Мотиви към присъда по НОХД №3324/20 г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Г.Т.Д.. Същият е предаден на съд за
престъпление по чл.330. ал.1 от НК, за това че на 16.05.2019г., в с.П., обл. Пловдив, на ул. **,
запалил сгради със значителна стойност, а именно: масивна жилищна сграда с площ
60 кв.м. на стойност 25 000 лв. и стопански постройки приспособени за
лятна кухня с площ от 42 кв.м. на стойност 7 000 лв., всичко на обща стойност
32 000 лв., собственост на Д.И.П..
В съдебно заседание от страна на
подсъдимия и на защитника му бе дадено
съгласие за предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като
подсъдимият направи признание на фактите, изложени в обвинителния акт и се
съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните от
досъдебното производство доказателства – да бъдат ползвани при постановяване на
присъдата. Доколкото съдът намери изразеното съгласие за съобразено с разпоредбите
на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече именно по реда,
указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание лишаване от
свобода при условията на чл. 54, ал.1 от НК в размер ориентиран към минимума в
закона, което да бъде намалено с 1/3-та, съобразно нормата на чл.58а, ал.1 от НК, както и да му бъдат възложени разноските по делото.
По делото не бяха
конституирани като страни граждански ищец или частен обвинител.
Защитникът на
подсъдимия - адв.А. моли съда при налагане на наказанието да вземе предвид основно
смекчаващите за подзащитния му обстоятелства.Моли на подсъдимия да бъде
определено наказание в размер на една година, което да бъде намалено с 1/3-та,
съобразно нормата на чл.58а, ал.1 от НК.
Подсъдимият Д.
признава вината си и моли съда за по-ниско наказание.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Г.Т.Д. е роден на ***г***, *, б., български гражданин,
неженен, с начално образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелят Д.П.
бил собственик на недвижим имот находящ се в с.П., ул. **. До 1997 г. той
обитавал имота, а след това се преместил да живее на територията на с. ***, обл. **.
Т.Д. – баща на подс. Д., познавал св. П. и
през 2008 г. го помолил да ползва, заедно със семейството си имота му в с.П., тъй
като нямало къде да живее. Последният се съгласил семейството на обвиняемия да
ползва собствения му имот безвъзмездно, за неопределен период от време. През
2016 г. св. П. решил да продаде описания недвижим имот и уведомил сем. Д.,
които своевременно го освободили. Т.Д. и подс. Г.Д. се преместили да живеят в
друга къща в същото село, находяща се на ул. *** № ***.
На 15.05.2019 г.
около 23.00ч. Д. бил със свой приятел – св. А. А. в дома му находящ се в с.П.,
ул. *** № ***, където двамата употребили алкохол. Около 00.00 ч. на 16.05.2019
г. подс. Д. заявил на св. А., че трябва да отиде до дома си за кратко, след което
отново щял да се върне.Д. излязъл и минал покрай къщата, собственост на св. П.,
в която бил живял със семейството си преди няколко години и решил да я запали.
Той знаел, че входната врата е заключена, но една от вратите на двора не се
заключвала и е подпряна с камък от вътрешната страна. Д. избутал камъка и
влязъл в двора на къщата, след това влязъл в жилището. Насочил се към стаята в
ляво от предверието, където със запалка, която носел у себе си запалил
текстилна покривка на едно от дървените шкафчета. След това той запалил и едно
от пердетата на прозореца, който гледал към гаража на имота. В този момент
огънят вече горял силно, обвхващайки цялата стая. Обвиняемият излязъл от имота,
а пожара се разпространил в останалите стаи на къщата и в съседните стопански
постройки, обособени като лятна кухня.
Той се прибрал до
дома си и след това отново отишъл в жилището на св. А.. Влизайки Г.Д. казал на
приятеля си, че нещо гори. Последният излязъл на терасата и видял, че имота,
собственост на св. П. гори, позвънил на тел. 112 и заедно с Д. се насочил към
горящата къща. На място пристигнали полицейски служители и служители на ПБЗНС.
След като огънят
бил потушен, св. Й. П. – *** при РУ – Труд провел разговор с Д. и св. А., които
стояли в близост и наблюдавали случващото се. Д. споделил на полицейския
служител и на приятеля си, че по – рано същата вечер запалил имота на св. П.,
защото му бил ядосан, защото изгонил него и семейството му от къщата.
