Решение по адм. дело №1754/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от И. Х. П., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. К. Х., против Заповед № 3286з-3413/20.08.2025г., издадена от впд директор на Главна дирекция „Национална полиция“.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден в нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че в случая административният орган формално се е съобразил със задължителната практика на СЕС, като е извършил необоснована преценка на необходимостта от продължаване обработването на личните данни. Позовава се на решение от 30.01.2024г. на СЕС, постановено по дело №С-118/22г., което визира наличието на задължение за полицейския орган – администратор на лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, спрямо осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. Посочва, че в случая такава проверка не е извършена от полицейския орган. Същият не е съобразил, че деянието, за което е извършена полицейската регистрация, е от 2008г., т.е. близо 20-годишен период, през който жалбоподателят не е извършил нито една криминална проява. Органът не е събрал и анализирал информация относно заявителя - субект на данните, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1 - т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данните, във връзка с редица параметри като естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е било осъдено, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице и други особени обстоятелства, известни на органа, вкл. по отношение необходимостта от превенция на деяния, опасни за обществото. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С молба, представена по делото на 9.12.2025г., пълномощникът на жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски, като представя доказателства за платен адвокатски хонорар

Ответникът, впд директор на Главна дирекция „ Национална полиция“ не се явява и не изпраща представител. По делото са представени писмени бележки от процесуалния му представител юрисконсулт С., в които са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 02.05.2025г. И. Х. П. подал заявление с вх.№251005-56 до директора на ОДМВР Бургас с искане за издаване на заповед, с която да бъде снета полицейската му регистрация, както и да бъдат заличени личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР (л.28-31).

В молбата обосновал исканията си с факта, че е семеен, трудово зает, управител и едноличен собственик на капитала на „Къстъм Билт“ ЕООД, студент в Стопанска академия „Д. А. Ц.“ гр. Свищов. Посочил, че против него не се водят наказателни производства, нито е извършвал противообществени прояви, което предпоставя извод за отпаднало основание за обработване на личните данни.

В уверение на горните твърдения към заявлението приложил: трудов договор №17/31.05.2025г., сключен между „Минстрой Пропъртис“ ЕООД и И. П. (л.32-33), извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние на „Къстъм Билт“ ЕООД (л.34) ;студентска книжка от ВУЗ (л.35-41); удостоверение за професионална компетентност за автомобилен превоз на товари (л.44); лиценз №27937 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение (л.45); удостоверение за раждане (л.42-43 и л.46-47).

По повод постъпилото искане била извършена проверка от ОД на МВР Бургас, в хода на която било установено, че против Поптолев били образувани:

• Досъдебно производство №1465/03.10.2008г. по описа на Пето РУ Бургас при ОДМВР Бургас, образувано за извършено от жалбоподателя престъпление по чл.330, ал.1 от НК – палеж, изпратено на 02.12.2008г. в Районна прокуратура Бургас;
• Заявителски материал №160/01.04.2011г. по описа на РУ Камено при ОДМВР Бургас, образувано за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК – лека телесна повреда, изпратено на 02.12.2008г. в Районна прокуратура Бургас.

С писмо изх.№УРИ 2510000-14120 от 12.05.2025г. директорът на ОДМВР Бургас изискал от Районна прокуратура – Бургас информация за движението и решението по досъдебното производство, в т.ч. обжалвано ли е и кога същото е влязло в законна сила (л.51).

В отговор, с писмо изх.№А-5444/25 от 14.05.2025г., административният ръководител на БРП уведомил директора на ОДМВР Бургас, че ДП №1465/2008г. било изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура Бургас, а преписката по заявителски материал №160/2011г. била прекратена на 25.05.2011г. с резолюция на главния прокурор на РБ (л.52).

В тази връзка, от Окръжна прокуратура Бургас до ОДМВР Бургас било изпратено писмо изх.№7701/08 от 04.06.2025г., в което било посочено, че разследването по досъдебно производство №1465/2008г. приключило с обвинителен акт от 24.04.2009г. против И. П. за престъпление по чл.330, ал.3, предл. първо, вр. ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК (л.50). Образуваното НОХД №97/2009г. по описа на Окръжен съд – Бургас приключило с влязла в сила присъда на 29.06.2009г. присъда в размер 1 година лишаване от свобода и 3 години изпитателен срок.

