ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 21
Година 2019, 11 април град Бургас
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
На 11.04. Година 2019
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СИНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.СВЕТЛА ЦОЛОВА
2.ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар
Прокурор
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Синков
ВЧН дело номер 89 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК и е образувано по подаден частен протест на прокурор от Окръжна п. – Бургас срещу определение от 09.04.2019г. по НОХД №353/2019г. по описа на БОС, с което е отменена мярката за неотклонение задържане под стража на подсъдимия М. И. П. и е постановено незабавното му освобождаване.
Излага се, че определението е незаконосъобразно, моли се да бъде отменено. Изтъква се, че съдът неправилно е приел началния момент на мярката за неотклонение и от там неправилно е намерил, че срокът по чл.63, ал.4 НПК е изтекъл и е освободил подсъдимия.
В становище на прокурор от А. п. са изложени аргументи в подкрепа на протеста, относно началния момент на мярката за неотклонение и зачитането на срока по чл.63, ал.4 НПК. Сочи се, че действието на последната разпоредба преустановява с внасянето на обвинителния акт в съда, тъй като е валидно единствено към досъдебната фаза на процеса.
След запознаване с изтъкнатите аргументи и приложените доказателства, въззивната инстанция намери постъпилия протест за процесуално допустим, а по същество - за основателен.
С обвинителен акт, постъпил в БОС на 05.04.2019г., подсъдимият П. е предаден на съд за престъпление по чл.354а, ал.1 НК. Задържан е на 04.08.2018г. със Заповед по ЗМВР и незабавно е образувано досъдебното производство. Привлечен е в качеството на обвиняем на същата дата, а на 06.08.2018г. е взета мярката за неотклонение задържане под стража от БОС. Въпреки двукратни искания на обвиняемия, мярката за неотклонение е била потвърждавана от двете съдебни инстанции по реда на чл.65 от НПК. Анализирани са събраните към момента доказателства, от които съдилищата са извели наличието на законоустановените предпоставки за задържане – обосновано предположение за авторство и наличие на реална опасност от укриване и извършване на престъпление, които не са претърпели развитие, обосноваващо отпадане на необходимостта от взетата МНО.
Понастоящем досъдебното производство е приключило, събрани са всички необходими и възможни според държавното обвинение доказателства, като С. е предаден на съд. След постъпване на делото в съда и преди насрочване на разпоредително заседание, по реда на чл.270 НПК е било инициирано от защитата разглеждане на въпроса за изменение на мярката за неотклонение, с единствено основание – изтичане на осем месеца от задържането на обвиняемия, посочени в чл.63, ал.4 НПК като максимален срок на тази мярка за неотклонение в досъдебното производство. Съдът, приемайки, че това е така, тъй като задържането на обвиняемия следва да се зачита от фактическото такова по ЗМВР, а не от вземане на мярката от съда, се е позовал на чл.63, ал.5 НПК и е освободил незабавно подсъдимия, отменяйки мярката задържане под стража.
Въззивната инстанция намира определението за незаконосъобразно. Разсъжденията за началния момент на легитимното задържане и тълкуването на разпоредбата на чл.63, ал.4 НПК (дали следва да се зачита фактическото задържане на обвиняемия или единствено вземането на мярката от съда) са излишни на този етап от производството. Посочените в искането на подсъдимия П. съдебното определение норми на чл.63 НПК, определените максимални срокове на мярката задържане под стража и последиците, свързани с изтичането им, са относими единствено и само за досъдебната фаза на наказателното производство. С внасянето на обвинителния акт и предаването на П. на съд на 05.04.2019г., наказателното производство е преминало в съдебна фаза и позоваването на посочените норми е незаконосъобразно. Мярката за неотклонение в съдебното производство не е ограничена със срок и не може да бъде отменена единствено на основание, че такъв е изтекъл във фазата на досъдебното производство.
След внасянето на обвинителния акт съдът има правомощие да измени МНО, но поради отпадане на основанията за вземане на мярката – разколебаване на предположението за авторство на инкриминираните деяния, или отпадане на опасността подсъдимия да се укрие или извърши друго престъпление.
В тази насока мотиви не са изложени от съдебния състав, а въззивният съд намира, че такива основания не са налице. Приложените доказателства не разколебават извода за обоснованост на предположението за авторство, а съдебното минало и криминалистическите регистрации на подсъдимия показват реална опасност от укриване и извършване на престъпление. Ето защо, отмяната на МНО поставя в опасност постигането на целите по чл.57 НПК. Съдът неправилно е приел, че е обвързан от максималните срокове на мярката задържане под стража, относими единствено към досъдебното производство. Определението следва да бъде отменено, като бъде потвърдена мярката за неотклонение.
Мотивиран от изложеното въззивният съд намира постъпилия частен протест за основателен, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №100/09.04.2019г. по НОХД №353/2019г. по описа на БОС, с което е отменена мярката за неотклонение задържане под стража на подсъдимия М. И. П..
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение задържане под стража, взета на подсъдимия М. И. П. по ДП №1213/2018г. по описа на РУ на МВР- Н.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.