№ 15141
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.А
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.А Гражданско дело №
20231110165829 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от *********, чрез адв. А. Л., против
*************, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск – за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество
няма вземане към ищеца за сумата 19084,99 лв., начислена от ответника с фактура №
************ г.
С исковата молба, уточнена с молба вх. № *********** г. и устно в проведеното
на 20.09.2024 г. открито съдебно заседание, се твърди, първоначално, че ищецът е
абонат на *************, а впоследствие се въведат твърдения, че между страните
няма облигационно правоотношение, тъй като сключените между тях договори, въз
основа на които ищецът е регистриран при ответника с клиентски № *********, не са
подписани от управителя на дружеството или от упълномощено от него лице. Твърди
се, че по партидата на ищеца при ответника се води задължение в размер на 19084,99
лв., за което задължение на името на ищеца е издадена фактура № ************ г.
Твърди се, че ответникът не е следвало да издава тази фактура, тъй като вземането по
нея не съществува.
Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото.
С отговора на исковата молба, подаден от ответника *************, чрез
юрк. Ива Арабаджиева, са развити съображения за неоснователност на иска. Твърди
се, че сумата 19084,99 лв. включва: а) 6400 лв. неустойка по чл. 92 ЗЗД, вр. т. 5.2 и т.
7.2 от допълнително споразумение към рамков договор от ********** г. и договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги към рамков договор от ******* г. за
предсрочно прекратяване на договорните отношения между страните; б) сумата
12739,77 лв., дължима на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. т. ІІІ от сертификати за
бюджет за устройство – от ********** г. в размер на 4669,94 лв., от 01.09.2022 г. в
размер на 2719,97 лв., от 14.09.2022 г. в размер на 3399,96 лв. и от ******* г. в размер
на 1949,90 лв., представляваща стойността на предоставено от ответника на ищеца
1
оборудване, индивидуализирано по вид, сериен номер и количество в сертификатите.
Тоест, твърди се че дължимите суми в общ размер на 19139,77 лв. дори надвишават
сумата по издадената фактура.
Твърди се, че между страните има сключени следните договори: допълнително
споразумение към рамков договор от ********** г. с избран абонаментен план за 25
мобилни номера; договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги към
рамков договор от ******* г. с избран абонаментен план за 8 мобилни номера; 4 бр.
сертификати за бюджет за устройство – от ********** г. в размер на 4669,94 лв., от
01.09.2022 г. в размер на 2719,97 лв., от 14.09.2022 г. в размер на 3399,96 лв. и от
******* г. в размер на 1949,90 лв. Излага се, че ищецът се е възползвал от
предоставените с договорите от ответника услуги, включително е усвоил
предоставените му със сертификатите бюджетни средства, като е получил описаното в
тях телекомуникационно оборудване на посочената в сертификатите стойност. С оглед
обстоятелството, че на 31.05.2023 г. ищецът едностранно прекратил договорите с
ответника по отношение на 32 бр. мобилни номера, и на основание т. 5.2 от договорите
и т. ІІІ от сертификатите, ищецът дължи на ответника неустойка в размер на 200 лв. за
всяка ******** (общо 6400 лв.) и плащане на пълния отпуснат със сертификатите
бюджет (общо 12739,77 лв.). Твърди се също, че ищецът има неизплатена лизингова
вноска за мобилно устройство в размер на 64,99 лв.
Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски, включително
на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по
отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
С допълнително споразумение от ********** г. към рамков договор, сключено
между *********, чрез управителя *********, като потребител, и *************, като
оператор, ищцовото дружество е избрало да ползва при ответното дружество
абонаментен план за 25 мобилни номера. В т. 5.1 от споразумението е предвидено, че
срокът за ползване на предоставените със същото услуги е до ******** г., като в
случай, че за някой от посочените в споразумението мобилни номера е сключен друг
договор, чийто срок изтича на по-късна дата, за този номер се прилага по-дългият
срок. Съгласно т. 5.2. от споразумението при прекратяване на споразумението преди
изтичане на срока, посочен в т. 5.1 по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на 200 лв. за всяка ********, по отношение на
която е налице прекратяване на договора.
С договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от ******* г. към
рамков договор, сключено между *********, чрез управителя *********, като
потребител, и *************, като оператор, ищцовото дружество е избрало да ползва
при ответното дружество абонаментен план за още 8 мобилни номера. В т. 7.1 от
договора е предвидено, че срокът на договорът е 24 месеца - до 20.12.2024 г. Съгласно
т. 7.2. от договора при прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в т.