С писмо изх.№777 от 13.06.2025г. (л.54) председателят на Окръжен съд Бургас предоставил на ОДМВР Бургас копие от постановената присъда №69/11.06.2009г., ведно с мотиви, по НОХД №97/2009г. по описа на БОС (л.55-61).

С присъдата, влязла в сила на 29.06.2009г., подсъдимият И. Х. П. бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 02.10.2008г. в ж.к. „Зорница“, гр. Бургас, запалил лек автомобил „Рено Сценик“ с ДК №[рег. номер], собственост на Й. Т., имущество със значителна стойност – 5 540 лева, като пожарът се разпрострял и върху други автомобили, обща стойност на причинените вреди от 13 536 лева, поради което на осн. чл.330, ал.3 НК, във вр. с чл.330, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК и чл.372, ал.2 НПК Поптолев бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година. Наказанието било отложено на осн. чл.66 от НК при изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата Поптолев бил осъден да заплати на две физически лица обезщетения за причинени имуществени вреди в общ размер 6 600 лева, ведно със законната лихва.

На 18.06.2025г., с писмо рег.№УРИ 251р-30712 (л.21), директорът на ОДМВР Бургас изпратил подадената от Поптолев молба до директора на Главна дирекция „Национална полиция“, ведно с документи от извършена проверка –предложение №УРИ 251р – 30682/18.06.2019г. (л.22-24), докладна записка №УРИ 251р – 30683/18.06.2025г. (л.25-27) и копия от документите, въз основа на които било изготвено предложението.

В предложението посочил следните факти:

• Установено наличие на обработване на лични данни и извършена полицейска регистрация, както следва: „-извършител по досъдебно производство №1465/2008г. по опис на Пето РУ Бургас“; „-извършител“ по заявителски материал №160/2011г. по опис на РУ Камено; „-наказателно производство „условно наказание“ с присъда №69/2009г. по НОХД №97/2009г. по опис на БОС – лишаване от свобода 1 г. за срок от 3 години“; „-полицейска регистрация №504/20.03.2009г. по опис на Пето РУ Бургас по ДП №1465/2008г.“; „-задържане на лице „заподозрян“ със заповед за задържане №152/03.06.2011г. за извършено деяние по чл.195, ал.1, т.3 - кражба“; „-задържане на лице „уличен“ със заповед за задържане №29/02.06.2016г. по опис на отдел „Криминална полиция“ Бургас за извършено деяние по чл.280, ал.1 от НК – превеждане през граница“;
• Предоставена от Окръжен съд – Бургас присъда №69/11.06.2009г., ведно с мотиви по НОХД №97/2009г. по опис на БОС, с която Поптолев е признат за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.330, ал.2, във вр. с чл.330, ал.1, във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, за което е осъден на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за 3-годишен изпитателен срок;
• След извършена проверка в ЦАИС „Съдебен статус“, по отношение на Поптолев била издадена електронна справка за съдимост от 17.06.2025г., според която лицето се води „осъждан“ по НОХД №97/2009г. по опис на БОС (л.62). В справката било посочено като допълнително сведение – „реабилитация“ – реабилитиран по право на осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК – 13.07.2012г. съгласно бюлетин, издаден от Окръжен съд Бургас.

Въз основа на тези факти, директорът на ОДМВР Бургас изразил становище, че не е налице основание съгласно чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейската регистрация на Поптолев, тъй като приключването на делото и настъпила реабилитация не са сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация.

След постъпването на искането в главна дирекция „Национална полиция“, от началник сектор ДФСД при ГДНП била изготвена справка рег.№3286р-42785/20.08.2025г. (л.66-67) с данни за това, че Поптолев има профил на извършител на престъпления от общ характер, за които срещу него са образувани и водени няколко досъдебни производства. Посочено е, че същият бил задържан от полицейските органи през 2011г. и 2016г. за срок до 24 часа – за кражба и превеждане през граница. Освен това било посочено, че жалбоподателят е нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата, за удостоверяване на което била приложена справка за нарушител/водач (л.68-72), според която срещу Поптолев били съставени 12 бр. АУАН, издадени 11 бр. наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП, 14 бр. електронни фишове и 2 бр. заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

На 20.08.2025г. впд директор на Главна дирекция „Национална полиция“ издал оспорената заповед №3286з-3413, с която отказал снемането на полицейската регистрация на И. Х. П. (л. 63-65).