Г.Д. бил задържан по реда на ЗМВР за
срок до 24ч. и било образувано настоящото производство.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена пожаро – техническа
експертиза. От заключението и се установило, че пожарът е започнал от стаята в
ляво от фоайето /предверието/, а най – вероятната причина за възникването му е
използването на открит огън от човек. В конкретния случай е нямало опасност от
запалване на съседни сгради, инвентар или машини.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и комплексна СППЕ,
от заключението на която е видно, че подс. Д. не страда от психично заболяване
и не се води на психиатричен отчет.Д. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си въпреки употребата на
алкохол и може да възпроизвежда факти от значение по делото, да дава достоверни
обяснения по тях и да участва в наказателното производство.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и оценъчна
експертиза на запаленият имот. От заключението и е видно, че стойността му към
инкриминираната дата била общо 32000лв.
Цялата
така описана фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата по делото, които изцяло се подкрепят и с направеното от ДД. самопризнание, поради което и производството протече
по реда на глава 27 НПК, а именно чл.371,
т.2 от НПК.
Тук е мястото съдът
да посочи, че намира всички процесуално-следствени действия и изготвените във
връзка с тях протоколи за съобразени с разпоредбите на процесуалния закон.
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му,
мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството на деянието.Съдът
изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Й.П., А. А.,
пред които Д. е непосредствено след запалването на имота е признал, че той е
извършил деянието.Кредитират се и показанията на св.П., Г. Т. и М.К. от които
се затвърждава, че запаления имот е бил запален и е изгорял на
16.05.2019г.Кредитират се изцяло и пожаро-техническата експертиза, която описва
причините и начина на възникване на пожара и същата напълно кореспондира освен
със самопризнанието на подсъдимия, така и с показанията на св.А. и П..Кредитира
се е изготвената психиатрична експертиза, от която става ясно, че Д. е разбирал
свойството и значението на извършеното.Кредитира се и оценителната експертиза,
от която се установява стойността на запаления имот и настъпилите имуществени
вреди.Кредитират се изцяло и всички писмени доказателства, а именно протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум, свидетелство за съдимост,
характеристика, както и всички останали писмени доказателства приобщени по реда
на чл.283 от НПК, неоспорени от страните и изцяло кореспондиращи с гласните
доказателства, самопризнанието на подсъдимия, показанията на свидетелите и
изготвените експертизи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената
фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.330,
ал.1 от НК.
От обективна
страна, подсъдимия Д. ***, запалил сгради със значителна стойност, а именно:
масивна жилищна сграда с площ 60 кв.м. на стойност 25 000 лв. и стопански
постройки приспособени за лятна кухня с площ от 42 кв.м. на стойност 7 000 лв.,
всичко на обща стойност 32 000 лв., собственост на Д.И.П..Подсъдимия е запалил
чужд недвижим имот, за който му е било ясно, че е със значителна стойност, като
е запалил няколко отделни места за да е сигурен, че огънят ще обхване целия
имот.
От
СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им, като цялостната
фактическа дейност по извършения палеж е подчинена на негативното му отношение
към собственика на имота.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За да наложи на
подсъдимият справедливо наказание и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът съобрази следното: Подсъдимия не е осъждан и е в много млада
възраст, не е осъждан и е направил самопризнание непосредствено след извършване
на престъплението.Отегчаващи вината обстоятелствена не се установиха.Налице са
изцяло смекчаващи вината обстоятелства и мотивираха съдебният състав да наложи наказание
на минимума предвиден в чл.330, ал.1 от НК при условията на чл. 54, ал.1 от НК.Сред
гореизброените смекчаващи обстоятелства не е налице изключително такова, нито
са многобройни, поради което съдът не приложи чл.55 от НК.
Съдът намери, с оглед обществената опасност на
извършеното от подсъдимия престъпление и на него самият като личност, че
справедливо е да му бъде определено наказание лишаване от свобода в размер от една
година. Предвид редукцията, която следва да съобрази в нормата на чл. 58а, ал.1
от НК, т.е. да намали определеното наказание с една трета, то съдебният състав
прецени, че следва да наложи на подсъдимия Д. наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Същевременно, тъй
като подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода, наложеното
наказание е в размер до три години и след преценка, че не е необходимо
наложеното наказание да се търпи ефективно съда счете, че следва същото да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 с изпитателен срок от три години.
На основание
чл. 189, ал.3 от НПК, направените по делото разноски в размер 802,33 лева се възложиха на
подсъдимия.
На
основание чл. 59, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК съдът приспадна от изтърпяване на наказанието ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР на
16.05.2019г.
По
отношение на веществените доказателства находящи се на съхранение в РУ с. Труд,
а именно: обгорени дървени парчета, 1 брой кибрит с надпис „Зебра“ и 1 бр.
часовник със счепуна вережка, да се унищожат като вещи без стойност, след
влизане на присъдата в сила.
По изложените мотиви,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно с оригинала: И.П.