7.1, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер
на 200 лв. за всяка ********, по отношение на която е налице прекратяване на
договора.
От представените 4 бр. сертификати за бюджет за устройство – от ********** г.
в размер на 4669,94 лв., от 01.09.2022 г. в размер на 2719,97 лв., от 14.09.2022 г. в
2
размер на 3399,96 лв. и от ******* г. в размер на 1949,90 лв., сключени между
*********, чрез ********* - упълномощената от управителя на дружеството, като
потребител, и *************, като оператор, се установява, че с всеки от четирите
сертификата ответникът е предоставил възможност на ищеца да закупи от ответника
телекомуникационно оборудване до размера на посочената в сертификата стойност на
бюджета (4669,94 лв., 2719,97 лв., 3399,96 лв. и 1949,90 лв.). Съгласно т. ІІ от всеки от
сертификатите, с подписването на всеки един от тях, ищецът е декларирал, че е
използвал предоставения му със съответния сертификат бюджет и е получил
описаното в сертификата телекомуникационно оборудване (общо 17 бр. устройства). В
т. ІІІ от сертификатите е предвидено, че в случай на прекратяване ползването на която
и да е ******** / мобилен номер преди ******** г., потребителят дължи връщане на
пълния размер на бюджета, посочен в т. І от всеки сертификат.
От представеното от ответника към всеки сертификат пълномощно с нотариална
заверка на подписите от ***** г. се установява, че управителят на ищцовото
дружество ******************* е упълномощил ************* да представлява
дружеството пред ******* с право да извършва всички правни действия, да внася суми
за всички мобилни телефони на дружеството и да изисква справки. В проведеното на
**** г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрично е
заявил, че не оспорва подписа на *******************, положен на пълномощното от
***** г.
С 2 бр. заявления за пренасяне на мобилни номера в мрежата на
************** от 31.05.2023 г., подадени от **************, като пълномощник на
*********, до ************* е поискано веднага да бъдат прекратени
съществуващите договори за мобилни услуги между ********* и ************* по
отношение на посочените в двете заявления общо 32 бр. мобилни номера и тези
мобилни номера да бъдат прехвърлени в мрежата на ************** (видно от текста,
съдържащ се на гърба на всяко от заявленията *********, чрез управителя
*******************, е упълномощило ************** от негово име и за негова
сметка да прекрати посочените договори с *************).
Според заключението на съдебнопочерковата експертиза, подписите, положени
за ********* в договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги от
******* г. към рамков договор, в допълнителното споразумение от ********** г. към
рамков договор и в 2 бр. заявления за пренасяне на мобилни номера в мрежата на
************** не са положени от *******************.
След предсрочното прекратяване на договора от страна на потребителя по
отношение на 32 бр. мобилни номера, ответникът издава на името на ищеца фактура
№ ********* г. на стойност 19315,87 лв., включваща стойност на предоставени услуги
– разговори, съобщения и др., месечни и еднократни такси, неустойки за предсрочно
прекратяване на договора за и други начисления и компенсации. За останалата
незаплатена част от 19084,99 лв. – задължения от предходен период с ДДС, е издадена
процесната фактура № ************ г. на стойност 19084,99 лв.
От правна страна:
Предявеният от ********* против ************* отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим. Налице е правен интерес от предявяването му,
тъй като ищецът твърди, че на основание фактура № ************ г., издадена на
негово име, ответното дружество претендира плащане на процесната сума от 19084,99
лв.
3
Искът е неоснователен.
По делото се установи наличието на сключени между страните действителни
договори при посочените в отговора на исковата молба условия, а именно:
допълнително споразумение от ********** г. към рамков договор, договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги от ******* г. към рамков договор и 4
бр. сертификати за бюджет за устройство – от ********** г., от 01.09.2022 г., от
14.09.2022 г. и от ******* г.
Съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията,
ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая ищецът не се е
противопоставил на сключените допълнително споразумение от ********** г. и
договора от ******* г., тъй като е приел престация по тях – възползвал се е от
предоставените от ответника услуги от ********** г. до прекратяването на
правоотношенията на 31.05.2023 г., включително и от отпуснатите във връзка с
договорите бюджети и предоставено оборудване със сертификатите от ********** г.,
от 01.09.2022 г., от 14.09.2022 г. и от ******* г. Затова следва да се приеме, че
сключените от името на ищеца, от лице без представителна власт, договори са
потвърдени.