Изложил фактите такива, каквито са посочени в предложението, изготвено от директора на ОДМВР Бургас на 18.06.2025г.

Посочил, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 ат ЗМВР, осъществявана на основание чл.6, ал.1, т.1 от същия закон. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Позовал се на Съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета и Съображение 55, 61, 66 и 68 от Решение на съда на ЕС (голям състав) от 30 януари 2024 r., по дело № С-118/22 г.

Посочил, че по искането на И. П. за заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, компетентен да се произнесе е директорът на ОДМВР Бургас съгласно акт от нормативната уредба на МВР.

В хода на съдебното производство по делото е представена Заповед № 8121з-267/10.03.2015г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която същият на осн. чл.68, ал.6 във вр. с чл.29, ал.1 и чл.33, т.9 от ЗМВР оправомощава директора и заместник директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация (л.79).

II. ПРАВОТО:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия по чл.68, ал.6 от ЗМВР, съгласно който полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания.

Администратор на лични данни по смисъла на Закона за личните данни е министърът на вътрешните работи – чл.29, ал.1 от ЗМВР. В чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е регламентирано, че такава регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е представена заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която са оправомощени директорът и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация (л.79).

В хода на развилото се административно производство са спазени процесуалните правила, регламентирани с нормата на чл.19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.

При издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Същата е лишена от мотиви. Според съда, изложените мотиви в акта са изключително формални и не се базират на извършен анализ на установените факти. От тях не може да се прецени каква е необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за жалбоподателя и по какъв начин тези данни ще способстват за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото.

Материалният закон е приложен неправилно.

Според чл.68, ал.1 от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Според ал.2 на същия член полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал.1, която се осъществява при условията на ЗМВР.

Според чл.68, ал.6 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания когато: 1) регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2) наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3) наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4) лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, и 5) лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

В случая полицейската регистрация на И. П. е извършена във връзка във връзка с водено срещу него досъдебно производство, по което същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.330, ал.3, предл. първо, вр. ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК. За това престъпление жалбоподателят е осъден с присъда № 69/11.06.2009г., постановена по НОХД №97/2009г. по описа на Бургаския окръжен съд (л.55-61), влязла в сила на 29.06.2009г., като на осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК реабилитация е настъпила на 13.07.2012г.

Действително настъпилата реабилитация не е изрично предвидена в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР предпоставка за изтриване на личните данни на жалбоподателя, обработвани и съхранявани в информационните фондове на МВР, но преценката за законосъобразност на оспорения акт следва да бъде съобразена и с решение на СЕС от 30.01.2024 г., постановено по дело С-118/2022г., което е задължително за съдилищата.

Следва да се отбележи, че към настоящия момент в българското законодателство все още не са транспонирани разпоредбите на чл. 4, § 1, буква "в" и "д" на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., съобразно които администраторът на лични данни трябва да установи срокове за изтриване на събраните лични данни или периодичен преглед за разглеждане на основателността на полицейската регистрация.

Според решение на СЕС от 30.01.2024 г., постановено по дело С-118/2022 г., чл. 4, § 1, буква в) и д), разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от Директива 2016/680 в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права на ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Според т. 70 от решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., чл. 5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т.45 от решение на СЕС по дело С-118/2022г. следва, че за да се подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва - в съответствие с чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680 и в светлината на чл. 52, § 1 от Хартата - в крайна сметка да позволява изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му.

Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. Извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по този ред.

Това означава, че в хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР административният орган трябва да извърши действителна проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката, освен предвидените в чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал. 6, т. 1-5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, евентуалната му връзка с други течащи производства, вида и размера на наложеното с присъдата, наказание, миналото или профила на осъденото лице, изтеклия период от време от извършване на престъплението до момента на извършване на проверката, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа и са относими към това лице, вкл. по отношение необходимостта от превенция на деяния, опасни за обществото.

Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо.

Такава проверка в случая не е извършена.

