхода на делото, съдът осъди
подсъдимия да заплати по сметка на РС- Петрич сторените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 234.41 лева, както и сумата от 5,00 /пет/ лева, в
случай на издаване на изпълнителен лист.
18
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
19