По отношение на подписаните от *********, чрез *********, 4 бр. сертификати
следва да се посочи, че ********* е била надлежно упълномощена да представлява
дружеството пред *************. Това е така, защото след извършени от съда справки
в общодостъпните ТРРЮЛНЦ, Държавен регистър на търговските марки към
Патентното ведомство на Република България и онлайн енциклопедия ****** се
установява, че ******* е търговска марка, регистрирана на името на
****************, което дружество е с променено наименование както следва: на
28.10.2014 г. – ***********, актуално и към момента. А обстоятелството, че в
нотариално завереното пълномощно не е посочено името на ответното дружество, а на
търговската марка, регистрирана на името на това дружество, не променя факта, че
волята на управителя на ********* – *******************, е била да упълномощи
********* да представлява дружеството пред *************, с право да извършва
всички правни действия, да внася суми за всички мобилни телефони на дружеството и
да изисква справки.
Ищецът не оспорва, че е използвал предоставените му от ответното дружество
електронни съобщителни услуги за общо 33 бр. мобилни номера и е получило общо
18 бр. устройства (телекомуникационно оборудване) на стойност 12739,77 лв., а и
както бе посочено по-горе, при подписването на всеки един от сертификатите ищецът
е декларирал, че е използвал предоставения му със съответния сертификат бюджет и е
получил описаното в сертификата телекомуникационно оборудване.
Установи се, че със заявления за пренасяне на мобилни номера в мрежата на
************** ищецът едностранно и предсрочно е прекратил договорите за
предоставяне на електронни съобщителни услуги по отношение на 32 бр. мобилни
номера, както и че с оглед предсрочното прекратяване на договорите, на основание т.
5.2 от допълнително споразумение от ********** г., т. 7.2 от договора от ******* г. и
т. ІІІ от всеки от четирите сертификата, ищцовото дружество дължи на ответното
неустойки в общ размер на 6400 лв. (по 200 лв. за всеки от прехвърлените към
************** 32 бр. мобилни номера), и плащане на пълния размер на отпуснатите
му бюджети, посочени в т. І от всеки сертификат, на обща стойност 12739,77 лв., тоест
ищецът дължи на ответника общо сумата 19139,77 лв., което надхвърля сумата
4
19084,99 лв. по процесната фактура.
Заявлението за пренасяне на мобилни номера в мрежата на **************,
съдържащо и изявление за прекратяване на договорните правоотношения с ****** е
подписано както от **************, пълномощник на ищеца (упълномощаването се
съдържа на стр. 2 от заявлението), така и от името на управителя на ищеца
*******************. Установено е по делото, че подписът, положен за ищеца, не е
на управителя *********, тоест заявлението е подадено от лице без представителна
власт. И тук е приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, доколкото ищецът не се е
противопоставил на изявлението за прекратяване на договора, не е оттеглил същите,
нито е продължил договорните си отношения с ответинка.
По делото няма данни, нито твърдения ищцовото дружество да е платило на
ответното дружество процесната сума от 19084,99 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца а) 6400 лв.
неустойка по чл. 92 ЗЗД, вр. т. 5.2 и т. 7.2 от допълнително споразумение към рамков
договор от ********** г. и договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги към рамков договор от ******* г. за предсрочно прекратяване на договорните
отношения между страните; б) сумата 12739,77 лв., дължима на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. т. ІІІ от сертификати за бюджет за устройство – от ********** г. в размер на
4669,94 лв., от 01.09.2022 г. в размер на 2719,97 лв., от 14.09.2022 г. в размер на
3399,96 лв. и от ******* г. в размер на 1949,90 лв., представляваща стойността на
предоставено от ответника на ищеца оборудване, индивидуализирано по вид, сериен
номер и количество в сертификатите.
Отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответникът не дължи на ищеца сумата 19084,99 лв. по фактура №
************ г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да плати на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. за осъщественото процесуално представителство
на дружеството в първоинстанционното производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *********, ЕИК ********, против *************,
ЕИК *******, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск – за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество
няма вземане към ищеца за сумата 19084,99 лв., начислена от ответника с фактура №
************ г.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да
заплати на *************, ЕИК *******, сумата 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на дружеството в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6