Издателят на заповедта се е позовал на факта, че жалбоподателят е бил осъден за едно престъпление, за което осъждане е настъпила реабилитация, че има профил на извършител на престъпления от общ характер, за които срещу него са образувани и водени няколко досъдебни производства. Посочено е, че същият бил задържан от полицейските органи през 2011г. и 2016г. за срок до 24 часа – за кражба и превеждане през граница, както и че е нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата.

Следва да се посочи, че преценката на административния орган, че жалбоподателят има профил на извършител на престъпления от общ характер е необоснована. По делото няма доказателства срещу Поптолев да са образувани и водени няколко досъдебни производства.

Установено е едно досъдебно производство №1465/2008г. по опис на Пето РУ Бургас, въз основа на което е било образувано наказателно общ характер дело, приключило с постановяване на осъдителна присъда. Посочените в заповедта други номера на досъдебни производства, касаят същото деяние, като разликата в номерата се дължи на отделното им регистриране в Районна и Окръжна прокуратура Бургас.

Преписката, образувана по заявителски материал №160/2011г. е била прекратена на 25.05.2011г. с резолюция на главния прокурор на РБ и по нея не е било образувано досъдебно производство.

Фактът, че по отношение на жалбоподателя са били издадени две заповеди за задържане за срок от 24 часа сам по себе си не предпоставя извод, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. По делото няма доказателства същото да е било привлечено към наказателна отговорност за посочените в заповедите за задържане, деяния.

Що се касае до нарушенията по ЗДвП- издадени 11 бр. наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП, 14 бр. електронни фишове и 2 бр. заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, следва да се посочи, че същите са установени за период от 18 години, наложените за тях наказания са сравнително ниски на стойност глоби, а освен това административните нарушения не предполагат криминална опасност.

Реабилитацията, макар да не е формално основание за снемане на полицейската регистрация, е факт, който е релевантен към искането за снемането на тази регистрация и който има значение при анализа на данни, свързани с личността на жалбоподателя, които следва да бъдат реализирани от административния орган при постановяване на акта по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Такъв анализ в обжалваната заповед липсва.

Административният орган не е извършил необходимата проверка и бланкетно е посочил, че данните по отношение на жалбоподателя са необходими за установяване на връзки между различни престъпления и извършване на превенция на деяния опасни за обществото, без да е посочил по какъв начин това касае конкретния случай. Не са изложени мотиви дали за целите за защита националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, към момента на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация.

Освен това не са събирани и анализирани характеристични данни за жалбоподателя (а такива са били представени с подаденото искане), не е извършен анализ на обществената опасност на деянието и поведението на жалбоподателя в периода след приключване на съответното досъдебно и съдебно производство.

Изложеното предпоставя извод, че административният орган при постановяване на процесния отказ не е направил качествен и съобразен с доказателствата анализ на събраните данни за жалбоподателя, въз основа на който да е възможно да се прецени налице ли са или не предпоставки за снемане на полицейската регистрация.

Мотивите на органа в горния смисъл не могат да бъдат заместени от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта, поради което липсата им в оспорената заповед е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

По изложените съображения, съдът намира, че Заповед №3286з-3413/20.08.2025г., издадена от впд директор на Главна дирекция „ Национална полиция“, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по искане вх.№251005-56/02.05.2025г., подадено от И. Х. П., като административният орган следва да извърши анализ (който да опише в мотивите на акта си) на всички обстоятелства, описани по-горе от съда, и едва тогава да прецени дали в конкретния случай при определяне на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на това лице на изтриване на съхранените данни е надделяла нуждата от снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя или обратното, все още тази нужда е преобладаваща пред правото му да иска изтриване на съхранените данни.

Предвид изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, които са своевременно поискани и доказани в размер на 2010 лв., от които 10лв- държавна такса и 2000лв.- адвокатско възнаграждение.

Съдът отбелязва, че ответникът не е направил възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл.172, вр. с чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №3286з-3413/20.08.2025г., издадена от впд директор на Главна дирекция „ Национална полиция“.

ИЗПРАЩА преписката на впд директор на Главна дирекция „ Национална полиция“ , който в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, следва да се произнесе по искане вх.№251005-56/02.05.2025г., подадено от И. Х. П., при съобразяване на тълкуването и прилагането на закона, дадено в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ да заплати на И. Х. П. сума в размер на 2010 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му.